Под барабанен бой и пеене на тръби, с оглушителен рев, колебаещ земята и морето, излезли на полето от вратите на Ланка ракшасите, предвождани от Кумбхакарна. Могъщи знатни войни от войската на ракшасите ги следвали на слонове, коне и колесници, чийто грохот бил подобен на гръм от мълнии. Други пътували на камили, магарета, змейове, лъвове, леопарди, елени и птици, а след тях вървели бозбройни отряди пеши войници, въоръжени с мечове, копия, боздугани, секири, чукове, дротици, бойни брадви.

И пред всички се движел свирепият Кумбхакарна, подобен на горяща планина, надарен със чудовищна сила. Приемайки ужасен облик, рой въртял очи, огромни като колела на колесница и заплашвал: "Както огънят поглъща летящи насекоми, така аз ще погълна цвета на маймунската войска!"

Когато Кумбхакарна излязъл от града, ужасни знамения се появили навсякъде: земята се затресла, развълнувало се морето, слънцето помръкнало в небето; чакали завили по краищата на полето, ястреб кацнал на острието на копието му. Но, презирайки лошите предзнаменования, Кумбхакарна прекрачил прз градската стена и застанал на полето пред маймунските войски. И когато се изправил пред погледа им, смъртен ужас обзел маймуните и те се обърнали в бягство; И войските на Сугрива се разсеяли, като облак под порив на вятъра. Виждайки маймуните да се разбягват от пътя му, Кумбхакарана изкрещял ликуващо; и, чувайки рева му, подобен на гръм, много маймуни паднали на земята като покосени. Непреодолим страх обзел сърцата им, и на тълпи бягали обитателите на горите от полето на битката, от Кумбхакарна, както от Яма, бога на смъртта, в часа на гибел на вселената бягат живите същества.

Ангада, сина на Валин, виждайки всеобщото бягство, изкрещял, обръщайки се към Нала и Нила, Гавакша и могъщия Кумуда: "Къде бягате вие, забравяйки своя род и срам, гонени от страх, като прости маймуни? Спрете! Това е само призрак, създаден от магията на ракшасите, за да ви уплаши. Спрете войската и я заставете да се сражава." И маймуните, ободрени от Ангада, се върнали обратно, хващайки дървета и камъни яростно нападнали Кумбхакарна.

Но великанът не трепнал и не се помръднал от ударите, които му нанасяли маймуните. И дърветата, покрити с листа, и цветя, се чупели от удара с тялото му, и огромните скали се трошели на прах, когато се удряли в него. Кумбхакарна се нахвърлил на маймуните и пребил много от тях, като ги изтребвал и поглъщал, както горски пожар поглъща дърветата. Едни маймуни паднали с изтичаща кръв, други избягали през глава, спасявайки живота си. От бягащите едни се скрили в горите, други - в планините, трети се хвърлили в морето, четвърти бягали по моста, построен от Нала през океана; някои маймуни падали на земята, преструвайки се на мъртви, а някои се качвали по дърветата.

Виждайки пражението и бягството на маймунската войска, Ангада отново закрещял: "Стойте, ние трябва да се сражаваме! Стойте, защитавайте се, о маймуни. О вие, къде бягате, треперейки за живота си? Вашите жени ще ви се смеят - можете ли да понесете такъв позор? Какво струват думите ви за дълга на знатните и вярността към царя? О низши, ако вие спасите живота си, презрението ще е ваша участ до края на дните, о вие, бягащи на тълпи пред един. Стойте! Сражавайки се, ние или ще паднем в боя всички до един, ако това е съдено, и ще намерим нетленното царство на Брахма, недостижимо за страхливците, или, побеждавайки врага, ще се покрием със слава. Стойте! Обречен е на гибел Кумбхакарна, само да се срещне с Рама!"

Но маймуните отвърнали на Ангада със следните думи: "Този ракшас ни преби по ужасен начин! Не е врвме да стоим на нас ни е скъп живота!"

И те продължили да се разбягват във всички страни при доближаването на свирепия Кумбхакарна. С голям труд, Ангада успял да сплоти около себе си отряд от най-храбрите и благородни войни, вдъхнал им смелост и надежда с думите си. Гледайки тези, които спрели, се върнали и други - ободрени, от бягащите. И войската на маймуните останала около Ангада, пак готова да се сражава, чакайки заповед.

Въодушевени от речта на Ангада, маймуните, изпълнени с решимост, срещнали съдбата си, без да отвръщат лица, вдигайки над главите си дървета и скали, и отново нападнали Кумбхакарна. Кумбхакарана, хващайки тояга, повалил една след друга седемстотин маймуни, после, хвърляйки оръжието, той се нахвърлил върху тях, поглъщайки ги с десетки и стотици, както Гаруда - змиите. И другите ракшаси след него се врязали в маймунската войска, сеейки сред нея смърт със своите остри стрели. И маймуните нападнали ракшасите, размахвайки дървета, разбивайки колесници, убивайки конници, пеши войници, коне и слонове.

Хануман хвърлил по Кумбхакарна планински връх и след това започнал да мята без почивка скали и огромни дървета. Но всички тях Кумбхакарна отразил със своето копие. Тогава Хануман сграбчил скален зъбер, обрасъл с дървета, с размер превъзхождащ другите, и като се приближил, със сила го метнал към брата на Равана. Разтърсил се от удара Кумбхакарна и кръв се появила на тялото му. Разгневен, той ударил с копието си Хануман в гърдите; Хануман изревал от болка, и кръв бликнала от устата му. И виждайки поражението на сина на вятъра, много маймуни, уплашени се обърнали в бягство.

Могъщият Нила, събрал войска, нападнал Кумбхакарна и метнал в него планинска скала. Но Кумбхакарна я поразил във въздуха с копието си и скалата се разнесла на късове; в прех и дим те паднали на земята. Тогава пет страшни маймунски вождове - Нила, Ришабхам Шарабха, Гавакша и Гандхамадана - нападнали великана, нанасяйки му страшни удари с камъни, дървета и юмруци. Но тези удари били за Кумбхакарна само леки боцкания и никак не го разтревожили. Той хванал за ръцете храбрия Ришабха, стиснал го и го тръшнал в земята. И паднал Ришабха и кръв потекла от устата и ушите му. А Кумбхакарна с удари на юмруците си изхвърлил и Нила, и Шарабха, и Гавакша, и всички те паднали без чувствени на земята, облети в кръв.

Ангада тогава нападнал Кумбхакарна, опитвайки да спаси от изтребване маймуните. Той метнал скала и поразил великана в главата. Разярен, този насочил към сина на Валин удар със своето копие. Но бързият Ангада ловко се извъртял и тозчас, подкачайки, ударил с всичка сила Кумбхакарна в гърдите. Олюлял се братът на Равана, после се съвзел, и сам нанесъл на Ангада страшен удар, и принца паднал, губейки съзнание.

Кумбхакарна, събаряйки Ангада, се насочил към Сугрива, царя на мймуните. Виждайки Кумбхакарна, покрит с кръв от маймуни, приближаващ към него, размахвайки копие, Сугрива хванал грамаден зъбер, и с вик "Получавай, о ти, поглъщател на войни!" - го метнал в ракшаса. Удряйки се в гърдите на Кумнбхакарна, зъберът се разлетял на късове, и маймуните се смутили, а ракшасите закрещяли тържествуващо. Кумбхакарна метнал в сугрива смъртоносното си копие; но синът на вятъра, Хануман, който бил наблизо, подскачочил във въздуха, хванал копието в полет и на две го пречупил върху бедрото си. Радостно закрещяли маймуните, възхвалявайки ловкостта и силата на Хануман, а ракшасите помръкнали в униние.

Тогава Кумбхакарна откъснал планински връх и го стоварил върху Сугрива. Лишен от чувства, Сугрива паднал на земята; отново тържествено закрещяли ракшасите, а маймуните се смутили. Кумбхакарна хванал царя на маймуните и, пленявайки го, го понесъл по полето както буйния вятър понася облак от небето.

Носейки в ръце Сугрива, Кумбхакарна се върнал в Ланка под шумното ликуване на ракшасите и бил обсипан с потоци от цветя. Царят на маймуните между това се свестил и видял, че Кумбхакарна го носи по улиците на Ланка.

Внезапно изскочил той от ръцете на ракшаса, вкопчил се за носа му и издрал с нокти окото му и отхапал носа му и двете му уши. Кръв бликнала на ручеи от раните; извън себе си от болка, демона хванал Сугрива и го тръшнал към земята. Но, измъквайки се, Сугрива се извил във въздуха и, избягвайки от плен се върнал при войската си.

А Кумбхакарна, без нос и уши, с потоци кръв, лееща се от раните му, приличал на планина, с ручеи течащи по склона й. Изпуснал Сугрива, той в ярост се върнал отново на полето на битката. Загубил копието си, счупено от Хануман, той се въоръжил този път с огромен боздуган.

Побягнал навън от града, Кумбхакарана, жадуващ за кръв и месо, започнал да яде маймуни, както смъртта поглъща живите същества в деня на сетопреставането. Той ги хващал за ръцете по една, по две, по три и ги напъхвал в устата си, без да обръща внимание на ударите от камъни и дървета, които му нанасяли. Ослепен от ярост, той хващал и ракшаси заедно с маймуните и също ги поглъщял, без да ги различава. Целият от глава до пети опръскан с кръв и мозъци, той бил подобен на разрушителя на вселената, и черва и вътрешности стърчали от устата му. И маймуните, обзети от ужас, бягали от него под защитата на Рама.

И Рама се появил насреща му, съпровождан от Лакшмана и най-храбрите маймуни. И, заставайки на полето на боя, той извикал към Кумбхакарна: "Ела тук, о вожде на ракшасите! Ето аз стоя тук с лък в тъка. Ще познаеш в мен изтребването на твоя народ. Днес дойде часът на твоята смърт!"

Кумбхакарна, виждайки Рама на полето на битката, се разсмял; подобен на гръмотевичен трясък бил ужасния му смях. "О доблестни - казал той - не ме приемай за Вирадха, нито за Кабандха, нито за Марича, нито даже за Кхара. Аз съм Кумбхакарна. Погледни боздугана ми, изкован от желязо. С него аз съкруших някога много богове и демони. Днес, о тигре от рода Икшвака, ти ще разбереш моята мощ и ще ми покажеш своята сила. А после аз ще те изям."

Чувайки речта на Кумбхакарна, Рама пуснал в него облак стрели, украсени със златни накрайници. Но, влизайки в тялото на врага на боговете, стрелите, подобни на мълнии, не му причинили дори малка вреда. И Кумбхакарна се доближил до Рама, размахвайки боздугана и помитайки маймуни по пътя си.

Тогава Рама поразил Кумбхакарна в гърдите със седем ужасни стрели, подобни на чудовищни змии. Спрял се Кумбхакарна и пламък излетял от устата му; и боздуганът паднал от ръцете му. С изтичаща кръв, той бил подобен на облак в небето, в часа на залеза.

Разярен, той се хвърлил напред, съкрушавайки с юмруци всички, попаднали на пътя му, поглъщайки маймуни, мечки и ракшаси безразборно. Лакшмана казал тогава на маймуните: "Докато е невъоръжен, вие можете да го нападнете всички изведнъж, да го победите - опиянен от мириса на кръв; и повече той няма да яде маймуни."

Тогава хиляди маймуни се нахвърлили от всички страни върху Кумбхакарна, катерейки се по него като по планина, измъчвайки го със своите нокти и впивайки в тялото му зъби. Но, неуязвим за техните нокти и зъби, Кумбхакарна яростно ги отърсил от себе си, както вбесен слон хвърля ездачите си; той ги хващал с дългите си ръце и ги отправял в устата си; а те после някои излизали от носа и ушите му. Все пак тогава той изял голямо множество маймуни.

Рама, пламтящ от гняв, се насочил към брата на Равана с лък в ръце, ободрявайки маймуните. И Кумбхакарна, намерил боздугана си се обърнал срещу Рама. А маймуните, оцелели от тази ужасна схватка, изранени и измъчени, се разпълзяли и разбягали на всички страни, отклонявайки се от пагубните удари на страшния боздуган, оставяйки на полето убитите.

И приближавайки се към Кумбхакарна, Рама натегнал лъка си и пуснал в чудовището стрела, подобна на жезъла на Яма, бога на смъртта, с острие като нож. И с тази страшна стрела той отсякъл десницата на Кумбхакарна; и грамадната ръка, заедно с боздугана, подобен на планинска скала, отлетяла, паднала на полето посред войската на Сугрива, смъртно затискайки множество маймуни и мечки.

Изревал Кумбхакарна, оглушавайки всички живи същества, и, измъквайки с лявата си ръка огромна палма, замахнал с нея към Рама.

Но тозчас със златна стрела, подобна на оръжието на Индра, Рама отсякъл и тази ръка, вдигната нагоре, и тя паднала на земята, като планина, съкрушавайки дървета и скали, и маймуни и ракшаси.

А Рама с две остро заточени стрели с остриета, огънати като полумесец, отсякъл на Кумбхакарана двата крака, и те паднали с трясък, който се раздал по цяла Ланка и се отразил от планините и горите.

Падайки на земята, Кумбхакарна отворил ужасната си уста, и с рев запълзял към Рама, като Раху-дракон, преследващ луната на небесата. Рама хванал лъка и в миг на окото напълнил устата му със своите златопери стрели. После Рама взел копие като на Индра, святкащо като слънце и подобно на разрушителя на вселената. И като го метнал с могъщата си ръка, отнесъл главата на Кумбхакарна, подобна на планински връх, както някога Индра отнесъл главата на великия дракон Вритра.

Главата на Кумбхакарна паднала в града Ланка, строшавайки къщи и дворци, изравнявайки със земята стени и врати. А тялото му паднало в океана и наполовина се потопило в бездната, убивайки риби и морки змии. И възликували боговете на небето, наблюдаващи отвисоко битката, и гандхарвите и якшите, и светиите и панагите и птиците прославили мощта и смелостта на Рама.

И маймуните, радвайки се на гибелта на своя враг, възнесли хвала на Рама и се преклонили пред него. А ракшасите, с ужас гледайки сина на Дашаратха, издавали скръбни вопли, като диви слонове при вида на лъв. И ги обезло голямо отчаяние!