Съветниците на Равана, чувайки за гибелта на Индраджит, се представили пред царя, който не знаел за постигналата го беда. "О велики царю - казали те - сина ти пред очите на нашата войска е убит от Лакшмана с помощта на Вибхишана. Победителят на безсмъртните беше сам победен в боя и възнесен в планинското царство." Едва тези думи докоснали слуха на страшния цар на ракшасите, поразен от ужас и скръб в самото сърце, той паднал на земята лишен от съзнание. Когато се съвзел, той завикал, жестоко изтерзан от мъка: "О сине мой! О първи от славните войни от войската на ракшасите! Победител на цар Индра, как ти отстъпи на Лакшмана в боя? Отдавайки живота си за мен, но без да ме избавиш от враговете, ти отиде на небесата. Целият този свят със всички гори и планини, цялата вселена ми изглежда празна без Индраджит. О сине мой, ти трябваше да извършиш последните обреди, когато аз се отегля в царството на Яма! Как можа да се случи това, че ти ме изпревари?"

Но ето тъгата на Равана се променила на силен гняв: "Синът ми с магия излъга маймуните, обезглавявайки пред очите им призрака на Сита. Днес аз сам ще свърша това добро дело - аз ще убия принцесата на Видехи!" Казал това на своите съветници, Равана хванал меча си и, извън себе си от ярост, избягал от покоите си. Обзет от гняв, с разум помътнен от мъка, Равана се насочил към ашоковата гора, където ракшасите пазели Сита; и никой не се осмелил да го спре.

Виждайки свирепия Равана, приближаващ се с меч в ръка, Сита помислила: "Наистина той идва тук, за да ме убие, разгневен от моя отказ - и потопена в скръб, оплаквала своята участ."

Тогава, виждайки сълзите й, добросърдечния и честен съветник Супаршва се приближил до десетоглавия и казал: "За какво, о царю, забравяйки справедливостта, ти искаш да умъртвиш принцесата на Митхила? О владетелю на ракшасите, нима ти, извършил велики подвизи на благочестие, ще станеш днес убиец на жена?"

Остави засега Сита, о царю, обърни гнева си към своя враг. Приготви се за битка, о могъщи! Когато ти се качиш на колесницата и убиеш сина на Дашаратха, Сита ще бъде завинаги твоя." И, приемайки речта на приятеля, Равана се опомнил и, като се обърнал, се върнал в своя дворец.

Велика скръб се възцарила между това в града на ракшасите, лишил се в тези дни от най-добрите и най-храбри свои защитници. От всеки дом на Ланка се чували жални вопли и стенания - жени, сестри и майки на падналите били в безутешна мъка. И, оплаквайки своите близки, те проклинали Шурапанакха, чиято нечестива страст станала причина за ужзасните беди, постигнали рода на ракшасите; И ропот се надигнал в града против безразсъдството на Равана, навлякъл на Ланка гнева на непобедимия Рама.

А Равана, вурнал се в своя дворец, седнал на трона и, въздишайки като разярен лъв, с горящи от гняв очи, се обърнал към приближените си - Маходара, Махапаршва и Вирупакша: "Сънерете войните; днес аз сам ще ги поведа в битка. Аз ще отмъста днес на синовете на Дашаратха за гибелта на Кхара, Прахаста, Кумбхакарна и Индраджит. Аз ще изтребя маймуните със своите оперени стрели и ще пресуша сълзите от очите на тези, чиито роднини паднаха в сраженията." Маходара, Махапаршва и Вирупакша се поклонили, събирайки длани, и казали "Така да бъде!" - побързали да изпълнят волята на царя.

Те заповядали на военначалниците да съберат и построят за битка тези войни, които останали в Ланка. И огромна войска от ракшаси - пеши и конни войни, на слонове и на колесници - застанали на северната врата, готови за бой. Равана се качил на своята колесница, святкаща като хиляда слънца, и потеглили към полето на битката начело на могъщата войска.

Когато той излязъл от градската врата, зловещи знамения се явили в небето пред погледа му. Но презирайки ги, безумният Равана се устремил срещу врага, обречен на смърт. и войската на ракшасите, ободрена от примера на своя вожд, с гъмки крясъци ударила по обсаждащите.

Див рев и вой от двете страни се възнесъл към небесата. Порой от скали и дървета се излял на главите на бродещите в нощта. Поразени от ударите на скалите, могъщи ракшаси се накланяли и падали с изцъклени очи, изригващи кръв от устите си. И маймуните падали от удари на копия, мечове и боздуани. И бойците от двете страни се сражавали и убивали един друг, без да отвръщат лица от смъртта, покрити с кръв от глава до пети. И разярените ракшаси, хвърляйки оръжие, хващали убитите маймуни и се сражавали с телата им, и маймуните с мъртви тела на враговете си поразявали неприятеля. И с неотслабваща ярост продължавал този безпощаден бой.

И ето под бурния натиск на ракшасите, маймуните се огънали и започнали да отстъпват. Тогава Сугрива, виждайки объркването във войската си, се хвърлил в битката, въртейки над главата си ствол от шала, и се заел да събаря с него настъпващите ракшаси, както бурята - дърветата в гората. Смелият Вирупакша излязъл насреща му, качил се на боен слон.

Издавайки войнствени крясъци, подобни на лъвски рев, Вирупакша поразил Сугрива и много маймуни със своите убийствени стрели. Но, несъкрушен от ударите, царят на маймуните, приближавайки се до Вирупакша, с дървесен ствол, нанесъл удар по главата на слона. И, сле няколко крчаки напред, грамадният слон на Вирупакша паднал на земята и умрял.

Вирупакша, скачайки от слона, се нахвърлил към Сугрива с меч в ръка. Сугрива го замерил с тежка скала, но ракшаса ловко се изметнал и като се приближил до царя на маймуните, го ударил с меча в гърдите. Сугрива паднал, но веднага скочил и с юмручен удар повалил Вирупакша. Но Вирупакша се вдигнал от земята и, замахвайки с меча, разсякъл доспехите на Сугрива и отново го съборил на земята. И когато този отново се вдигнал, за трети път Вирупакша го поразил с меча си.

Тогава Сугрива станал по-внимателен. Кръжейки около вожда на ракшасите и отклонявайки се от ударите на меча му, той улучил миг, и подскачайки към Вирупакша, със всичка сила го ударил по главата със своята десница.

И с ужасен вик се повалил Вирупакша на земята, кръв бликнала от разбитата му глава и той издъхнал.

Както летния зной убива водата в басейните, така оредели маймунските войни и войните на ракшасите, изтребвайки се един друг в жестока битка. Равана, виждайки че Вирупакша е убит и войската му търпи загуби, пламтящ от гняв, се обърнал към Маходара и Махапаршва и казал: "Сега само на вс се надявам. Настана време вие да докажете предаността си към царя на ракшасите. Вървете и се бийте храбро!" И тв двамата се устремили в сражение, като пеперуди летящи към огън.

Маходара на бърза колесница се врязал във вражеската войска и обсипал със стрели маймуните, отсичайки глави и ръце, пронизвайки смъртно вражеските войници, застанали на пътя му; и в страх бягали от него маймуните под защитата на Сугрива и Ангада.

Тогава Сугрива, подбирайки от земята боздуган, обкован със желязо, нападнал Маходара. И, покавайки необикновена находчивост, той смъртно поразил конета на ракшаса. Маходара скочил от колесницата и метнал в царя на маймуните боздуган. Сугрива подложил своя боздуган, но той се счупил от удара. Тогава той хванал друг боздуган и тръгнал в единоборство с Маходара, и двамата едновременно се ударили, и боздуганите на единия и другия се кръстосали във въздуха и се строшили. Тогава двамата могъщи бойци се впуснали в ръкопашен бой, нансяйки си един на друг удари с юмруци и двамата падали на земята и пак се вдигали, без да спират боя. Уморени от дуела, те накрая хванали мечове и се нахвърлили един срещу друг. И Маходара нанесъл удар с меча си и мечът му пронизал доспехите на Сугрива и заседнал там; И докато ракшасът издърпвал оръжието си, царя на маймуните с меча си му отсякъл главата.

А Махапаршва нежду това сеел смърт в редовете на маймунската войска със своите точни стрели. Джамбаван, цар на мечките излязъл срещу него и метнал огромна скала, съкрушавайки конете му иколесницата му. Но, идвайки на себе си от удара, Махапаршва обсипал със стрели Джамбаван и Гавакша и други маймуни и мечки, и ги заставил да отстъпят. Тогава синът на Валин се устремил към него, вдигайки от земята железен боздуган. И държейки този огромен боздуган с две ръце, Амгада замахнал над главата си и го метнал, и раздробил лъка и стрелите на Махапаршва. Махапаршва, оставайки без лък, извадил меча си и поразил приближаващия се Ангада в лявото рамо. Но Ангада, разгневен, ударил ракшаса в гърдите с юмрук с такава сила, че онзи паднал на земята мъртъв.

Равана, когато паднали най-добрите му военначалници, обзет от голяма ярост, сам се хвърлил в най-гъстия бой със своята чудесна колесница. Под колесницата на Равана земята се тресяла със всички планини, гори и реки. С гръм се изпълнила околността и страх обзел всичко живо - зверове и птици.

Приближил се към вражеската войска, повелителят на ракшасите вдигнал своя исполински лък - и денят помръкнал от непрогледния облак на неговите стрели, закрили небето от погледа над главите на маймуните. Безредно се разбягали маймуните в ужас, не смеейки да се огледат, падайки със стотици и хиляди под смъртните удари на оръжието на Равана.

Тогава Рама излязъл напред, съпровождан от Лакшмана и натегнал тетивата на своя лък. И от звъна на тази тетива, и от пеенето на пуснатите от Рама стрели стотици ракшаси изпопадали на земята. А Равана, приближавайки се към Рама и Лакшмана, бил подобен на Раху, демона на затъмнението пред слънцето и месеца. Лакшмана обсипал Равана с облаци стрели, но десетоглавия отразил всички негови удари и се обърнал към Рама, изпращайки към него своите ужасни стрели, подобни на отровни змии. И Рама му отговорил с порой стрели и двамата започнали да кръжат по полето, един против друг, сина на Дашаратха пеш, а царя на ракшасите на колесница, стремейки се да намерят един на друг уязвимо място и да нанесат смъртен удар. Небето се покрило от стрелите им, като буреносни облаци в дъждовния сезон на годината, и тъма се спуснала над земята.

Безсилен да надделее над Рама, Равана, обзет от гняв, прибягнал до магическото оръжие на асурите. И той пуснал в Рама страшни стрели с глави, подобни на главите на лъвове и тигри, вълци и чакали, ястреби и соколи, кучета и мечки, змии и гущери, с червени отворени усти. Но всички тези стрели - чудовища Рама поразил със своите стрели в небето и, счупени, те изпадали на земята с хиляди, захапвайки и убивайки маймуни.

А между това, докато Рама отразявал омагьосаните стрели на Равана, Вибхишана с боздуган в ръка се приближил към колесницата на старшя си брат и в миг поразил смъртно конете му. Равана, освирепял, скочил от колесницата и хващайки копие, подобно на жезъла на смъртта, го вдигнал над Вибхишана. Виждайки, че смъртна опасност е надвиснала над Вибхишана, Лакшмана, безгрешно натегнал лъка си и обсипал владетела на ракшасите със стрелите си; те се впили в гърдите, в раменете, и в ръцете на Равана. Стреснат от тези стрели, Равана се спрял в объркване; и Вибхишана успял да отстъпи извън обсега на копието.

Разярил се царя на ракшасите, виждайки, че Вибхишана му се е изплъзнал, и извикал към Лакшмана: "Брат ми избегна моето копие, но то ще порази тебе, о горд със своята смелост!" И, замахвайки с копието, го метнал към сина на Сумитра. "Дано размине Лакшмана!" - извикал Рама, следвайки полета му. Но не се изпълнило желанието му - дълбоко се забило копието в могъщите гърди на смелия Лакшмана, и с разкъсана гръд той паднал на земята, облят в кръв.

Войската на маймуните била поразена от скръб и отчаяние, когато Лакшмана паднал под страшния удар на Равана. После Хануман и Сугрива изтичали към сина на Сумитра, прострян без признаци на живот, и го изтеглили от полето на боя, докато Рама ги отбранявал със своите стрели от стрелите на десетоглавия. Но както и да се опивали, те бил безсилни да измъкнат копието от гърдите на Лакшмана.

Рама, мислейки, че брат му е смъртно сразен от десетоглавия, побързал да иде до тялото на Лакшмана и, като се отпуснал на колене до него, се разридал горчиво с нареждания и стенания. Сушена, утешавайки го казал: "О най-добър от хората, не тъгувай. Лакшмана не е убит. Погледни, лицето му не е изкривено и не е почерняло. Той е тежко ранен, но изцелението му е възможно." Тогава Джамбаван, мъдрият цар на мечките се приближил и казал: "Тежко ранен е Лакшмана, но да бъде спасен, може. Обаче само сина на вятъра може да извърши това чудо." И като се обърнал към Хануман, той казал: "О Хануман, настана час отново да проявиш своето могъщество. Далеч от тук, на север, в Хималаите, между планините Кайласа и и Ришабха, има планина, планина, наречена Маходая, на която растата целебни треви. На върха й ти ще намериш четири целебни корена - тревите мритасандживани, Виашалякарани, суванакарани и сандхани. О Хануман, лети на север с бързината на вятъра и тозчас се върни с тези треви. Ако ти побързаш и се върнеш навреме, Лакшмана ще се върне към живота."

И като чул тези думи на Джамбаван, Хануман незабавно прибягал до върха на планината, и отблъсквайки се с крака така, че планината се заклатила, се извил в небето и изчезнал от поглед. И, прелетял с бързината на вятъра над океана, той се устремил на север и се понесъл над планини и равнини, над езера и реки, над гори и полета; над дивни градове и цветущи страни; и, оставил след себе си хиляди йоджани, в полет той видял пред себе си Хималаите, увенчани със снегове. Там мебду планините Кайласа и Ришабха той се спуснал на върха на Маходая и започнал да търси целебните корени, за който му казал Джамбаван.

Но тревите се скрили при неговото появяване. И, напразно търсейки, Хануман се разгневил. "Забавянето заплашва с беди - казал той - аз не мога да намеря тези треви. Но не мога да върна без тях." И като поразмислил, той обхванал планината с две ръце, и като я разклатил, я отскубнал от земята. Заедно с цялата планина, той се впуснал в обратен път, и със същата бързина прелитайки над земи и морета, се представил пред изумените маймуни на полето пред стените на Ланка.

Мъдрият Джамбаван бързо намерил тревите и ги дал на Лакшмана да ги подуши. И този мигновено оздравял, и идвайки на себе си, се вдигнал от земята. С ликуващи викове се разкрещяли маймуните, а Рама със сълзи на радост прегърнал Лакшмана, изцелен от раните си, и казал: "Велико щестие е, о братко, че те виждам, върнал се от обителта на смъртта. Без тебе, защо ми е моя живот, и победата, и Сита!" Лакшмана му отговорил: "Не говори така, о Рама. Далият обет не бива да се отказва от него, каквото и да се случи. Днес о могъщи, ти ще изпълниш своя обет да убиеш Равана и да освободиш Сита. Аз искам да видя гибелта на нечестивия, преди да залезе слънцето!"

Вслушвайки се в думите на Лакшмана, Рама взел лъка и стрелите и се върнал на бойното поле. И Равана, качвайки се на нова колесница, впрегната със свежи коне, се насочил към Рама, както демона на затъмнението - към слънцето. И както буреносен облак пролива страшен порой на планината, така царя на ракшасите обсипал сина на Дашаратха със своите стрели, подобни на мълнии.

Когато боговете, гледайки от небето битката, видели, че Рама се сражава пеша против ракшаса, носещ се на колесница, Индра казал на своя кочиаш Матали: "Вземи моята колесница и, слез на земята, окажи помощ на потомъка на Рагху!" - "Аз ще ида, о владетелю на боговете" - отвърнал Матали и впрегнал в златната колесница на Индра, увенчана със златен стяг. И, спускайки се от небесата, ток застанал пред Рама със събрани длани и казал "О потомък на Рагху, хилядоокия бог ти изпраща тази колесница, за да удържиш с нея победа! Вземи лъка на Индра и неговата ризница, подобна на огън, и стрелите. Качи се на колесницата, аз ще ти бъда колар!"

Рама обиколил колесницата и се поклонил, и се качил на нея, озаряваща с блясък света - и битка, още не виждана на земята, се завързала между сина на Дашаратха и царя на ракшасите.

Обзет от гняв, повелителят на ракшасите отново прибягнал до омягьосано оръжие. Златните стрели, излитащи от неговия лък, се превръщали в пагубни отровни змии и покрили сина на Дашаратха. Изхвърляйки пламък от устите си, тези змии, като облак затъмнявайки небето, летели към Рама; и виждайки техния страшен полет, Рама прибягнал към оръжието на Гаруда. И златоперите стрели, излитащи от неговия лъкм се превръщали във въздуха в златни птици, и реейки се в небето, те изтребили змийските стрели на Равана.

Разярен от неуспеха, Равана насочил тогав към Рама хиляди стрели и с облак стрели поразил Матали, божествения колар. Той избил бойния стяг на колесницата и даже небесните коне пронизал и ранил със стрелите си. И боговете на небесата, и чараните и сидхите, и светиите изпаднали в смут и се опечалили, виждайки подвизите на Равана; и маймуните, и Вибхишана се натъжили.

Тогава Рама, изтребителят на ракшасите, изпаднал в силна ярост. И при вида на разгневеното му лице, страх обзел всичко живо, трепнала земята, развълнувал се океана, и бурни облаци се устремили по небето. И трепнало сърцето на Равана.

С възвърната сила насочил Рама към Равана ударите на своето оръжие. Отразявайки стрелите на Равана със сяоите стрели, той ранил конете му, пронизал гърдите му, и с три остро заточени стрели, поразил веждите му. И маймуните, с повдигнат дух, изпратили към десетоглавия и коларя му град от камъни.

И под облаците стрели от Рама и каменните късове, изуменият Равана се привел на колесницата си. Виждайки, че края на Равана е близо, неговият кочияш, без да се смущява духом, обърнал конете и те понесли колесницата далеч от полето на боя.

Идвайки малко на себе си, Равана пламнал от гняв, очите му се налели с кръв, и той се обърнал към коларя с такива думи: "О безумен, ти да не ме мислиш за лишен от смелост, сили и воинско изкуство, че ме отдалечаваш от полето на бран пред лицето на врага?! О презрени, Ти погуби моята слава! Пред очите на доблестен враг ти превърна мене, пламтящия от желание за битка, в жалък страхливец. По свое неразбиране ли отклони колесницата от сражението, или си подкупен от враговете и си ме предал?" Коларят отвърнал смирено: "О господарю, не от страх, нито от невежество направих всичко това, и не съм подкупен от враговете! Но видях, че си уморен от битката и съдбата в този миг беше неблагосклонна към нас. О могъщи, колар, изкусен в науката на войната, трябва да знае времето, кога да води колесницата в битка и кога да избягва от ударите на врага. Само заради твое благо аз постъпих така, о победоносни! Заповядвай сега, аз ще се подчиня на твоята дума!" И Равна казал: "О коларю, тозчас обърни колесницата и я води там, където се сражава Рагхава. Без да повало врага, Равана няма да остави бойното поле!"

Рама, виждайки стремително наближаващата колесница на Равана, казал на Матали: "Десетоглавия се завръща на бойното поле. Наистина той жадува моята смърт в този бой! Насочи конете срещу него. Бъди наблюдателен и безстрашен; не съм аз, който трябва да те учи - тебе, коларя на боговете!"

Матали, доволен от речта на Рама, насочил колесницата срещу врага, и оставяйки колесницата на Равана под дясната ръка, като вихър профучал край него, и запрашил очите на десетоглавия и коларя му с прах изпод колелата. И боят започнал отново, страшен и безпощаден.

А в небето се появили вледеняващи сърцето знамения. Кървав дъжд се пролял над колесницата на Равана; ята лешояди се извили над главата му и полетели, следвайки колесницата му; денят помръкнал, и червен полумрак се спуснал над Ланка. И ракшасите се вцепенили при вида на тези знамения, обзети от ужас, и оръжието паднало от ръцете им.

Над войската синът на Дашаратха се появили добри знамения, предвещавайки победа на Рама.

Ракшасите и маймуните обкръжили полето, на което се биели Рама и Равана, и, прекратили сраженията, застанали неподвижно от двете страни, сякаш нарисувани: изумени от ужас, гледали те този небивал двубой. И боговете гледали от небето единоборството на човека и ракшаса.

Равана пронизал със стрелите си конете на Рама. Но не ги поразили стрелите на Равана, даже не трепнали небесните коне, и бързината им не намаляла. Тогава повелителят на ракшасите затъмнил небето със своите пламтящи стрели, и, сливайки се една с друга, те надвиснали над главите на сражаващите се като втори небосвод, обхванат от огън. И Рама изпратил срещу тях непрекъснат поток от свои стрели, и стрелите на Равана и Рама се сблъсквали във въздуха с оглушителен гръм. И двете колесници, управлявани от изкусни колари, се носили по полето като буреносни облаци, изхвърлящи порои.

И Равана пронизал многократно Рама и Матали със своите стрели, и Рама поразил Равана и коларя му; но двамата - и Рама, и Равана - стояли непоколебимо и подължавали битката, не трепвайки от ударите; и коларите им продължавали да управляват конете. Колесниците на Рама и Равана се сближили и отново се раздалечили, и двамата могъщи войни непрекъснато бълвали един срещу друг удари от стрели, и дротици, и копия, и боздугани; земята се тресяла от ноя им, и от гръм се изпълнила околността.

Накрая Рама сложил на тетивата си огромна стрела, подобна на чудовищна змия. Натягайки лъка си, той изпратил тази стрела в Равана - с нея той отнесъл главата от раменете на повелителя на ракшасите. И пред очите на наблюдателите от трите свята - земята, небето и подземното царство, главата на Равана паднала на земята.

Но тозчас на местото й израснала нова глава, подобна на предишната! И тази глава в миг отсякъл Рама със своите стрели, и мигновено нова глава се появила на нейно място. И тази отсякъл синът на Дащаратха. И такам една след друга, той отсякъл сто глави от Равана, равни по сияние, и всеки път нова глава израствала на местото на предишната.

И седем дни и седем нощи, без да спира, продължила тази битка, и Рама не можел да победи царя на демоните, който изглеждал безсмъртен. "Наистина, това са същите тези мои стрели, които убиха Марича, и Кхара, и Вирадха, и Валин - помислил Рама - и аз не мога да схвана, защо е безполезна тяхната сила, обърната срещу Равана."

Тогава Матали казал на Рама: "Защо се плашиш от него, о войнико? Порази го с оръжие, заклето в името на Брахма. Защото дойде часа на неговата гибел, предсказана от боговете." И Матали подал на Рама пламтяща стрела, създадена някога от самия Брахма, прародителя на боговете, за Индра. В оперението й бил заключен вятъра, в острието- огъня, в дървчето - Небето, в тежестта - планините Меру и Мандара. Тя била ужасна като смъртта и издавала змийско съскане.

Поместил тази ужасна стрела на лъка си, Рама я пуснал в Равана. И стрелата на Брахма, изпратена от Рама, поразила Равана, разкъсвайки гърдите му, и пронизвайки сърцето му, а после, измита от кръвта на ракшаса, се върнала в колчана. А Равана паднал и издъхнал.

И избягали ракшасите, лишени от надежда, а маймуните се спуснали да ги преследват с дървета и камъби в ръце. С оглушителен рев маймуните разгласили победата на Рама. В небето зазвучала тръба, и дъжд от цветя паднал върху колесницата на Рама. По-ярко засияло слънцето, вятър, напоен с благоухание повял земята, и вселената намерила мир.