Дълго ликували жителите на Айодхя, празнувайки завръщането и победата на Рама - великия и могъщ, обичан от хората син на Дашаратха. Певци и разказвачи възпявали необикновените подвизи на своя господар, и сутрин, когато благородният Рагхава се пробуждал от сън, те идвали в царските покои и му възнасяли хвала, като обкръжавали ложето му на тълпи.

"О победоносни войне - казвали те на Рама - когато съня свива веждите ти, нощ пада над земята и вселената заспива; а когато отвориш очи, слънцето озарява небето и земята, и се пробужда всичко живо. О владетелю, мощта ти е подобна на тази на Вишну, пазителя на света, по красота превъзхождаш Ашвините, по светлия си разум ти си подобен на Брихаспати, а по изкуство да управляваш държава - на самия Брахма, създателя на вселената. Ти си непоколебим като Хималаите и благороден като небесно светило, и не е имало на земята преди тебе управител, който може да се сравнява с теб, и никога няма да има. Сред смелите мъже ти си първи, ти си бепобедим, ти си благочестив, ти си справедлив и милосърден. Славата, богатството и любовта винаги ще бъдат неразделни от теб."

Така прославяли певците великия син на Дашаратха, и той, ставайки от сън, се повдигал от скъпоценното си ложе, покрито с бяло. Изкусни слуги стоели пред Рама, държейки в ръце сребърни съдове с прохладна вода.

И Рама, извършил сутрешно измиване, сложил на олтара, където горял свещен огън, жертва на боговете и прошепмал молитва, обиколен от съветници и приятели, излязъл от вътрешните покои. Мъдрият Васшихта, неговият помощник, подвластните на Рама управници, прославени войни и съратници на Рагхава го очаквали в разкошния чертог на царя на Кошала. Там били благородните братя на Рама - Лакшмана, Бхарата и Шатругхуна, и с тях - доблестния Сугрива и благородния Вибхишана в обкръжение на преданите му ракшаси.

Всички почтително се склонили пред царствения владетел и произнесли за Рама дължими слова за уважение и почит.

Така цар Рама от рода Рагху провеждал дните си, обкръжен от приятели и съюзници, празнувайки победи и провеждайки времето в приятни беседи.

Но минали дни, и държавните грижи все по-често отвличали Рама от приятелите и увеселенията. И разбрали тогава приятелите и съратниците на великия цар, че грижите за живота на жителите на Айодхя не оставят време на Рама за веселие. И тогава те помолили Рама да им позволи да напуснат Кошала и да се върнат в собствените си царства. И Рама им дал съгласието си.

Ласкаво се простил Рама с великия Джанака, царя на Митхила. Той му казал: "Ти, могъщи царю - си наше прибежище и защита. Ти ми помогна да удържа победа над Равана, коварния владетел на Ланка. Нашата дружба с теб е ненарушима и никога няма да се скъса; приеми от мен в дар скъпоценни камъни - самоцвети, златни съдове и млади робини, певици и танцьорки, бързи коне от Камбоджа, копринени тъкани. Върни се, доблестни Джанака в Митхила, а брат ми Бхарата ще те съпроводи по пътя."

Джанака отвърнал на Рама: "Радвам се за твоята победа, сине на Дашаратха, радвам се, че щастието се засели в твоя дом. Но даровете ти аз няма да взема в Митхила, нека моите дъщери си ги поделят."

След Джанака си заминал царя на Ашвапати, а после се отправил в Каши мигъщия Пратардана, и по пътя ги съпровождали братята на Рама - Лакшмана и Шатругхуна. Царете отнесли със себе си скъпи подаръци; много съжалили, че Рама не и е повикал на помощ в битката за Ланка. Връщайки се в своите царства, Джанака, Ашвапати и Пратардана изпратили на Рама скъпи подаръци и братята на Рама довели със себе си в Айодхя коне, горещи и бързи, бойни слонове, благоуганен сандал, перли, корали, скъпоценни каляски. Всичко това те поднесли на царя на Айодхя, но той взел за себе си немного; останалото подарил на Сугрива, Вибхишана и Хануман и на всички предводители на маймуните и мечките, които помогнали за победата в Ланка. Маймуните и мечките се украсили с елмази, перли, наметнали скъпоценни тъкани и се веселили, доволни от царските дарове.

Доволно и добре живели в Айодхя маймуните и мечките: щедро ги хранили с месо, сладки плодове, мляко и масло, и всички жители на столицата били приветливи и мили с верните приятели на царя. Много месеци преживели маймуните и мечките в Айодхя, но им се сторили като мигове.

Но ето настъпил деня, когато приятелите трябвало да се разделят. Тогава Рама, синът на Дашаратха, извикал в двореца преодителите на мечките и маймуните и им казал: "Всички вие сте мои приятели и сте ми скъпи като братя, като части от моето тяло. Вие, смелите обитатели на горите, ме спасихте от несгоди и нещастия." А после Рама се обърнал към Сугрива с такива думи: "О Благородни, ти се връщай в прекрасната столица Кишкиндха, недостъпна за неприятели. Нека бъде царството ти благополучно. Бъди, могъщи царю винаги мил и справедлив с Ангада. Нека бъдат щастливи под твоята закрила могъщите вождове - Хануман, Нала, Сушена, Нила, Майнда, Двивида, Джамбаван, и всички останали войни, непожалили живота си за моето благо. Нека бъдат моите приятели почитани в твоето царство."

После Рама казал на Вибхишана: "О мъдри, ти си благонравен и честен. И поданиците те обичат. Върви с мир и управлявай Ланка справедливо и разсъдително. Не поощрявай злото, бъди милосърден към поданиците си. И само за едно те моля, Вибхишана - не забравяй за мен и за Сугрива."

Със сълзи на очи слушали Рама верните му приятели и, когато млъкнал царя на Айодхя, те трижди го прославили и казали: "О велики Рама, ти си прибежище за мъдростта, лицето ти е прекрасно и мощта ти е неизмерима!"

След това излязъл напред Хануман и казал: "Аз искам, велики царю, винаги да е с теб моята любов. И да не се поколебае предаността ми към теб! И нека мисълта ми да е само за теб, о царю! И живота ми да се запази в тялото ми толкова дълго, колкото живеят на земята сказанията за подвига на великия Рама. О доблестни воине, както ветровете разсейват облаци, така и аз ще разгонвам моята тъга за тебе с разкази и песни за деянията ти."

Когато Хануман млъкнал, Рама се изправил от златния трон, пристъпил към Хануман, прегърнал го. "Така да бъде - казал той - както искаш, мъдри воине. И нека животът не напусла тялото ти дотогава, докато е жива на земята паметта за нашите битки и нашата дружба. Аз завинаги ще съм ти длъжник, благородни Хануман, и няма такива скъпоценности на света, които да ти дам за вярната служба. Само с любов и ласки мога да ти се отплатя за всичко, което си направил за мен." И Рама снел от шията си своята златна верижка, украсена с елмази и сапфири и я провесил, святкаща като слънце на шията на Хануман.

С радостни сърца слушали вождовете на маймуните приветливите речи на Рама и се покланяли до земята пред царя на Айодхя. Без да се срамуват от сълзи, плачели смелите войни, разделяйки се със сина на Дашаратха, и силна печал обхванала душите им, не знаещи страх в битките.

Разотишли се по домовете приятелите и съюзниците на благородния цар на Айодхя, а Рама и братята му прз цялото време се грижели за благото на жителите на Кошала.

И ето веднъж, когато Рама беседвал със своите братя, от небето се раздал благозвучен глас: "О благородни Рама, погледни ме внимателно, аз съм Пушпака, о царю. Изпрати ме при теб Кубера и каза, че ти си моя истински стопанин. Ти с мен завоюва Равана и само на теб аз мога да принадлежа по право. Кубера се радва на гибелта на Равана, синовете му, братята му и съветниците му. И Кубера ме изпрати при тебе и нареди да ти служа вярно и праведно. И ето, велики царю, аз съм тук, проеми ме без страх и съмнения. В миг на окото аз мога да те пренеса там, където кажеш".

Рама отвърнал на Пушпака: "Какво пък, ако ти казваш, значи е вярно. Сега върви където искаш. но когато си спомня за теб, бъди до мен." - "Така да бъде" - казала Пушпака и се скрила в понебесието.

И тогава Бхарата, почтително събрал пред лицето си длани, казал на Рама: "О мъдри, неотдавна управляваш царството, но толкова чудеса видяхме вече в Айодхя! Вещите могат да говорят, с човешки глас заговориха колесниците. Поданиците ни не познават никакви лишения, даже старите животни не се срещат със смъртта. Жените без страх дават живот на децата, и всички са сити и доволни. О царю, благополучието в Айодхя само нараства. Индра в нужното време изпраща дъжд на жадуващите земи, вятъра духа леко донася на хората свежест. И поданиците навсякъде говорят: -Нека нашият цар завинаги да бъде с нас!" - и Рама се зарадвал, слушайки думите на благородния Бхарата, и на душата му било светло и весело.

Рама се простил ласкав с братята си иотишъл в градина, цветуща и прекрасна, бхаоухаеща на сандал и цветя. Капчици роса святкали под слънцето на листчетата на лотосите и лилиите, весело чуруликали птици и трудолюбиво жужали пчели.

Наоколо имало невисоки хълмове, обрасли със зелени дървета и ручеи, с тих шум бягали по склоновете. В прозрачни водоеми се въртели дивни рибки и градината била тъй пленителна, така радвала душата, че даже боговете, и с тях великия Индра, можели да завидят на господаря на Айодхя.

Рама седнал на скамейка, украсена със зашити покривки и прекрасната Сита седнала до него. Слугите донесли вкусни ястия, ароматни плодове и сладки вина. Рама и Сита яли, пили и се наслаждавали на беседата си. Тиха музика радвала царя и царицата, красиви танцьорки ги удивлявали със своето изкуство. И властващите в Айодхя били в тази градина, както Индра със своята съпруга Шачи.

Спокойно и щастливо живял Рама в Айодхя, и всеки ден радвал любящата Сита с ласки и грижи. Така в наслаждения и забава Рама и Сита прекарали цялата зима, а после през пролетта, лятото и есента, и живяли в радост и щастие десет хиляди години.