Рамаяна 7_02

Сита отива в изгнание

Веднъж вечерта Сита, обличайки прекрасна дреха, се явила пред Рама и той се зарадвал, гледайки божествената красота на своята съпруга. И той й казал с усмивка: "О дъще на Джанака, аз виждам, че чакаш дете, и се радвам на това. Искам да направя нещо за теб, назови ми своите желания."

Сита му отговорила: "О Рама, аз искам да навестя бедните колиби на благочестивите отшелници на брега на Ганг. Аз искам да прекарам една нощ в обителта на подвижниците, изнуряващи своята плът и ада получа от тях благословия". И Рама казал: "Да бъде, както искаш, Сита! Ти можеш да се отправиш там още утре". И, доволни един от друг, царствените съпрузи отишли при приятелите, чакащи във вътрешния двор на покоите.

Изпитаните съветници на господаря дочакали, когато Рама седне на трона, а после сами седнали около него и започнали да разказват страинни предания, развличайки великия син на Дашаратха. А после Рама попитал съветниците: "Кажете ми, верни приятели какво говорят жителите на Айодхя за царица Кайкеи, за Бхарата, за Лакшмана и Шатругхуна, за Сита, моята предана съпруга? Навсякъде хората обсъждат своите царе, ако те се отклонят от справедливост и добродетел".

Тогава се повдигнал от мястото си царския съгледвач Бхадра и казал: "О велики царю, поданиците ти те хвалят в своите беседи. С победата над Равана, в техните домове е влязло богатство и благополучие". Но Рама казал: "Ти ми кажи всичко, без да криеш, кажи ми какво не се харесва на хората. Аз трябва да збая всичко, за да управлявам справедливо."

И тогава Бхадра, без да се бои да разгневи царя, му казал: "Тогава чуй, владетелю! И недобро говорят за тебе хората навсякъде - по пазарите и на улиците, по вратите на домовете си. Те казват така: -Наистина нашият велик цар извърши невиждано чудо. Не са чували нашите предци, че може да се построи мост през океана. Хилади ходини никой не можа да победи Равана, а Рама го унищожи, съкруши огромната му войска, а му помагаха само маймуни и мечки. Нашият господар освободи от плен своята съпруга, но не е трябвало да я взима със себе си в колесницата - нали до нея се е докосвал кръвожадния цар на Ланка. Сита е живяла при Равана в ашокова гора, страшни ракшаси са я пазили там ден и нощ, и Равна е влизал в тази градина. Та как може нашия цар да бъде заедно със Сита? И няма у него миакакъв гняв към съпругата си, той я обича и почита. А ние всички вземаме пример от своя господар, значи и ние трябва да прощаваме лошото поведение на жените! Прости ми, велики царю, но така говорят помежду си жителите на столицата и отдалечените селища."

Думите на Бхадра натъжили Рама, и той попитял своите съветници, изкусни в управлението на държавата: "Правилно ли ми казва Бхадра?" Верните приятели на Рама ниски склонили глави, потвурждавайки думите на Бхадра.

Царя на Айодхя разпуснал приятелите си, замислил се, а после, привиквайки при себе си войн от дворцовата стража, му наредил: "Иди и повикай при мен моите братя".

Верният страж прилижил длани, ниско се поклонил пред Рама и се отправил да изпълни нареждането на владетеля си.

Скоро верните братя на Рама - Лакшмана, Бхарата и Шатругхуна - се представили пред царя на Айодхя. Рама седял на златния трон, погрижен в мрачни размисли, а братята с тревога в сърцето очаквали какво ще им каже.

Когато принцовете от рода Рагху пристъпили към трона, Рама обърнал към тях лицето си, измъчено от скръб и им казал, - на тях, преданите и смирените: "Благо вам, любими жратя! Вие никога не сте нарушавали волята ми. Аз ще ви разкажа, какво помрачава душата ми. Обичаните от мен поданици, жителите на славна Айодхя, също от далчени селища, говорят за мене лоши неща - хулят моята прекрасна съпруга, нежната и предана Сита, и осъдителните им думи пронизват сърцето ми като смъртоносни стрели.

Аз съм роден в благородни знатно семейство от Икшвака, Сита е родом от дома на могъщите царе на Митхила, и ми е скъпа славата на моя род.

О Лакшмана, ти знаеш как Равана похити в гората Дандака моята любима съпруга, как аз наказах със смърт коварния владетел на Ланка. Раздялата със Сита не ми даваше покой ни денем, ни нощем, и все пак, в часа на победата аз не забравих, че Сита е била в ръцете на нечестивия и разпуснат владетел на ракшасите, че тя може да влезе в дома на моите предци само чиста и невинна. и тогава, о Лакшмана, нежната Сита влезе в пламъците на огъня, за да видят всички - небожители и хора - че тя е запазила вярността си към своя съпруг. Самият Агни, всемогъщият и великият, огради Сита от губителния огън и заедно с лъчезарния Сурия пред всички потвърди невинноста на благородната дъщеря на царя на Митхила. Могъщият Индра, владетел небесен, невидимо е пазил Сита на остров Ланка и сам ми връчи моята целомъдрена и любяща съпруга. И у мен нямаше съмнение в чистотата на дъщерята на Джанака, и аз я въведох в двореца на благородните дладетели на Айодхя. Но сега тревога и печал глождят душата ми - поданиците говорят за царицата лошо и осъждат мен - господаря. Хората винаги говорят за тези, които стоят по-високо от тях. И така ще бъд винаги в този свят. Затова знатните хора пазят своето добро име. Аз мога да се отрека от престола, да се откажа от разкоша и богатствата, мога да се отрека от роднини и близки, даже от живота, но не мога да позволя да поругят моята слава. Тя ми е по-скъпа от живота.

Утре сутринта, о Лакшмана, коларят Сумантра ще приготви колесница и ще отведе Сита в гората, на другия бряг на Ганг. Царицата отдавна се готвеше да посети подвижниците, прославени с мъдрост и благочестие. Там в гората стои тихата обител на Валмики, всезнаещия отшелник със щедра душа и сърце. О сине на Сумитра, ти трябва да оставиш в тази обител Сита и тозчас да се върнеш в Айодхя. Не ми възразявай, братко, с нито една дума, и не ме разубеждавай! Тъгата завинаги се всели в сърцето ми, твоите думи само ще наранят моята душа. И нека никой не знае за това, какво съм ви казал, нека остане в тайна изгнанието на царицата на Айодхя!"

Очите на повелителя на Кошала се напълнили със сълзи, и тежко въздъхвайки, той се простил с братята си и се отеглил в своите покои.

Когато минала нощта и настанало утро, Лакшмана казал на царския кочиаш: "О Сумантра, скоро впрегни бързи коне в колесницата и приготви там меко и удобно ложе. Царицата пожела да навести благочестивите подвижници и да ги надари със щедри дарове."

Сумантра побързал да изпълни нареждането на Рама, а Лакшмана влязъл в дворцовите покои на Сита. Бледен от безсънната нощ, криейки тъгата, лежаща на сърцето му, сина на Сумитра казал: "О дъще на Джанака, ти помоли царя за позволение да навестиш подвижниците, живеещи в гората на брега на Ганг. Великият Рама ти изпраща позволение и ми поръча да те отведа там. Последвай ме. Изпълнявайки волята на нашия владетел, аз ще те изпратя обителта на благочестивия Валмики".

Думите на Лакшмана зарадвали благородната царица, и тя пожелала да се отправи на път незабавно. Тя наредила да сложат в колесницата скъпи съдове и облекла като дар за отшелниците и след Лакшмана излязла от двореца на Айодхя.

Лакшмана и Сита се качили на колесницата, и царицата казала на Сумитра: "О потомко на Рагху, аз забелязвам тревожни знаци. Тялото ми трепери, трепка ми лявата вежда, а главата ми е катов мъгла. И всичко наоколо ми изглежда осиротяло, сякаш щастието завинаги е напуснало земята. О Лакшмана, ти обичаш своите братя, кажи ми всички те ли са здрави, не се ли е случила беда с Рама? Благополучни ли са нашите поданици и роднини?" И Сита събрала длани пред лицето си и се обърнала към боговете с молитва. "Всичко е благополучно, благородна царице, в Айодхя" - отговорил й Лакшмана и колесницата тръгнала на път, отнасяйки в изгнание нищо не подозиращата Сита.

Към вечерта пътниците се спрели за нощувка на брега на реката Гомати, а сутринта отново тръгнала по-нататък, към бреговете на Ганг. Силно и тъжно заплакъл Лакшмана, когато видял пред себе си водите на Ганг и удивената Сита го попитала: "Защо плачеш, Лакшмана? Накрая се изпълни мечтата ми да ида до брега на всемогъщаъа Ганг. И трябва да се радваш, а не да плачеш. О сине на Сумитра, не ме огорчавай в часа на моето веселие. О благородни, ти прекарваш своите дни с Рама, а сега заради мен си го напуснал - да не би затова да си тъй опечален? О Лакшмана, Рама ми е по-скъп от живота, но аз не тъгувам и не плача! Така и ти трябва да превъзмогнеш мъката си. Преведи ме на фругия бряг на Ганг, аз ще навестя благочестивите страци, ще им подаря съдовете и дрехите, а сутринта ние ще тръгнем обратно в Айодхя. Даже недълга раздяла с Рама е трудно за мен да понеса".

Могъщият Лакшмана, съкрушителя на ракшаси, слушал Сита, потопил очи в земята, а после изпратил Сумантра за гребци. После Лакшмана и Сита седнали в лодката, а гребците ги завели до другия браг на Ганг. Стъпвайки на земята, Лакшмана събрал длани и тихо казал на Сита: О дъще на Видехи! защо брат ми ме изпрати тук с тебе! Като с копие той прониза моето сърце и ме обрече на позор и осъждане. Тежка болест, даже смърт биха били по-дбре за мен. О прекрасна Сита, бъди милостива, прости ми за моето прегрешение." И доблестния Лакшмана заридал и се обърнал към боговете с молба да му изпратят смърт, за да не се измъчва повече в живота.

Мъката на Лакшмана удивила съпругата на Рама, и тя попитала брата на мъжа си: "Какво се е случило, о сина на Сумитра? Твоята печал ми е непонятна. Защо искаш от мен опрощение - ти в нищо не си се провинил пред мен. О Лакшмана, разкажи ми какво те тревожи и аз ще взема на себе си мъката ти. Да не би да се е случила беда в Айодхя? Заради любимия Рама, разкажи ми за своята мъка!"

Тогава синът на Сумитра тъжно казал: "О богоподобна царице, аз скрих в сърцето си думи, казани от нашия мъдър владетел, тези думи терзаят душата ми. Великият Рама стоеше посред чертога, потопен в нещастие и ни разказа на нас, своите братя за това, какво говорят жителите на Айодхя за неговата благородна съпруга. Тези хули, казани от хората срещу тебе, аз не смея да повторя, но ще ти кажа само, че нашият господар, великия и победоносен Рама, боейки се за доброто си име, се отрече от тебе, благородна царице. Властелинът на Айодхя в нищо не те обвинява, но ми заповяда да те оставя тук, в обителта на благочестивия Валмики, за да живееш в гората в покачние и молитви. Приеми, дъще на Видехи, тази печална вест, не давай да те сломи жестокото нещастие.

Валмики - великият подвижник и предн приятел на царете на Айодхя, няма да позволи на никого да те обиди. В неговата обител ти ще бъдеш щастлива и спокойна, и те моля, не оставяй в мислите си нашия владетел. Обръщай към безсмъртните богове своите молитви, и ще бъдеш увенчана с благочестие и добра слава."

Като ухапване от отровна змия, безжалостни били думите на Лакшмана, и дъщерята на Джанака, обзета от скръб, в безпаметност паднала на земята. Дълго лежала тя на земята неподвижна, а после се вдигнала, и плачейки казала на сина на Сумитра: "Наистина, Лакшмана, великият творец ме е създал само за страдания. От млади години, едно нещастие след друго ме следват. Аз не зная своето прегрешение, но може би по незнание съм виновна за нещо, и ето Рама ме отхвърля сега, когато съм чиста и невинна пред него. О мили Лакшмана, годините на изгнание в Дандака ми изглеждат сега време за радост и щастие - тогава можех да служа на Рама, моя любим съпруг.

О благородни воине, как ще живея аз тук без роднини, без приятели, без любимия си мъж? На кого мога да разкажа за тъгата си, за мъката си? И какво ще отговоря на благочестивия подвижник, когато ме попита в какво е вината ми, защо се е отрекъл от мен могъщия Рама? О сине на Сумитра, по-добре да се разделя с живота си във водите на вечната Ганг! Но аз не смея да поискам от нея покой, за не погине и не се прекъсне с мен доблестния род Икшвака." Послушай, Лакшмана, изпълни моето желание: поклони се на господаря и му кажи: о велики Рагхава, известно ти е, че Сита е чиста и невинна и в теб е целия неин живот. Тя знае, че си я отхвърлил за да запазиш доброто име на царя ба Айодхя. Ти- велики Рама,си единственото прибежище на дъщерята на Джанака, и тя ще ти помогне в твоите старания! - и още кажи, Лакшмана, на моя любим съпруг, че няма у мен страх за себе си, а само ме боли, че поданиците ме хулят без вина. Наистина, моят съпруг за мен е самия бог, най-добрия приятел и мъдър наставник. И заради него, заради неговото благо, трябва да жертвам и живота си. О Лакшмана, кажи му от мен всичко това. А сега, сине на Сумитра, се приближи и ме погледни. Аз чакам наследник за нашия господар и всички признаци за това са станали явни."

Лакшмана със смутено сърце ниско се поклонил пред Сита, като тъжно заплакал. Като помълчал малко, той й казал: "О благонравна царице, не знаеща грях! Какво ми говориш? Аз никога не съм вдигал поглед към тебе, прекрасна като богинята Лакшми. И Лакшмана, съкрушен от жалост към прекрасната Сита, се обърнал към брега и тръгнал към лодката."

Пресичсйки Ганг, Лакшмана се качил в колесницата на Сумантра и наредил да го возят в Айодхя. Отпочиналите коне бързо го отнасяли към царската столица, а Лаклмана все гледал и гледал към другия бряг на Ганг. Там, по брега, като срамежлива лана, вървяла съпругата на великия Рама и се оглеждала след отдалечаващата се колесница на Сумантра. И когато вече не се виждало, силите съвсем оставили Сита. Тъгата от тежкото бреме подтискала прекрасната царица, тя заплакала тъжно и силно и плача й се разнесъл далеч по гората.

Учениците на благочестивия Валмики видяли Сита в гората, дотичали до своя наставник и му казали: "О великомъдри! По гората броди жена, прекрасна като Лакшми, по-красива не е случвало да видим. Но чия съпруга е, ние не знаем. Тя силно плаче и вика тъжно и скръбно. Като богиня, слязла от небето на земята, върви по брега на Ганг и навярно се нуждае от подкрепа. Помогни й, доведи я тук, учителю!"

Благочестивия и доброжелателен в живота, Валмики имал чудесния дар да разбира всичко, което се случва и за него нямало тайни на земята. Валмики тръгнал срещу Сита, а учениците му почтително го последвали.

Скоро подвижникът дошъл до брега на Ганг, видял съпругата на Рама, плачеща и безпомощна, и, като се приближил към нея, казал: "О целомъдрена красавице, аз те познавам. Ти си снаха на цар Дашаратха, любимата жена на победоносния Рама и дъщеря на могъщия повелител на Митхила. Твоето идване тук е голямо благо за мен. Боговете, навярно са ме наградили за суровото подвижничество и добродетел. Аз съм щастлив да те видя тук, чиста, невинна и благонравна. Всичко ми е известно на този свят, и всичко, каквото става на земята - аз го зная. Утеши се, прекрасна, и не тъгувай. Тук, в моята обител, ти няма да си в нужда. Благочестивите отшелници и младите ми ученици ще се грижат за тебе, и няма да позволят никой да те обиди. Нека моята скромна обител стане от днес твой собствен дом, и да изчезне мъката ти! Нека твоята мила усмивка отново украси лицето ти, както луната украсява небето!"

Сита смирено се поклонила в краката на подвижника и тихо казала: "Нека се изпълнят, блажени всички твои желания!" и с почтително събрани длани, Сита тръгнала след Валмики в неговата обител. Благочестовите старци и младите ученици радостно заобиколили благородната царица, и Валмики им казал: "Пред вас е благонравната Сита, съшруга на великия Рама, дъщеря на благородния цар Видехи. Могъщият Рама я изпратил при нас и тя е дошла, чиста и невинна. Благодорната дъщеря на Видехи е достойна ние да й служим, и ние ще се грижим за нея като за родна наша дъщеря". Благочестивият Валмики връчил на добронрваните старци Сита и се отеглил в своята колиба, съпровождан от учениците.

Прекарвайки ден и нощ в път, Лакшмана на следващия обед се върнал в богатата и щастлива Айодхя. Сърцето му се свивало от мъка, когато колесницата на Сумантра спряла при двореца, святкаща като луна в полунощно небе. Лакшмана слязъл от колесницата и с приведена глава преминал във вътрешните покои. Сърцето на Лакшмана се препълнило от жалост към любимия брат и неговата нещастна съпруга, когато видял Рама, с печално лице седящ на златния царски трон. Синът на Сумитра пристъпил към Рама, докосвайки с ръка стъпалото пред царя, и казал "О преславни владетелю, следвайки твоето нареждане, аз оставих дъщерята на Джанака на брега на Ганг в обителта на благочестивия Валмики и се върнах тук за да ти служа. Не тъгувай, велики братко мой, не позволявай на тъгата да те сломи. Хората, имащи разум, знаят как тече неумолимо времето. След възвишението следва падане, след процъфтяването - увяхване, след раждането - смърт. Ти се велик цар и не бива да се предаваш на властта на земната суета, защото поданиците отново ще те порицават, този път за слабост. Ти отхвърли божествената Сита от страх пред хорската суета, но още повече ще те осъдят поданиците, ако узнаят, че не ти е по силата да понесеш раздялата с дъщерята на царя Видехи. Бъди твърд по дух, велики братко и прогони тъгата и скръбта си далеч."

И тогава Рама казал на своя предан брат и приятел: "О мъдри Лакшмана, думите ти са истинни и правдиви, и ти ме утеши в тежката ми мъка! А сега, Лакшмана, върви на вратата и извикай всички, които търсят правосъдие и подръжка от царя на Айодхя."