Доблестта на маймуните, съветите на Сугрива, могъществото на сина на вятъра, предаността на Лакшмана любовта и верността на Сита - били видяни и възхвалени от боговете.

Рама изказал почести на Матали и върнал колесницата на Индра; простил се с Рама, Матали на колесницата се върнал на небето. Встъпвайки в Ланка, Лакшмана изпълнил волята на Рама, тържествено, сред събрани тълпи маймуни и ракшаси, въздигнал на трона Вибхишана. И тогава Рама казал на Хануман: "О благородни, помоли позволението на цар Вибхишана, иди в Ланка и посето дъщерята на господаря на Митхила. Разкажи й за нашата победа и се върни при мен с вести за нея."

И Хануман, измолвайки разрешение от Вибхишана, влязъл в Ланка и се приближил към познатата му градина. Той видял Сита, бледна и печална, под дървото в обкръжение от ракшаси. Той се приближил и застанал пред нея, смирено допирайки длани. Виждайки Хануман, Сита отначало млъкнала, а после, като го познала, се преизпълнила от радост. Синът на вятъра й казал: "О принцесо на Видехи, Рама, Сугрива и Лакшмана са здрави и благополучни. Могъщият Равана падна от ръката на Рама, за което помагаха и Вибхишана и Лакшмана, и маймуните. Чуй щастливата новина и се утеши - свършиха твоите несгоди."

Когато прекрасната Сита чула тези думи от Хануман, тя искала да заговори, но гласът се прекъсвал и тя не могла да произнесе ни дума. Хануман, виждайки я безмълвна, попитал: "Защо се замисли, о принцесо? Защо не ме поздравяваш?" Сита отвърнала, сдържайки сълзите си: "Като чух за победата на моя съпруг, не можах да заговоря веднга от радостта, която ме обзе. О Хануман, аз не зная такова съкровище на земята, което бих могла да ти подаря. Злато, сребро, перли, власт над трите свята - нищо не може да те възнагради." На това синът на вятъра отговорил: "Аз видях Рама, който смъртно порази своя враг на бойното поле, не ми трябват по-добри награди." После казал на Сита: "Позволи ми да убия тези ракшаси, които те измъчваха в тази гора - тебе, измъчена от тъга, намираща се в раздяла от съпруга си. По заповед на Равана, те жестоко те терзаеха с груби думи и те притискаха всячески. Аз искам да убия тези коварни и уродливи твои стражници, наказвайки ги за злините, които са ти причинили."

Но Сита казала: "О сине на вятъра, не се гневи на тези робини, те се подчиняваха на чужда воля. Моята нещастна съдба ме доведе тук, тя е причина за страданията ми. На тези, които ме измъчваха по заповед на Равана, аз прощавам; той е убит и те повече няма да ми вредят. О Хануман, днес аз искам да видя своя съпруг." Хануман се поклонил на Сита и отговорил: "Ти си достойна съпруга на Рама, увенчан с добродетел. Позволи ми сега да се отегля. Скоро ще видиш Рама - сега ще му занеса вест от тебе. И Хануман напуснал Ланка и, като се върнал в лагера на Рама, му разказал за своята среща със Сита."

"Сита иска да те види" - казал Хануман на Рама и Рама казал на Вибхишана: "Доведи тук дъщерята на царя на Митхила."

Когато Сита се появила в лагера на Рама, возена на носилка за велможи, тълпи маймуни, мечки и ракшаси прибягали от всички страни за да я погледнат. Вибхишана заповявдал на слугите да прогонят народа по-далеч, но Рама го спрял, казвайки: "Защо ме обиждаш, обиждаш и тях? Не е грешка за тях, ако видят Сита в мое присъствие."

И Сита се приближила до Рама и устремила към него поглед, пълен с любов и радост; и когато тя видяла лицето на своя любим съпруг, мъката й се разсеяла.

Рама й казал, стоящ пред нея смирено: "О дъще на на Джанака, аз изпълних своя обет, аз убих Равана и те освободих от плен. Всичко, което направих, беше заради тебе. Аз измих оскърблението, нанесено ми от моите врагове.

Но кой, о Сита, който има произход от висок род, ще приеме обратно жена си, след толкова дълго пребиваване в дома на друг? Равана се е докосвал до тебе, гледал е красотата ти с греховен поглед - мога ли аз, като те приема сега, да покрия с позор великия си род? Върви където искаш, Сита, аз те освобождавам! Остани, ако искаш с Вибхишана, или със Сугрива, или се отправи към Бхарата. Ти не си ми жена повече!"

Чувайки тези жестоки думи, Сита увяхнала, поразена от скръб и срам, проливайки сълзи. После, изтривайки очите си, тя казала: "О господарю мой, ако друг се е докосвал до мене, това е било против волята ми. В сърцето си аз винаги съм оставала вярна на теб. Ти говориш с мен, сякаш съм обикновена жена. Ти си забравил за моя произход. Но аз съм дъщеря на Земята и достойна за други думи. Ако си решил да се отречеш от мен, защо не ми каза по-рано, изпращайки думите си по Хануман? Аз бих умряла тогава от мъка, и нямаше да ти се наложи да търпиш всички тези несгоди заради мен, обсаждайки Ланка и да се сражаваш с Равана." И, обръщайки се към Лакшмана, Сита казала: "О сине на Сумитра, приготви ми погребален огън, само той ще излекува мъката ми. Животът повече не ми е мил на мен- отхвърлена в присъствие на народа съпруга, лишена от любов!"

Лакшмана, обзет от гняв, погледнал Рама. Но разбирайки намерението на Рама по знака, направен от него, се подчинил и построил погребален огън. Никой на посмял да се намеси, заговори или даже да вдигне очи към ужасното лице на Рама, подобно на лицето на смъртта в часа на светопреставането.

Сита се приближила към огъня, и казала със събрани длани, обръщайки се към огъня: "О Агни, бъди свидетел пред този народ, че сърцето ми никога не се е отвръщало от Рама!".

И Сита влязла в огъня, и нечувани стенания и нареждания се чули от народа, и сред маймуните, и сред ракшасите.

И когато тя се скрила в огъня, пламъците се заколебали, от пламъците излязъл човек с исполински ръст в червена дреха, със златни украшения, с черни виещи се коси, и на ръцете му лежала Сита, цяла и невредима. Бог Агни - всички го познали - се приближил до Рама и казал: "О Рама, ето твоята Сита. Тя е чиста пред тебе, до грях не се е докосвала. Аз - богът на огъня, свидетелствам за това пред народа. Вземи я - аз ти заповядвам."

И като поставил Сита на земята пред сина на Дашаратха, той изчезнал в дима на огъня.

Тогава Рама с очи, пълни със сълзи от щастие, казал, обръщайки се към народа: "Прекрасната Сита дълго живя в двореца на Равана - трябваше да бъде очистена пред очите на всички. И аз никога не съм се съмнявал, че тя е останала чиста и вярна на мен; Сита ми принадлежи, както лъчите - на слънцето. Но тя би била беззащитна от лоши слухове сред народа; аз помня своя царски дълг, не можех да допусна хората да говорят, че сина на Дашаратха е презрял закона и добродетелта. Сега Сита е очистена от злините пред трите свята, и никой няма да посмее да я упреква."

Така Рама, възхвален от народа, отново намерил своята съпруга и дни на щастие настъпили за двамата.