На следващия ден сутринта, Индраджит, съпровождан от войска на ракшасите, излязъл от западната врата на своята колесница в полето. Виждайки го, маймуните, пламтящи от жажда за бой и стискайки в ръце еди камъни, се насочили срещу него, оглавявани от Хануман.

Когато маймуните се приближили към Индраджит, видели на колесницата му Сита, печална и изнурена от пост, в бедни дрехи, лишена от украшения. И Хануман, виждайки дъщерята на Джанака във властта на Индраджит, бил съкрушен в сърцето си, и се замислил, без да може да разгадае намерението на ракшаса. Съпровождан от смели маймуни, той се отправил към колесницата на сина на Равана.

Индраджит, виждайки приближаващия неприятел, пламнал от гняв. Оголил своя меч, той хванал Сита и извикал: "О Рама! О Рама!" При вида на това, Хануман, синът на вятъра, с голямя скръб пролял обилни сълзи. Гневно закрещал той към принца на ракшасите: "За своята гибел, о нечестиви ти докосваш косите й! О проклет да си, ако извършил това подло деяние! О низка душа! О злобен! О жесток и нечестив злодей! О ти, чиято мощ е в пороците! Или не знаеш срам, че искаш да извършиш безчовечно дело? Какво ти е направила дъщерята на Джанака, о безжалостни, че искаш да я убиеш? Сита, изгонена от къщи, е лишена от царство и разделена от съпруга си - от това не си ли доволен? Ако ти убиеш Сита, няма да продължи дълго и твоя живот, о злодей; ти ще паднеш от ръката ми! А след смъртта ти ще се отправиш в обител, предназначена за тези, които убиват жени, в обител, в която не отиват и най-презряните грешници."

С тези думи Хануман със своите маймуни, изпълнен от гняв, се устремил към Индраджит. Виждайки приближаването им, ракшасите преградили пътя им и се завързал бой. Индраджит, обсипвайки маймуните с порой стрели, отвърнал на Хануман: "Днес аз ще убия пред очите ви Сита, заради която вие дойдохте тук, следвайки Рама. И като я убия, о горски жителю, после ще убия тебе, Рама, Лакшмана, Сугрива и предателя Вибхишана. Позорът за убиване на жена, маймуно, мене не ме вълнува! За какво говориш ти - което причинява страдание на врага, това и трябва да се прави!"

И като казал това, Индраджит поразил с меч плачещата Сита, не знаеща грях, и главата й паднала на земята. "Гледай, аз убих със своя меч любимата на Рама - казал Индраджит на Хануман - Напразни са сега вашите усилия." И той, убил пред очите на маймуните Сита, издал заплашителен рев и се скрил.

Маймуните в ужас избягали далеч от мястото, където станало това. Но, обръщайки се към бягащите, Хануман извикал: "Къде бягате, о маймуни? Къде отиде вашата смелост! Спрете! Следвайте ме, аз ще вървя пред вас в битката!" И маймуните се върнали обратно. Сплотени около Хануман, те се хвърлили в бой. И синът на вятъра нападнал вражеската войска, съкрушавайки и изтребвайки ракшасите, като въплъщение на смъртта. Извън себе си от мъка и гняв, той хванал огромна скала и я метнал по Индраджит, чиято колесница отново се появила на бойното поле. Но коларят на сина на Равана, виждайки полета на камъка, обърнал конете и бързо се отклонил. И скалата паднала на полето, смъртно затискайки много пеши ракшаси.

Изтласквайки войската към стените на Ланка, Хануман казал на маймуните си: "Стойте, засега доволно се сражавахме. Дъщерята на Джанака, за която се бихме без да жалим живота си, е убита! Сега трябва да идем и съобщим за това на Рама и Сугрива - както те заповядат, така ще направим." И маймуните се отеглили след Хануман.

Между това, слушайки отдалеч гръмките крясъци на маймуните и ужасния шум от битката при западната врата, Рама казал към Джамбаван: "О благородни, наистина Хануман извършва сега някакъв велик военен подвиг - аз чувам страшни оръжия в действие. Побързай, царю на мечките, със своята войска, окажи помощ на най-добрия от маймуните!"

"Да бъде тъй!" - казал царя на мечките и със своята войска се приближил към западната врата, където се сражавал Хануман. И там той видял Хануман, стоящ в обкръжение на своите приближени, почиващи след битката. Хануман, като видял войската на мечките, подобна на тъмен облак, излязъл да ги посрещне. После синът на вятъра със своите войни се отправил към северната врата, в стана на сина на Дашаратха.

Представил се пред Рама, Хануман му казал със скръб в сърцето: "Днес, когато се сражавахме на бойното поле, Индраджит, синът на Равана пред очите ни уби плачещата Сита. О наказващ враговете, виждайки нейната гибел, аз бях съкрушен от мъка. И дойдох да ти съобщя какво се е случило."

Чувайки думите на Хануман, Рама, сразен от мъка, припаднал на земята като отсечено дърво.

Виждайки богоравния потомък на Рагху прострян на земята, маймуните прибягали от всички посоки и го обкръжили. Те го пръскали с вода с благоуханен аромат на лотос, и съзнанието му се върнало. Тогава Лакшмана, прегръщайки Рама, му казал такива думи: "Безполезни са подвизите на доброто, благородни, те няма да спасят от мъка тебе, никога не напускащ мястото на справедливостта. Не към добродетел, а към щастие се стреми всичко живо, всички същества. И аз мисля, че тя не съществува въобще. Добродетелта не води към щастие. Ако беше така, ти нямаше да бъдеш хвърлен в океан беди. И ако неправеността водеше към нещастие, Равана отдавна да е бил низвегнат в ада и ти не би познал несгода. Ако закоренените в грях тържествуват, а добродетелните са предадени на жалка участ, значи няма истина в свещените писания. Напразно е било твоето отречение от царство, напразно е било отказването от богатство: имащият богатства има сила, имащият богатства има приятели, имащият богатства е умен, имащият богатства има всички достоинства, всички негови желания се сбъдват.

Но ако добродетел съществува, значи тя е жалка и безсилна и само в силата намира своята опора. А ако тя е толкова нищожна и безсилна сама по себе си - значи ти не трябва да я следваш. Следвай смелостта, както преди си следвал добродетелите. Истинската добродетел е смелостта. Ставни! Стани, о най-добър от смъртните, о могъщоръки, о верни на обетите. Разгневен от убийството на дъщерята на Джанака, днес аз със своето оръжие ще изравня със земята Ланка с нейните колесници и слоновее, и коне, и знатни ракшаси!"

Във времето, докато Лакшмана говорил това на Рама, Вибхишана разположил своята войска в надлежни места, дошъл тук, съпровождан от своите могъщи четири съветника и видял Рама, безпаметен от мъка и маймуните, проливащи сълзи. Вибхишана, поразен попитал "Какво е това?" И синът на Сумитра започнал да разказва за видяното от Хануман. Тогава Вибхишана казал на Рама: "О царю, това, за което ти е казал съкрушения Хануман, аз смятам за невъзможно. Равана не би умуртвил Сита; той никога не би се разделил с тази, за която ти отдаде себе си и своя народ на страшни беди. Това не е било Сита. бил е неин призрак, създаден от чара на Индраджит, полъгвайки маймуните.

А сега коварният син на Равана се е отправил в свещената гора Никумбха; там принася жертва на боа на огъня, за да закълне оръжието си и да стане непобедим в битка. О потомко на Рагху. отхвърли от себе си тази напразна мъка, масадена с измама! Виждайки теб, потопен в скръб, цялата войска пада духом. Ние трябва непременно да попречим на жертвоприношението на Индраджит. Изпрати там Лакшмана с войска, нека той попречи на обреда; иначе голяма беда може да ни постигне, и никога няма да победим сина на Равана."

А Рама, зашеметен от мъка, слушал и не ножел да проумее смисъла и значението на думите на Вибхишана. Той промълвил: "О властелине на ракшасите, повтори думите, които каза отново." И отново Вибхишана повторил своите думи. "Ние всички ще загинем, ако Индраджит извърши обреда" - казал той.

И Рама, с възстановен дух, наредил на Лакшмана да иде с Вибхишана и с войска, предвождана от Хануман и Джамбаван, при гората Никумбха и да убият Индраджит.

Виждайки отпред войската на ракшасите, Вибхишана казал на Лакшмана: "Заповядай на маймуните да нападнат ракшасите - тогава Индраджит ще дойде на помощ на своите и ще прекъсне обреда." И Лакшмана започнал да обсипва ракшасите със стрели, а маймуните и мечките, изкусно сражавайки се с дървесни стволове и камъни, начело със сина на Вятъра и Джамбаван, се сблъскали с неприятеля. Облаци камъни и греди, стрели и дротици се извили във въздуха от едната и от другата страна, затъмнявайки небето над главите на сражаващите се. Жестока и кръвопролитна битка започнала близо до свещената гора Никумбха.

Хануман, държейки в ръце огромно дърво, се биел пред войската си. Със всеки свой удар той смъртно поразявал стотици ракшаси, невиждайки пороите стрели, с които го обсипвали враговете.

Както горски пожар - дърветата, той изтребвал ракшасите, със стотици и хиляди, изтласквайки ги и рушейки редовете на тяхната войска. От всички страни го обкръжили враговете; поразявали го с копия, мечове, брадви и тежки нпздугани. но не могли да укротят неговата неистова мощ и сами падали под ударите ну, или се обръщали в бягство, пускайки оръжието.

Тогава Индраджит се появил от горския полумрак и, виждайки загубите на своята дружина, се качил на колесницата, без да довърши обреда, и се притекъл на помощ на ракшасите. Вибхишана го посочил на Лакшмана и казал: "Ето, Индраджит, синът на Равана, се носи на колесница, за да отрази бесния натиск на Хануман. Ти трябва да го убиеш, преди да е завършил жертвоприношението си и да стане невидим даже за самите богове."

И Вибхишана показал на Лакшмана пътя в гората Никумбха, към мястото на жертвоприношението на Индраджит. Двамата герои влезли под сянката на гора, мрачна, подобна на буреносен облак. "Тук, под това дърво, синът на Равана принася жертва на духовете - казал Вибхишана, показвайки огромно дърво нягродха, широко разтворило своите клони над земята - тук ние ще дочакаме неговото завръщане." И Лакшмана застанал близо до дървото, натягайки лъка си в очакване на Равана.

Скоро Индраджит се показал на своята огнена колесница, впрегната с черни коне, облечени в златни ризницци, с меч в ръцете си. Лакшмана излязъл при приближаването му из под дървото и извикал: "Защитавай се! Предизвиквам те на бой!" А синът на Равана, виждайки редом с Лакшмана Вибхишана, се обърнал към него с думи, изпълнени със злоба: "Роден в рода на ракшасите, ти, брат на моя баща, защо си застанал против своето племе, о безчестни? Отричайки се от роднините си, ти се предпочел да станеш слуга на враговете. О неразумни, знай, че на предалия своите няма да се довери и новия му господар и ще го унищожи, когато постигне целите си."

Вибхишана отвърнал на сина на своя брат: "О ракшасе, ти говориш така, сякаш не ме познаваш. Роден в племето на бродещите в нощта, аз по природата си никога не съм бил ракшас. Няма у мен радост в ужасното и не ми е любима несправедливостта. Грабежи, похищения на чужди жени, заплашване на народ, убийство, гордост, гняв, враждебност, насилие, възстание против боговете - от всичко това, станало участ на моя брат, аз съм се отрекъл, като от грях. Всичко това ще навлече неизбежна гибел на Ланка, на твоя баща и на тебе самия. Ти си млад и високомерен, ракшасе! Можеш да ми говориш всичко, което ти е угодно. Но ти няма да се приближиш до това дърво - ще те поразят стрелите на богоравния Лакшмана, и днес ти ще се отправиш в царството на смъртта!"

Индраджит тогава се обърнал към Лакшмана и му казал: "О сине на Сумитра, или си забравил как повалих тебе и твоя брат със своите стрели в първиа ден на битката? Или ти е избягало от паметта, или ти сам си пожелал да се отеглиш в обителта на Яма. Ако в първия бой ти не си се убедил в моето могъщество, аз ще ти го погажа днес; днес ястребите и чакалите ще опитат месото ти!" "Остави празните хвалби - отговорил Лакшмана - ти, сражаващ се невидим. Днес, о човекоядецо ти ще паднеш от моята ръка."

В гнева си Индраджит вдигнал тогава лъка си и изпратил към Лакшмана порой стрели. И Лакшмана натегнал своя лък до отказ и пуснал в сина на Равана пет железни стрели, наречени "нарача" - една след друга. И тези стремителни стрели, подобни на огнени змии, се забили в гърдите на Индраджит; и заседнали в гърдите му, те святкали като лъчи на слънце. И безпощаден и смъртен бой се завързал между Лакшмана и Индраджит, като между могъщи лъвове.

Със седем остри стрели Индраджит пронизал гърдите на Лакшмана, като изпратил в миг сто стрели във Вибхишана. Но не трепнал Лакшмана иказал, смеейки се: "Славните войни в битка не се сражават с такива нищожни оръжия. О ракшасе, стрелите ти са леки и слаби, само ме гъделичкат."

С тези думи синът на Сумитра изсипал на врага облак пагубни и неотразими стрели, затъмявайки небето. Под ударите на тези стрели, златната ризница на Индраджит се разсипала на малки къчета и те паднали на дъното на колесницата като падащи звезди от небето. А синът на Равана, изранен и окървавен, заприличал тогава на слънце в часа на залеза. Възпламенен от гняв, Индраджите с хиляда стрели поразил доблестния брат на Рама, и стрелите разкъсали на парчета великолепната ризница на Лакшмана.

И двамата войни - човекът и ракшасът започнали да се сражават с удвоена ярост, обсипвайки се един друг със стрели, нанасяйки и получавайки удари; велико изкуство за бой и велика смелостпроявили и двамата. Останали без доспехи, с изтичаща кръв, те се сражавали, без да отвръщат лица и не знаейки умора, пълнейки пространството наоколо с непрекъснати потоци стрели. И звукът, който издавали стрелите в полет, като гръм огласял околността, вселчвайки страх в сърцата на маймуните и ракшасите.

Дълго продължил боя. Но нито един не могъл да надделее над другия.

Вибхишана между това обсипвал със стрели ракшасите, пречейки им на опитите да помогнат на Индраджит. И четиримата му приятели се биели редом с него, поразявайки ракшасите със стрели и копия. Джамбаван със своите мечки притискал войската не бесовете, крушейки ги с огромни скали, сражвайки се с нокти и зъби; Хануман неистово се биел, съкрушавайки враговете като самата смърт. И реки от кръв течали по земята. И зверовете, хранещи се с мърша, виели и се събирали на глутници по края на полето, предвкусвайки улов.

А Лакшмана, отразил ударите на оръжието на Индраджит, и обсипвайки със стрели него самия, коларя му и намиращите се наблизо ракшаси, хванал копие със широко острие като на нож, и със сила го метнал, отнасяйки главата на коларя на сина на Равана. Тогава Индраджит, изкусен в науката за войната, продължавайки боя и поразявайки със стрели враговете, сам започнал да управлява конете вместо колар. Той нанесъл удари със стрели на Лакшмана и маймунските вождове, с три стрели поразил лицето на Вибхишана. Тогава Вибхишана, не насочвал дотогава оръжие срещу сина на брат си, горещо се разгневлил. И с боздугана си, съкрушил смъртно четирите му коня.

Лишен от коне, Индраджит скочил от колесницата и метнал в чичо си копие. Но, преди копието да долети до целта, синът на Сумитра го поразил със своите стрели, и разпаднало се на десет части, то паднало на земята. Тогава Индраджит, разярен, взел стрела, подарена му от Яма, бога на смъртта и я поместил на тетивата на лъка си. Виждайки това, Лакшмана взел стрела - подарена му от Кубера, бога на богатствата. И двамата едновременно натегнали лъковете с всичка сила - и едновременно двете страшни стрели излетели във въздуха, озарявйки със своя блясък околността и мигновено се сблъскали във въздуха с оглушителен гръм, както две планети в часа на гибелта на вселената. Изхвърляйки пламъци, те се разлетели на сто пламтящи части и паднали, димейки на земята.

И всеки бил огорчен от падането на своето оръжие. Синът на Сумитра, обзет от гняв, взел тоава оръжието на Варуна и нанесъл съкръшителен удар на противника; Но Индраджит отразил този удар с ужасното оръжие на Рудра, После войнственият син на Равана взел огненото оръжие на Агни; но смелия Лакшмана отразил тоз удара му със слънчевото оръжие на Сурия. Индраджит насочил към Лкшмана омагьосана стрела на на асурите; Лакшмана отразил стрелата с непобедимото оръжие на Шива.

И маймуните, и ракшасите, и боговете на небесата, наблюдаващи рази небивала битка, се преизпълнили с изумление и били обхванати от трепет. Накрая братът на Рама сложил в лъка си стрела, сияеща с ослепителен блясък, ужасна и неотразима, тази стрела, с която някога Индра поразил могъщите данави във войната между богове и демони. Насочил към врага оръжието на Индра, Лакшмана произнесъл такива думи: "Ако наистина е справедлив синът на Дашаратха Рама, ако няма равни на себе си в смелостта, убий сина на Равана!" И нятягайки лъка то ухото си, той пуснал тетивата.

И тя отсякла главата на Индраджит - тохава лъка паднал от ръцете му, тялото му рухнало от колесницата на земята. Радостни крясъци издали Вибхишана и маймуните. А ракшасите хукнали да бягат във всички посоки безохледно, хвърляйки копия, мечове и брадви; едни от тях се скрили зад стените на Ланка, други се хвърлили в морето, трети потърсили убежище в планините.

И когато паднал Индраджит, възликували боговете на небесата, светиите, данавите, гандхарвите и апсарите; възликувала цялата вселена; когато паднал Индраджит, улегнал праха по земята, водите се изчистили и небето се прояснило. Маймуните се хвърлили в обятията си една в друга; те виели и цвилели от радост, думкали по земята с ръце, крака и опашки и крещяли "Победа за Лакшмана!" - пълнейки със страшен шум околността.