Ракшасите, върнали се в Ланка, разказали на Равана за гибелта на Кумбхакарна: "Изтребил и поразил огромно множество маймуни, той падна от ръката на Рама и лежи сега обезглавен, с отсечени ръце и крака, наполовина потопен в морето, наполовина възвисявайки се като планина, заградил вратата на Ланка." Чувайки тези думи, Равана паднал в безсъзнание на земята. Преизпълнил се със скръб Индраджит, когато узнал за гибелта на чичо си; Заридали Мадохара и Махапаршва, като разбрали за смъртта на брат си.

Идвайки на себе си, Равана заридал: "О герой! О съкрушителю на вражеските ратници! О могъщи Кумбхакарна, ти ме напусна, по волята на съдбата заминал в обителта на Яма. С тебе не ме е било страх ни от богове, ни демони. Как е успял Рама да срази тебе, непобедимия? Ето маймуните ликуват! Но без тебе не ми трябват ни царство, ни Сита, ни живота! Ако аз не убия в битка убиеца на моя брат, боговете ще се смеят над мен, победилия ги някога, и смъртта ще е желана участ за мене!"

Нареждайки така, Равана отново се отпуснал на земята. Тогава Индраджит се приближил до него и казал: "О ти не трябва да се отчайващ, татко, докато диша твоя син Индраджит. Утре ти ще видиш и Рама и Лакшмана, пронизани от моите стрели смъртно. Кълна ти се, те няма да избегнат ноето отмъщение!"

Между това денят угаснал и нощ се спуснала на земята. И в тази нощ маймуните, предвождани от Сугрива и други вождове, се приближили към стените на Ланка и замервали града с пламтящи главни. Те подпаквали стените, вратите, постройките в Ланка, и голям смут настанал в столицата на ракшасите.

Рушали се къщи, рушали се и загубвали в огъня разкошни чертози, пълни с богатства, скъпоценни камъни, тъкани, съдове и оръжия. При светлината на пожара ракшасите на тълпи се мотаели по улиците с отчаяни вопли, спасявайки живота си и имуществото си; коне и слонове, със скъсани поводи и отвързани от местата си, обезумели от страх, затискали хората и умножавали смута. Ланка била подобна на буря, бушуваща в океански водовъртеж в деня на свършека на света. Далеч се разнасяли крясъците на жителите, цвиленето на конете, рева на слоновете и крясъка от пламъците, и водите на океана на много йоджани наоколо били осветени и обагрени от пожара в Ланка.

А маймуните при светлината на пламъците тръгнали в нападение на градските врати. Ракшасите, изпратени от Равана да защитават крепостта, ги посрещнали с копия и брадви, и на входа на града се завързала разгорещена битка.

Като безумни се нахвърлили маймуните и ракшасите едни срещу други, колейки се с мечове и камъни, боздугани и тояги; и, напирайки от двете страни, те се хапели и удряли, режели и късали, пронизвайки се едни други в боя. В това кръвопролитно и страшно клане Ангада, сражаващ се на първа линия, се срещнал с храбрия Кампана и го повалил на земята бездушен, удряйки го с каменен къс. Виждайки как паднал Кампана, могъщият Шонитакша на бойна колесница безстрашно се насочил към страшния син на Валин. И той обсипал Ангада в миг на окото със стотици стрели с накрайници като ножове, и с кръстообразни накрайници, и с остриета като паунови пера, и като телешки зъби, и с ковани железни стрели. Но, без да трепне под ударите, Ангада съкрушил с каменна скала колесницата на Шонитакша, неговия лък и стрели.

И Шонитакша с боздуган в ръка скочил от колесницата. Тогава, виждайки, че Ангада надделява над Шонитакша, могъщите ракшаси Праджангха и Юпакша дошли на помощ на своя съратник, и Ангада между Праджангха и Юпакша бил подобен на месец между две създездия. Тук Майнда и Двивида дошли на помощ на Ангада.

И ужасна била битката между трите маймунски вожда и тримата прославени ракшаси при вратите на Ланка, и на тези, които я гледали, настръхвали косите.

Маймуните стоварвали на върху ракшасите тежки удари с големи дървета; но Праджангха отразил натиска им със своя меч. Тогава град от огромни камъни отправили Ангада, Майнда и Двивида към вражеските колесници; но Юпакша отразил тези камъни в полет със своите стрели. А Шонитакша с боздуган отбил всички камъни и дървета, хвърлени по него от маймуните.

Праджанхга нападнал сина на Валин, вдигайки меча си над главата; Ангада ударил по меча със ствол от ашвакарна и го избил от ръцете на Праджангха. Тогава обезоръжения Праджангха стиснал юмрук и нанесъл съкрушителен удар по главата на Ангада. Ангада се замаял, но бързо дошъл на себе си и с такава сила ударил Праджангха, че главата на онзи се отделила от тялото и той рухнал мъртъв на земята.

Виждайки гибелта на роднината си, Юпакша, с очи пълни със сълзи, скочил с меч в ръка от колесницата си. Двивида се нахвърлил срещу него и, оглушавайки го с юмручен удар, обхванал ракшаса с могъщите си ръце. Тогава Шонитакша, помагайки на Юпакша, се доближил и с боздугана ударил Двивида. Олюлял се маймунския вожд под удара, но се осъзнал и като се обърнал против новия враг, изтръгнал боздугана от ръцете му. Майнда в това време сграбчил Юпакша. А Двивида раздрал с нокти лицето на Шонитакша, повалил го и го притиснал към земята; и ракшасът, гърчейки се, издъхнал. А Майнда тогава удушил Юпакша в своите несломими обятия.

Ангада между това се устремил нататък, разсейвайки и обръщайки в бягство защитниците на Ланка. Но на пътя на победоносната маймунска войска тогава застанал Кумбха, синът на Кумбхакарна, и спрял натиска й. Извивайки до отказ своя могъщ лък, той, със святкащите си стрели, подобни на мълнии, преградил пътя на маймуните. С оперена стрела, украсена със злато, Кумбха поразил в гърдите Двивида, и смелия вожда на горските племена се прострял в безсъзнание на земята, разперил встрани ръцете и краката си. Майнда се обърнал към сина на Кумбхакарна и метнал срещу него голяма скала; но отразявайки удара със стрелите си, Кумбха пронизал Майнда със своето оръжие и този паднал безчувствен на земята редом с брат си.

Виждайки братята на своята майка повалени в боя, Ангада тръгнал яростно към Кумбха. И със стотици стрели Кумбха поразил маймунския принц, но не можал да го спре - Ангада се приближил към ракшаса и го цапардосал с огромно дърво, сякаш взето от оръжейницата на Индра, повелителя на мълниите. Но и този удар отразил Кумбха; Ангада тогава, пронизан многократно от стрелите, рухнал на земята и, безсилен да понесе болката, загубил съзнание.

Рама, чувайки за поражението на Ангада, изпратил срещу Кумбха Джамбаван и Сушена с мечките им и маймуната Вегадаршин. Но и техния яростен натиск отразил сина на Кумбхакарна, стоейки непоколебимо на вратата на Ланка със смъртоносния си лък в ръка. Тогава Сугрива, насочвайки се към ракшаса, го нападнал както могъщ лъв напада слон.

Въпреки убийстения порой от стрели, с които го обсипал Кумбха, Сугрива се приближил до ракшаса, изтръгнал от ръцете му страшния лък, сияещ като дъга - небесният лък на Индра - и се обърнал към Кумбха, който бил подобен на боен слон, на който са извадили бивните, с такива думи: "О сине на Кумбхакарна, велика е твоята доблест и удивително е твоето могъщество! Славен подвиг изърши ти днес, отразявайки нападението на нашата войска. Аз не искам да бъда порицаван, като те убия сега, след като си уморен от битката. Почини си и после се сражавай с мен!"

Но Кумбха, пламнал от гняв, се нахвърлил върху Сугрива и го обвил с ръцете си. Затресла се земята под краката на двамата могъщи войни и изригвайки около себе си потоци вода както бойните слонове, когато се бият двама за една слоница, обикаляли, дишайки тежко и държейки се един друг с ръце и всеки се опитвал да съкруши противника със силата си.

Накрая Сугрива откъснал сина на Кумбхакарна от земята и като го вдигнал над главата си, го изхвърлил в морето. И водите се вдигнали високо в небето на това място, където паднал Кумбха, а после отново се спуснали.

След Кумбха, пътят на маймуните бил преграден от Никумбха - втория син на Кумбхакарна. Но и той бил сразен в жестока схватка - Хануман счупил врата му с ръцете си.

Като узнал за гибелта на своите вождове, Равана заскърцал със зъби от ярост. И, стремейки се да попречи на враговете да влязат в града, той изпратил в защитата на Ланка Индраджит. Извършил жертвоприношение на бога на огъня, заклел оръжието на Индраджит, благословил сина си и го изпратил в битката.

Отивайки на бойното поле, Индраджит ободрил ракшасите; и, прибягвайки до своя чар да се сражава невидим, той с облаци от своите стрели заставил маймуните да отстъпят. Сугрива, Нила, Нала и Ришабха, могъщите вождове на маймунските войски той поразил със своето оръжие. Синовете на Дашаратха също били наранени.

Безсилни да победят Индраджит, сражавщ се невидим, маймуните, уморени от боя, отстъпили в тази нощ от стените на Ланка.