Глава 1. Единствено съществуване

1.1. Знанието е вечно, то няма ни начало, ни край и в действителност
нищо друго и не съществува. Различията, които виждаме в света
са следствия, зависещи от сетивата. Когато тази зависимост се
прекрати, тогава това знание (Джнана) е едно-единствено, и
нищо друго не остава.

1.2 Аз, Ишвара, обичан от моите почитатели и даващ на всичко
сътворено духовно усъвършенстване, провъзгласявам науката Йога.

1.3 В нея се отхвърлят всички учения на спорещи, които водят
към лъжливо знание. Тя е предназначена за духовно освобождаване
на тези, чийто ум не се отвлича и които напълно се обръщат към мен.

Различни мнениия
1.4 Някои възхваляват правдивостта, други - очистването и аскетизма;
някои възхваляват молитвите, други - равенство и искреност.
1.5 Някои възхваляват подаряването на милостиня,
други - жертвоприношения в чест на някой от предците.
Някои възхваляват действието (Карма), други мислят, че отречението
(Вайрагя) е за предпочитане.
1.6 Други възхваляват задълженията на стопанина, други се придържат
към жертвения огън като най-висш.
1.7 Някои възхваляват мантра-йога, други - често посещаване на местата
за поклонение. Толкова различни пътища, които хората обявяват за
освобождаващи.
1.8 Бидейки свързани със света, даже тези, които са свободни от грях,
без думи знаят какви действия са добри и какви лоши и стигат до
противоречия.
1.9 Които следват тези учения, извършвайки лоши и добри постъпки,
постоянно странствуват в светове и кръг на раждане и смърт, свързани
от здрава необходимост.
1.10 Едни, мъдри, сред много и пламенно предани на изследване на
таинството, твърдят, че душите са множествени, вечни и вездесъщи.
1.11 Други казват: Само за тези неща можем да кажем, че съществуват,
които могат да бъдат възприети от сетивата; Няма нищо след тях -
къде се небесата и ада? Такава е твърдата им вяра.
1.12 Трети вярват, че света е поток от съзнание и нематериална
същност; някои наричат Пустотата - най-велика. Други вярват в
две същности: материя (пракрита) и дух (Пуруша).
1.13 Така едни вярвайки в разнообразни учения, се отвръщат от
висшия източник, мислят в съответсвие със своето разбиране и
възприятие, че този свят е без Бог.
1.14 Други вярват, че има Бог, основавайки своето твърдение
с разнообразни неопровержими аргументи, основавайки се на текстове,
които провъзгласяват разлика между душата и Бога, и се стараят
да установят, че Бог съществува.
1.15 Тези и много други мъдреци с безкрайно различни имена, са
обявени в шастрите водещи човешкия ум към заблуждение.
1.16 Невъзможно е да се опишат тук техните учения, пълни със
самодоволство - така хората скитат по този свят, бидейки далеч
от пътя на освобождението.

Йога - единствено верния начин
1.17 Изучавайки всички шастри (учения) и добре обмисляйки ги
отново и отново, тази Йога-шастра ще бъде забелязана като
единствено вярно и устойчиво учение.
1.18 След като чрез Йога всичко истинно бъде познато като
действително, всички усилия трябва да бъдат насочени към това
да бъде придобито. Каква е ползата от други учения?
1.19 Тази Йога-шастра, която се излага пред теб, е във висша
степен тайно учение, което в трите свята може да бъде отворено
само за духовни хора.

Карма-канда
1.20 Има два пътя, следващи Ведите - Карма-канда (ритуали)
и Джнана-канда (познание). Всеки от тях от своя страна се
дели на две части.
1.21 Карма-канда се състои от предписания и забрани.
1.22 Забранените постъпки след извършване несъмнено водят
към следващ грях; изпълняването на действия, които не са
забранени, несъмнено водят към благо.
1.23 Предписанията са три: нитя (редовни), наимитика
(временни) и камя (желателни). От неизпълняването на
нитя или ежедневните обреди, произтича грях. От друга страна
временните или желателните - извършени, или не - предизвикват
заслуги или виновности.
1.24 Плодовете на дейсвията са двойни - небеса или ад.
Небесата биват различни видове, както и адовете - също
различни.
1.25 Добрите постъпки водят към небеса, грешните дела водят
към ада. Извършването им е естествен резултат, Карма и
нищо повече.
1.26 Живите същества се наслаждават на много удоволствия на
небесата и изпитват нетърпими страдания в ада.
1.27 Резултат от грешните дела е страдание, от добрите дела
- щастие. За щастието хората постоянно извършват добри постъпки.
1.28 Когато страданията за лоши постъпки останат назад, тогава
несъмнено има място предаждането. Но и когато плодовете на
добрите постъпки са изчерпани, резултатът ще бъде същия.
1.29 Даже на небесата се изпитва страдание от завист към
висшите удоволствия на другите. Наистина няма съмнение, че
този свят е пълен със скръб.
1.30 Тези, които се опитват да класират Кармата, я разделят
на две части: добри и лоши постъпки. И едните и другите,
всяка по своему са истинско робство за въплътените души.
1.31 Тези, които не се стремят към плодовете от своите
действия в този свят, или във следващия, могат да се откажат
от всички постъпки, виждайки плодовете им. По подобен начин
презиращите привързаност към всекидневието, могат да ползват
себе си в практиката.

Джнана-канда
1.32 Мъдрият йога, разбрал истината на Карма-канда (действията),
може да се откаже от тях и отхвърляйки всички добродетели и пороци
да се предаде на Джнана-канда (знанието).
1.33 Ведическите афоризми за това, че духът трябва да е видим,
и освен това да бъде чут - са истински спасители и податели на
знанието. Те трябва да бъдат разучени с голямо внимание.
1.34 Този разум, който привежда към пътя на добродетел или порок
съм Аз. Всичко в този свят, движещо се и неподвижно, е от Мен;
всички предмети се пазят от Мен, всичко се потапя в Мен, затова
не съществува нищо освен дух и Аз съм този дух. Друго нищо не
съществува.
1.35 Както в безбройни съдове пълни с вода, се вижда отражението
на слънцето, но същността е една, така и индивидите - като
съдовете са безбройни, но оживяващият ги дух е един, като
Слънцето.
1.36 Подобно на това, както душата на сън с обикновено желание
сътворява много неща, а при пробуждане всичко изчезва и остава
само душата, така е и в този свят.
1.37 Подобно на това, както поради илюзия въжето прилича на змия
или раковината на сребро, така и целия свят е вложен в Праматма
(вселенският дух).
1.38 Както след разпознаването погрешното възприятие на въжето
като змия се отхвърля, така при пробуждането на знанието се
отхвърля множеството от форми на този свят, основано на илюзии.
1.39 Подобно на това, както разбирането, че раковината е
погрешно възприета като сребро, възприятието се отхвърля, така
чрез познанието на духа, света се оказва илюзия.
1.40 Както на човек, омазан със жабешка мазнина, бамбука излежда
като змия, така света, възникнал от Параматман, само изглежда
реален.
1.41 Подобно на това, както познанието превръща привидната
змия в обикновено въже, духовното знание показва илюзорността
на света. За поразеното от жълтеница око всичко изглежда
жълто, но с изчезването на заблуждението (Авидя), този свят се
превръща в дух. Илюзията, която пречи да се види това се
отстранява по-трудно от всичко.
1.42 Когато жълтеницата отмине и болния види света какъвто е,
е същото, както когато се разрушава незнанието, а истинската
природа на духа може да бъде забелязана.
1.43 Тогава въжето никога няма да изглежда като змия, така и
духа, освободен от трите гуни (качества) и изчистен, няма да
стана проява на илюзорния свят.
1.44 Някои мъдреци, добре познаващи светите писания и получили
духовно знание, твърдят, че даже боговете, като Индра и други
не са вечни и подлежат на раждане, смърт и изчезване.
1.45 Подобно на мехур в морска вода, възникнал от порив на
вятъра, този изменчив свят възниква от духа.
1.46 Винаги съществува само едно, множественост съществува
не винаги. Идва време, когато тя изчезва; всички множества
са предизвикани от илюзия.
1.47 Всичко минало, сегашно и бъдещо, което има форма, или
няма форма - целият този свят - е вложен във висшия дух.
1.48 Внушено от владетелите се появява Авидя (невежеството).
То е източник на неправда и цялата му същност е нереална.
Как може този свят със всички предни основания да бъде реален?
1.49 Целият този свят, видим и невидим, се появява от
разума. Непризнаващият нещо ще намери прибежище в разума.
1.50 Както пространството пронизва стомната едновременно
отвътре и отвън, така и около този постоянно изменящ се свят
съществува единния вселенски дух.
1.51 Както пространството пронизва петте илюзорни стихии
(земя, вода, огън, въздух и ефир), без да се смесва с тях,
така и духът не се смесва с този постоянно променящ се свят.
1.52 От боговете надолу, към този материален свят, всичко
е пронизано само от дух. Има само единно сат чит ананада
(съществуване, съзнание, блаженство), всепроникващо и
нямащо равни на себе си.
1.53 Тъй като то не е осветено от нещо друго, то е
самосветещо и затова природата на духа е светлина.
1.54 Тъй като духът по своята природа не е ограничен от
времето или пространството, той е безкраен, всепроникващ и
пълен сам със себе си.
1.55 Тъй като духа не е подобен на този свят, съставен от
пет илюзорни елемента и подлежащ на разрушение (в пралаия),
той е вечен и не се разрушава никога.
1.56 Освен него няма други същности, затова той е единствен.
Освен него всичко друго е лъжливо, затова той е единствено
съществуващ.
1.57 Тъй като този свят е създаден от незнание, то
разрушаването на скръбта означава добиване на щастие, а чрез
знаниието идва освобождение от всички видове скръб. Затова
духът е блаженство.
1.58 Тъй като незнанието, причина за света се разрушава от
знание, то духът е знание, и това знание е вечно.
1.59 Тъй като този многообразен свят има начало във времето,
съществува Единен, който е истинското Аз, не изменящ се във
времето; и Той е един и непостижим.
1.60 Всички външни същности с времето ще бъдат разрушени,
но духа, който е неизразим с думи е извън всичко друго
(ще съществува).
1.61 Ни ефира, ни огъня, ни въздуха, ни водата, ни земята,
нито техните съчетания са съвършени. Съвършено е само
единството.

Йога и Майя
1.62 Отказвайки се от всички лъжливи желания и оставяйки всички
лъжливи обвързаности със света, йогинът вижда в своя собствен
дух вселенския дух в неговата истинска същност.
1.63 Виждайки своя дух - това дава щастие, намиращо се в
самия себе си - с помощта на своя дух, той забравя за този
свят и се наслаждава на нерушимото блаженство Самадхи.
1.64 Майката на този свят е Маия (илюзия). Света е бил създаден
не от друго. Когато Майя изчезва - тогава и света, несъмнено
ще престане да съществува.
1.65 Този, за когото този свят е само наслаждение, не знае
основата на Майя и няма да намери никакво щастие в богатството,
тялото и други удоволствия.
1.66 Този свят се отнася към човека по три начина - дружески,
враждебно, или безразлично. Такава е основата на светските дела.
Има различие и в същностите - те са добри, зли, или безразлични.
1.67 Само духът, чрез различаване наистина се явява и син и баща.
Свещените текстове описват света за да се върнат от илюзорността
на Майя. Йогинът разрушава за себе си този свят на множествени
явления, разбирайки, че той е резултат от неправилна вяра.

Определение на Парамаханса
1.68 Когато някой е освободен от безбройните различия и състояния
такива като каста, личност и други подобни - тогава може да се
каже, че той е невидим разум и чисто единство.

Възникване или еволюция
1.69 Владетелят е пожелал да създаде всички свои творения. От
неговата воля се е появила Авидя (незнание) - майка на този
илюзорен свят.
1.70 От съединението на чистия Брахман и Авидя, възниква
Акаша (пространството).
1.71 От Акаша възниква въздуха, от въздуха възниква огъня,
от огъня - водата, от водата - земя. Такъв е реда на тънките
еманации.
1.72 От Акаша - въздух, от съчетанието на въздуха и Акаша
възниква огън, от тройното съчетание Акаша, въздух и огън
възниква вода, а от съчетанието на четирите елемента възниква
земя.
1.73 Качеството на Акаша е звук, на въздуха - движение и допир,
на огъня - форма, на водата - вкус, на земята - мирис.
И в това няма противоречия.
1.74 Акаша има едно свойство, въздуха - две, огъня - три,
водата - четири, земята - пет свойства: звук, допир, вкус,
форма, мирис. Това е било обявено от мъдрите.
1.75 Формата се възприема от очите, мириса - от носа, вкуса
- от езика, допира - от кожата, звука - от ушите.
1.76 Това са органите на възприятието.
1.77 От разума възниква целия свят, видим и невидим,
и независимо от това дали има, или няма свят, съществува
само всеобщия разум.
1.78 Земята се разтваря във вода, водата се разтваря в огън,
огъня се поглъща от въздуха, въздуха се поглъща от ефира,
ефира се поглъща в Авидя, която изчезва в Брахман.
1.79 Съществуват две сили - Викшепа (сходяща енергия) и
Аварана (трансформираща енергия), които са великата
способност; и силата и формата им е блаженство. Маха Майя
(Великата Илюзия), когато е извън разума, и извън
материалните форми има три атрибута: Сатва, Раджас и Тамас.
1.80 Когато в Авидя преобладава Тамас, тя се проявява
като Дурга. Разумът, управляващ чрез нея се нарича Ишвара
(Шива).
1.81 Когато в Авидя преобладава Сатва, тя се проявява като
прекрасната Лакшми. Разумът управляващ тогава чрез нея -
това е Вишну.
1.82 Когато в Авидя преобладава Раджас, тя се проявява като
мъдрата Сарасвати; разумът управляващ тогава чраз нея се
нарича Брахма.
1.83 Боговете, подобни на Шива, Брахма и Вишну винаги са
във великия дух. Телата и всички материални обекти са
разнообразни проявления на Авидя.
1.84 Мъдрите така обясняват създаването на света - татви
(елементи) и ататви (неелементи) са произведени така, а не
по друг начин.
1.85 Когато вещите са придобили качества, възниква
различаване чрез думи и имена, но реално различие между
тях няма.
1.86 Затова всички тези вещи и не съществуват, а съществува
само великото единно, което се проявява в тях. Макар вещите
да са нереални, отражението им е реално и те изглеждат
съществуващи действително.
1.87 Съществува само пълното блаженство на съвършеното
и всепроникващо единно и няма нищо друго. Който постигне
това знание, е свободен от скръб и смъртния кръговрат на
превъплъщенията.
1.88 Когато, посредством знание за това, че всичко е само
илюзорно представяне и посредством отказ на разума от
друго възприемане на света, този свят се разтвори в
Единното, тогава умът със цяла яснота постига, че
съществува само Единното и нищо повече. Кармата дава
на душите тяло.
1.89 От Анамайя Коша, от бащата и в съответствие с предната
карма, човешката душа се превъплъщава. Затова мъдрият счита,
че това прекрасно тяло е наказание - страдание за дела от минала
карма.
1.90 Този храм на страдания и наслаждения, направен от плът,
кости, кръв и нерви съществува само за страдания и скръб.
1.91 Това тяло, обител на Брахма, съставено от пет елемента -
Брахманда (яйцето на брахма или микрокосмоса), е било
създадено за наслаждения и страдания.
1.92 От съединението на духа (Шива) и материята (Шакти) и
чрез тяхното взаимнопроникване са родени всички творения.
1.93 От петорната комбинация на всички фини елементи в този
свят са произведени безбройни груби обекти. Умът е това,
което е ограничено от тях чрез кармата - това е джива. Джива
се наслаждава на своите дела в този свят, съставен от петте
елемента.
1.94 Съгласно с действието на миналата карма на всички умове
Аз регулирам тяхната съдба. Джива е нематериален и в него са
затворени всички предмети, но той влиза в материалните
предмети, за да изпита плодовете на кармата.
1.95 От материята и чрез своята карма дживите получават
различни имена. В този свят те влизат отново и отново,
за да изпитат последствията от своята карма.
1.96 Когато плодовете на кармата са вече изпитани, джива
се поглъща от Парабрахман.

-- край на глава 1 --