Връщайки се в Ланка, Равана, измъчван от болката от раните се, победен от сражението с Рама, като слон, победен от лъв, като змия, победена от Гаруда, се предал на скръб. Седнал на златния си трон, Равана казал, гледайки събранието на ракшасите: "Наистина, всички мои подвизи, благочестия, изтезания на плътта са били безплодни, ако, възнасяйки се по-високо от страшния Индра, днес аз претърпях поражение от смъртен. И сега си спомням зловещите думи на Брахма: Знай, че опасност те застрашава от ръцете на смъртен. Няма да те победят в боя ни исполини, ни гандхарви, ни якши, ни ракшаси, ни наги. Но ти не си поискал неуязвимост от човек."

"Струва ми се, че този син на Дашаратха е и същия този смъртен, от когото съм заплашен с гибел. И проклятието на моите жертви, сега се връща от спомените ми; всички те ми предсказваха отмъщение. Анарахня, потомък на Икшвака, ми предрече, че от неговия род ще излезе герой, който ще ме убие в битка заедно със синовете ми и съратници. Ума, дъщеря на Химавата, оскърбена от мен, предсказа, че жена ще стане причина за моята гибел. И Нандикешвара, когото аз унизих, ми предричаше, че аз ще бъда унизен от маймуни.

Голяма опасност ни заплашва днес. Всичките си сили трябва да напрегнем, за да я преодолеем. Нека войните застанат на стените и при вратите, нека бъдат бдителни, нека зорко следят за движението на врага. И нека събудят Кумбхакарна. Той е последната ни надежда. Той е непобедим в битка, не знаещ равни по своята смелост и могъщество, той ще разсее пълчищата маймуни и ще убие синовете на Дашаратха. Аз претърпях поражение - сега никой, освен Кумбхакарна, не може да ми помогне. Но той спи, той спи месеци и години, за да бодърства един ден. Вървете и го събудете."

Разбирайки думите на своя владетел, ракшасите, взели със себе си венци, благовония и обилни запаси от храна, бързо се отправили в пещерата, където спял Кумбхакарна.

Чудовищно и непостижимо било могъществото на Кумбхакарна, брат на Равана. Някога в стари времена, Кумбхакарна, след старшия си брат, извършил сурови обети, дошъл да моли дар от Брахма, боговете са уплашили, очаквайки страшно бедствие за вселената. И те помолили Брахма да им позволи да излъжат чудовището. Едва Кумбхакарна отворил уста за молбата си, Сарасвати, богинята на речта, проникнала в гърлото му и от там, с гласа на Кумбхакарна поискала вечен сън.

От това време Кумбхакарна бил потопен в навечно в дълбол сън, лежейки в просторна пещера, която му осигурил Равана. Но на всеки шест години, той се събуждал за един ден и тогава велика опасност застрашавала света.

Приближавайки се към входа на пещерата, ракшасите били спряни от дъха на Кумбхакарана, който, подобен на бурен вятър излизал от гърдите му; с труд те се задържали на крака. Но, преодолели насрещния вятър, ракшасите влезли в пещерата, и видяли Кумбхакарана, лежащ, издигащ се като хълм на пода, павиран със злато и скъпоценни камъни. В златна диадема, със златни гривни на ръцете, той лежал, огромен, като никой във вселената, и гърдите му се издигали в съня, и мирис на кръв и мазнина излизали от него.

Ракшасите внесли в пещерата и накуп струпали множесто елени, биволи и вепри; там те изсипали коляма купчина ориз, поставили стомни с кръв и различни ястия. Те намазали тялото на Кумбхакарана, окадили го с благовония и го украсили с цветя. После, заставайки в кръг, закрещяли със всичка сила, затръбили с рогове, забили барабани, запляскали с ръце, тропали с крака, и се заели да бутат, разтриват, бият и мушкат Кумбхакарна.

И толкова голям шум се възнесъл към небесата, че птиците, летящи наоколо, падали мъртви на земята. Но Кумбхакарна, потопен от всемогъщия Брахма в тежък сън, не се събуждал.

Тогава ракшасите взели тояги и боздугани, и, пристъпвайки до него, започнали да го бият, него - сладко спящия в гърдите, с каменни късове, тояги и бухалки, а други биели със всичка сила барабани и литаври, и тръбили с раковини. И десет хиляди ракшаси, събрали се в пещерата, не могли да събудят Кумбхакарна.

Тогава ракшасите изпаднали в ярост. Те почнали да скачат по тялото на Кумбхакарна с коне и камили, и мулета, пуснали по него да лазят змии, виели, биели барабани, литаври, тръбили, така, че цяла Ланка с горите и хълмовете се изпълнила с оглушителен шум.

Едни забили наведнъж хиляди барабани, други заревали със всичка сила; но Кумбхакарна даже не помръднал. Едни скубели косите му, други го хапели по ушите, трети изляли в ушите му хиляда стомни вода. Но чак когато хиляда слона се качили върху него наведнъж, тъпчейки цялото му тяло, Кумбхакарна накрая се пробудил от сън.

Не забелязвайки ударите върху себе си, той се протегнал, разперил ръце, прозял се, отваряйки устата си подобна на входа към подземното царство, въздъхнал - сякаш буря забушувала в недрата на планината - и седнал, отваряйки очи, горящи като две звезди измъчван от глад.

Тозчас ракшасите му показали ястията, и Кумбхакарна се нахвърлил към тях, полгъщайки тела и кръв. Когато се наситил, ракшасите го обиколили от всички страни със сведени глави. Той ги огледал и казал: "Защо ме събудихте? Здрав и благополучен ли е царя? Или се е случила беда и го заплашва опасност? Ако е тъй, аз ще унищожа всяка заплаха и ще го спася от всяка беда. Ни Индра, ни Агни - никой от боговете не може да ми противостои. Кажете ми цялата истина. Не бихте посмели да ме събудите преди срока без важна причина."

Тогава се изправил царския съветник на име Юпакша и промълвил йъм гневния Кумбхакарна, събрал смирено длани: "Няма опасност, която да ни заплашва от богове, о могъщи! Ланка е обсадена от маймуни, подобни на планински скали. Рама, синът на Дашаратха ги е довел, пламтящ от гняв и жажда за отмъщение за похищението на Сита. Днес в боя той победи повелителя на ракшасите, извършвайки това, което не е по силите на богове и данави, нито исполини - дайти. И нашият велик господар отстъпи от бойното поле, едва не лишил се от живот. - великодушния му враг го е пощадил."

Чувайки за поражението на брат си, Кумбхакарна, въртейки очи, казал на Юпакша: "Днес, като унищожа вражеските войски и вождовете, аз ще избавя царя от тревоги. Днес ще призова ракшасите на пир - да се наситят на месо и кръв от маймуни! А самият аз ще се напия с кръвта на Рама и Лакшмана!" И, станал от ложето си, Кумбхакарна извършил измиване; по негова заповед ракшасите му донесли две хиляди стомни вино, и като изпил всичките, с ободрен дух, освежен, се отправил към Равана.

Възвишавайки се над домовете и стените на Ланка, страшен на вид, подобен на смъртта, той закрачил, и се насочил право към чертозите на брат си, и под краката му земята се тресяла. Виждайки го отдалеч, се стреснали смелите маймуни; страх се вселил в сърцата им. И Рама, хващайки лъка си, казал, обръщайки се към Вибхишана: "Кой е този зъл великан, подобен на планина, или бурен облак, криещ мълнии, при вида на който трепнаха и се уплашха редовете на нашата войска - ракшас, или асура? Такъв, като неги не са виждали още моите очи."

Вибхишана казал: "О Рагхава, това е Кумбхакарна, син на Вишравас, брат на Равана, победител на Индра и Яма. Няма сред ракшасите равно на неговото могъщество. Едва родил се, той започнал с хиляди да поглъща живи същества; и по волята на боговете, боящи се от опустошаване на вселената, Брахма го потопил във вечен сън. Но Равана е помолил всевишния Брахма, да му позволи да се събужда веднъж на всеки шест години, за един ден. Видно, сега властелинът на ракшасите е разбудил Кумбхакарна. Не е удивително, че маймуните и мечките са готови да бягат при неговото появяване. Нима могат да устоят против него и да удържат победа над него? Но те трябва да се сражават с него!"

Рама казал тогава, обръщайки се към Нила: "Нека маймуните, въоръжени застанат на пътя при мостовете, затваряйки изходите на града, и нека се приготвят за битка." И по думата на великия Рама, несметна маймунска войска, поклащайки каменни късове и стволове от дървета, се приближила към градските врати, оглавени от славните Ангада, Хануман, Шарабха и Гавакша.

А Кумбхакарна между това стигнал до чертозите на Равана и влязъл в тях, като слънце в буреносен облак, разтърсващ земята със стъпките си. Той се представил пред Равана, седящ на колесницата Пушпака, и му се поклонил в краката, приветствайки го. Равана, зарадван, слязъл от колесницата, и като прегърнал брат си, го поканил да седне на скъпоценна асана, блестяща от злато.

Кумбхакарна попитал: "О царю, защо си заповядал да ме съжудят? Кажи, кой те заплащва? Кого трябва аз да съкруша?" И Равана, пламтящ от гняв, отвърнал, яростно въртейки очи: "О могъщи, ти дълго спа и не знаеш каква беда ме постигна. Рама, заедно със Сугрива се прехвърли през океана и днес изтребва моя народ на полето на битката. Уви! Погледни нашата Ланка, обсадена от пълчища маймуни, безбройни като вълните на океана! Аз не мога да се справя с тях. Най- добрите от ракшасите паднаха в сраженията, и страх проникна в душата ми. Избави ме от него, Кумбхакарна! Спаси Ланка! В нея остнаха само старци и деца - всички останали се бият, охранявайки крепостта. Аз никога още не съм те молил за нищо, днес те моля, като брат, о могъщи победителю на небесните воинства, разбий вражеската рат и я разсей, както бурния вятър разсейва есенните облаци!"

Изслушвайки как нарежда Равана, Кумбхакарна казал с усмивка: "Така значи, бедата, която предвиждахме в деня на нашия съвет те постигна, о безразсъдни! Наистина ти жънеш плода на своето нечестиво деяние. О велики царю, горд със своето могъщество, ти пренебрегна благоразумието и започна с това, с което трябва да се завърши, - деяние и завърши с това, с което започват мъдрите - размишление. Ти не послуша разумните съвети - за какво се жалваш сега?"

Равана, нацупил устни, отвърнал на тези думи на Кумбхакарна: "Не за поучения те повиках аз - защо да говорим празни думи? Не е време да си спомняме моята гордост и неблагоразумие. Не думи, а дела очаквам от тебе. Приятел е този, който помага на попадналия в беда.

Виждайки мрачното лице на Равана, Кумбхакарна му казал, утешавайки го: "О царю, прогони мъката и не се гневи! Слушай ме. Аз ще изтребя тези, които ти причиняват мъка; докато съм жив, ти нямв да познаеш беда. Но каквато и несгода да те застрашава, аз трябва да ти кажа, че мисля за твоето благо. Братската любов ми подсказва тези думи. И всичко, което може да се направи за приятел в беда, аз ще направя за теб. Бъди спокоен! Аз ще ти донеса от бойното поле главата на Рама и ще изгълтам маймунската войска, утешавайки сърцата на тези ракшаси, чиито приятели са паднали в битката. Не ми трябва нито меч, нито копие, нито боздуган - с голи ръце ще се справя със синовете на Дашаратха; Нека видят всички силата на Кумбхакарна, станал от дълъг сън! Утеши се, о повелителю, Когато отправя ненавистния Рама в царството на Яма, непреклонната Сита с добро ще отстъпи пред твоите желания и ще стане, накрая твоя съпруга."

Вдигнал се Кумбхакарна и казал, готов да се отправи на бой. "Аз ще ида сам. Нека войската остане тук. Гладен и разгневен, аз сам ще погълна маймунската войска." Но Равана промълвил: "Върви заедно с войската, въоръжена с копия и боздугани, и се самият ти се въоръжи. Маймуните са силни, смели и изкусни във воденето на бой. те могат да те наранят, ако идеш сам и без оръжие."

И Равана, ставайки от мястото си, сложил на шията на Кумбхакарна огърлица от скъпоценни камъни, златни украшения и верига, сияеща като лунна светлина. А Кумбхакарна се облякъл в златна ризница и взел в ръце ковано желязно копие, позлатено и святкащо като пламък. И, прегръщайки старшия си брат, го обиколил, поклонил му си и напуснал двореца.

А Равана благословил Кумбхакарна и наредил да бият барабани и тръбят: и могъща войска от ракшаси, въоръжени до зъби, излязла след Кумбхакарна на бойното поле.