От сутрин до късна вечер вървели хората при царя на Айодхя за да търсят справедливост и защита, и всички получавали от благородния Рама добра помощ и ласкави думи. И славата за великия господар на Айодхя се разнасяла по целия свят.

Веднъж дошли при царя на Айодхя двама подвижници и се оплакали за обида, нанасяна на отшелниците от могъщия ракшас Лавана. "Този кръвожаден месоядец - казали на Рама подвижниците - живее и управлява град Махдувати, ограден от здрави стени. Всяка сутрин на разсъмване, той излиза от крепостта си на лов, за диви и свободни зверове, за пернат дивеч и разорява нашата горска обител. И никой в околните гори няма покой от него - нито птици, нито зверове, ни хора - всички намират смъртта си в неговия ненаситен търбух.

Много юнаци в миналото предизвикваха Лавана на двубой, но никой не успя да победи проклетия ракшас в битка. Лавана е огромен като планинки хълм, с косматата си глава опира в поднебесието, под тежките му стъпки се тресе земната твърд, а страшния му дротик без пропуск поразява всичко смъртно и сам се връща при него обратно. И никой няма - ни небожители, ни смъртни - от този дротик защита. Някога самият Шива, велик и всемогъщ е подарил този дротик на баща му, асура Мадху, като награда за благочестие и праведен живот, а сега го владее за гибел на всичко живо злия ракшас. Ние дойдохме да търсим от тебе, могъщи Рама, защита от Лавана." Така казали подвижниците на царя на Айодхя и млъкнали, очаквайки неговото решение.

Тогава Рама повика при себе си Шатругхуна, своя по- млад брат и му казал: "Върви, доблестни Шатругхуна с голяма войска, убий нечестивия Лавана, избави от обиди и страх праведните подвижници и вземи за себе си царството на Лавана - Мадхувати."

Изпращайки своя младши брат на битка със свирепия син на Мадху, Рама наредил да съберат за Шатругхуна голяма и страшна войска. Четири хиляди смели конника му дал царя на Айодхя, две хиляди страшни колесници, бързи като вихър и сто бойни слона, заплашителни и могъщи. Но по-скъпи от войската били за Шатругхуна наставленията и съветите на Рама.

"Знай, о Шатругхуна - казал на брат си мъдрия цар на Айодхя - че свирепия Лавана е непреодолим в битка, когато в ръцете му е неотразимия дротик на Шива. Ако мохъщия ракшас, бе знаещ страх, узнае, че си тръгнал към него с войска, той ще се приготви за схватка с теб и ще унищожи тебе и цялата ти войска точно както някога е победил великото воинство на Мандхатри, цар от славния род на повелителите на Айодхя.

Цар Мандхатри бил силен и смел, не знаел поражение в битките и подчинил всички земни царе. И тогава, обзет от гордост, решил да покори и небесното царство. Войската му се приближила към соличния град на Индра, към прекрасната Амравата, но не започнал обсада - Мандхатри заповядал на войската да се върне обратно, защото Индра, опасявайки се от страшния цар на Айодхя, и търсейки как да се отклони от битка с победоносната му рат, разказал на Мандхатри, че не всички царства на земята са подчинани на властта му, че има град на Лавана, син на Мадху, който все още не се е покорил.

И ето тогава гордия цар на Айодхя насочил войската си към Мадхувати и изпратил на Лавана с глашатаи предизвикателство за единоборство. В този бой славният Мандхатри намерил своята гибел. Дротикът на Шива поразил смъртно непобедимия дотогава цар на Айодхя и отправил в царството на Яма цялата му войска.

Ако ти не искаш, доблестни Шатругхуна, да загинеш безславно, като Мандхатри, трябва сам, без войска, скрито да приближиш до Мадхувати и да извикаш Лавана на двубой в този час, когато той излиза от града на лов за добитък."

Нека подвижниците сега преведат по сух път твоята войска, да я прехвърлят от другата страна на Ганг и там да я скрият от хорски погледи в горските дебри, а след месец, когато настане дъждовно време, ти ще излезеш на колесница след тях. Лавана знае, че опитния воин в дъждовни дни не ходи на поход с войска, и затова ще излезе на лов без много оръжие, оставяйки дротика на Шива в своето жилище в Мадхувати. Тогава ти му предложи да премерите силите си във воински двубой.

Но помни, Шатругхуна, че и без дротика на Шива Лавана е страшен съперник; силата на могъщите му ръце е неизмерима, страх в боя той не познава, в неистовия си гняв внушава ужас у врага и да се приближаваш до него, яростния е опасно.

За да е вярна победата ти, братко мой, аз ще ти подаря смъртоносна стрела, способна да съкруши и унищожи всичко живо. Някога ми я изкова и подари самия Вишну, но аз не се реших да я пусна от тетивата в дните на битките с повелителя на Ланка, боейки се да не погубя горите и водите, птици и зверове, небожители и смъртни. Но ако Лавана започне да те притиска, смело пускай от тетивата стрелата на Вишну - тя ще отправи злия ракшас в царството на Яма, а после сама ще се върне в твоя колчан.

Смелият Шатругхуна с благодарност приел наставленията и скъпоценние дар на Рама, и на сутринта подвижниците повели войската му в гората на другия бряг на Ганг. А след месец, когато настъпил дъждовния период, Шатругхуна излязъл сам от Айодхя и се отправил към Мадхувати.

Пътят му минавал през обителта на мъдрия Валмики, разположен недалеч от великата Ганг, и доблестния брат на царя на Айодхя решил да пренощува там. Отшелниците приветливо посрещнали Шатругхуна и му предложили нощувка, храна и питие. И се случило така, че в същата нощ благородната Сита родила двама прекрасни, като утринна заря момчета. Тов били Куша и Лава - синове на великия Рама.

На сутринта Шатругхуна се отправил по своя път към Мадхувати и към средата на следващата нощ се добрал до вратата на столичния град на свирепия син на Мадху и се затаил в близката гора.

Едва започнала зората, здравите градски врати се отворили и огромен, като планински връх ракшас излязъл към гората за лов на своя дивеч. И когато се връщал, гонейки пред себе си стадо горски елени, Шатругхуна с мощен лък в ръце тръгнал срещу Лавана. Като го видял, владетеля на Мадхувати се замял и попитал: "Когато се ядосам, и хиляда стрелци бягат от страх пред мен. Дай ми съвет, красиви и храбри воине, как да те изям по-добре - жив, или мъртъв?" И Лавана се засмял така весело, че в очите на Шатругхуна се появили сълзи от ярост. И в гнева си той извикал "Аз съм син на великия Дашаратха, могъщия Рама ми е брат, и се наричам Шатругхуна! Аз дойдох тук, за да те унищожа! Ти си враг на всички добри хора по света и ще умреш от моята ръка днес!"

Но Лавна пак силно се засмял и казал на Шатругхуна: "Аз виждам, разумът ти е помътнен и търсиш за себе си кончина. Самата съдба те е подарила на мен днес. Равана, повелителч на Ланка ми беше роден чичо, а брет ти го уби в битка. Аз вас не съм ви закачал и мълчаливо изтърпях гибелта на целия род на Равана. Но вие, Рагхави всички сте подли и нечестиви. Целият ви род, цялото ви семейство ще унищожа. Какво пък, щом търсиш двубой с мен, аз съм готов да се сражавам с теб. Само че нямам със себе си оръжие, почакай ме тук, аз ще ида за оръжието си, а като се върна, ще встъпя в двубой с тебе." Но Шатругхуна не се съласил. "Влизай в бой - казал му Шатругхуна - или ще те отправя в царството на Яма!" Тогава могъщият ракшас започнал смирено да моли Шатругхуна да го почака, докато иде за оръжието си в Мадхувати. Но Шатругхуна му казал: "Моят брат, могъщият Рама, освободи небожителите от страх пред Равана, а аз ще освободя благочестивите повдижници и жители на Мадхувати от страха пред теб. И твоето царство, което си завладял с неправедни деяния, ще стане от днес мое царство!"

Думите на Шатругхуна разярили Лавана, той извадил с корените от земята могъщо дърво и като копие го метнал в ненавистния му брат на Рама. Но не долетяло дървото до Шатругхуна, стрелите му раздробили огромното дърво на трески. Лавана се опитвал да победи. Стотици и хиляди дървета изкарал от земята, опитвайки се да съкруши Шатругхуна, но всичките му усилия били напразни. Тогава Лавана хванал ново дърво, приближил се до Шатругхуна и като се прицелил, го ударил по главата с такава сила, че смелиат син на Дашаратха се проснал неподвижен.

Страшно станало на благочестивите подвижници, наблюдаващи битката, и се обърнали те с молба към всемогъщия Брахма да помогне на доблестния Шатругхуна. И великият Брахма се съгласил. Той вселил в Шатругхуна нови сили, и синът на Дашаратха отново встъпил в бой с Лавана. Натегнал Шатругхуна могъщия си лък и огнената стрела на Вишну докрай пронизала сърцето на злия владетел на Мадхувати. Лавана рухнал на земята, завил се в предсмъртни гърчове и се отправил в царството на Яма.

И радост се възцарила на земята, и ликували боговете; ясна светлина заляла полето на битката, а от небето се посипали цветя върху доблестния Шатругхуна. Великият Индра и заедно с него всички небожители се спуснали от небесата на полето на битката, и царя на небесата се обърнал към Шатругхуна с такива думи: "Кажи ми, смели сине на Дашаратха, какво е твоето желание, ти заслужи днес дар." И Шатругхуна, допрял смирено длани, ниско се поклонил на Индра и казал: "Да бъде великия град Мадхувати столица на моето царство!" И желанието на Шатругхуна било изпълнено. Така Шатругхуна, могъщият син на Дашаратха, започнал да управлява царство в Мадхувати, и всички жители на столицата, всички граждани, всички отдалечени селища били доволни от своя цар, а домовете им от този ден ставали по-богати. Дванадесет години управлявал Шатругхуна своето царство, а на тринадесетата година, затъгувал и решил да посети Айодхя, където живеели любините му братя. Той взел със себе си неголяма войска и се отправил към Айодхя, и Рама го посрещнал с голяма радост.