И ето веднъж, когато Рама седял в своя чертог на златния трон на господарите на Айодхя в обкръжение на своите братя, приятели и съветници, той казал, че е решил да принесе кон в жертва на боговете, за да знаят всички, че господарите на Айодхя са достигнали висша власт. Радост обзела всички събрали си в чертога и със силни викове те изразили своето одобрение към царя. Тозчас се понесли вестоносци по всички подвластни на Рама царства, към приятелите на Рама, Сугрива и Вибхишана, в близки и далечни гори към благочестиви подвижници. Вестоносците им изпратили покана да пристигнат в Айодхя за великия празник.

В гората Наймиша мъдрият Васшихта и помощниците му издигнали голям олтар, за да принесат на него в жертва на боговете прекрасен кон. И отвсякъде дошли хора в столицата на господаря на Кошала - под охраната на голяма войска, на бойни слонове и колесници пътували към Айодхя държавни владетели и прославени войни, пътували благочестиви брахмани, идвали жители от далечни градове и селища. Дошъл в столицата на Рама и Валмики със своите ученици, и сред тях били младите синове на Рама - Куша и Лава.

Валмики съчинил в своята обител велика песен за чудесните подвизи на могъщия Рама и обучил в тази песен Куша и Лава. И когато те пристигнали в Айодхя, Валмики им казал: "Деца мои, вървете по града и под звуците на вин, със звучен и нежен глас пейте на хората песента за подвизите на Рама. Идете при вратите на двореца на господаря на Айодхя и изпейте там тази песен. Може би, Рама ще ви чуе и повика в своите чертози."

Когато минала нощта и настанало утро, Куша и Лава излезли на улицата в Айодхя и запели песента за подвизите на Рама. Ритмично и сладкопойно звучал напева и докосвал сърцата на тези, които я слушали.

Пеенето на Куша и Лава трогнало и великия Рама, и царя на Айодхя повикал младите певци в дворцовите покои. А после той повикал и Валмики, подвластните царе, учени и брахмани, почтени старци, помъдрели от живота; всеки, който бил изкусен в речта и писмото; всички, които умеели да пишат песни и да свирят на вин, прославени певци и музиканти. И когато всички се събрали в царския чертог, Рама казал на Куша и Лава да запеят, и замлъкнали всички, гледайки певците, само очите на гостите се овлажнили от сълзи на възхищение. И много се удивлявали на това, как младите певци приличали на великия Рама, царя на Айодхя.

Подчинявайки се на наставлението на Валмики, Куша и Лава изпели началото на песента за Рама и млъкнали. Рама, доволен от чутото, се обърнал към Лакшмана и казал: "О сине на Сумитра, подари на певците осемнадесет хиляди златни монети и им дай всичко, което пожелаят."

Но Куша и Лава не приели царския дар: "Ние сме отшелници, велики господарю, ние живеем в гората; защо ни е това богатство? Ние се храним само с плодове и корени, пием само вода от роса и злато не ни е нужно." И се удивили Рама и гостите му от този отказ. А после Рама ги попитал: "Кажете ми, кой измисли тази песен, как се нарича този мъдър и изкусен в речта?" Куша и Лава отговорили на властелина на Айодхя: "Валмики съчини тази песен, в нея той възпя, о велики царю твоите деяния, и много дни ще минат, преди да я допеем до края. Ако ти желаеш, о господарю, ние ще я изпеем за теб."

Много дни слушали певците Купа и Лава Рама, неговите братя, и знатните гости. И когато млъкнали, завършвайки песента, Рама разбрал, че пред него са синовете на Сита. И Рама казал, ставайки от трона: "Нека изпратят вестоносец за Валмики. Нека той ни разкаже тук, че е праведна дъщерята на Джанака - пред мен и пред хората, и да разкаже за праведния живот в горската обител. Нека доведе Сита в двореца и да чуят всички нейната клетва тук, за да не кажат никога обвинение към нея."

Вестоносците побързали при Валмики и му предали думите на царя. И Валмики им отговорил: "Кажете на царя, че желанието му ще бъде изпълнено!"

В назначения ден в двореца на Рама се събрали царе и съветници, жреци и отшелници, граждани и селски жители, войни, търговци и занаятчии, маймуни, мечки и ракшаси. Когато всички се събрали и седнали на посочените им места, съгласно техния род и обичаи, Валмики влязъл в двореца, и след него вървяла Сита. Погледът й бил сведен надолу, ръцете й били на гърдите, очите й пълни със сълзи, мислите й обърнати към Рама. Тя влязла и спряла сред чертога; и красотата й поразила всички; и шепот на възхищение се понесъл по събралите се.

Тогава Валмики казал, обръщайки се към Рама: "О сине на Дашаратха, боейки се от позор ти се отрече от Сита и я остави в гората. Ти се страхуваше от народни обвинения, о, устояващ обетите! Но Сита е невинна и следва точно добродетелите; тя дойде тук, за да се очисти от клевета и да те избави от злословие. Аз свидетелствам тук, пред всички, че тя е непорочна. Наистина, тези двете деца са твои синове, о Рама! Ако тези мои думи са лъжа, да бъде напразно хилядолетното ми подвижничество".

Рама казал: "На всички е известна твоята правдивост, и святост, о велики подвижнико. Аз зная, че Сита е невинна и че Куша и Лава са мои синове. Ни веднъж не съм се усъмнил в чистотата на моята съпруга - и все пак я отхвърлих. Нека сега пред всички тя да докаже своята невиновност!"

И тогава казала Сита, без да повдига глава и събрала длани пред хърдите си: "Никога никой, освен Рама не е имало в мислите ми. И ако съм казала истината, нека майката-земя да разтвори за мен обятията си! С мисъл, с дума и дело аз винаги съм служила за благото на Рама и съм почитала само него като съпруг. Ако казвам истина, нека Майката-Земя ме приеме в обятията си!"

И земята се отворила пред очите на всички и от нея се вдигнал скъпоценен трон. святкащ като слънце, носен на главите на чудовищни змии - наги; на трона седяла Притихви- богнията на земята. Тя прегърнала Сита в обятията си, сложила я да седне редом до себе си на трона и изчезнала с нея в подземнита дълбини. От небето се посипал дъжд на благоуханни цветове и земята се затворила над главата на на Сита и нейната майка.

Тогава се раздали викове: "Невинна и непорочна е Сита! Нека е вечна славата на непорочната дъщеря на Джанака!" И народът ликувал, когато прекрасната Сита била очистена от хулите.

Само Рама бил печален и безутешен. "Мъчно ми е - казал той и сълзи потекли от очите му. - Никога не съм бил в такава мъка. Сита, прекрасна като Лакшми изчезна в земята пред очите ми. Когато Равана я похити и занесе на океанския остров, аз съумях да намеря моята съпруга и да я върна. О земя, върни ми моята Сита! Аз съм като изгубен без нея. Ако не ми я върнеш, ще преобърна всички твои гори и планини!"

И трогнат от мъката му, се появил Брахма и казал: "Не тъгувай, о велики воине, На небесата ти отново ще си върнеш обратно своята Сита и заедно с нея - безсмъртие и вечно блаженство."

От тогава Рама повече не видял Сита сред живеещите. Той наредил на изкусен ваятел да направи златно изображение на Сита. До края на дните си той не взел за себе си друга съпруга и почитал нейния златен образ.

Минали още години. Умрели Каушаля и Сумитра и се събрали на небесата с Дашаратха. Рама се отрекъл от царството, разделил го между синовете си; На Куша дал Кошала, на Лава - Уттара. Той умрял в гората на брега на Сарайя и се възнесъл на небето, където отново се срещнал със Сита.

Куша основал град Кушавати в планините Виндхя, Лава - град Шравасти. И двамата управлявали дълго и щастливо.