Виждайки брат си убит, Вибхишана казал със сълзи на очи: "О могъщи, това, което ти предрекох, се случи! Нито ти, нито Кумбхакарана, ни Индраджит, ни Прахаста не чуха моите думи, ослепени от високомерие, и ето, изпълни се предсказаното от мен. Бика от рода на ракшасите е сразен от тигъра Рама." Жените на Равана излезли от чертозите, чувайки вестта за гибелта на техния повелител, обзети от тъга, с разпуснати коси, стенейки и плачейки.

Излизайки заедно с други ракшаси от града през северната врата, те плачели: "О господарю наш, о съпруже наш, о живот наш!" ходели по полето на битката, стъпвайки в локви кръв и спъвайки се в безглави трупове, като стадо слоници, лишени от вожда си. Виждайки мъртвия Равана, прострян на земята, те паднали на тялото му, подобни на срязани от дърво лиани. О една го прегръщала за шията, друга приседнала в краката му, трета го хванала за ръката, отметната встрани, четвърта, ридаейки го гледала в лицето.

И Мандодари, първата от жените на Равана, паднала на гърдите му, жално викайки: "О могъщи победителю на боговете, ти, пред когото трепереше самия Индра! Как позволи ти да те убие смъртен! Не, аз не вярвам, че това е направено от Рама; то е самата смърт, приела облика на Рама, се е явила за да те отнеме от нас. О! Ти не чуваше моите думи, когато те предупреждавах от вражда с Рама, и ето ти лежиш сразен, на полето на боя, и тялото ти, покрито с кръв вече е изстинало! Не чу съветите на мъдрите, доведе в дома си Сита, към която изпита внезапна любов, и ето тя те погуби. Ако я беше върнал на Рама, когато всички те молеха за това, ти би бил жив, и нямаше да се случи тази беда. И какво намери в нея? В твоя харем има жени, много по-красиви от Сита. И нито по рождение, нито по красота, нито по достоинства дъщерята на Джанака не ми е равна, но ти не видя това, о безумни! Сега тя, избавена от несгоди, ще се наслади на щастие с любимия си съпруг, а аз, нещастната, изхвърлена в бездба от нъка, станах вдовица, лишена от богатства и наслаждения, които разделах с тебе. О проклятие за невярната съдба!"

Така плачела и стенела Мандодари, обливайки се в сълзи. Вибхишана й казал: "Аз не мисля, че трябва да извършваме погребални обреди за този, който приживе се отрече от благочестие, беше безжалостен, коварен и лъжлив и похищаваше чужди жени. Той е мой враг в образ на брат. О Рама, нека ме нарекат жесток, но макар и брат, помня неговите злодеяния, аз не мога да извърша за него обред."

Но Рама казал: "Не си прав, царю на ракшасите, Макар да е извършил приживе много зло, той беше могъщ воин, смел и устойчив в боя. Той падна в битка - и враждата завършва със смъртта му. Извърши за нас всичко, което се извършва за умрелите, и мъдрите ще те одобрят."

И Вибхишана наредил да се приготви всичко за изгарянето на тялото на Равана.

Брахманите покрили тялото на падналия цар в копринена тъкан и го поместили на златно ложе; под звуците на тръби те му възпели хвала. После, вдигайки го, те тръгнали на юг, към мястото за изгаряне, и всички ракшаси, начело с Вибхишана го последвали, и жените на Равана, и жреците, познаващи Яджурведа, с горящи факли в ръце. На мястото на изгаряне жреците подредили, съгласно обреда, погребален огън от сандалово дърво и благоугаеща трева ушира, покрили го с антилопова кожа, и издигнали олтар. Помествайки тялото на Равана на огъня, брахманите намзали раменете му с масло.

После те извършили възлияние за предците на владетеля на ракшасите; после заклали жертвени животни, съгласно предписанието на шастрите. И покривайки тялото със скъппоценни тъкани и благоухаещи венци, Вибхишана и приятелите на умрелия го посипали със сухи оризови зърна. И, съгласно обреда, Вибхишана запалил огъня под стенанията и воплите на осиротелите жени на Равана. После всички се върнали в града.