От превода:
Всичко по-долу е както казват двамата съставители в заглавието. Ако съм оставил незабелязана грешка, се извинявам предварително.
Р.Ж. 03.08.2020
ПРЕДИСЛОВИЕ ОТ СЪСТАВИТЕЛИТЕ
Митологията на древна Индия е необходим и важен елемент от нейната богата и самобитна духовна култура, чието наследство не е загубило за нас жив интерес и до днес. Паметниците на древната литература и изкуство в Индия е невъзможно да бъдат разбрани, без да се знае нейната митология, както се непонятни скулптора Фидий или поезията на Хораций без античните митове. И това се отнася не само за древните паметници. Започвайки от възраждането образите на античната митология са влезли в кръвта и плътта на европейската култура и сега е трудно да си представим образован човек, който няма поне общи сведения в тази област. Точно така в митологичните представи на древните индийци не само са отразени санскритската литература, но продължават да хранят духовния живот на народа в продължение на вековете до днес и са се разпространили извън пределите на Индия, влезли са в литературата и изкуството на страните от изтока, възприели влиянието на индийската култура.
Но ако популярните митове на античността са познати за европейския читател по многобройните преводи и изложения и по отражението на техни мотиви в класиката, индийската митология, която с нищо не е по-малко богата по образи и сюжети, отколкото античната, остава малоизвестна област, за която болшинството читатели имат само смътна представа.
Предлаганата книга представлява опит за изложение в достъпна форма на най-популярните и интересни в художествено отношение митове, запечатани в паметниците на древноиндийската култура. Авторите не са си поставяли научни задачи. В подбора на изложението на материала те са разглеждали мита като литературно явление и са преследвали предимно литературни цели. Разчетена на всички интерсуващи се от древноиндийската култура и литература, тази книга е призвана в някаква степен да запълни трудности в запознаването на читателя с индийските митове и в това [5] отношение се ориентира към тези задачи, за които популярната книга на Н.А. Кун е послужила в областта на древногръцките митове.
Индийската митология представлява необозримо море от сюжети и образи, запечатани в обширни цикли и паметници на древна литература, обхванала хилядолетни културна традиции. Естествено е, че единна система за разбиране и мироглед ние няма да намерим по целия период на нейнста история. Митологичните представи на древните индийци са се променяли и развивали от една епоха към друга; изчезвали са стари и са възниквали нови космогонични и религиозни концепции. Образи и култове към древни божества са избледнявали и излизали от сцената, а в замяна са били издигани нови. Местни божества и култове са били включвани в централния пантеон, или притискани от закрепените по-рано, или са се сливали с тях, обогатявайки ги с нови черти и атрибути. Меняло се е и съдържанието на митологични образи, смесвали са се акценти в старите митове, които са получили нова интерпретация в света на изменилите се в новата епоха идеологични течения. При това нерядко древните образи и представи, изчезвайки от литературата, са се появявали след векове забрава отново, понякога неузнаваемо променени, а понякога лесно различими в новата си форма. И често в относително късни литературни паметници срещаме по-архаични елементи от митове, или култове, въвлечени в господстващата идеологична система от област на периферна култура. Всичко това създава картина, крайно разнообразна, в много отношения хаотична, и до днес не осветена във всички детайли на съвременното научно изследване.
Най-древния от дошлите до нас паметници на индисйката литература е "Ригведа" (Книга на химните). Отразява митологията и културата на арийските племена, дошли в Индия в средата и края на второто хилядолетие от н.е. Това е един от най-ранните митологични текстове на индоевропейските народи, и в него ние намираме отглас от най- древните представи от времето на индоевропейското единство. Особено много общи черти (запазени от епохата на арийски и ирански племена, пребиваващи на единната територия) има в митологичните системи от Ригвеада и Авеста.
В пантеона на древните арии, видимо много рано отделил се, както и в античната митология, образа на бога-баща, върховен повелител на други божества е отразен с черти на главен патриарх- глава на рода в човешките общества. При гърците е Зевс, при ариите- Дяус, бог на небето и небесната светлина. Имената на тези богове имат единен произход. Dyaus pitar и Zeus pater са от един индоевропейски корен, както и латинския Diespiter, Jupiter. Дяус се възпява в няколко ранни химна от Ригведа заедно с Притихви, богиня на земята. [6]
Дяус и Притихви, Небето и Земята се разгледждат в тези химни като всеобщи родители на всичко живо- това се отнася към най-древните митологични представи на човечеството.
Но още в Ригведа заварваме култа към Дяус на угасване, и скоро съвсем изчезва от ведийския пантеон. В химните на по-късния слой върховно божество става Варуна, страшния съдник и наказващ хорските грехове, напомнящ на някои изследователи древноеврейския бог-баща от стария завет, но и той още в пределите на митологията от Ригведа отива на втори план, отстъпвайки мястото на глава на пантеона на Индра.
Индра, богът- гръмовержец, победител на дракона Вритра, заплашващ да погълне вселената, напомня с някои черти античния Зевс и други божества в индоевропейските митологии, свързани с гръмотевици- славянския Перун, литовския Перкунас, скандинавския Тор. Други богове, почитани в култа Ригведа- са Агни, бог на огъня и Сома, божество, едноименно със свещена ритуална напитка. Освен тях в пантеона на Ригведа влизат божества, в голямата си част олицетворяващи различни природни явления: Суря- бог на слънцето, пресичащ небето на блестяща колесница (името му, независимо от външното несходство е сродно с гръцкия Хелиос); друго се асоцира с полумрака при зората и залеза (сходни с тези от гръцката митология- Диоскури). Тващар, свързан очевидно с култа към огъня е божествен майстор, подобен на Хефест или Вулкан. Вяю, бог на вятъра; Марути, богове на бурите, свързани в произхода си с култа към мъртвите и др.
Противници на боговете в Ригведа са змиеподобни чудовища- асури, обитаващи въздушните сфери; в късните им образи, олицетворяващи враждебни за хората стихии, все повече придобиват човекоподобни черти. В древните текстове на Ригведа думата "асура" означава всяко живо същество, обладаващо свръхестествени сили- както богове, така и демони (в което е отразено очевидно неразличаването на понятието бог и демон в древната митология), по-късно само злите същества се отграничават от "дева", постоянно наименование на бога (любопитно, че в родствената иранска митология става обратно разграничение- "ахура" означава бог, а "див" - зъл дух).
В Ригведа са се отразили много ранни стадии от митотворчеството, за което е характерно обожествяване на стихиите и в което са запечатани анимистични вярвания. Следващия стадий в еволюцията на митологични и религиозни представи се нарича [7] късноведийска литература- "Яджурведа" (книга за жертвените изречения), "Атхарваведа" (книга на заклинанията) и цикъла брахмани, паметници на ритуално митично съдържания (приблизително 8-6 век пр.н.е.)
В този период ново божество се издига на първи план и затъмнява блясъка на останалите- Праджапати, бога-творец, създател на вселената и на другите богове, унаследил някои черти на древния Дяус. Значително нараства значението на други божества, чиито образи фигурират още в Ригведа, но са заемали там маловажно място и видимо, са влезли там от някакви местни, може би неарийски култове. Един от тях е Вишну, който в брахманите е свързан с митологията на слънцето, но в по-голяма степен с мистична интерпретация на жертвения обряд; друго е Рудра, който по-нататък става по-известен под името Шива, това божество, във всеки случай с развитието на неговия култ все повече събира в себе си черти принадлежащи към доарийското население на Индия- елементи от архаични култове на плодородието с техни фалически символи и т.н. Неговия прототип изследователите свързват с изображенията на рогато божество на печати, намерени при разкопки в долината Инд (2-3 хилядолетие пр.н.е.)
Тези богове изтласкват Индра на втори план и затъмняват останалите. Загубват главните си позиции и други значителни божества от епохата на Ригведа и митологичното съдържание на техните образи съществено се изменят. Варуна става бог на водите, земни и атмосферни (окончателно още в епоса), Сома е бог на Луната. Пада значението и на други образи от древния пантеон: Суря, Савитара, Ушас, Тващар и пр., някои съвсем биват забравени.
Но най-характерна и важна черта на развитието в религиозни и митологични възгледи в тази епоха е било коренното изменение между бог и обряд, посветените на него богове и жреци. На обряда се приписват самостоятелна сила, която подчинява жреца, владеещ тайната на ритуала, природните стихии и самите богове. Боговете се оказват безсилни пред магията на обряда при условие, че е изпълнен правилно, и в брахманите пряко се утвърждава превъзходството на жреца над божеството. "Жреците са земни богове"- казва Шатапатха брахмана, най-значителния паметник за цикъл и по-нататък тази мисъл се развива в насока водеща до извода, че земните богове-брахманите са по-висши от небесните.
Започвайки с епохата на брахманите, този мотив влиза в митове и легенди, като един от водещите и характерните, отразявайки особеностите на историческото развитие на индийската цивилизация, обусловен от непомерните претенции на жречеството за абсолютно господство в обществено- културния живот на страната. Ролята, която играят в индийските митове [8] светите мъдреци и подвижници, постоянно тържествува в конфликти с боговете и няма паралел в древна Гърция или Рим.
Друга преобладаваща от времето на брахманите и характерна за индийската митология тема е космическото могъщество, придобивано с подвижничество и аскетично изтезание на плътта. Израстнала от примитивните представи на ранната епоха, тази тема заема в древноиндийската литература такова значително място, каквото не се заделя в никоя друга литература от древния свят. В индийските митове от епическата литература, към подвижничество често прибягват демони в борбата с боговете; това е сила, постоянно враждебна за боговете, чието главно оръжие е красотата на небесните деви, изпращани да съблазнят аскетите.
Тези мотиви получават развитие в древноимдийския епос, който представлява следващ стадий в еволюцията на митологичната система. На този стадий късноведийския Праджапати в ролята демиург и глава на пантеона се сменя от ново божество- Брахма. Още повече нараства значението на Вишну и Шива. Индра, макар формално да пази титлата "цар на боговете", окончателно отива в подчинено положение. Образът му се принизява и в много сказания се третира вече иронично, той постоянно търпи поражения и унижения от светите мъдреци и подвижници, даже от демони и само затъпничеството на висшите богове му помага да съхрани своето положение в небесната йерархия. Още по-малко са значими в този период други ведийски божества. Но един образ се отделя сред тях, също възходящ от ведийската литература, но значително изменил своето съдържание. Това е Яма, бога на смъртта. Във ведите е образ на човек, който първо умрял на земята и открил пътя към задгробното царство, на което се явява властелин (паралелно в иранската митология това е Йима, цар на хората в щастливия златен век). В епическата митология Яма става мрачно божество на смъртта, властелин на разположения в подземния свят ад (по-късно много адове, "нарака"), място за наказание на грешниците.
В този период се създава и представата за "локапалите", четиримата (по-късно осем) "пазители на света", заемащи в митологичната йерархия междинно място между върховни и второстепенни божества. Върховният бог Брахма дава на всеки от локапалите власт над една от страните на света. Индра, бог на гръмотевици и дъжд става властелин на Изтока, Яма, бог на смъртта и повелител на предците (тоест сенките на спящите)- Юга; Варуна, бог на океана- Запада; властелин на Севера става ново божество от пантеона, появило се в сравнително късните части на еопса- Кубера, владетел на богатствата и повелител на якшите- планинските духове, пазещи съкровищата. Още по-късно междинните страни се дават на древните ведийски божества- Сома, Суря, Агни и Ваю. [9]
Махабхарата, великият епос на древна Индия, основен паметник на т.нар. епическа митология представлява огромен свод от литература с разнообразни съдържания, съставян в продължение на сто години и малко отговаря на нашето разбиране за епичнма поема. Основното сказание на Махабхарата е поема за великата битка на Курукшетра- възникнало е около 1 хилядолетие пр.н.е, но после в него се включват други епични сказания от древността, митове и легенди, в него влизат все нови сказания, сюжети и образи, докато в средата на 1 хилядолетие от н.е. поемата се разрастнала до огромни размери, съставящи цяла литература в границите на един паметник. Естествено и митологичното съдържание на Махабхарата не могло да остане еднородно в частите, принадлежащи към различни епохи. Митологията на т.нар. ранен епос съществено се различава от митологията на късните части от Махабхарата, които заедно с митовете и легендите от присъединения към Махабхарата цикъл пурани, религиозно-епични поеми и късните части от другия велик епос на древна Индия- Рамаяна от Валмики- представлява следващ стадий от митологията на индуизма.
Заедно със съставянето на свода "Махабхарата" в късните й части все повече нараства значението на двете върховни божества и намаляват Индра и другите древни богове. Накрая и самият Брахма се отегля на втори план, затъмнен от Вишну и Шива, но той все пак запазва формално мястото си във върховната триада. Относително късно в индуизма възниква концепцията Тримурти, върховно божество обединено от три лица- Брахма, създател на вселената, Вишну- неин пазител и Шива- разрушител (впрочем тези функции не са строго разграничени и в разни текстове всеки от тримата може да заема и трите роли).
Индуизмът се разделя на две основни течения- вишнуизъм и шиваизъм, неантагонистични и обединени концепции от Тримурти; от вишнуизма се отделя още особено влиятелния в средновековието кришнаизъм (почитане на на Вишну в образа на обожествен герой от народно- епически сказания Кришна). В религиозната и митическа система на вишнуизма важен елемент е учението за аватарите - поява на Вишну в разни образи на земята за спасението й. Шиваизма, чиято главна област на разпространение е дравидския юг, особено широко асимилира култове и вярвания на неарийското население на Индия, пазещо много архаични черти, изгубени в митологията на брахманизма.
Индуизма се съставя в края на първото хилядолетие пр.н.е. като модификация на системата древна брахманистка религия в процеса на борба с еретичните учения на будизма и джайнизма, завоювали широки маси и много последователи. В тази борба индуизма, отказвайки се от аристократичната затвореност на древния брахманизъм, включва в своята система [10] и приспособява към нея много народни вярвания, преди това останали зад нейните предели. Именно за тази цел служи доктрината аватар, отъждествяваща Вишну с по-рано самостоятелни образи на местни народни култове. В ощр по-голяма степен това се отнася за шиваизма.
В късните части на епоса и в пураните митологичните образи получават ново развитие и се появяват нови фигури в пантеона. Към тях може са се отнесе Кама, бог на любовта, сходен с античния Ерос или Амур. Образът му става особено популярен в санскритската класическа поезия. Излиза бог Сканда, син на Шива (или Агни), бог на войната, преводител на небесните войни в битки с демони, решително отместващ Индра; в митологията това божество, независимо от късното появяване, се отразяват много архаични черти. Още в ранното средновековие в индуисткия пантеон е включен сина на Шива- слоноглав бог на мъдростта Ганеша, чийто образ очевидно е дошъл от местни народни култове. Женския паралел е богинята на мъдростта- Сарасвати, отнася се към ведийско божество едноименно с река при появяването В брахманите на алегоричното олицетворение на речта. И накрая най-значимото от новите божества- Кали, или Дурга, отъждествявана със съпругата на Шива (Ума), образ идващ от древен култ към богиня-майка, известен още от градовете на цивилизацията от долината на Инд. Почитането на тази богиня става най-мощното разклонение на шиваизма, в някакъв смисъл самостоятелна религия, получила особено влияние в средновековна Индия.
Разбира се, този свят на митологични представи, сюжети и образи, отразени в паметниците на древноиндийската култура, при цялата му разнородност и обширност не може да се вмести в границите на това изложение. В основата му сме положили система от митологията на ранния епос- този период, когато място на върховно божество е заемал Брахма, а цялата вселена- богове, демони и други свръхестествени същества, хора и животни- се представят като породени от него. Исторически този стадий е особено близък до Омировия епос; и митологичния елемент в ранния индийски епос (подобно на гръцкия, той е ярко митологичен в своето световиждане) е отразен най-отчетливо, ако разбираме тук под митология най-древното "безсъзнателно-художествено" творчество на народите. Обаче сме използвали и ведийски източници и в ред митове и сказания- особено в началото на книгата е изложен по ведийски версии, отразяващи по-ранна и "по-митологична" литературна интерпретация (например мита за Вритра). В някои случаи, за по-пълно изложение сме допускали съчетание на непротиворечиви мотиви и детайли от разни версии. Накрая, в заключителната част сме привели [11] няколко типични шиваистки митове (раждането на Сканда, разрушението на Трипура, богинята Кали) и вишнуистки (видението на Маркандея) от пураните, за да отразим в някаква степен еволюцията на митологичните представи и някои късни концепции (например цикличността на вселената), характерни за идеологическата система на индуизма.
Основния наш източник е Махабхарата, но освен него е ползван Рамаяна, Шатапатха-брахмана, Вишну-пурана и някои други брахмани и пурани. В книгата сме се старали да разположим отделни сюжети по възможност в реда на "хронология" на мтичните събития, която се подразбира в съдържанието на епичните паметници, но да издържаме строга логическа последователност по цялата книга, разбира се, материала не позволява. Трудно е да бъде построена единна система на родствените отношения между митичните персони, защото различните текстове са крайно противоречиви.
Нашата книга е първи опит да приотворим пред любознателния читател завесата, скриваща богатия и своеобразен свят на художествените представи и образи, родени от древното митотворчество на индийския народ. Картината, разкривана в тази книга, ще бъде естествено далеч не пълна; цели обширни области (например будистката митология) са оставени от нас настрана. И в епическата митология сме се приентирали, както е казано по-горе, главно на сказания, представляващи най-голям литературен интерес; при това в своето изложение ние сме се опитали да предадем по възможност стила и начина на повествуванията на тези паметници, където тези митове са намерили литературен израз. Не претендирайки за изчерпващ обхвата материал и научната му интерпретация, нашето изложение запознава с най-популярните и ярки митове и образи от древноиндийския епос. В забележките са влезли пояснения и сведения, допълващи изложения в книгата материал, и указващи източниците. В края има указател, в който са включени имена, географски названия и термини.
Митологията на древна Индия е необходим и важен елемент от нейната богата и самобитна духовна култура, чието наследство не е загубило за нас жив интерес и до днес. Паметниците на древната литература и изкуство в Индия е невъзможно да бъдат разбрани, без да се знае нейната митология, както се непонятни скулптора Фидий или поезията на Хораций без античните митове. И това се отнася не само за древните паметници. Започвайки от възраждането образите на античната митология са влезли в кръвта и плътта на европейската култура и сега е трудно да си представим образован човек, който няма поне общи сведения в тази област. Точно така в митологичните представи на древните индийци не само са отразени санскритската литература, но продължават да хранят духовния живот на народа в продължение на вековете до днес и са се разпространили извън пределите на Индия, влезли са в литературата и изкуството на страните от изтока, възприели влиянието на индийската култура.
Но ако популярните митове на античността са познати за европейския читател по многобройните преводи и изложения и по отражението на техни мотиви в класиката, индийската митология, която с нищо не е по-малко богата по образи и сюжети, отколкото античната, остава малоизвестна област, за която болшинството читатели имат само смътна представа.
Предлаганата книга представлява опит за изложение в достъпна форма на най-популярните и интересни в художествено отношение митове, запечатани в паметниците на древноиндийската култура. Авторите не са си поставяли научни задачи. В подбора на изложението на материала те са разглеждали мита като литературно явление и са преследвали предимно литературни цели. Разчетена на всички интерсуващи се от древноиндийската култура и литература, тази книга е призвана в някаква степен да запълни трудности в запознаването на читателя с индийските митове и в това [5] отношение се ориентира към тези задачи, за които популярната книга на Н.А. Кун е послужила в областта на древногръцките митове.
Индийската митология представлява необозримо море от сюжети и образи, запечатани в обширни цикли и паметници на древна литература, обхванала хилядолетни културна традиции. Естествено е, че единна система за разбиране и мироглед ние няма да намерим по целия период на нейнста история. Митологичните представи на древните индийци са се променяли и развивали от една епоха към друга; изчезвали са стари и са възниквали нови космогонични и религиозни концепции. Образи и култове към древни божества са избледнявали и излизали от сцената, а в замяна са били издигани нови. Местни божества и култове са били включвани в централния пантеон, или притискани от закрепените по-рано, или са се сливали с тях, обогатявайки ги с нови черти и атрибути. Меняло се е и съдържанието на митологични образи, смесвали са се акценти в старите митове, които са получили нова интерпретация в света на изменилите се в новата епоха идеологични течения. При това нерядко древните образи и представи, изчезвайки от литературата, са се появявали след векове забрава отново, понякога неузнаваемо променени, а понякога лесно различими в новата си форма. И често в относително късни литературни паметници срещаме по-архаични елементи от митове, или култове, въвлечени в господстващата идеологична система от област на периферна култура. Всичко това създава картина, крайно разнообразна, в много отношения хаотична, и до днес не осветена във всички детайли на съвременното научно изследване.
Най-древния от дошлите до нас паметници на индисйката литература е "Ригведа" (Книга на химните). Отразява митологията и културата на арийските племена, дошли в Индия в средата и края на второто хилядолетие от н.е. Това е един от най-ранните митологични текстове на индоевропейските народи, и в него ние намираме отглас от най- древните представи от времето на индоевропейското единство. Особено много общи черти (запазени от епохата на арийски и ирански племена, пребиваващи на единната територия) има в митологичните системи от Ригвеада и Авеста.
В пантеона на древните арии, видимо много рано отделил се, както и в античната митология, образа на бога-баща, върховен повелител на други божества е отразен с черти на главен патриарх- глава на рода в човешките общества. При гърците е Зевс, при ариите- Дяус, бог на небето и небесната светлина. Имената на тези богове имат единен произход. Dyaus pitar и Zeus pater са от един индоевропейски корен, както и латинския Diespiter, Jupiter. Дяус се възпява в няколко ранни химна от Ригведа заедно с Притихви, богиня на земята. [6]
Дяус и Притихви, Небето и Земята се разгледждат в тези химни като всеобщи родители на всичко живо- това се отнася към най-древните митологични представи на човечеството.
Но още в Ригведа заварваме култа към Дяус на угасване, и скоро съвсем изчезва от ведийския пантеон. В химните на по-късния слой върховно божество става Варуна, страшния съдник и наказващ хорските грехове, напомнящ на някои изследователи древноеврейския бог-баща от стария завет, но и той още в пределите на митологията от Ригведа отива на втори план, отстъпвайки мястото на глава на пантеона на Индра.
Индра, богът- гръмовержец, победител на дракона Вритра, заплашващ да погълне вселената, напомня с някои черти античния Зевс и други божества в индоевропейските митологии, свързани с гръмотевици- славянския Перун, литовския Перкунас, скандинавския Тор. Други богове, почитани в култа Ригведа- са Агни, бог на огъня и Сома, божество, едноименно със свещена ритуална напитка. Освен тях в пантеона на Ригведа влизат божества, в голямата си част олицетворяващи различни природни явления: Суря- бог на слънцето, пресичащ небето на блестяща колесница (името му, независимо от външното несходство е сродно с гръцкия Хелиос); друго се асоцира с полумрака при зората и залеза (сходни с тези от гръцката митология- Диоскури). Тващар, свързан очевидно с култа към огъня е божествен майстор, подобен на Хефест или Вулкан. Вяю, бог на вятъра; Марути, богове на бурите, свързани в произхода си с култа към мъртвите и др.
Противници на боговете в Ригведа са змиеподобни чудовища- асури, обитаващи въздушните сфери; в късните им образи, олицетворяващи враждебни за хората стихии, все повече придобиват човекоподобни черти. В древните текстове на Ригведа думата "асура" означава всяко живо същество, обладаващо свръхестествени сили- както богове, така и демони (в което е отразено очевидно неразличаването на понятието бог и демон в древната митология), по-късно само злите същества се отграничават от "дева", постоянно наименование на бога (любопитно, че в родствената иранска митология става обратно разграничение- "ахура" означава бог, а "див" - зъл дух).
В Ригведа са се отразили много ранни стадии от митотворчеството, за което е характерно обожествяване на стихиите и в което са запечатани анимистични вярвания. Следващия стадий в еволюцията на митологични и религиозни представи се нарича [7] късноведийска литература- "Яджурведа" (книга за жертвените изречения), "Атхарваведа" (книга на заклинанията) и цикъла брахмани, паметници на ритуално митично съдържания (приблизително 8-6 век пр.н.е.)
В този период ново божество се издига на първи план и затъмнява блясъка на останалите- Праджапати, бога-творец, създател на вселената и на другите богове, унаследил някои черти на древния Дяус. Значително нараства значението на други божества, чиито образи фигурират още в Ригведа, но са заемали там маловажно място и видимо, са влезли там от някакви местни, може би неарийски култове. Един от тях е Вишну, който в брахманите е свързан с митологията на слънцето, но в по-голяма степен с мистична интерпретация на жертвения обряд; друго е Рудра, който по-нататък става по-известен под името Шива, това божество, във всеки случай с развитието на неговия култ все повече събира в себе си черти принадлежащи към доарийското население на Индия- елементи от архаични култове на плодородието с техни фалически символи и т.н. Неговия прототип изследователите свързват с изображенията на рогато божество на печати, намерени при разкопки в долината Инд (2-3 хилядолетие пр.н.е.)
Тези богове изтласкват Индра на втори план и затъмняват останалите. Загубват главните си позиции и други значителни божества от епохата на Ригведа и митологичното съдържание на техните образи съществено се изменят. Варуна става бог на водите, земни и атмосферни (окончателно още в епоса), Сома е бог на Луната. Пада значението и на други образи от древния пантеон: Суря, Савитара, Ушас, Тващар и пр., някои съвсем биват забравени.
Но най-характерна и важна черта на развитието в религиозни и митологични възгледи в тази епоха е било коренното изменение между бог и обряд, посветените на него богове и жреци. На обряда се приписват самостоятелна сила, която подчинява жреца, владеещ тайната на ритуала, природните стихии и самите богове. Боговете се оказват безсилни пред магията на обряда при условие, че е изпълнен правилно, и в брахманите пряко се утвърждава превъзходството на жреца над божеството. "Жреците са земни богове"- казва Шатапатха брахмана, най-значителния паметник за цикъл и по-нататък тази мисъл се развива в насока водеща до извода, че земните богове-брахманите са по-висши от небесните.
Започвайки с епохата на брахманите, този мотив влиза в митове и легенди, като един от водещите и характерните, отразявайки особеностите на историческото развитие на индийската цивилизация, обусловен от непомерните претенции на жречеството за абсолютно господство в обществено- културния живот на страната. Ролята, която играят в индийските митове [8] светите мъдреци и подвижници, постоянно тържествува в конфликти с боговете и няма паралел в древна Гърция или Рим.
Друга преобладаваща от времето на брахманите и характерна за индийската митология тема е космическото могъщество, придобивано с подвижничество и аскетично изтезание на плътта. Израстнала от примитивните представи на ранната епоха, тази тема заема в древноиндийската литература такова значително място, каквото не се заделя в никоя друга литература от древния свят. В индийските митове от епическата литература, към подвижничество често прибягват демони в борбата с боговете; това е сила, постоянно враждебна за боговете, чието главно оръжие е красотата на небесните деви, изпращани да съблазнят аскетите.
Тези мотиви получават развитие в древноимдийския епос, който представлява следващ стадий в еволюцията на митологичната система. На този стадий късноведийския Праджапати в ролята демиург и глава на пантеона се сменя от ново божество- Брахма. Още повече нараства значението на Вишну и Шива. Индра, макар формално да пази титлата "цар на боговете", окончателно отива в подчинено положение. Образът му се принизява и в много сказания се третира вече иронично, той постоянно търпи поражения и унижения от светите мъдреци и подвижници, даже от демони и само затъпничеството на висшите богове му помага да съхрани своето положение в небесната йерархия. Още по-малко са значими в този период други ведийски божества. Но един образ се отделя сред тях, също възходящ от ведийската литература, но значително изменил своето съдържание. Това е Яма, бога на смъртта. Във ведите е образ на човек, който първо умрял на земята и открил пътя към задгробното царство, на което се явява властелин (паралелно в иранската митология това е Йима, цар на хората в щастливия златен век). В епическата митология Яма става мрачно божество на смъртта, властелин на разположения в подземния свят ад (по-късно много адове, "нарака"), място за наказание на грешниците.
В този период се създава и представата за "локапалите", четиримата (по-късно осем) "пазители на света", заемащи в митологичната йерархия междинно място между върховни и второстепенни божества. Върховният бог Брахма дава на всеки от локапалите власт над една от страните на света. Индра, бог на гръмотевици и дъжд става властелин на Изтока, Яма, бог на смъртта и повелител на предците (тоест сенките на спящите)- Юга; Варуна, бог на океана- Запада; властелин на Севера става ново божество от пантеона, появило се в сравнително късните части на еопса- Кубера, владетел на богатствата и повелител на якшите- планинските духове, пазещи съкровищата. Още по-късно междинните страни се дават на древните ведийски божества- Сома, Суря, Агни и Ваю. [9]
Махабхарата, великият епос на древна Индия, основен паметник на т.нар. епическа митология представлява огромен свод от литература с разнообразни съдържания, съставян в продължение на сто години и малко отговаря на нашето разбиране за епичнма поема. Основното сказание на Махабхарата е поема за великата битка на Курукшетра- възникнало е около 1 хилядолетие пр.н.е, но после в него се включват други епични сказания от древността, митове и легенди, в него влизат все нови сказания, сюжети и образи, докато в средата на 1 хилядолетие от н.е. поемата се разрастнала до огромни размери, съставящи цяла литература в границите на един паметник. Естествено и митологичното съдържание на Махабхарата не могло да остане еднородно в частите, принадлежащи към различни епохи. Митологията на т.нар. ранен епос съществено се различава от митологията на късните части от Махабхарата, които заедно с митовете и легендите от присъединения към Махабхарата цикъл пурани, религиозно-епични поеми и късните части от другия велик епос на древна Индия- Рамаяна от Валмики- представлява следващ стадий от митологията на индуизма.
Заедно със съставянето на свода "Махабхарата" в късните й части все повече нараства значението на двете върховни божества и намаляват Индра и другите древни богове. Накрая и самият Брахма се отегля на втори план, затъмнен от Вишну и Шива, но той все пак запазва формално мястото си във върховната триада. Относително късно в индуизма възниква концепцията Тримурти, върховно божество обединено от три лица- Брахма, създател на вселената, Вишну- неин пазител и Шива- разрушител (впрочем тези функции не са строго разграничени и в разни текстове всеки от тримата може да заема и трите роли).
Индуизмът се разделя на две основни течения- вишнуизъм и шиваизъм, неантагонистични и обединени концепции от Тримурти; от вишнуизма се отделя още особено влиятелния в средновековието кришнаизъм (почитане на на Вишну в образа на обожествен герой от народно- епически сказания Кришна). В религиозната и митическа система на вишнуизма важен елемент е учението за аватарите - поява на Вишну в разни образи на земята за спасението й. Шиваизма, чиято главна област на разпространение е дравидския юг, особено широко асимилира култове и вярвания на неарийското население на Индия, пазещо много архаични черти, изгубени в митологията на брахманизма.
Индуизма се съставя в края на първото хилядолетие пр.н.е. като модификация на системата древна брахманистка религия в процеса на борба с еретичните учения на будизма и джайнизма, завоювали широки маси и много последователи. В тази борба индуизма, отказвайки се от аристократичната затвореност на древния брахманизъм, включва в своята система [10] и приспособява към нея много народни вярвания, преди това останали зад нейните предели. Именно за тази цел служи доктрината аватар, отъждествяваща Вишну с по-рано самостоятелни образи на местни народни култове. В ощр по-голяма степен това се отнася за шиваизма.
В късните части на епоса и в пураните митологичните образи получават ново развитие и се появяват нови фигури в пантеона. Към тях може са се отнесе Кама, бог на любовта, сходен с античния Ерос или Амур. Образът му става особено популярен в санскритската класическа поезия. Излиза бог Сканда, син на Шива (или Агни), бог на войната, преводител на небесните войни в битки с демони, решително отместващ Индра; в митологията това божество, независимо от късното появяване, се отразяват много архаични черти. Още в ранното средновековие в индуисткия пантеон е включен сина на Шива- слоноглав бог на мъдростта Ганеша, чийто образ очевидно е дошъл от местни народни култове. Женския паралел е богинята на мъдростта- Сарасвати, отнася се към ведийско божество едноименно с река при появяването В брахманите на алегоричното олицетворение на речта. И накрая най-значимото от новите божества- Кали, или Дурга, отъждествявана със съпругата на Шива (Ума), образ идващ от древен култ към богиня-майка, известен още от градовете на цивилизацията от долината на Инд. Почитането на тази богиня става най-мощното разклонение на шиваизма, в някакъв смисъл самостоятелна религия, получила особено влияние в средновековна Индия.
Разбира се, този свят на митологични представи, сюжети и образи, отразени в паметниците на древноиндийската култура, при цялата му разнородност и обширност не може да се вмести в границите на това изложение. В основата му сме положили система от митологията на ранния епос- този период, когато място на върховно божество е заемал Брахма, а цялата вселена- богове, демони и други свръхестествени същества, хора и животни- се представят като породени от него. Исторически този стадий е особено близък до Омировия епос; и митологичния елемент в ранния индийски епос (подобно на гръцкия, той е ярко митологичен в своето световиждане) е отразен най-отчетливо, ако разбираме тук под митология най-древното "безсъзнателно-художествено" творчество на народите. Обаче сме използвали и ведийски източници и в ред митове и сказания- особено в началото на книгата е изложен по ведийски версии, отразяващи по-ранна и "по-митологична" литературна интерпретация (например мита за Вритра). В някои случаи, за по-пълно изложение сме допускали съчетание на непротиворечиви мотиви и детайли от разни версии. Накрая, в заключителната част сме привели [11] няколко типични шиваистки митове (раждането на Сканда, разрушението на Трипура, богинята Кали) и вишнуистки (видението на Маркандея) от пураните, за да отразим в някаква степен еволюцията на митологичните представи и някои късни концепции (например цикличността на вселената), характерни за идеологическата система на индуизма.
Основния наш източник е Махабхарата, но освен него е ползван Рамаяна, Шатапатха-брахмана, Вишну-пурана и някои други брахмани и пурани. В книгата сме се старали да разположим отделни сюжети по възможност в реда на "хронология" на мтичните събития, която се подразбира в съдържанието на епичните паметници, но да издържаме строга логическа последователност по цялата книга, разбира се, материала не позволява. Трудно е да бъде построена единна система на родствените отношения между митичните персони, защото различните текстове са крайно противоречиви.
Нашата книга е първи опит да приотворим пред любознателния читател завесата, скриваща богатия и своеобразен свят на художествените представи и образи, родени от древното митотворчество на индийския народ. Картината, разкривана в тази книга, ще бъде естествено далеч не пълна; цели обширни области (например будистката митология) са оставени от нас настрана. И в епическата митология сме се приентирали, както е казано по-горе, главно на сказания, представляващи най-голям литературен интерес; при това в своето изложение ние сме се опитали да предадем по възможност стила и начина на повествуванията на тези паметници, където тези митове са намерили литературен израз. Не претендирайки за изчерпващ обхвата материал и научната му интерпретация, нашето изложение запознава с най-популярните и ярки митове и образи от древноиндийския епос. В забележките са влезли пояснения и сведения, допълващи изложения в книгата материал, и указващи източниците. В края има указател, в който са включени имена, географски названия и термини.
1. СЪТВОРЕНИЕТО
В началото нямало нищо. Нямало Слънце, ни Луна, ни звезди; от тъмата на първоначалния хаос, покой без всякакво движение, сякаш в дълбок сън, преди другите творения възникнали водите. Водите породили огън. От голямата сила на топлината в тях се появило Златно Яйце. Тогава още не е имало години, защото нямало кой да отмерва времето; но колкото продължава годината, плавало златното яйце във водите, в безбрежния и бездънен океан. След година от Златния Зародиш възникнал Прародителя Брахма. Той счупил яйцето и то се разцепило на две. Горната му половина станала Небе, долната- Земя, а между тях, за да ги разделя Брахма поставил въздушното пространство. И той утвърдил земята сред водите, и създал страните на света, и положил началото на времето. Така била създадена вселената.
Шест синове му се родили*, шест велики владетеля на създаването* Той ги породил със силата на мисълта си. Най старшият между тях бил Маричи, втори бил Атри, трети- Ангирас, четвъртия- Пуластя, петия- Пулаха, шестия- Крату. Син на Марича бил мъдрия Кашапа*, от който произлезли богове, демони и хора, птици и змии, исполини и чудовища, жреци и крави, и много други същества с божествена или демонична природа, населяващи небесата, земята и подземите светове.
Седем били синовете на Брахма, седмия от владетелите бил Дакша*. Той излязъл от големия пръст на десния крак* на прародителя. От палеца на левия крак на Брахма се родила дъщеря; името й е Вирини*, което означава нощ; тя станала жена на Дакша. Тя имала петдесет дъщери* и тринадесет от тях Дакша дал за жени на Кашапа, двадесет и седем - на Сома, бог на Луната, син на Атри*,- тези станали двадесет и седем съзвездия на небето; а още [15] десет дъщери на Дакша станали жени на Дхарма- бог на справедливостта*.
Най-старшата от дъщерите на Дакша*, Дити, съпруга на Кашапа, станала майка на страшнте демони- дайти; Дану, втората дъщеря породила могъщите исполини - данави. На третата- Адити- се родили дванадесет светли синове - адити, велики богове. Варуна- бог на океаните, Индра- бог на бурите и гръмотевиците, Вивасват- бог на слънцето, наричан още Суря били най-мъжествените от тях; но всички те били превъзхождани от славата на най-младия от синовете на Адити, Вишну*, пазител на мирозданието.
От край време синовете ма Дити и Дану - наричани асури - били врагове на боговете, синове на Адити. И борбата между асури и богове за власт над вселената продължила много векове, и нямала край тяхната вражда.
Древноиндийската литература, започвайки от Ведите, съдържа множество версии на мита за създаването. Обикновено даже
в рамките на един паметник, какъвто е Ригведа, или Махабхарата няма единна концепция за сътворение и са представени
различни, несъвпадащи едно с друго сведения за произхода на света от златния зародиш (Хиранягарбха), което е
най-разпространено в литературата на брахманизма през целия епически период. В този разказ са изложени текстове от
дванадесетата книга на "Махабхарата", а също и от книга XI ("Шатапатха брахмана"), където основните представи съвпадат.
В "Шатапатха брахмана" бога-творец е именуван Праджапати.
* Шест синове му се родили - Броят и имената на духородените (манасоджа) варират в различни епически текстове; тук е избран най-популярниа вариант. В Махабхарата и пураните, синовете на Брахма са именувани например Бхигу вместо Дакши, още Васшихта, Нарада, Дхарма, Шива и др.
* Владетели на създаването - Праджапати; В брахманистката литература с този епитет се означават синове на Брахма, първите същества, родени на света.
* Кашапа - в някои текстове се казва, че е син на самия Брахма, наричан е също праджапати, един от седемте велики риши (легендарни мъдреци).
* Дакша - един от Адити - "излязъл от палеца на десния крак" - В някои пурани синовете на Брахма се раждат по чудесен начин: Маричи- от душата му; Атри- от очите; Ангирас- от устата; Пуластя- от ухото; Пулаха- от пъпа; Крату- от ръцете; Васшихта- от дъха; Шива- от челото; Бхригу- от кожата; Нарада- от бедрото и т.н.
* Вирини - се отъждествява с нощта (Ратри); в някои текстове е именувана Дакши.
* Петдесет дъщери - в някои източници се говори за шейсет, десет от тях били дадени на Ману, прародителя на хората.
* Сома, бог на Луната, Син на Атри - Същата дума във Ведите се използва за наркотична напитка; в Пураните така се нарича сина на Дхарма.
* Най- старшата от дъщерите на Дакша - изброяването на жените на Кашапа често започва с Адити, след нея Дити и Дану, но представата за асурите- демони е най-ясно изразена в Махабхарата.
* Вишну, най-младия от синовете на Адити - Във Ведите Вишну е второстепенно божество (предполага се заради слънчевата митология) и не се причислява към синовете на Адити. Но при брахманизма неговото значение стремително нарства и по-късно той вече стои отделно от Адити. Синът на Адити и Кашапа вече е само негово превъплъщение. В индуистката философия Вишну е основно божество - пазител на мирозданието.
* Шест синове му се родили - Броят и имената на духородените (манасоджа) варират в различни епически текстове; тук е избран най-популярниа вариант. В Махабхарата и пураните, синовете на Брахма са именувани например Бхигу вместо Дакши, още Васшихта, Нарада, Дхарма, Шива и др.
* Владетели на създаването - Праджапати; В брахманистката литература с този епитет се означават синове на Брахма, първите същества, родени на света.
* Кашапа - в някои текстове се казва, че е син на самия Брахма, наричан е също праджапати, един от седемте велики риши (легендарни мъдреци).
* Дакша - един от Адити - "излязъл от палеца на десния крак" - В някои пурани синовете на Брахма се раждат по чудесен начин: Маричи- от душата му; Атри- от очите; Ангирас- от устата; Пуластя- от ухото; Пулаха- от пъпа; Крату- от ръцете; Васшихта- от дъха; Шива- от челото; Бхригу- от кожата; Нарада- от бедрото и т.н.
* Вирини - се отъждествява с нощта (Ратри); в някои текстове е именувана Дакши.
* Петдесет дъщери - в някои източници се говори за шейсет, десет от тях били дадени на Ману, прародителя на хората.
* Сома, бог на Луната, Син на Атри - Същата дума във Ведите се използва за наркотична напитка; в Пураните така се нарича сина на Дхарма.
* Най- старшата от дъщерите на Дакша - изброяването на жените на Кашапа често започва с Адити, след нея Дити и Дану, но представата за асурите- демони е най-ясно изразена в Махабхарата.
* Вишну, най-младия от синовете на Адити - Във Ведите Вишну е второстепенно божество (предполага се заради слънчевата митология) и не се причислява към синовете на Адити. Но при брахманизма неговото значение стремително нарства и по-късно той вече стои отделно от Адити. Синът на Адити и Кашапа вече е само негово превъплъщение. В индуистката философия Вишну е основно божество - пазител на мирозданието.
2. АСУРИТЕ - СТАРШИТЕ БРАТЯ НА БОГОВЕТЕ
Когато Брахма създал небето и земята, и въздушното пространство, и от синовете му тръгнали всички живи същества във вселената, сам той, уморен от творението си, се отеглил да почива под сянката на дървото Шалмали*, а властта над световете предал на своите потомци - богове и асури. Асурите били старши братя на боговете. Те били могъщи и мъдри, и знаели тайни вълшебства - майя*, можели да приемат различни образи или да стават невидими. На тях принадлежали несметни съкровища, които те пазели в свои укрепления по планински пещери. И в небето имали три крепости - градове - един от желязо, един от сребро, един от злато. И те си построили град в подземното царство.
Осмият син на Твореца бил Бхригу; той се родил от кожата на Брахма. Синът на Бхригу, премъдрия Ушанас, постигнал всички тайни на чародейството и станал върховен жрец и наставник на асурите. Цар на Асурите бил Хиранякашипу, могъщ демон, старши от синовете на Дити. Боговете избрали за свой цар Индра - седмия син на Адити. Техен наставник бил Брихаспати, син на Ангирас, третия от синовете на духа на прародителя.
Някога асурите били благочестиви и добродетелни и щастието било при тях. Но после се възгордяли от своята сила и мъдрост и склонили към зло; и щастието ги напуснало и отишло при боговете. Индра, владетел на боговете съкрушил в битки[16] много могъщи асури. Страшният бог Рудра, породен от гнва на Брахма, низвергнал асурите от небето, изпепелявайки техните вълшебни градове, възнасящи се над земята*.
Във Ведите асурите са представени като змиеподобни чудовища, които въплъщават сили на природата,
враждебни към човека. В епосите тези образи са човекоподобни.
*Шалмати- дървесен вид (копринено дърво)
*Майя- в ранните текстове означава свръхестествените способности на демони и богове, всякакъв вид вълшебство; по-късно в индуистката философия - илюзиорност на битието, внушавана от върховното божество; (б.пр. - това е име на един от демоните, известен строител. Този демон е построил вълшебния град Трипура; в Рамаяна Майя се споменава и като строител на една вълшебна градина, през която минава Хануман, докато търси къде е Ланка. В Махабхарата, веднъж в знак на почит, Арджуна и Кришна спасяват този демон от огъня-Агни. По-късно след победата, Майя помага на Пандавите да си построят дворец).
*Три града на асурите в небето- така се споменава във ведическата литература. По-късно се нарича Трипура.
*Шалмати- дървесен вид (копринено дърво)
*Майя- в ранните текстове означава свръхестествените способности на демони и богове, всякакъв вид вълшебство; по-късно в индуистката философия - илюзиорност на битието, внушавана от върховното божество; (б.пр. - това е име на един от демоните, известен строител. Този демон е построил вълшебния град Трипура; в Рамаяна Майя се споменава и като строител на една вълшебна градина, през която минава Хануман, докато търси къде е Ланка. В Махабхарата, веднъж в знак на почит, Арджуна и Кришна спасяват този демон от огъня-Агни. По-късно след победата, Майя помага на Пандавите да си построят дворец).
*Три града на асурите в небето- така се споменава във ведическата литература. По-късно се нарича Трипура.
3. РУДРА И ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕТО НА ДАКША
Рудра се появил от челото на Брахма, подобно на пламък на гнева и в него се въплатили най- разрушителните сили и най-страшните заплашителни сили на боговете. Мрачен и свиреп, саможив, той се отеглил от всички и се заселил в пустините на северния Химават*. Била му дадена власт над зверовете, затова той се нарича също Пашупати, владетел на зверовете. Във вид на див ловец, облечен в кожени дрехи, със синкаво-черни коси стегнати във възел, той скитал по планини и гори, въоръжен с лък и стрели.
Но не само над зверовете му била дадена власт и не само в гори и планини е неговата обител. Той е вездесъщ и всичко живо трепери пред неговите ужасни стрели, носещи болест и смърт. За да се предпазят от гнева му, го умилостивяват с молитви. Той изпраща болести на хора и животни, но също така е велик ценител и е милостив към тези, които молят за пощада. Затова в последствие са го нарекли Шива, което значи Милостивия.
Разказват, че отдавна, в края на Златния век*, когато добродетелите се поколебали, Дакша, владетел на създанието, по желание на боговете, уредил първото жертвоприношение за изкупление на греха. Той го направил на върха на великата планина Химават, на мястото, откъдето започва и се спуска по скалите в долината свещената река Ганг; и призовал там боговете, синове на Адити. Но боговете не поканили мрачния Рудра, живеещ уединено и непознат за тях. Като разбрал, че не са му оставили част от жертвоприношението, оскърбен Рудра, пламтящ от гняв, взел лъка си и тръгнал към където се извършвал обряда. Когато се появил там, земята се разтресла, заклатили се планините, вятъра спрял да духа, огънят спрял да гори, Слънцето, Луната и звездите помръкнали и мрак обвил света. Уплашени, боговете паднали с лице надолу. Рудра пронизал жертвата със стрела и тя се превърнала в антилопа и се устремила към небето. Оттогава тя е съзвездие Мригаширша*, и до днес може да се види в нощното небе в съзвездието[17] Мригаширша пронизана от стрела глава на антилопа, а в съзвездието Ардра - ловец, който я преследва.
Когато изчезнала жертвата, боговете от страх останали безчувствени. Разярен Рудра нападнал синовете на Адити и с края на лъка си избил зъбите на бог Пушана, пазител на пътища и стада. На Бхага- този, който дарува на хората щастие той извадил очите. Савитара, бог на слънчевата светлина, останал без ръце. Разбягали се боговете на всички страни и надали такъв рев, че се скъсала тетивата на лъка на Рудра. Тогава те се осмелили да се приближат към него и да го помолят за пощада. Мъдрият Брихаспати, син на Ангирас, жрец и наставник на боговете успял да умиротвори Милостивия. Рудра хвърлил гнева си във водата и гневът му се превърнал в огън, от който водата се изпарила. Той върнал на Пушана зъбите, на Бхага- очите, на Савитара-ръцете. Но казват, че до ден днешен жертват за Пушана каша, а ръцете на Савитара били направени от неговия брат Тващар, божествен майстор, изкусен в изработването на необикновени предмети. Ръцете на Савитара са златни лъчи, които той простира сутрин над вселената. Разказват също, че когато гневния Рудра биел боговете, той отнесъл главата на самия Дакша, която не била намерена даже след сълго търсене, та се наложило да му присадят глава от козел.
Някои разказват за жертвоприношението на Дакша друго. Казват, че жертвата е била самия владетел на създанието*, когото боговете искали да накажат заради тежък грях. Той преследвал и се домогвал към собствената си дъщеря. прекрасната Рохини и веднъж, като се превърнал в козел, се свързал с нея, когато тя имала облик на антилопа. Боговете повикали Рудра, за да накаже нечувания грешник и за това деяние Рудра пожелал като дар за себе си властта над зверове и скотове. Други казват, че самия Рудра е бил плод на тази кръвосмесителна връзка. Но това са много древни сказания - забравени още в стари времена.
Страшен и заплашителен бил великия бог Рудра, такова било и потомството му. Навсякъде го следвали неговите изчадия- Рудри*, с облик подобен на змии, съскащи и извиващи се те се носели по горите, търсещи улов. Подчинявайки се на волята на Рудра, от дълбоките гори идвали в човешките жилища вредоносни духове, носещи несгоди, пращайки мор сред хора и добитък.
Други били неговите синове Марути, богове на бурите. Някога Рудра, превърнал се в бик встъпил в брак със Земята, в облика на петниста крава и от този брак се родили тридесет и седем синове, могъщи и прекрасни войни. Макар баща им да е бил Рудра, те станали дружина на Индра, който ги обичал като свои родни деца. В златни доспехи и с огнени мълнии в ръце се отправяли Марути на святкащи колесници, впрегнати с петнисти елени и неистови като бурни ветрове се носели те по небето, закривайки слънцето за очите. И се разтърсвали планини и горите се покланяли от страх пред тях, когато Марути съпровождали Индра в битките му с асури и чудовища.
В основата стои ведически източник. Рудра е прототип на едно от основните божества в индийския пантеон-Шива.
Още във ведите присъства като архаична представа на доарийското население на Индия. В Махабхарата жертвоприношението
на Дакша има ясно изразен Шиваистки характер и в много детайли се различава съществено от ведическите варианти.
*Химават, или Хималай- божество олицетворяващо Хималайските планини и върховете им.
*Златния век- първия от четирите големи периоди от времето на човечеството.
*Мригаширша- Главата на антилопата, съзвездие частично разположено където е Орион. Ардра е звездата алфа от Орион (Бетелгойзе)
*Самия владетел на създанието- тази версия отразява мита за жертвоприношението на Дакша в Айтрея-брахмана, където се разказва за кръвосмесителна връзка на Праджапати със собствената си дъщеря, прекрасната богиня на зората Ушас. Боговете, неговите синове, създават Рудра, съединявайки в него своите страхове, за да накажат Праджапати. Още във ведическата версия се появява астрална символика - Праджапато се отъждествява със съзвездието Мригаширша, Рудра- с Ардра, Ушас - със съзвездието Рохини (съзвездието Телец), което дава още една връзка с митологията на епическия Дакша, баща от съзвездие на лунния зодиак. Отглас на мита за прегрешението на Праджапати в епическите версии е споменаването на козловата глава на Дакша, но останалото не се свързва в следведическата литература с разказа за жертвоприношението на Дакша, отразяващо изключване на Рудра от общия ритуал на сомата; единствен мотив за гнева на Рудра-Шива остава пренебрежението на боговете, когато не са го поканили. В кауштика-брахмани версията за кръвосмесителния грях е малко различна; там боговете, синове на Праджапати виждат сестра си Ушас, явила се на изток и от тяхното семе, събрано в златен съд се ражда хилядооко и хилядокрако божество- Рудра.
Болшинството други ведийски текстове, посветени на този сюжет следват първата версия (изложената горе) - от Шатапатха брахмана.
*Рудри- във ведийската митология зловещи демонични змиеподобни същества, свита на Рудра. В следведийския период - група от единадесет второстепенни божества, част от пантеона "Тридесет и три".
*Химават, или Хималай- божество олицетворяващо Хималайските планини и върховете им.
*Златния век- първия от четирите големи периоди от времето на човечеството.
*Мригаширша- Главата на антилопата, съзвездие частично разположено където е Орион. Ардра е звездата алфа от Орион (Бетелгойзе)
*Самия владетел на създанието- тази версия отразява мита за жертвоприношението на Дакша в Айтрея-брахмана, където се разказва за кръвосмесителна връзка на Праджапати със собствената си дъщеря, прекрасната богиня на зората Ушас. Боговете, неговите синове, създават Рудра, съединявайки в него своите страхове, за да накажат Праджапати. Още във ведическата версия се появява астрална символика - Праджапато се отъждествява със съзвездието Мригаширша, Рудра- с Ардра, Ушас - със съзвездието Рохини (съзвездието Телец), което дава още една връзка с митологията на епическия Дакша, баща от съзвездие на лунния зодиак. Отглас на мита за прегрешението на Праджапати в епическите версии е споменаването на козловата глава на Дакша, но останалото не се свързва в следведическата литература с разказа за жертвоприношението на Дакша, отразяващо изключване на Рудра от общия ритуал на сомата; единствен мотив за гнева на Рудра-Шива остава пренебрежението на боговете, когато не са го поканили. В кауштика-брахмани версията за кръвосмесителния грях е малко различна; там боговете, синове на Праджапати виждат сестра си Ушас, явила се на изток и от тяхното семе, събрано в златен съд се ражда хилядооко и хилядокрако божество- Рудра.
Болшинството други ведийски текстове, посветени на този сюжет следват първата версия (изложената горе) - от Шатапатха брахмана.
*Рудри- във ведийската митология зловещи демонични змиеподобни същества, свита на Рудра. В следведийския период - група от единадесет второстепенни божества, част от пантеона "Тридесет и три".
4. ПОДВИЗИТЕ НА ИНДРА
Индра бил любим син на Адити, майка на боговете, най-могъщия от нейните синове. Разказват, че той се е родил не така, както се раждат другите деца, а по необикновен път*. При раждането си, за малко не убил своята майка. Едва появил се на света, той се хванал за оръжие. Уплашена от заплашителното появяване на сина си и страшния му вид, Адити скрила Индра, но той се появил пред всички в златни доспехи веднага след раждането, изпълвайки със себе си цялата вселена; и майката се преизпълнила от гордост за великия си син.
И той станал велик, непобедим воин, пред който треперили богове и асури. Още съвсем млад, той победил коварния демон Емуша*. Този демон, в облика на вепър (глиган) похитил някога зърното на боговете, предназначено за жертвоприношения и го скрил сред съкровищата на асурите, което пък било зад тридесет и седем планини. Емуша вече се заел да вари каша от това зърно, когато Индра натегнал лъка си, пронизал със стрела двадесет и една планини и убил вепъра Емуша. Вишну, най-младия от Адити, изнесъл жертвената храна от владенията на асурите и я върнал на боговете.
Друг път Индра върнал на боговете крави, похитени от демонското племе Пании*, което обитавало неизвестни земи, извън света на богове и асури. Паниите отвели кравите в далечна страна, зад реката Раса, която тече накрай света и ги скрили в планинска пещера. Тогава помръкнали небесата, тъй като тези божествени крави били лъчите на зарята. Индра изпратил божественото куче Сарама (ж.род, б.пр.)* по следите на кравите. Кучето дотичало до реката, прескочило я и чуло мученето на кравите през скалите. От името на Индра то поискало да му бъдат дадени[19] похитените крави, но Паниите се подиграли на Сарама и изгонили кучето. Тогава Индра се отправил сам в страната на Паниите и с него отишли седем мъдреци от рода на Ангирас*, предвождани от Брихаспати, Владетел на молитвите. Със своите вълшебни заклинания и песнопения мъдрите Ангираси разтворили скалите и извели кравите от плен. И когато направили това, изчезнала тъмата, засияла на небето светлината на Ушас, богинята на зората и слънцето се появило пред взора на живеещите. Тъгувайки за загубата на кравите, Вала*, демон на тази пещера, вдигнал вой, но бил смъртно поразен от Индра. И могъщият Индра разпръснал Паниите, Ангирасите намерили и отвели цялото достояние на това зло племе.
Още много зли и опасни демони победил Индра със смелост и сила. Той станал владетел на небесното царство. Боговете сами помолили Брахма да го постави над тях. Брат му Тващар му направил златна колесница и му изковал мълниеносно оръжие - Ваджра*. Това страшно оръжие святкало като слънце в десницата на Индра и предизвиквало трепет у враговете. Ваю, бог на вятъра станал водач на колесницата на Индра и го съпровождал в битките.
Прекрасноръкия Тващар, най-изкусен от небожителите направил също чудесна чаша за сома*, божествената напитка, която в незапомнени времена била донесени от небето от орел, птица на Индра. Индра бил закърмен със сома, което заменило майчиното мляко. На своите подвизи той тръгвал съпровождан от воинството на Марутите, на златна колесница, с Вджра в ръка, вдъхновен от обилни възлияния на сома. И никой не можел да му противостои, и земята и небето трепвали от яростта на Индра, когато той поразявал враговете със своята Ваджра.
В битките на боговете с асурите - а те продължавали стотици и хиляди години - Индра начело на небожителите неведнъж съкрушавал вражеските сили и много вождове на дайти и данави победил той. Той победил в единоборство Шамбара, най-коварния от асурите, ослепяващ противника в бой с хиляди магически уловки; победил страшния исполин Джамбха; сразил смъртно злия Пуломана. Дъщерята на Пуломана, прекрасната Шачи, избягала от жестокия си баща станала жена на своя избавител- Индра и повелителка на небесното царство.
Индра убил и Намучи*, най-могъщия от асурите, който преди това бил негов приятел.
Намучи, син на Дана, бил моъщ и непобедим войник. В битките той бил пръв сред асурите, както Индра бил пръв[20] сред боговете. Някога Индра и Намучи слючили съюз. Те се заклели един на друг, че никой няма да удари другия денем, нито нощем, ни във водата, нито на сушата, нито със сухо, нито с мокро оръжие. И дълго били приятели. Но Намучи пиел опияняваща напитка - сура*. Веднъж той напил Индра със смес от сома и сура, което отнело силите на Индра. Индра отишъл за помощ и за съвет при Ашвините*, братя-близнаци, синове на Вивасват. Ашвините били богове на зората и здрача, а също и божествени лечители. "Какво да правя" - попитал Индра, "Намучи предаде нашата дружба, той изпи моята сила". Но аз дадох клетва да не вдигам към него оръжие, нито сухо, нито мокро." Тогава Ашвините покрили оръжието на Индра с морска пяна. И ето в час на здрача - нито денем, нито нощем, на брега на океана - ни на суша, ни в морето, Индра убил Намучи като му отсякъл главата със своята Ваджра, покрита с морска пяна - нито сухо, нито мокро оръжие. Ашвините приготвили от кръвта на Намучи лекарство, което изцерило Индра.
Друг път, опиянен от изпито цяло езеро сома, Индра в безразсъден гняв насочил оръжието си към колесницата на Ушас*, богиня на зората и отмерваща дните на смъртните. Ушас, прекрасната дъщеря на Небето, избягала в страха си, напускайки своята разбита колесница, за да се скрие треперейки от погледа на страшния воин.
Образът на Индра е взет предимно от ведически източници.
*по необикновен път- Още Ригведа споменава, че индра не е роден по обикновен начин, но не уточнява как.
*Емуша- Митът за победата на Индра над Емуша се споменава в Ригведа съвсем бегло. В брахманите, Емуша е име на митичен глиган, който повдигал Земята на своите зъби. Изглежда това е прототип (аватар) на Вишну.
*Пании- В образа на това демонично племе от ведийската литература, митологичноте черти се смесват с чертите на някакъв реален народ, някои историци смятат, че това е иранското племе парни, обитаващо Окса, Амударя.
*Сарама- Бързата- митично женско куче, майка на адските кучета, пазещи пътя към царството на мъртвите. Понякога се споменава като прародител на всякакви хищни животни. Образът на това куче изчезва в следведийската литература.
*Седем мъдреци от рода Ангирас- Във ведите Ангирасите са легендарен жречески род, синове на небето, свръхестествени същества, свързани с култа към огъня; посланици на небесата, заемащи междина между хората и боговете. Някои асоциират тази дума с гръцката Агелос (посланик). По-късно "седем митични мъдреци" означават други персонажи от индийската митология, така се наричат и седемте звезди от Голямата Мечка. Ангира, техния родоначалник е само един от седемте. Във ведийската литература, като родоначалник на Ангирасите се сочи Брихаспати, владетел на молитвите, божество, което изглежда олицетворява култа към огъня, в него прозира и прототип на по-късния Брахма. В епическата литература Брихаспати от бог става свят мъдрец, син на Ангирас, върховен жрец и наставник на боговете; отъждествява се с планетата Юпитер.
*Вала- Пещера, същата дума е име на демон- живеещ в митичната пещера. Понякога се казва че е брат на Вритра.
*Ваджра- Митично оръжие на Индра изковано от Тващар. По някои текстове му е било подарено от Ушанас. Ваджра е описано като от злато или желязо, със четири или сто ъгли, във форма на диск, или по-късно кръстообразна форма. В Махабхарата се разказва, че Ваджра е била направена от костите на някакъв свят отшелник Дадхичи, който доброволно пожертвал скелета си за тази цел.
*Сома- Ритуална опияняваща напитка; приготвяла се е от сока на растението сома (неидентифицирано до момента, някои смятат, че е мухомор - използвано от жреците като наркотик). Древноиранския ритуал хаома казва, че култа към сома е по-стар. Още във ведите се казва (не съвсем ясно), че ритуала сома е свързан с митология за Луната. В последствие Сома е дума за означаване на Луната (или бог на Луната). Чашата за сома, направена от Тващар е Луната. Следведийската митология отъждествява сома с амрита, напитката на безсмъртието. Митът за сомата, донесена от орела- птица на Индра се споменава смътно в няколко химна от Ригведа.
*Намучи- Митът за победата над Намучи е от Шатапатха-брахмана и от други източници. В Махбахарата този мит е включен в мита за Вритра- Индра покрива с пяна своето оръжие в битката с Вритра.
*Сура- Опияняваща силна напитка, без свещен характер.
*оръжието си към колесницата на Ушас- В този мит някои виждат в Индра слънчево изображение (зората бяга от лъчите на слънцето) и виждат паралел с древногръцкия мит за Аполон и Дафна.
*по необикновен път- Още Ригведа споменава, че индра не е роден по обикновен начин, но не уточнява как.
*Емуша- Митът за победата на Индра над Емуша се споменава в Ригведа съвсем бегло. В брахманите, Емуша е име на митичен глиган, който повдигал Земята на своите зъби. Изглежда това е прототип (аватар) на Вишну.
*Пании- В образа на това демонично племе от ведийската литература, митологичноте черти се смесват с чертите на някакъв реален народ, някои историци смятат, че това е иранското племе парни, обитаващо Окса, Амударя.
*Сарама- Бързата- митично женско куче, майка на адските кучета, пазещи пътя към царството на мъртвите. Понякога се споменава като прародител на всякакви хищни животни. Образът на това куче изчезва в следведийската литература.
*Седем мъдреци от рода Ангирас- Във ведите Ангирасите са легендарен жречески род, синове на небето, свръхестествени същества, свързани с култа към огъня; посланици на небесата, заемащи междина между хората и боговете. Някои асоциират тази дума с гръцката Агелос (посланик). По-късно "седем митични мъдреци" означават други персонажи от индийската митология, така се наричат и седемте звезди от Голямата Мечка. Ангира, техния родоначалник е само един от седемте. Във ведийската литература, като родоначалник на Ангирасите се сочи Брихаспати, владетел на молитвите, божество, което изглежда олицетворява култа към огъня, в него прозира и прототип на по-късния Брахма. В епическата литература Брихаспати от бог става свят мъдрец, син на Ангирас, върховен жрец и наставник на боговете; отъждествява се с планетата Юпитер.
*Вала- Пещера, същата дума е име на демон- живеещ в митичната пещера. Понякога се казва че е брат на Вритра.
*Ваджра- Митично оръжие на Индра изковано от Тващар. По някои текстове му е било подарено от Ушанас. Ваджра е описано като от злато или желязо, със четири или сто ъгли, във форма на диск, или по-късно кръстообразна форма. В Махабхарата се разказва, че Ваджра е била направена от костите на някакъв свят отшелник Дадхичи, който доброволно пожертвал скелета си за тази цел.
*Сома- Ритуална опияняваща напитка; приготвяла се е от сока на растението сома (неидентифицирано до момента, някои смятат, че е мухомор - използвано от жреците като наркотик). Древноиранския ритуал хаома казва, че култа към сома е по-стар. Още във ведите се казва (не съвсем ясно), че ритуала сома е свързан с митология за Луната. В последствие Сома е дума за означаване на Луната (или бог на Луната). Чашата за сома, направена от Тващар е Луната. Следведийската митология отъждествява сома с амрита, напитката на безсмъртието. Митът за сомата, донесена от орела- птица на Индра се споменава смътно в няколко химна от Ригведа.
*Намучи- Митът за победата над Намучи е от Шатапатха-брахмана и от други източници. В Махбахарата този мит е включен в мита за Вритра- Индра покрива с пяна своето оръжие в битката с Вритра.
*Сура- Опияняваща силна напитка, без свещен характер.
*оръжието си към колесницата на Ушас- В този мит някои виждат в Индра слънчево изображение (зората бяга от лъчите на слънцето) и виждат паралел с древногръцкия мит за Аполон и Дафна.
5. ВИВАСВАТ И НЕГОВИТЕ ДЕЦА
Индра бил седмия син на Адити, осми бил Вивасват. Но когато се родил, не го признали за равен на седмината старши братя-богове. Защото се родил безобразен - без ръце и без крака, равен от всички страни и височината му била колкото ширината му. Старшите братя - Митра, Варуна, Бхага и прочие казвали: той не прилича на нас, той е с друга природа - и това е лошо. Нека да го преправим. И те го преправили - отсекли излишното и така възникнал човек. Вивасват станал прародител на всички смъртни на земята. Самият той после се сравнявал с боговете. Станал бог на слънцето; и като бог на слънцето той се нарича Сурия. А от парчетата, останали от тялото му възникнал слона.
Тващар дал на Вивасват за жена своята дъщеря Саранию*. Саранию не искала да се омъжи за човек, но трябвало да се подчини[21] на волята на баща си. Тя родила на Вивасват близнаци - брат и сестра; Нарекли ги Яма* и Ями. Но после гордата Сараию не можела да понася живота си в дома на неравния й съпруг. Тя създала жена, която досущ приличала на нея и я оставила вместо себе си в дома на Вивасват, а сама се скрила, като се превърнала в кобила. Отначало Вивасват не забелязъл подмяната. Мнимата Сараию му родила син - Ману, този същия Ману, от който произлизат хората днес живеещи на Земята. Но после Вивасват забелязъл, че истинската Сараию е избягала и преобразена в кобила. Той сам се превърнал в кон и тръгнал да я гони. Настигнал я и между тях настъпило примирение. В конски облик те продължили съпружеството си и се родили още двама близнаци-братя на име Насатя и Дасра. Тези са назовавани също "Ашвини", което означава родени от коня.
Ашвините станали богове на утринния и вечерния полумрак. Преди самия изгрев, когато светлината се бори с тъмнината, те първи се явяват на утринното небе, двама могъщи юнаци, млади и прекрасни, на златна колесница, с впрегнати крилати коне. Заедно с тях на колесницата стои и слънчевата дева Сурия, дъщеря на Савитара. Някога бащата я назначил за съпруга на Сома, бога на Луната, но много богове искали ръката на прекрасната дева и било решено, че ще я получи онзи, който на колесница първи достигне до слънцето. В това състезание първи дошли Ашвините и светлата Сурия се качила на тяхната колесница и станала тяхна спътница.
Към хората, своите роднини, Ашвините са по-благосклонни, отколкото другите богове и те спасяват смъртните от всякакви беди и нещастия. Ашвините са мъдри и притежават изцелителна сила; те помагат на немощните, болните и изтощените и възвръщат младостта на старите. Те спасяват загиващи във водните бездни. Така те спасили някога Буджа, син на Тугра, хвърлен в морето от собствените си другари. Три дни и нощи го носели Ашвините над морските вълни, докато не достигнали брега. Едва жив, без надежда за спасение във водите, където няма къде да се опре с крака и няма за какво да се захване с ръка, те изнесли сина на Тугра на суша.
Младшите деца на Вивасвата се родили богове, старшите- Яма, Ями и Ману били смъртни, тъй като баща им бил смъртен, когато те се появили на света и чак по-късно станал бог на слънцето. Яма, старшия син на Вивасват бил човек и живял със своята сестра на земята. И той бил първия човек на Земята, който умрял. Ману, неговия брат е единствения от смъртните, който се спасил по време на великия потоп - и той станал прародител на човечеството.
Яма бил първия умрял- той открил на смъртните пътя към задгробния свят. Оттогава и до ден днешен е владетел на царството на мъртвите. В неговата обител, по пътека оставена от предците, заминават от земята душите на тези, които умират.
Вивасват, неговия баща, първи на земята извършил жертвоприношение и дарил на хората огъня. Той изпратил за него Матаришван*, дух на вятъра и онзи го донесъл от небето на земята. Мъдреците от рода Бхригу научили смъртните как да боравят с огъня.
*митът за раждането на осмия син на Адити отхвърлен от майка си, се привежда от Шатапатха-брахмана. Във ведическата
митология е осми или седми син на Адити - Вивасват или Марттанда (Мъртвородения) - последния от синовете на Адити.
Със Сурия (бога на слънцето) той се отъждествява по-късно.
*Саранию дъщеря на Тващара, понякога е в зооморфен облик. Митът за женитбата на Вивасват и Саранию се споменава в коментари към Ригведа.
*Яма близнак. Митът за Яма и Ями е един от най-древните във Ведите (ирански паралел Йима и Йимак) - отразява арийски вариант на мита за близнаците. В иранската митология Йима е цар на хората от златния век, когато на земята не е имало смърт и страдания. В митологията на индийския Яма този момент отсъства, но ясно изразено се е запазил мотив - за отказ на Яма от кръвосмесителен брак със сестра си, което е съдържание на химн-диалог в Ригведа. В някои ведийски текстове обаче, този греховен съюз е указан като събитие и се разглежда като причина за смъртта на Яма.
*Матаришван третостепенно индийско божество от ведийската митология; Започвайки с Атхарваведа, се появява като дух на вятъра, понякога се отъждествява с огъня, който донесъл от небето на земята.
*Саранию дъщеря на Тващара, понякога е в зооморфен облик. Митът за женитбата на Вивасват и Саранию се споменава в коментари към Ригведа.
*Яма близнак. Митът за Яма и Ями е един от най-древните във Ведите (ирански паралел Йима и Йимак) - отразява арийски вариант на мита за близнаците. В иранската митология Йима е цар на хората от златния век, когато на земята не е имало смърт и страдания. В митологията на индийския Яма този момент отсъства, но ясно изразено се е запазил мотив - за отказ на Яма от кръвосмесителен брак със сестра си, което е съдържание на химн-диалог в Ригведа. В някои ведийски текстове обаче, този греховен съюз е указан като събитие и се разглежда като причина за смъртта на Яма.
*Матаришван третостепенно индийско божество от ведийската митология; Започвайки с Атхарваведа, се появява като дух на вятъра, понякога се отъждествява с огъня, който донесъл от небето на земята.
6. СКАЗАНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА НОЩТА
Когато Яма умрял, неговата любима и сестра проливала безутешни сълзи и мъката й нямала предел. Напразно боговете се опитвали да облегчат нейната скръб. На всички техни уговорки и увещания тя отговаряла: "Но той умря днес!". А тогава още не е имало дни и нощи. Боговете казали "Тя така няма да го забрави. Ще направим нощ". И направили нощ. И нощта минала и станало утро. И тя забравила. Затова казват "Редуването на ден и нощ донася забрава на мъката".
Този мит е по "Черна Яджурведа"(Майтраяния-самхита).
7. СКАЗАНИЕ ЗА ПОТОПА
Ману, син на Вивасват се заселил на земята в уединена обител близо до южните планини. Веднъж сутринта, когато миел ръцете си, както това правят и до днес, във водата, донесена за миене попаднала малка рибка. Тя му казала: "Запази живота ми и аз ще спася теб." - "От какво ще ме спасиш?" - запитал удивен Ману. Рибата казала: "Ще дойде потоп за всички живи същества. От него аз ще те спася". "Как да запазя живота ти?" И рибата казала: "Нас, рибите, докато сме малки ни грози отвсякъде смърт. Една риба изяжда друга. Отначало ме дръж в стомна, а когато порасна, изкопай малко езеро и ме дръж там; и когато порасна повече, ме отнеси[23] в морето и ме пусни на простор, защото тогава смъртта няма да ме заплашва." Ману така и направил. Скоро тя пораснала и станала голяма риба джхаша с рог на главата; а това е най-голямата от всички риби. И Ману я пуснал в морето. Тогава тя казала "В еди коя си година ще има потоп. Ти направи кораб и ме чакай. А когато настане потопа, се качи на кораба и аз ще те спася."
И в тази година, която указала рибата, Ману построил кораб. Когато настанал потопа, той се качил на кораба и рибата доплувала до него. Седемте свети мъдреци, синовете на Ангирас се качили на кораба заедно с него. Слушайки нарежданията на рибата, Ману взел със себе си семена от различни растения. После привързал въже към рога на рибата и тя бързо повлякла неговия кораб напред по бушуващите вълни. Земята се скрила от поглед, изчезнали и страните на света, само вода имало около тях. Ману, седемте мъдреци и рибата били единствените живи същества в този воден хаос. Свирепи ветрове разклащали кораба от една към друга страна. Но рибата все плувала напред и по водната пустиня накрая довела кораба на Ману до най-високата планина на Хималая. Тогава тя казала на Ману: "Аз те спасих. Привържи кораба към дървото. Но бъди внимателен, водата може да те отнесе. Спускай се постепенно, след спадането на водата." Ману последвал съвета на рибата. Оттогава онова място в северните планини се нарича "Склон на Ману".
А после потопа отмил всички живи същества, Само Ману останал, за да продължи човешкия род на Земята.
Това е по ведийска версия Шатапатха брахмана;някои детайли са заимствани от мита за потопа в Махабхарата (описание
на бурите, седемте мъдреци съпровождащи Ману. Версията в Махабхарата в цяло се отличава от ведийската; рибата, спасила
Ману в епоса се явява въплъщение на бог Брахма. В по-късните версии, в пураните, рибата е един от аватарите на Вишну.
8. ГАНДХАРВИ И НАГИ
Старшите деца на Кашапа, внук на Брахма, били асури и богове, родени от неговите три старши жени. Другите му десет Жени* дали живот на различни и многообразни същества, заселили земята и поднебесието, и подземните светове.
Сураса родила огромни чудовищни дракони. Аршита стала прародителка на сови и врани, ястреби и соколи, папагали и пернати. Вината родила гигантски слънчеви птици супарни. Капила - кравите; и още много божествени и демонични създания произлезли от другите жени на Кашапа, дъщери на Дакша. Кадру станала майка на Нагите, Муни - на гандхарвите. [24]
Нагите, децата на Кашапа и Кадру, исполински змии, се заселили в подземния свят Патала*, където си построили великолепни дворци, блестящи от злато и скъпоценни камъни. Мъдрият змей Васуки станал цар на нагите в техния подземен град Бхогавати, пълен с невиждани на земята съкровища. Някои от нагите се заселили в подземните води и на дъното на океана, в царството на Варуна. Змии обитават и повърхността на земята, където трупат съкровища. Царствени змии, триглави, седемглави и десетоглави владеят несметни богатства; главите им са увенчани със скъпоценни корони; те са могъщи и мъдри; вождове на великото племе на нагите, те добили милостта и дружбата на боговете.
Гандхарвите, синове на Кашапа и Муни, живеели в поднебесието. Някога те били стражи на небесната сома и я притежавали. Но после я загубили. Сарасвати*, дъщеря на Дакша, богиня на мъдростта и красноречието, съумяла да очарова гандхарвите и им отнела сомата. Гандхарвите искали прекрасната Срасвати да остане при тях в замяна на сомата, но и тя отишла при боговете, където принадлежало сърцето й. След това самите гандхарви, с прекрасен облик и вечно млади талантливи обитатели на небесните пространства, знаещи божествени тайни и направляващи пътя на звездите, станали певци и музиканти в царството на боговете и услаждали слуха на небожителите със звука на своите лютни и чудесни песнопения. Сладкогласни и блестящи, те пеят в планините, където небожителите прекарват времето си в безгрижни развлечения, и гласове на гандхарви се чуват понякога от небесата. А в ясно време, при чист въздух, пред очите на смъртните понякога се появява призрачен град с високи дворци и кули - това е града на гандхарвите*. И казват, че беда очаква този, който го види в неподходящо време.
Някога гандхарвите начело със своя цар Вишвавасу нападнали своите роднини нагите* в тяхното подземно царство, победили ги и взели от тях скъпоценоости и съкровища. Нагите прибягнали до покровителството на Вишну; той се спуснал в подземния свят, изгонил от там гандхарвите и ги заставил да върнат ограбеното. Хилядоглавия змей Шеша, наричан още Ананта*, което значи безкрайния, брат на царя на нагите, Васуки, най-огромния от змиите, станал приятел и спътник на Вишну; Във водите той служи на Вишну за опора и ложе, когато великия бог почива и спи.
И нагите и гандхарвите могат да сменят облика си по желание и често се явявали при хората в човешки образ.
Нерядко земни царе и герои са вземали за жени нагини- деви с неземна красота, които по рождение са змии. А сладострастните гандхарви са особено опасни за смъртни жени; те ги преследват и съблазняват с изкусен чар и чуден облик. Заедно с боговете-покровители на сватбения обряд - Агни и Сома - на всяка човешка сватба присъстват незримо гандхарви, като тайни съперници на жениха и винаги е нужно да се предпазват от тяхното коварство.
Митологията за гандхарвите и нагите се излага тук по епическите паметници. В Ригведа Гандхарва означава дух, обитаващ
небосвода, където той пази сома; асоциира се с дъгата (ирански паралел-Гандарева, име на дракон). В Атхарваведа
гандхарвите заедно с апсарите са вредоносни духове на планини и гори, с променлив образ - зооморфни, с черти, напомнящи
сукуби и инкуби в християнската демонология. Някои изследователи сближават думата гандхарва с кентавър от гръцката
митология. Нагите се появяват чак в следведийскиата митология
*другите му десет жени- В различните епоси митичните същества и животни, произлизащи от жените на Кашапа силно се различават и нямат общоприето родословно дърво (няма и единно изброяване на имената на жените на Кашапа). Обикновено във всички версии Вината е майка на птиците - супарни и Кадру е майка на змиите-наги. Относно потомството на другите жени на Кашапа, в епическите текстове се виждат значителни различия. Аришта се именува или като майка на някакви пернати, или като майка на гандхари. Капила - на кравите, но също и на гандхарви и апсари. Муни - е на гандхарви, но на други места - на апсари, които в епоса се изобразяват също като родени от биенето на океанските води от богове и демони. В различни текстове на епоси и пурани се упоменава Симхика - майка на Раху и други демони на затъмнението. Данаю - е майка на Вритра (другаде не е така), и прочие дракони, Кродха - е майка на демони на гнева и много други.
*Патала- общо наименование на местата в подземните области, където обитават наги и демони
*Сарасвати- Във ведите е речна богиня, реката Сарасвати, която по ведийско време е текла на границата където са били разселени арийските племена и е била почитана като свещена река. По-късно се отъждествява с богиня Вач, персонификация на речта и в епическо време става богиня на мъдростта и красноречието, за нея се казва, че е дъщеря, а често - жена на Брахма, или че е дъщеря на Дакша. В брахманите е изложен мит за богинята Вач, присвоила от гандхарвите сома по поръчка на боговете.
*Град на гандхарвите- Гандхарванагара - мираж, фата-моргана
*Ананта- змей, на който се крепи земята (б.пр. спомнете си Антей от гръцката митология)
*Нападнали нагите- Тази легенда е разказана във Вишну-пурана
*другите му десет жени- В различните епоси митичните същества и животни, произлизащи от жените на Кашапа силно се различават и нямат общоприето родословно дърво (няма и единно изброяване на имената на жените на Кашапа). Обикновено във всички версии Вината е майка на птиците - супарни и Кадру е майка на змиите-наги. Относно потомството на другите жени на Кашапа, в епическите текстове се виждат значителни различия. Аришта се именува или като майка на някакви пернати, или като майка на гандхари. Капила - на кравите, но също и на гандхарви и апсари. Муни - е на гандхарви, но на други места - на апсари, които в епоса се изобразяват също като родени от биенето на океанските води от богове и демони. В различни текстове на епоси и пурани се упоменава Симхика - майка на Раху и други демони на затъмнението. Данаю - е майка на Вритра (другаде не е така), и прочие дракони, Кродха - е майка на демони на гнева и много други.
*Патала- общо наименование на местата в подземните области, където обитават наги и демони
*Сарасвати- Във ведите е речна богиня, реката Сарасвати, която по ведийско време е текла на границата където са били разселени арийските племена и е била почитана като свещена река. По-късно се отъждествява с богиня Вач, персонификация на речта и в епическо време става богиня на мъдростта и красноречието, за нея се казва, че е дъщеря, а често - жена на Брахма, или че е дъщеря на Дакша. В брахманите е изложен мит за богинята Вач, присвоила от гандхарвите сома по поръчка на боговете.
*Град на гандхарвите- Гандхарванагара - мираж, фата-моргана
*Ананта- змей, на който се крепи земята (б.пр. спомнете си Антей от гръцката митология)
*Нападнали нагите- Тази легенда е разказана във Вишну-пурана
9. СОМА-БОГ НА ЛУНАТА
Атри, втория от синовете на духа на Брахма и Ангирас, третия от тях породили великите богове и божествените жреци. Синове на Атри били бог Сома, владетел на свещената напитка и Дхарма, бог на справедливостта; синовете на Ангирас - бога на огъна Агни и великите мъдреци Утатхя, Брихаспати, Самварта и други. Седемте мъдреци, синове на Ангирас, които били с Ману по време на потопа- казват, че са се родили в облика на мечки - се възкачили на небето и там станали седемте звезди (на Голямата мечка). Брихаспати станал владетел на планетата Брихаспати*; Агни дарил огъня си на слънцето. Сома, син на Атри станал бог на Луната.
Брахма направил Сома властелин над планети и звезди, над жреци и растения, над жертвоприношения и благочестиви обети. Сома първи извършил обреда раджасуя- посвещение в царство - и станал цар. След това той се възгордял от славата си и своята красота и забравил за добродетелите. Той похитил от Брихаспати, своя братовчед жена му, красавицата Тара. Напразно мъдрия наставник на боговете се опитвал да я върне в своя дом, напразно усвщавали Сома светите мъдреци и самия Брахма - той не искал да я пусне. Шукра Ушанас, владетел на планетата Шукра*, наставник и върховен жрец на асурите, вечен съперник на Брихаспати, застанал на страната на Сома. Боговете начело с Индра се застъпили за своя наставник. И започнала война между богове и асури заради прекрасната Тара, жена на Брихаспати, отвлечена от бога на Луната.
Начело на войската на боговете застанал страшния Рудра, който отдавна покровителствал рода на Ангирасите. Ушанас повел към боговете пълчища асури и битката между богове и асури се разгоряла [26] с такава ярост и ожесточение, че земята се затресла до самите си основи и в смут призовала Брахма, молейки го да положи край на ужасната война.
И Брахма се намесил и наредил на Ушанас, предвождащ асурите и Рудра, вожд на боговете, да сключат мир; Индра между това освободил Тара и я върнал на Брихаспати.
Когато Тара се върнала в дома на Брихаспати, той видял, че тя е бременна. Скоро тя родила син с необичайна красота. И Сома, и Брихаспати били запленени от чудесния му облик и единия и другия искали да го нарекат свой син. Боговете тогава се обърнали към Тара и я помолили да каже кой е баща на младенеца, но подтисната от срам, тя мълчала, докато самия син, като се разсърдил, заплашил, че ще я прокълне, ако тя скрие правдата. Тогава Брахма, успокоявайки гнева на детето запитал Тара: "Кажи ми, дъще чий е този син - на Брихаспати, или на Сома?" Изгаряйки от срам тя отвърнала "Сома". И Сома се възрадвал и възхвалил сина си и го нарекъл Будха. което значи Мъдрия. Брахма го нарекъл владетел на планетата Будха*.
Тара се върнала при Брихаспати, а цар Сома взел при себе си за жени двадесет и седем прекрасни дъщери на Дакша - двадесет и седем съзвездия на лунното небе.
Най-прекрасната от тях била Рохини, и тя станала любима съпруга на Сома. Той непрестанно й оказвал предпочитание, а останалите си жени съвсем забравил, и ето накрая, обидени от пренебрежението на съпруга си, те отишли и се жалвали на неговия баща. "Направи така, че той за всички нас да отделя от своята любов." - помолили го те. Дакша привикал при себе си Сома и започнал сурово да го упреква: "Грешно е твоето поведение" - казал той на Сома - "Ти трябва със всички свои жени да се държиш еднакво" и Сома му обещал това.
Но не сържал думата си и обидените жени отново отишли при Дакша: "Той гледа само Рохини, среща се само с нея" - оплавквали се те - "Ние не можем да понасяме повече това! Ние няма да се върнем при него, ще останем в твоята обител!" И отново Дакша повикал Сома и онзи отново обещал, че ще обича всички еднакво. И жените се върнали при него.
Все пак и този път той не изпълнил своето обещание. За трети път жените дошли при баща му и казали: "Той не слуша твоите нареждания!" Тогава разгневения Дакша проклел повелителя на звездите и му изпратил болест. [27] И Сома започнал да чезне от ден на ден. Все слабеел и слабеел; все по-бледно ставало сиянието на Луната и нощите ставали все по-мрачни. На земята започнали да изчезват треви, а после и много животни започнали да слабеят. Колкото чезнел Сома. толкова повече се изтощавали живите същества. Той ставал все по-малък и по-малък и накрая боговете се разтревожили и отишли при повелителя на звездите и казали "Какво става с теб, Сома? Някога ти блестеше от красота, къде се дяна тя сега? Защо така отслабна?" И Сома им разказал за проклятието на Дакша. Боговете отишли при Дакша и започнали да го молят: "Смили се над Сома, о владика на създаването! Махни от него това проклятие! Той така отслабна, от него почти нищо не е останало. И животните чезнат заедно с него, и ние също! А ако ние, боговете изчезнем, какво ще стане със вселената?"
Дакша приел казаното от боговете и казал: "Нека той иде и измие своя грях във водите на свещената река Сарасвати, на това място, където се влива в океана. Аз ще го пощадя, но от днес той ще слабее всеки месец през половината време, и отново ще пълнее през останалата половина." И Сома отишъл на брега на западния океан, където указал Дакша, и там, в деня на новолуние се умил в свещените води на Сарасвати и се очистил от греха. При него се върнали хладните му лъчи и отново той започнал да озарява вселената. И се зарадвали тогава боговете, и хората и растенията.
Дакша, доволен от послушанието на Сома му казал: "Не пренебрегвай повече жените си! Слушай моите нареждания!" И пуснал Сома и онзи се върнал в своята обител.
От тогава Луната всеки път намалява през тъмната половина от месеца и расте през светлата половина. Казват, че Луната намалява от това, че боговете и пребиваващите в царството на Яма души пият от нея свещена сома. от която се състои Луната, после Слънцето отново я пълни.
Приведената тук легенда за произхода на различни богове и мъдреци е доста условна. В различните източници, даже в епическия
период се привеждат различни версии за родословието им. Обикновено Сома е син на Атри, но понякога - син на Дхарма или даже
друго. Дхарма понякога е син на Атри, но също - син на Брахма; често се идентифицира с епосите и по-късно с Яма, бог на
смъртта; понякога Атри се нарича син на Дхарма. За Ангирас и Брихаспати виж забележките към 4. Агни обикновено е син на
Ангирас в пураните, но в Махабхарата се говори за Ангирас като приемен син на Агни. Пак там се излага мит за
раждането на Ангирас от семето на Брахма, което паднало на нажежен въглен. Синовете на Ангирас, освен Агни и Брихаспати се
наричат в епоса и пураните Мъдреци Утатхя и Самварта.
*Планетата Брихаспати Юпитер
*Война на богове и асури за похищението на жената на Брихаспати-Тара Това често се споменава в индисйката литература от епическия и следепическия период като събитие от най-дълбока древност. Казаното тук е по версия на Вишну-пурана.
*Планетата Шукра (Шукра също се именува Карвя) - Венера
*Планетата Будха Меркурий
*Планетата Брихаспати Юпитер
*Война на богове и асури за похищението на жената на Брихаспати-Тара Това често се споменава в индисйката литература от епическия и следепическия период като събитие от най-дълбока древност. Казаното тук е по версия на Вишну-пурана.
*Планетата Шукра (Шукра също се именува Карвя) - Венера
*Планетата Будха Меркурий
10. ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕТО НА ПУРУША
В древните книги на свещеното знание - Ведите - е казано, че вселената е възникнала от тялото на Пуруша - Първосъздадения човек, когото боговете принесли в жертва в началото на света. Те го разсекли на части. От устата му възникнали брахманите, ръцете му станали кшатрии, от бедрата му били създадени вайши - земеделци, а от краката се родили шудрите - низшето[28] съсловие. От разума на Пуруша възникнал месеца, от очите му - слънцето, огъня се родил от устата му, а от дъха му - вятъра. Въздухът произлязъл от пъпа му, от главата му произлязло небето, а от ушите му се създали страните на света, краката му станали земя. Така от великата жертва вечните богове сътворили света.
Този мит, където за първи път в индийската литература се споменават четирите варни - съсловия на индийското общество -
се излага в знаменития химн "Химн за Пуруша", Ригведа. Воинското съсловие в химна се нарича "раджаня", но по-късно
се означава с думата "кшатра".
11. СКАЗАНИЕ ЗА ПРОИЗХОДА НА СМЪРТТА
Било време, когато хората на земята не знаели смърт. Потомците на Вивасват в началото били безсмъртни. В Критаюга, златния век, те не знаели грях и живеели щастливо в мир и благоденствие.
Минавало време и живите същества на земята се раждали и не умирали; те се умножавали безкрайно и съвсем я запълнили. Накрая Земята се помолила на Брахма - тя не можела да понася повече такова бреме. Тогава се замислили Създателя над това, как да намали количеството живи същества в света, но не можел да намери никакво средство. И изпаднал в гняв, и гнева му излязъл от всички пори на тялото му. Запламтяли различните страни на света, небето и земята, страх обзел всичко живо; гибел заплашвала света. Великият бог Шива се смилил над живите същества. Той се приближил до Брахма и казал: "Не се гневи на създадените от тебе твари, о Прародителю! Не допускай вселената да опустее! Защото ако днес загинат всички тези същества, те повече няма да се възродят. Нека те живеят и умират, но да не се прекъсва техния род!". И когато Шива казал това, Брахма укротил гнева си и върнал в своето сърце огъня, изгарящ вселената.
Тогава излязла от тялото на Брахма жена с тъмни очи, с венец от лилии на главата, облечена в тъмно-червена рокля. Тя се запътила на юг по свой път, но Брахма я повикал и казал: "Смърт, върви и убивай живите същества на този свят! Ти възникна от моята мисъл за унищожение на света и от моя гняв, затова иди и унищожавай живеещите - и неразумните и мъдрите!". Заплакала увенчаната с лилии смърт, но Брахма не позволил сълзите й да паднат на земята и ги събрал в дланите си. Тя се поклонила смирено, молейки: "Бъди милостив към мен, о Владетелю на създанието, не ми възлагай такова ужасно бреме! Съжали ме! Как мога да убивам невинни същества, деца и възрастни, млади и стари? Смили се, о Владетелю! Няма да мога да разделям близки и обичащи се, да отнемам от родители обичани синове, от децата да отнемам майки и бащи, да ги лишавам от мили братя и скъпи на сърцето приятели. Нали като умрат, останалите живи ще ме проклинат. Боя се от това! Аз се боя от сълзите на нещастните! Вечно ще ме горят тези сълзи."
Но Брахма казал: "О Смърт, аз те предназначих да унищожаваш живеещите. Иначе не може! Върви и не се колебай, госпожо. Изпълни волята ми!". И Смъртта не казвайки дума повече, се отправила на път и се появила на света. Но все пак Прародителят й дарил милост; сълзите, които тя проляла се превърнали в болести, убиващи хора; страсти и пороци ослепили човешкия род и започнали да причиняват гибел на живите същества. Затова Смъртта няма исконна вина. Брахма я направил госпожа на справедливостта; свободна от обич и ненавист тя изпълнява неговата воля.
Това изложение е от Махабхарата - два пъти, в кн.VII и VIII, но стои по особен начин в епоса. Често в епоса и пураните
Смъртта (Мритю) - е божество от мъжки род, спътник на Яма, понякога с него се отъждествява мит за втори потоп -
потапяне на земята във водите под бремето на планините, или размножаването на живите твари - започвайки с епоса
често се споменава в индийската литература и обикновено се свърза с третото въплъщение на Вишну. (15)
12. РАЗБИВАНЕТО НА ОКЕАНА
В самата среда на земята се издига планината Меру*. Върховете й са недосегаеми за хора даже в мислите им, опират се в небесния свод и отразяват блясъка на слънцето. Тя стои, закривайки небето и по склоновете й, по които растат чудни дървета и треви, бягат надолу бързи реки, а най-високите й зъбери са украсени със святкащи като слънце скъпоценни камъни. Там стоят великолепните дворци на боговете. Богове, асури, гандхарви и наги посещават нейните прекрасни гори, огласяни от пеенето на сладкогласни птици; там и на околните планини те се отдават ма безгрижни игри и развлечения.
Някога на планината Меру се събрали боговете и се отдали на тъжни размишления за преследващите ги недъзи и старост; как да се избавим от тях и да останем вечно млади, казвали те. Боговете много години водели войни с асурите, но не можели да победят, защото върховния жрец на асурите, Ушанас владеел науката за оживяване на мъртвите и оживявал всички войни, паднали в битки с боговете. А боговете не знаели тази наука, затова асурите ги притискали.
Дълго мислили боговете и се съветвали понежду си, и накрая Вишну казал: "Вървете заедно с асурите и разбийте океана така, че от него да се появи амрита* - напитката на безсмъртието". И боговете одобрили думите на Вишну. Те сключили мир с асурите и заедно с тях започнали да се подготвят да разбият океана, обещавайки им равен дял от питието на безсмъртието, когато го добият.
Вместо връв те решили да използват змийския цар Васуки, а за бияло - планината Мандара*. Тази планина се възвишавала над земята единадесет хиляди йоджана* и толкова дълбоко била в земята. Боговете и асурите се опитали да я измъкнат от земните недра, но не се получило. Тогава те отишли за съвет при Брахма и Вишну, и те им изпратили на помощ оромния и могъщ змей Шеша, брат на повелителя на нагите. Обладаващ неизмерна сила, Шеша обвил с пръстените си непоколебимия връх на планината и я отскубнал от земята заедно с горите и реките и всички обитаващи я диви зверове.
С планината Мандара и змея Васуки боговете и асурите отишли при океана и поискали позволение да добият амрита. Владетелят на водите им дал своето съгласие, но в замяна поискал част от амритата за себе си.
Царят на костенурките* - този, който държи света на гърба си - боговете и асурите помолили да се спусне на дъното на океана за да послужи за опора на Мандара - тяхното бияло. Исполинската костенурка се съгласила на молбата им. Тя подложила гърба си и боговете заедно с асурите я подложили под Мандара, а около тази планина увили змея Васуки като въже. И асурите се хванали за главата на великия змей, а боговете - за опашката - така ги посъветвал Вишну - и започнали да разбиват океана за амритата и това разбиване продължавало много стотици години.
Асурите и боговете последователно дърпали на тласъци към себе си тялото на змея, и всеки път от устата му излизали дим и пламък; те изгаряли демоните със зной, лишавало ги от сила, а после се съжирали в святкащи мълнии и облаци, които се разстилали по тялото на з,ията към опашката и проливали върху боговете освежаващи дъждове.
С грохот, подобен на буря, се въртяла планината Мандара и от върховете й и склоновете падали води в океана, срещайки в полета си огромни дървета с гнездящи на тях птици и зверове, населяващи планинските гори. И върховете, и склоновете на планината се обвили в пламъци, възникнали от триенето при въртенето, и в този пламък загивали дървета и треви, птици и зверове. После дъждовете гасили пожара и сок от дървета и треви, растящи по планината Мандара се изливали в океана, за да придадат на амритата целебната й сила.
Без умора въртели биялото изгаряните от пламъци асури и богове, освежавани от порои от облаците. Отначало водите на океана, смесени със сокове от тревите и дърветата се превърнали в мляко, после млякото станало на масло. Но амрита все не се появявала. И ето накрая, когато асурите и боговете вече изнемогвали от тежкия труд, първо от океана се появил ясен Месец* и се вдигнал на небосвода, сияещ със студена светлина. Боговете и асурите продължавали да въртят биялото. И след Месеца, излязла от океана богинята Лакшми*, богиня на красотата и щастието и се появила пред изумените богове и асури. Тя се приближила към Вишну и се притиснала към гърдите му; тя погледнала към боговете и овърнала поглед от асурите, които възнегодували от това. А после от океана излезли млади и красиви апсари* - "родени от влагата"; те не били приети ни от богове, ни от асури, но гандхарвите ги взели при себе си и апсарите станали техни жени; те станали танцьорки на небесното царство и пленявали погледа на богове и смъртни със своята красота. После от водите на океана излязла блестящата Сура*, божество на виното и опиянението; боговете я приели, но синовете на Дити и Дану ги отхвърлили; казват, че оттогава те се наричат асури, а боговете - сури. После се вдигнал над океана чудесния бял кон Уччайхшравас*, прародител на конете, бърз като мисълта; взел го Индра, царя на боговете. След него на повърхността се появил Каустубха*, вълшебния камък, святкащ като лъчите на слънцето; той украсил гърдите на великия Вишну. След това се появил белия слон Айравата*, подобен на облак, и него взел Индра. После се появила Париджата*, чудесно дърво, пълнещо света с благоуханието на своите цветове, и него взел Индра в своето небесно царство; там то радвало прекрасните апсари. И накрая, излязъл от морето Дханвантари*, бог на врачуване и изцеление, носейки в ръцете си драгоценна чаша с напитката на безсмъртието.
Но след всички тези съкровища, възникнала от океана в самия край на биенето страшната отрова калакута*. Тя отравяла света със своите изпарения и заплашвала да изгори вселената. Боговете и асурите, и всички живи същества изпаднали в смут и извикали за спасение великия бог Шива. И за спасението на вселената Шива глътнал пагубната отроеа калакута. От страшната отрова посиняла шията му; така и останала синя; оттогава той се нарича Нилакханта - синята шия[32].
Когато асурите видели съда с амрита, те вдигнали ужасен шум. В сикове "Това е мое!" те се устремили към скъпоценната чаша и всеки от тях се опитвал да вземе амритата само за себе си. Тогава Вишну се превърнал на жена с необикновена красота, с дивно лице и прелестен стан и влязъл в тълпата между асурите. Виждайки пред себе си чудесната дева, очарованите асури прекратили борбата за напитката на безсмъртието; разумът им се помрачил и ослепени от красотата й, те й дали чашата с амритата.
Когато асурите се опомнили и видели, че амритата е изчезнала, се смутили. Но боговете начело с Вишну били вече далеко от тях и вече се заели поред да пият желаната амрита. Само един от асурите - дракона Раху, син на Випрачитти, владетел на данавите - успял да опита напитката на безсмъртието. Приемайки облик на бог, той се приближил към амритата, допрял устни до нея, но слънцето и Месеца познали Раху и желаейки благо на боговете, го разобличили. В гнева си Вишну отсякъл на Раху главата със своето оръжие - остър святкащ диск*. Амритата дошла до гърлото на Раху. Затова главата му останала безсмъртна. Тя се възнесла в небето, а тялото - надолу - и земята се разтърсила от падането му.
От тогава главата на Раху остава на небето, хранейки ненавист към Слънцето и Луната; тя вечно ги преследва, за да отмъсти за разобличението, и понякога се опитва да ги глътне - затова стават слънчеви и лунни затъмнения. А опашката на Раху понякога се явява на небето във вид на комета.
Асурите настигнали боговете, похитили напитката на безсмъртието, и на брега на великия океан между богове и асури станала заради амритата жестока битка. Враговете мятали един към друг остри копия, поразявали се с тежки боздугани и мечове. Страшният диск на Вишну, подобно на всеизтребващ пламък вселявал ужас сред синовете на Дити и Дану. С хиляди те загивали под неговите удари, и огромни като планини тела на повалени асури, заляти с кръв застлали бреговете на океана. Но асурите не искали да се предават и като се добрали до небесата, изпратили оттам към боговете хиляди огромни каменни късове и цели скали и планини, разтърсващи земята при своето падане. Но и в поднебесието ги настигали стрелите на боговете и пагубния диск на Вишну. И не издържали натиска на боговете, асурите отстъпили от полето на битката и отишли под земята и на дъното на океана.
А боговете, удържали победа, поставили планината Мандара на[33] предишното й място, пуснали змея Васуки в царството му, и ликувайки, се разотишли в своите обители, като доверили на Нара, син на Дхарма*, да пази съда с амритата.
Този знаменит мит се излага в няколко версии на Махабхарата, Рамаяна и няколко пурани. Това изложение е съгласно
основната версия в Махабхарата, а също Вишну-пурана (от там е взета част от мотива да бъде разбит океана). В източниците
не намираме единно пречисляване на добитите от океана съкровища и те се различават по брой и поредица на появяването им.
В Махабхарата е казано 9 съкровища, във Вишну-пурана 8, в Падма-пурана 9, Ваю-пурана 12, Матся-пурана 13. В нашето
изложение поредицата на появяване на съкровищата е най-близка до Махабхарата - с някой отклонения от други източници.
*Меру- митична планина, съласно древни митове тя е в центъра на вселената, т.е. в центъра на материка Джамбудвипа, около който са разположени шест материка и шест океана. В индийската митология Меру съответства на древногръцкия Олимп; около нея се въртят Слънцето, Луната и планетите.
*Амрита- митична напитка на безсмъртието, др.гр. амброзия, нектар
*Мандара- съгласно митовете, тази планина е в Хималаите, на изток от Меру. В Махабхарата се споменава като място, обитавано от Вишну, Шива, или богинята Ума. Отъждествява се със сегашна планина Мандарагири, в област Бхагалпура.
*Йоджан, Йоджана- 16 км
*Царя на костенурките- във версиите на Махабхарата космическа костенурка, помогнала на боговете да разбият океана, все още не отъждествена с Вишну, нито с негов аватар. Това става по-късно.
*Първо се появил Месеца- така е по версия на Махабхарата. Връзката на месеца с амрита в този мит отразява връзката на Луната и сомата в индийската митология, но остава противоречието с друите версии за произхода на Луната.
*Лакшми- Шри, Падма - богиня на щастието, красотата и богатствата в индийската митология. По други версии на мита за нейното създаване, тя е възникнала при творението, плаваща по първосъздадените води върху листата на лотос (и после се асоциира с лотос, смята се, че това е нейната обител) или се именува като дъщеря на Бхригу или Дакша. В късната митология е жена на Вишну, но понякога е жена на Сурия или Брахма, или една от десетте жени на Дхарма и майка на Кама, бог на любовта. Понякога се говори за Лакшми, богинята на щастието и Сарасвати, богиня на мъдростта като две съперничещи си жени на Брахма, враждебни една към друга; често съпругата на Брахма се нарича богинята Савитри.
*Сура- олицетворение на опияняваща напитка; в Пураните се нарича също Варуни и се разглежда като жена, или дъщеря на Варуна, бог на океана. После следва играта на думи сура - асура, характерна за индийската митология.
*Уччасйшравас- бял небесен кон, зооморфически символ на слънцето и макар в някои текстове да се казва, че Индра го е взел, по-нататък Индра почти не се асоциира с него. В Рамаяна е кон на Суря, бога на слънцето.
*Каустубха- чудесен драгоценен камък, един от постоянните атрибути на Вишну.
*Айравата- (Айравана) - митичен слон, прародител на слоновете и главен от "световните слонове" - дигнаги, поддържащи вселената.
*Париджата- небесно дърво, във версиите на Махабхарата отсъства.
*Дханвантари- "Движещ се по излъчването" бог на врачуване, митичен автор на Аюрведа, медицинската веда.
*Калакута- (или халахала) смъртоносна отрова; съгласно Рамаяна и други версии, се появява в началото на биенето.
Освен изброените, в пураните се споменава също за чудната крава на изобилието Сурабхи (някъде Нандини) - чудесната крава на Васшихта. Матся-пурана добавя бяло ветрило - взето от Варуна - и обеци - взети от Индра и дадени на Адити, в по-късните източници съкровищата се умножават.
*Раху- във ведииската литература Сварбхану - прародител на комети и метеори, образът му е драконова глава; в древноиндисйската астрономия се разглежда като самостоятелна планета.
*Диск- (чакра) метателно оръжие с остри краища, постоянен атрибут на Вишну.
*Нара, син на Дхарма- в епоса се асоциира с Нараяна; двамата са синове на Дхарма и Ахимса (непричиняване на зло), богове или мъдреци; в пураните се идентифицира с Вишну.
*Меру- митична планина, съласно древни митове тя е в центъра на вселената, т.е. в центъра на материка Джамбудвипа, около който са разположени шест материка и шест океана. В индийската митология Меру съответства на древногръцкия Олимп; около нея се въртят Слънцето, Луната и планетите.
*Амрита- митична напитка на безсмъртието, др.гр. амброзия, нектар
*Мандара- съгласно митовете, тази планина е в Хималаите, на изток от Меру. В Махабхарата се споменава като място, обитавано от Вишну, Шива, или богинята Ума. Отъждествява се със сегашна планина Мандарагири, в област Бхагалпура.
*Йоджан, Йоджана- 16 км
*Царя на костенурките- във версиите на Махабхарата космическа костенурка, помогнала на боговете да разбият океана, все още не отъждествена с Вишну, нито с негов аватар. Това става по-късно.
*Първо се появил Месеца- така е по версия на Махабхарата. Връзката на месеца с амрита в този мит отразява връзката на Луната и сомата в индийската митология, но остава противоречието с друите версии за произхода на Луната.
*Лакшми- Шри, Падма - богиня на щастието, красотата и богатствата в индийската митология. По други версии на мита за нейното създаване, тя е възникнала при творението, плаваща по първосъздадените води върху листата на лотос (и после се асоциира с лотос, смята се, че това е нейната обител) или се именува като дъщеря на Бхригу или Дакша. В късната митология е жена на Вишну, но понякога е жена на Сурия или Брахма, или една от десетте жени на Дхарма и майка на Кама, бог на любовта. Понякога се говори за Лакшми, богинята на щастието и Сарасвати, богиня на мъдростта като две съперничещи си жени на Брахма, враждебни една към друга; често съпругата на Брахма се нарича богинята Савитри.
*Сура- олицетворение на опияняваща напитка; в Пураните се нарича също Варуни и се разглежда като жена, или дъщеря на Варуна, бог на океана. После следва играта на думи сура - асура, характерна за индийската митология.
*Уччасйшравас- бял небесен кон, зооморфически символ на слънцето и макар в някои текстове да се казва, че Индра го е взел, по-нататък Индра почти не се асоциира с него. В Рамаяна е кон на Суря, бога на слънцето.
*Каустубха- чудесен драгоценен камък, един от постоянните атрибути на Вишну.
*Айравата- (Айравана) - митичен слон, прародител на слоновете и главен от "световните слонове" - дигнаги, поддържащи вселената.
*Париджата- небесно дърво, във версиите на Махабхарата отсъства.
*Дханвантари- "Движещ се по излъчването" бог на врачуване, митичен автор на Аюрведа, медицинската веда.
*Калакута- (или халахала) смъртоносна отрова; съгласно Рамаяна и други версии, се появява в началото на биенето.
Освен изброените, в пураните се споменава също за чудната крава на изобилието Сурабхи (някъде Нандини) - чудесната крава на Васшихта. Матся-пурана добавя бяло ветрило - взето от Варуна - и обеци - взети от Индра и дадени на Адити, в по-късните източници съкровищата се умножават.
*Раху- във ведииската литература Сварбхану - прародител на комети и метеори, образът му е драконова глава; в древноиндисйската астрономия се разглежда като самостоятелна планета.
*Диск- (чакра) метателно оръжие с остри краища, постоянен атрибут на Вишну.
*Нара, син на Дхарма- в епоса се асоциира с Нараяна; двамата са синове на Дхарма и Ахимса (непричиняване на зло), богове или мъдреци; в пураните се идентифицира с Вишну.
13. СПОРЪТ НА КАДРУ И ВИНАТА
Кадру и Вината били сестри. Баща им бил Дакша, владетел на създаването, който ги дал заедно с единадесет други свои дъщери за съпруги на Кашапа, син на Маричи. Доволен от жените си, Кашапа предложил на Кадру и Вината да си изберат такова потомство, каквото пожелаят. И Кадру пожелала хиляда синове, Вината- двама, но такива, че да превъзхождат синовете на Кадру по могъщество и смелост.
Минало време и Кадру снесла десет пъти по сто яйца, а Вината- две яйца. И след петстотин години от яйцата на Кадру се излюпили хиляда могъщи змея - наги; а от яйцата на Вината никой не се появявал на света. Тогава в нетърпението си Вината счупила едното яйце и видяла там сина си, който бил развит само наполовина. Нарекли го Аруна*. Разгневен, синът проклел нетърпеливата си майка за своето уродство, за което тя била причина и предрекъл тя да бъде петстотин години робиня. "Но след петстотин години - казал той - другият ти син ще те избави от робството, ако дочакаш срока и не счупиш второто яйце преждевременно".
През това време боговете биели океана. И веднъж Кадру и Вината видяли чудесния кон Уччайхшравас, появил се от морските води. Между тях възникнал спор - какъв е цвета на опашката на този кон. Вината казвала, че е бяла, а Кадру - че е черна. И Кадру предложила на Вината да се обзаложат и да проверят следващата сутрин какъв е цвета на опашката. Тази, която загуби, трябало да стане робиня на другата. Така се уговорили и се разделили до сутринта. После Кадру, замисляйки измама, изпратила хилядата свой синове да увиснат на опашката на Уччайхшравас, белия кон и така да скрият природния цвят.
На другия ден двете сестри, скарани една с друга, се приближили да Уччайхшравас и видяли в опашката му черни косми. В действителност това били змии, децата на Кадру. Но Вината не знаела за това. Така с коварна измама Кадру превърнала сестра си в робиня.
Този мит за произхода на птиците-супарни и змиите-наги е според Махабхарата.
*Аруна (или Ариштанеми)- бог на разсъмването, водач на колесницата на слънцето, живее на изток. В някои версии на пураните е син на Кадру или Дану. Името Ариштанеми носи също един от синовете на Брахма, или самия Кашапа.
*Аруна (или Ариштанеми)- бог на разсъмването, водач на колесницата на слънцето, живее на изток. В някои версии на пураните е син на Кадру или Дану. Името Ариштанеми носи също един от синовете на Брахма, или самия Кашапа.
14. ГАРУДА
Петстотин години минали след спора на сестрите и от второто яйце се родил исполинския орел Гаруда, комуто било съдено да стане изтребител на змиите - в отмъщение за робството на майка му. Той сам разчупил с клюна си черупката на яйцето и едва излязъл, се понесъл към небето. Всички живи същества и самите богове са учудили, виждайки в небето огромната птица, затъмняваща блясъка на слънцето. Брахма, Прародителя на света я викал и нареждал да изпълнява волята му.
В това време Суря, бог на слънцето бил силно разгневен. Отдавна го преследвал по небето злия Раху и не му давал покой; и никой не искал да помогне на преследваното слънце. Като не виждал помощ от боговете, на които той някога помагал, Суря се разгарял от гняв все повече и повече, и започнал да заплашва, че ще изгори света с лъчите си. И Брахма наредил на Гаруда да вземе на гърба си своя по-голям брат, онзи, който се родил преждевременно по вина на майка си и да го отнесе на изток, и да го остави на колесницата на Слънцето, за да заслони с тялото си пагубните лъчи и да смегчи техния нетърпим жар. И Гаруда се подчинил на волята на Прародителя. Оттогава старшият син на Вината станал водач на колесницата на Суря и божество на утринната заря. Името му е Аруна, което означава Багрения.
А Гаруда, изпълнявайки волята на Брахма, се върнал на брега на океана, където майка му се измъчвала в робство на сестра си Кадру.
В това време Кадру извикала при себе си Вината, тази дошла и се поклонила надолу. Кадру казала на сестра си: "Сред океана има остров, покрит със цветущи градини, прекрасна обител за змии. Занеси ме там заедно с моите синове!" И Вината понесла през океана Кадру, а Гаруда понесъл змиите. Той се вдигнал близо до слънцето и слънчевите лъчи започнали да изгарят змиите все по-силно и по-силно. Като видяла опасността за своите синове, Кадру се помолила на Индра за помощ. Тогава богът на гръмотевиците обсипал небето с облаци и пролял обилни дъждове, освежаващи изгорените от слънцето змии. Така Кадру и синовете й благополучно достигнали чудесния остров, който лежал посред океана, покрит с бкагоуханни градини и цветя, между които тук-там святкали прекрасни езера с прозрачна вода.
Гаруда, огорчен, попитал майка си: "Защо трябва да служа на змиите, защо трябва да изпълнявам техните заповеди?"[35]
И Вината му разказала за своя спор с Кадру и за това как попаднала в робство при сестра си. Гаруда тогава попитал змиите: "Какво мога да направя, за да спася от робство себе си и майка си?" И змиите му казали: "Донеси ни амрита от боговете. Тогава ще ви избавим от робство."
И Гаруда се вдигнал във въздуха и полетял там, където боговете пазели амритата. По пътя той минал над планината Гандхамадана* и на тази планина той видял своя баща, мъдрия Кашапа, който там живял в сурово подвижничество. Гаруда между това отслабнал от глад, защото дотогава не намирал храна за себе си. Боейки се, че няма да му стигнат силите да донесе амрита, той се обърнал към баща си за съвет. Кашапа му казал: "Недалеч оттук има езеро, в което живее огромна костенурка. А близо до езерото обитава грамаден слон. Някога слонът и костенурката били хора, двама братя-мъдреци; те се скарали при разделянето на имущество и се прокълнали един друг, и единия се превърнал в слон, а другия - в костенурка. И до днес те враждуват. Всеки ден слонът идва на брега на езерото, а костенурката излиза от водата и те се нахвърлят един срещу друг и водят безкраен бой. Нека тези двамата ти послужат за храна, докато не изпълниш каквото си намислил."
Изслушвайки думите на баща си, Гаруда полетял към това езеро и хващайки с единия си крак слона, а в другия- костенурката, отново се вдигнал във въздуха. Видял високо дърво с могъщи клони и се спуснал него, за да изяде своя улов. Но клонът се счупил веднага под неговата тежест. Гаруда го подхванал с клюна си преди да е паднал на земята и видял там множество малки мъдреци- валакхили*, висящи с главата надолу на този грамаден клон. С клона в клюна си и слона и костенурката в ноктите си Гаруда полетял по-нататък и когато отново прелетял край планината Гандхамадана, Кашапа казал: "Внимавай да не навредиш на мъдреците-валакхили, сине мой! Бой се от техния гняв!" И Кашапа разказал на Гаруда какво могъщество обладават тези дребни създания, родили се от тялото на Брахма, за да съпровождат колесницата на Слънцето, хранейки се от неговите лъчи.
Веднъж Кашапа изпратил боговете, своите синове, да му донесът дърва за жертвения огън. Индра, царя на боговете, когато се запътил с наръч подобен на планина в обителта на баща си, видял на пътя малките мъдреци-валакхили, всеки от които бил по размер колкото големия пръст на човешка ръка. Те също искали да помогнат на Кашапа и влачели с големи усилия стъбло от дървесен лист. Изтощени от дълго подвижничество, те трудно се придвижвали напред в същия миг, когато Индра преминавал край тях, се подхлъзнали в следа от копито на крава, пълно с вода. И гордия от своето могъщество Индра се засмял, прекрачил над тях и продължил пътя си. Тогава обидените валакхили му предрекли, че ще дойде време, ще се роди голяма птица, Индра сред пернатите, която ще превъзхожда царя на боговете и ще го победи в битка.
Кашапа разказал това на Гаруда и онзи внимателно пуснал клона на земята, а сам полетял към безлюдна планина, покрита със сняг и като кацнал на върха й, изял слона и костенурката. После, като разперил крила, той се вдигнал от върха и продължил своя полет.
А докато Гаруда се приближавал кум обителта на боговете, страшни знамения се появили на небето. Вдигнал се вятър, раздал се гръм, зловещи облаци обвили планинските върхове. Боговете се разтревожили. Но те още не виждали кой се готви да ги нападне. Тогава мъдрия Брихаспати им казал: "Могъща птица се приближава, за да вземе амритата. Днес се изпълнява предсказанието на влакхилите".
Чувайки това, боговете начело с Индра сложили блестящи доспехи и се въоръжили с мечове и копия. Обкръжили амритата и се готвели да посрещнат страшния Гаруда. И ето появила се във висината огромна птица, святкаща като слънце. Тя се нахвърлила към небожителите и ги разпръснала на всички страни с могъщи удари на ноктите и крилата си. Идвайки на себе си от този удар, боговете начело с Индра нападнали Гаруда, обсипвайки го от всички страни с малки и големи копия и бойни дискове. Издавайки заплашителни крясъци, подобни на гръмотвеици, птицата се възвисила нагоре и оттам нападнала боговете. И много повалила с удари на нокти и клюна си. Не издържали боя с непобедимата птица, боговете отстъпили, а Гаруда проникнал в мястото, където се пазела амрита.
Там той видял голямо колело с остри като ножове краища, които непрестанно се въртели, преграждайки достъпа до амрита. Тогава Гаруда намалил размерите си и се промъкнал в междината между стремително бягащите спици. Зад колелото той видял два страшни дракона, пазещи амрита; техните отворени пасти изригвали пламъци, а очите им, наляти с отрова, превръщали в пепел всеки, който ги погледне. Но Гаруда бързо засипал очите им с прах, нахвърлил се върху тях и ги раздрал с ноктите си. Взел съда с амрита и тръгнал незабавно по обратния път.[37]
Индра се впуснал в преследване след грабителя и като го настигнал във въздуха, му казал "Аз ще приема твоята дружба, о могъщи. Поискай от мен подарък, какъвто пожелаеш!". И Гаруда казал: "Нека змиите да ми бъдат храна." "Така да бъде" - отвърнал властелина на боговете и оттогава змиите са обречени като храна за Гаруда и неговото потомство- супарни.
Царя на боговете последвал Гаруда, който долетял до змиите и им казал: "Аз ви донесох амрита. Ето оставям я на тревата куша*". Извършете измиване и тогава вкусвайте амрита". И змиите освободили Гаруда и майка му Вината от робството, отишли да извършват измиване. Но Индра през това време взел обратно съда с амрита и го отнесъл обратно в своето царство. Връщайки се на това място, змиите не намерили напитката на безсмъртието. Тогава те облизали тревата куша, на която стоял съда с амрита и от това езиците им се разцепили на две. А тревата куша, която се докоснала до амрита, станала оттогава свещена трева.
Изложен по Махабхарата. Гаруда, слънчевата птица, прародител на птиците е един от най-популярните образи в индийската
митология. Олицетворява слънчевата природа, също както змиите, вечните му врагове олицетворяват в индийската мнтология
природата на водата. В епоса и пураните постоянно се асоциира с Вишну, който често се изобразява като летящ в небето
върху Гаруда.
Митът за Гаруда в Махабхарата отразява древен ведийски мит за орела на Индра, донесъл сома от небето.
Планината Гандхамадана- отъждествява се с планинската верига Рудра-Хималаи в Харвала.
Валакхили- техният брой е шестдесет хиляди, всеки с размер на палец, в пураните се казва, че са синове на Крату, шестия син на Брахма.
Куша- трева с остри листа, почитана в Индия като свещена, ползва се за ритуални цели.
Митът за Гаруда в Махабхарата отразява древен ведийски мит за орела на Индра, донесъл сома от небето.
Планината Гандхамадана- отъждествява се с планинската верига Рудра-Хималаи в Харвала.
Валакхили- техният брой е шестдесет хиляди, всеки с размер на палец, в пураните се казва, че са синове на Крату, шестия син на Брахма.
Куша- трева с остри листа, почитана в Индия като свещена, ползва се за ритуални цели.
15. ВЪПЛЪЩЕНИЯТА НА ВИШНУ
Когато в далечни времена се умножили безбройно живите същества, Земята изнемогвала под тежестта на планините и разплодилите се на тях твари. Тя не понесла това бреме и се провалила в недрата на Патала, потопила се там във водата. Тогава за нейното спасение, Вишну се превърнал в огромен глиган с тяло, подобно на тъмен буреносен облак и очи, святкащи като звезди. Той се спуснал в Патала и вдигайки земята с бивни, я измъкнал от водата и я повдигнал нагоре. Могъщият асур Хиранякша, син на Дити, пребивавал по това време в Патала; той видял гигантския вепър, носещ на глигите си земята, от която течали потоци води, заливайки чертозите на асури и наги. И Хиранякша нападнал глигана, за да отнеме земята и да я завладее. Вишну в[38] облика на вепър сразил в боя великия асур. После изнесъл земята от Патала и я закрепил посред океана така, че повече да не се проваля.
Друг път Вишну се въплътил на земята, когато нейното благополучие било заплашено от царя на сурите, Хиранякашипа, старши брат на Хиранякша. Възгордял се от своето могъщество, Хиранякашипа, син на Дити, напуснал добродетелите и започнол жестоко да тормози живите същества. Синът на Хиранякашипа, благочестивия Прахлада, порицавайки злодеянита на баща си, се обърнал в почитание на Вишну. Напразно царя на асурите се опитвал да застави сина си да се отрече от добродетелите; накрая той заточил Прахлада в тъмница. Злия Хиранякашипа не се боял от никого, защото веднъж той получил от Прародителя дар - неуязвимост; в награда за дълго и изнурително подвижничество Брахма го направил неуязвим за богове и демони, за хора и зверове. Тогава Вишну придобил образ нечовешки и незверски - полулъв, получовек - и се явил в чертога на Хиранякашипа. Виждайки удивителното същество, царя на асурите се нахвърлили към него, поклащайки в ръце своя тризъбец, но човеколъва повалил Хирнаякашипа на земята и го разкъсал с ноктите си на части. После Вишну освободил от тъмницата добродетелния Прахлада и възстановил на земята справедливостта.
Син на Прахлада бил Вирочана, син на Вирочана - Могъщия Бали, който станал после цар на асурите. По благочестие Бали превъзхождал своя дядо и всички живеещи в трите свята. Със силата на своето благочестие той придобил власт над вселената. И небето и земята, и подземните светове му принадлежали, и самите богове попаднали под владение на царя на асурите. Оскърбена от унижението на своите синове, Адити се обърнала към Вишну: "Само ти можеш да върнеш царството на твоя брат Индра. Помогни на боговете, твоите братя, о мъдри!" Тогава Вишну се превърнал в джудже и отишъл при Бали, господар на вселената, и поискал за себе си толкова пространство, колкото той може[39] да отмери с три крачки. "Откажи му"- посъветвал го Ушанас, син на Бхригу. Но гордия и щедър Бали не послушал своя мъдър наставник и се съгласил да даде на джуджето толкова пространство, колкото иска. Тогава джуджето пораснало неизмеримо пред очите на потресения Бали и с една крачка пресякъл небесните сфери, с втората покрил цялата земя. Трета крачка Вишну не направил, по молба на Брахма той пощадил благородния Бали и оставил в негово владение подземния свят, Патала. Така боговете си върнали властта над вселената, а асурите били изгонени в подземния свят.
Доктрината за аватарите - слизането на земята под различни въплъщения на Вишну, върховен бог-спасител, които стават всеки
път, когато земята се изпълва със злини, - напълно се развива чак в най-късната индуистка религия. По този път вишнуизма
асимилира много местни самостоятелни култове и митологични образи, някои от които са много древни, изглежда зооморфни
божества (риба, костенурка, глиган), също популярни герои от епоса (Рама, Парашурама, Кришна). Пълно изброяване на десетте
аватара на Вишну, канонизирани в късния индуизъм, глигана, човеколъва и джуджето - са аватари, преди другите включени
в митологията за Вишну; описаните тук са по Вишну-пурана, макар техни версии да се срещат още в Махабхарата. Ние ги
излагаме ои реда на митичния произход, Аватара на джуджето (Вамана) е най-ранния в митологията за Вишну (този мит се
споменава още в Ригведа), С по-късен произход са човеколъва (Нарасинха) и вепъра (Вараха). В текста Вишну-пурана мита за
Нарасинха носи ясно изразен вишнуиски характер, малко смекчен в нашето изложение. Втория потоп, с който е свързан мита за
космическия вепър, е записан във Вишну-пурана, в началото на текущата калпа, т.е "деня на брахма"; митът за първия потоп
във Вишну-пурана не присъства.
16. СКАЗАНИЕ ЗА ПУРУРАВАС И УРВАШИ
Когато Ману, син на Вивасват, се спасил от великия потоп на планината Хималай, той принесъл жертва на боговете, хвърляйки от планината във водата малко масло и извара. От тази жертва възникнала жена на име Ила*, за която се казва, че е дъщеря на Ману. После Ману кихнал и от това се родил син на име Икшвака*; после му се родили още осем синове. От Икшвака водят произхода си царете от Слънчевия род, управлявали изтока.
Будха, син на Сома, бог на Луната се оженил за Ила, дъщеря на Ману и им се родил син Пуруравас, първия от царете на Лунния род, владеещи страните от Запада.
Пуруравас бил могъщ и справедлив цар, той правил много обширни страни, а също и острови в океана, и по достоинства бил равен на боговете. Разказват, че веднъж го посетили Желанието, Изходата и Добродетелта*. Всички три той приел с почит, но най-голяма почит оказал на Добродетелта, Оскърбени, Желанието и Изгодата проклели Пуруравас, Желанието му предрекло разлъка с любимата, а Изгодата - гибел от корист. Но добродетелта смекчила тези проклятия, предсказвайки му дълъг живот, а на потомците му- власт над земята.
В това време апсарата Урваши, най-прекрасна от небесните деви, слязла на земята, напускайки обителта на боговете и гандхарвите. Някога Митра* и Варуна, старши синове на Адити, я видели на небесата, в божествената гора Нандана* и в сърцата им пламнала страст. Могъщият Митра, бог на дневната светлина, смел победител на асурите, взел Урваши за жена. Но нейното сърце било към Варуна. Тя родила двама синове - великите мъдреци[40] Агастя* и Васшихта*, но кой е бил техен баща - Митра или Варуна, останало неизвестно. Когато Митра узнал за измяната на Урваши, я изгонил от небесата и я проклел, предсказвайки, че ще е жена на смъртен и ще живее на земята сред хората.
В света на смъртните Урваши срещнала Пуруравас и го залюбила от все сърце. И цар Пуруравас обикнал божествената дева, очарован от дивната й красота. И той я помолил да му стане жена.
"Съгласна съм - отвърнала на царя Урваши - но ми обещай, че ще изпълниш две мои условия". "Какви са тези условия?" попитал царя. Уряши казала: "Имам две агънца, които са ми скъпи като родни деца. Нека те бъдат винаги редом с моето ложе, а ти обещай да ги пазиш. И още обещай никога да не се появяваш пред мен разголен." Пуруравас се съгласил на тези две условия. Така небесната дева станала жена на смъртния.
Те живели щастливо дълги години и любовта на Пуруваши към прекрасната Урваши растяла всек ден, както и найната любов към него; и тя съвсем не си спомняла за времето, когато живяла сред безсмъртните на небето. Но за гандхарвите и апсарите тяхната небсна обител изгубила своята прелест без Урваши и те тъгували за нея. Вишвавасу, властелин на гандхарвите, се спуснал на земята от небесата, за да доведе Урваши обратно.
Знаейки за уговорката на Пуруравас и Урваши, Вишвавасу веднъж нощем проникнал в почивната стая и отнесъл едното от агнетата. Урваши се пробудила и се надал вик "Къде е моя съпруг? Кой ще ми помогне?" - тъжно нареждала тя. А Пуруравас, не смеел да се появи гол пред нея, не станал навреме от леглото и похитителя изчезнал заедно с агнето. Урваши укорявала Пуруравас, казвайки "Няма защитник жената на страхливеца!"
На следващата нощ гандхарвите отнесли второто агне. Този път Пуруравас скочил от леглото с надеждата, че жената в тъмното няма да го види и като хванал меча, се спуснал към похитотелите. Но гандхарвите го осветили с блясък на мълния и Урваши видяла съпруга си разголен. Гандхарвите оставили агнетата и се отеглили в своята обител.
Когато Пуруравас се върнал с агнетата, той видял, че Урваши е изчезнала. Безутешен, той се впуснал да странства по света в търсене на своята любима. Дълго скител той като[41] безумен, горчиво оплаквал загубата си; накрая, като преминал много страни, дошъл до Курукшетра*. Там отишъл до покрито с лотоси езеро, по което плавали лебеди. Това били апсари в облика на лебеди и сред тях била Урваши. Когато го видяла, тя казала на приятелките си: "Това е човека, когато аз обичах." "Нека да му се покажем"- казали апсарите и се появили пред Пуруравас в своя истински облик.
Тогава той се обърнал към Урваши: "О моя жено със жестоко сърце, не си отивай, поговори с мен! Ако има между нас недоизказано, няма да имаме радост в бъдещите дни". "За какво да говоря с теб? - отговорила Урваши - Аз си заминах с първия лъч на зората. Връщай се у дома, Пуруравас! Аз съм като вятър, който не може да бъде задържан." Напразно я молил Пуруравас; в отчаяние той обещал, че ще се раздели с живота си, ако тя не се върне, ще се хвърли от зъбер и ще даде тялото си за храна на дивите вълци. "Не умирай, Пуруравас - казала Урваши - не се хвърляй от зъбера. Знай, че не може да има дружба със жените, техните сърца са безжалостни." Но й станало жал и казала: "В този ден след година ела отново тук. Тогава ще се роди наш син, който аз нося."
И Пуруравас направил както му казала Урваши. "Няма нищо на земята, което искам и не ми е достъпно, казал той на гандхарвите - моето единствено желание е да бъда там, където е Урваши, да не се разделям с нея". Гандхарвите му дали жар с огън и казали: "Иди в гората и там раздели този огън на три огъня; с мисъл за Урваши извърши на огъня възлияние и твоето желание ще се изпълни." Пуруравас взел огъня и отишъл с него в гората. Но там го обхванало съмнение: "Безумен, вместо жена аз взех със себе си тази жарава. Гандхарвите ме излъгаха." И като оставил жаравата в гората, той се върнал в своя дворец. Посред нощ той помислил:" Напразно не послушах гандхарвите, нали те обещаха да изпълнят желанието ми!" Станал от леглото и отново отишъл в гората, но там нямало жар, а на мястото пораснали две дървета - шами* и ашватха*. Пуруравас откъснал от всяко клонка, върнал се в двореца и там като ги разтрил една в друга, добил свещен огън.[42]
Пуруравас бил първия смъртен, който учредил трите свещени огъня: огън за домашни обреди, огън за жертвоприношение и огън за възлияние.
С този обряд Пуруравас придобил природа на гандхарва и отново се свързал със своята възлюбена Урваши. Но разказват, че накрая на годините, горд от своето могъщество, той посегнал на брахманси имот* и проклет от разгневените мъдреци загинал, както му било предсказано - от корист.
Този знаменит мит, индийска версия, разпространен в световната литература и фолклорни сказания за любов на смъртен към
свръхестествено същество, се излага от нас по Шатапатха-брахмана. Диалога на Пуруравас и Урваши при срещата след раздяла
е взет от химн-диалог в Ригведа. Използвани са също Вишну-пурана, откъдето са епизодите с Митра-Варуна и жаравата на
гандхарвите, също и други източници.
Друга версия на това сказание, близка да Матся-пурана е позвана в драма на Калидас - Викраморваши.
*Ила- дъщеря на Ману, създадена за жертвоприношения, след потопа; съгласно някои сказания с милостта на Митра и Варуна била превърната в мъж. Като жена родила от Будхи (олицетворение на планетата Меркурий), син на Сома, бог на Луната - Пуруравас, основател на лунната династия, към която принадлежат героите от основното сказание в Махабхарата.
*Икшвака- старшият от синовете на Ману, родоначалник на т.нар. Слънчева династия, от там произхождат героите в Рамаяна; съгласно някои текстове, Икшвака е втори син на Ману, старши е порочния цар Вена, паднал като жертва на собствения си грях. Другите синове на Ману също дават начала на различни царски родове.
*Желание, Изгода, Добродетел- Кама, Артха, Дхарма - въплъщения на три традиционни жизнени цели в брахманската етика (триварга), тоест брачен живот за потомство, обезпечено материално състояние на семейството и спазване на религиозни предписания и обряди. Този епизод е взаимстван от Матся-пурана.
*Митра- божество, което постоянно се асоциира с Варуна във ведите, където те олицетворяват ден и нощ. Във ведийската литература Митра е това божество, което викат при сключване на всякакъв вид дружески съглашения и съюзи; оттук името му става символ на дружба и по-късно означава "приятел". Но значението на това божество избледнява още във ведийската епоха.
*Нандана- митична планина в небесното царство на Индра
*Агастя- обикновено е син на Варуна, в пураните е син на Пуластя
*Васшихта- в епосите често се споменава като син на Брахма
*Курукшетра- равнина в северна Индия, в района на днешния Дели; страна на Кауравите
*Шами- (растение) Мимоза
*Ашватха- финиково дърво
*брахмански имот- За гибелта на Пуруравас - при конфликт с брахманите се разказава в Махабхарата.
Друга версия на това сказание, близка да Матся-пурана е позвана в драма на Калидас - Викраморваши.
*Ила- дъщеря на Ману, създадена за жертвоприношения, след потопа; съгласно някои сказания с милостта на Митра и Варуна била превърната в мъж. Като жена родила от Будхи (олицетворение на планетата Меркурий), син на Сома, бог на Луната - Пуруравас, основател на лунната династия, към която принадлежат героите от основното сказание в Махабхарата.
*Икшвака- старшият от синовете на Ману, родоначалник на т.нар. Слънчева династия, от там произхождат героите в Рамаяна; съгласно някои текстове, Икшвака е втори син на Ману, старши е порочния цар Вена, паднал като жертва на собствения си грях. Другите синове на Ману също дават начала на различни царски родове.
*Желание, Изгода, Добродетел- Кама, Артха, Дхарма - въплъщения на три традиционни жизнени цели в брахманската етика (триварга), тоест брачен живот за потомство, обезпечено материално състояние на семейството и спазване на религиозни предписания и обряди. Този епизод е взаимстван от Матся-пурана.
*Митра- божество, което постоянно се асоциира с Варуна във ведите, където те олицетворяват ден и нощ. Във ведийската литература Митра е това божество, което викат при сключване на всякакъв вид дружески съглашения и съюзи; оттук името му става символ на дружба и по-късно означава "приятел". Но значението на това божество избледнява още във ведийската епоха.
*Нандана- митична планина в небесното царство на Индра
*Агастя- обикновено е син на Варуна, в пураните е син на Пуластя
*Васшихта- в епосите често се споменава като син на Брахма
*Курукшетра- равнина в северна Индия, в района на днешния Дели; страна на Кауравите
*Шами- (растение) Мимоза
*Ашватха- финиково дърво
*брахмански имот- За гибелта на Пуруравас - при конфликт с брахманите се разказава в Махабхарата.
17. СКАЗАНИЕ ЗА ПУЛОМА
Великият мъдрец Бхригу, син на Брахма, живеел в уединена обител в гората със своята съпруга, прекрасната Пулома, която той обичал с цялото си сърце. Някога бащата на Пулома обещал да я даде за жена на демона Пуломан, но Бхригу я извел от родителския дом и се оженил за нея преди демона да успее да я поиска. И ето веднъж, когато Бхригу излязъл и отишъл към реката, за да извърши умиване и оставил съпругата си сама - а през това време тя очаквала дете - случило се така, че самият Пуломан намерил колибата в гората и влязъл, и видял Пулома.
Той веднага се влюбил в нея, а прекрасната Пулома приела госта ласкаво и го нагостила с горски плодове и корени. Тогава Пуломан попитал огъня, пламтящ в огнището "Кажи ми, о Агни, ти който се славиш със справедливост, не е ли това девойката, която ми беше обещана за съпруга? Коварният Бхригу я отне от мен, но сега аз ще си върна моята невеста, ако кажеш, че това е тя." И Агни казал опечален "Боя се да казвам лъжи, но се боя и от великия мъдрец."
Тогава Пуломан, от любов загубил разум, се првърнал на вепър и като хванал Пулома, избягал с нея от обителта на Бхригу по-бързо от вятъра. И в това време, докато се носел по гората с Пулома, синът, който тя носела под сърцето си паднал и излязъл на бял свят. Той блестял като слънце и демонът, едва го видял пуснал Пулома, а сам се првеърнал в пепел.
И бедната Пулома тръгнала по гората с дете на ръце, заливайки се от горещи сълзи, и от сълзите й се родила голямата река Вадхусара. Бхригу намерил своята съпруга с детето в гората и я отвел в своята обител. Когато тя му разказала, че е била похитена от Пуломан, Бхригу в гняв попитал: "Кой е казал на демона твоето име[43], кой те е издал?" - "Агни ме издаде" - отговорила Пулома. И тогава Бхригу проклел бога на огъня "Нека бъдеш всеяден!"
А синът, родил се от Пулома когато я носел демона, Бхригу нарекъл Чявана, което значи "Падналия", Чявана станал велик мъдрец и подвижник и със силата на своето подвижничество достигнал велико могъщество в трите свята.
Това е по кн.1 от Махабхарата
18. ЦАРСТВОТО НА ИНДРА
Когато била добита амритата от водите на океана и боговете победили асурите и ги изгонили в подземния свят, Индра се възцарил над вселената и настъпили щастливи времена. Облаците проливали обилни дъждове, земята давала богат урожай, Жителите на света благоденствали, следвайки добродетели и дълг. Царете управлявали по законите на справедливостта, грижели се за благото на поданиците, брахманите извършвали предписаните обреди и изпълнявали благочестиви обети в мирни горски обители. И могъщия Индра, победител на асурите, виждайка, че всички живи същества във вселената се наслаждават на мир и щастие, сам се преизлълнил от радост.
И той управлявал мирно в своето небесно царство, в хилядовратния град Амаравати*, пълен със злато и скъпоценни камъни. Пътят към този небесен град лежи през северните планини, до върха на Меру и от там нататък по звездна пътека; но прекрасния град на небожителите не е видим за очите на грешниците. Близо до града на Индра зеленее дивната планина Нандана, място за отдих на богове и небесни мъдреци. При входа на града стои на стража божествения слон Айравата, огромен като облак, прародител на слоновете, възникнал от водите на млечния океан; на него обикаля своите владения Индра, когато мир цари във вселената и почива бойната му колесница. В самия град има сто великолепни дворци, но най-големия от тях е украсения с лотоси дворец на Индра, който той сам е построил. В този дворец Индра седи под бяло ветрило със своята съпруга Шачи*, обиколени от богове и святи мъдреци.
Там, в царството на Индра отиват героите, паднали в битка. Там се простират клони с благоуханни цветове на чудесното дърво Париджата, което Индра добил при биенето на океана. и[44] подарил на богинята Шачи. Там вечно цъфтят градини, и нито студ, нито жар угнетяват обитателите на небесния град. Те не знаят старост, недъзи и страх. Погледите им се наслаждават на прекрасни апсари, а гандхарвите галят слуха им с възхитителни мелодии. Но само благочестиви и добри хора, изпълнили земния си дълг и доблестни войни, не отвърнали лице пред смъртта в боя, приема в своята блажена обител Индра.
Велико могъщество достигнал Индра след победата над асурите и го нарекли Шакра, Могъщия. Но минало време и упоен от своето могъщество и слава, той се възгордял свръх мяра и се отклонил пот праведния път.
Описанието на Индра е по текстове е Махабхарата.
Амаравати- Обител на безмъртните - намира се на изток от Меру, според Пушакарадвипа (космография на пураните) най-отдалечения от всички материци, разположени около Джамбудвипа (централния).
Шачи- името е произведено от същия корен, от който е Шакра (Могъщия). Във ведите съпругата на Индра е Индрани.
Амаравати- Обител на безмъртните - намира се на изток от Меру, според Пушакарадвипа (космография на пураните) най-отдалечения от всички материци, разположени около Джамбудвипа (централния).
Шачи- името е произведено от същия корен, от който е Шакра (Могъщия). Във ведите съпругата на Индра е Индрани.
19. ИНДРА И ЖЕНИТЕ НА МЪДРЕЦИТЕ
Индра често се появявал на земята на смъртните, приемайки различен облик. Понякога се явявал в царствен образ, с корона и ваджра в ръка, понякога - в наметка, във вид на презрян чандала*. Ту се явявал като отшелник, изнурен от подвижничество, в роба от лико, ту като воин в блестящи доспехи; ту като старец, ту като младеж, ту като красавец, ту урод, слаб, или дебел, а понякога се превръщал в лъв, или тигър, или слон, или папагал, врана, лебед, даже муха или бръмбар. Странствайки по земята, Индра не винаги е следвал добродетелно поведение. Случвало се е да посещава смъртни жени в отсъствие на мъжете им и ги склонявал от природа на привързаност към безпътство и порок, към грешно нарушение на съпружеския дълг.
Веднъж той посетил обителта на мъдреца Девашарман. Когато Девашарман се отправил на дълъг път- повикали го да извърши жертвоприношение в съседна страна - той отрано се погрижил за да запази добродетелна своята жена Ручи, чиято красота възхищавала и богове, и асури, и гандхарви и смъртни. Знаейки, че Индра винаги е готов да търси чужди жени, и знаейки природната склонност на жените към грях, Девашарман, заминавайки казал на своя любим ученик Випула да охранява Ручи, без да сваля очи от нея, и Випула обещал да огради жена му от посегатеството на царя на боговете или кой да е друг. Но когато мъдрецът заминал, ученика се замислил: "Как да изпълня своето[45] обещание? Индра е способен да приема всякакъв образ, той може да се превърне на вятър и така да проникне при съпругата на моя учител. Жената не е способна сама да пази своята добродетел. Но учителят ще ме прокълне, ако върнал се в къщи узнае, чв аз не съм оградил жена му от греха. Какво да правя? Със силата на йога аз ще проникна в тялото й и ще я пазя." Седнал редом с Ручи, Випула я погледнал в очите, заговорил я да стои на пътя на добродетелта и истината. И със силата на йога душата на Випула се преселила в тялото на Ручи.
Когато Индра влязъл в обителта на отшелника, той видял до жената неподвижно застинало тяло на ученика, онзи седял със замръзнал поглед. И той видял лотосооката красавица Ручи с нежно тяло и лик, ясен като пълна луна. Тя, виждайки властителя на боговете, чийто чаровен вид блестял с неземно величие, искала да стане, за да го приветства, но не могла да се придвижи от мястото си, скована от волята на Випула. Тогава повелителя на небесното царство се обърнал към нея с ласкави думи: "О прекрасна, знай, че аз съм Индра и аз дойдох тук заради теб. Любов ме порази, погълнат съм от мисли за теб. Ела при мен, не се бави." Но Ручи не могла да отговори нито дума. Виждайки, че тя продължава да седи без да показва никак вълнение, Индра, малко смутен отново се обърнал към нея с думи за любов. Тя се опитала да отговори, но скована от могъществото на йогина, произнесла не тези думи, които желаела, а тези, които й внушил Випула: "Защо си дошъл ти тук?" - говорила устата й. Чувайки това, победителя на асурите се смутил. Със силата на божественото прозрение, той видял Випула в тялото на Ручи и чул неговите думи: "Върви си там откъдето си дошъл, о грешни! Бой се от проклятието на мъдреца!". И засрамен, Индра се превърнал в невидим и напуснал двореца на Девашарман.
Девашарман, връщайки се, узнал, че Випула е предпазил Ручи и бил доволен от своя ученик. Само че Випула премълчал за начина, до който е прибягнал, страхувайки се от гнева на мъдреца. Девашарман все пак научил за това, но простил на Випула, знаейки, че Випула е постъпил така само заради благото на наставника си.
Друг път Индра слязъл от своето небесно царство на земята и се явил в цветуща горска местност, където в отшелническа колиба живеел с прекрасната си жена Ахалия великия мъдрец Гаутама от рода на Ангирас, прославен със своята праведност и подвижничество. Избрал време, когато Гаутама се отделил от дома, Индра се явил ори Ахалиа в облика на отшелник и[46] се обърнал към нея с лукави и прелъстителни речи, възхвалявайки нейната красота и я склонявал към измяна на съпружеския дълг. Подбуждана от щеславие и любопитство, неразумната жена не устояла пред съблазненията и се съгласила на неговите уговорки. Когато удовлетворила своето желание, тя казала: "О владика на безсмъртните, сега си върви по-скоро, защото няма да ни има нито мен, нито теб". И Царя на боговете се простил с нея, бързо излязъл от колибата, но на вратата видял връщащия се Гаутама. Гаутама, срещайки на вратата на дома си Индра в облик на отшелник, пламнал от гняв и проклел владетеля на боговете - със силата на това проклятие го скопил. И Гаутама проклел невярната жена и й казал: "Хиляда години да живееш в тази колиба без храна, измъчвана от разкаяние. Ще се храниш само с въздух и никой няма да те вижда. Само великия Рама, цар от слънчевия род ще те освободи от проклятието, когато дойде в глухата гора, ако през това време се изчистиш от греховни помисли и невежество." И всичко станало по думите на мъдреца. Самият той напуснал завинаги своята обител и се отеглил в северните планини, където дълги години бил отшелник на връх Химавата.
А Индра, бледен и треперещ, се върнал в небесното царство и се обърнал към боговете с такива думи: "Аз разгневих великия подвижник Гаутама, внук на Утатхя и си навлякох неговото проклятие. Но аз го направих заради вас, о безсмъртни, защото неговото голямо подвижничество го направи толкова могъщ, че стана заплаха за нашата власт над вселената. Аз наруших това подвижничество и с това ви направих голяма услуга. Затова вие трябва да ми помогнете!" Тогава Агни, бог на огъням с помощта на питари - предци, обитатели на света на блажените, изцелил Индра. Те взели онова, без което останал Индра, от овен, пришили го към тялото на Индра и излекували царя на боговете. Оттогава в жерта принасят скопени овни.
Приведените тук сказания за съблазняването на жени на мъдреци от Индра, означава снижение на този образ в епическата
литература. Изложени са кн. XIII от Махабхарата.
Чандала- в древна Индия низша и най-презираема каста (от обществените групи, определяна традиционно като от баща-шудра и майка-брахманка) Общуването с чандали се е смятало за оскверняващо за представителите на висшите касти.
Чандала- в древна Индия низша и най-презираема каста (от обществените групи, определяна традиционно като от баща-шудра и майка-брахманка) Общуването с чандали се е смятало за оскверняващо за представителите на висшите касти.
20.ПОБЕДАТА НА ИНДРА НАД ВРИТРА
Тващар- богът създател, изкусен майстор, сътворил много чудни предмети и изваял тела на хора и животни, бил единадесетия син на Адити. Но жена му била демоница[47] от рода на асурите. Тя му родила син-чудовище - триглавия дракон Вишварупа* и дъщеря- божествената кобила Сараня, която после станала съпруга на Вивасват и майка на Яма и Ашвините. Страшен вид имал Вишварупа, сина на Тващар. Едното му лице било подобно на слънце, другото-на луна, третото-на пламък. Едната му уста произнасяла химни от ведите, другата пиела вино, а третата била готова да погълне всичко наоколо. И той имал необичайна мъдрост и бил велик подвижник. По-рано, преди Брихаспати, върховнен жрец на боговете бил Вишварупа, а при асурите преди Ушанас върховен жрец и наставник бил Васшихта, син на Урваши.
Когато се разгоряла войната между богове и асури, Вишварупа тайно приел страната на родителите на своята родна майка и замислил да измени на боговете. Хиранякашипа, който тогава бил цар на асурите, обещал на Вишварупа да го направи свой върховен жрец; като узнал това, Васшихта се разгневил и напуснал асурите.
Индра не се доверявал на Вишварупа и се страхувал от могъществото, което този придобил със своето подвижничество*. И за да лиши Вишварупа от силата му, царя на боговете повикал най-красивите от апсарите, танцуващи в небесната обител и им заповядал: "Вървете при сина на Тващара и чрез пеене, танци и чара на своята красота го склонете към любовни наслаждения. Никой не може да устои пред вашата прелест. Украсете се с цветя, скъпоценни огърлици и гривни, помажете телата си с аромати. Нека той наруши своето подвижничество и като забрави всичко на света, да се отдаде на вашите ласки."
И подчинявайки се на волята на Индра, апсарите се приближили към обителта на Вишварупа и се заели да го изкушават със съблазнителни движения на телата си, пълни с любовно желание. Но, потопен в сурово покаяние, синът на Тващар само веднъж погледнал към прелестните пратенички на Индра и красотата им не пробудила у него никакво вълнение. Владеещ своите страсти, той останал неподвижен в съзерцацие, като пълноводно езеро в безветрен ден.
Апсарите се върнали в небесните чертози на Индра с нищо и осведомили царя на боговете за своя неуспех. Пуснал божествените танцьорки Индра и се потопил в тежко размишление. Той разбирал, че сина на Тващар изменя на боговете в тяхната борба с асурите, но не можел да убие Вишварупа, тъй като той бил жрез, а убиването на жрец е тежък грях, повелителя на небесното царсто не можел да го вземе на себе си.[48]
И тогава Индра повикал Трита*. Никой не знае истинския произход на това божество, родило се в първосъздадените води; обителта му е далечна и неизвестна. Но там в далечната и тайнствена обител на Трита се изпращат чрез молитви всяко зло и грях, натам се отдалечават от праведния всички беди и болести и недобри сънища. Бог Трита отнема греховете на безсмъртни и смъртни, приемайки върху себе сеи всяка вина и всяко зло.
И царят на боговете, със знанието и съгласието на Трита убил Вишварупа, отсичайки всичките му три глави и възложил вината на Трита. Когато Индра отсякъл първата глава на сина на Тващар, устата, четящи веди се разтворили и оттам излезли патици; когато била отсечена втората глава, от устата, пиеща вино излетяли врабци и ястреби, а от третата глава излетяло ято пъдпъдъци.
Узнал за деянието на Индра, Тващар се разгневил. "Как посмя той да убие сина ми?" В това време Тващар бил пазител на сомата; и когато поканил в дома си боговете да пият сома, той не поканил Индра и лишил повелителя на безсмъртните от неговия дял. Но Индра дошъл неканен и изпил чистата сома от склада, по правото на силния, посягащ на достоянието на слабиия. Този път той изпил толкова много сома, че тя потекла от всички негови отвори обратно; но отново го излекували Ашвините.
Още повече се разгневил Тващар и възйкликнал: "Наистина той изпи моята сома, дошъл неканен!" И той обещал да отмъсти на Индра за всичко и да го накаже.
Дошло време и Тващар създал от сома и огън страшно чудовище - гигантския дракон Вритра*.
Без крака и без ръце, легнал огромния змей на планините, свивайки се на девет пръстена. Той закрил пътя на течението на реки, изгълтал всички техни води и и заключил вътре в себе си. "Расти" - казал му Тващар и той започнал да расте с необичайна бързина и изместил Западния и Източния океан, поглъщал несметно количество храна; за ден той нараствал във всяка страна на разстояние полет на стрела и застрашавал да изяде цялата вселена и боговете и всички живи същества.
Боговете се уплашили и извикали Индра. Искали той да застане начело на небесното воинство и да го поведе срещу дракона. Самият Брахма извикал Индра, подбуждайки го на бой със змея, а Шива му подарил за боя непробиваеми доспехи. И ето начело с могъщия Индра боговете се устремили към Вритра, за да [49] го убият. Виждайки нападателите драконът заплашително засъскал и духнал към тях пламък от огромната си паст. Тогава трепет обзел боговете и те избягали стремглаво от пагубния дъх. Като безсилни старци отстъпили боговете пред Вритра, напускайки Индра на бойното поле. Само храбрите Марути*, синове на Рудра, останали с Индра, и още с него останал Вишну*. "Бий, о владетелю! Поразявай! Прояви своето могъщество!" - викали Марути. И безстрашният Индра се нахвърлил сам към Дракона.
И тогава разтворил Вритра своята чудовищна паст и за един миг глътнал Индра*. След това заспал - никой повече не се осмелявал да го нападне. Но тогава Шива му изпратил прозявка. И Вритра зинал в съня си, и царя на боговете излязъл от там. Вишну вложил сила в оръжието на Индра, Победителят на асурите нанесъл страшен удар със своята съкрушителна ваджра и разсякъл главата на змея. Небето се разкъсало от рева на смъртно ранения дракон. Самия Индра го обзел страх и той избягал без да се оглежда зад деветдесет реки, на самия край на света, и там, не знаейки дали е поразил врага си смъртно, или не, се скрил в стъблото на един лотос. И всички богове се изпокрили от страх, и никой не смеел да се приближи към дракона. Накрая Индра изпратил Марутите да разузнаят* жив ли е Вритра, и те отишли и видели, че Вритра, мъртъв, лежи прострян на земята. Водите пленени от него излезли на свобода и се устремили към океана. И Марути, ликувайки затанцували около тялото на поваления дракон.
Това бил най-големия от подвизите на Индра. От черепа на Вритра той си направил чаша, а тялото му разсякъл на две: благата част на дракона - тази, която била направена от сома, се вдигнала към небето и станала на Луна, демонската част на Вритра по волята на Индра станала част от живите същества. Затова за чревоугодниците казват, че те принасят жертва на Вритра - търбуха.
Но това бил и най-големия грях на Индра. Защото Вритра, както и брат му Вшшварупа, бил брахман и царя на боговете се оказал виновен в най-тежкия от греховете- убийство на жрец. Затова, уплашен от деянията си, Индра не се върнал в царството си и останал в изгнание на края на света, криейки се в лотосово стебло.[50]
Този мит, един от най-старите в индийската литература, се излага тук по ведийски източници. Въс версиите на Махабхарата
претърпява кардинални изменения, образа на Вритра става човекоподобен, губейки всякаква връзка с природните феномени,
митичния елемент изчезва, на първи план се извежда образа на Вишну, избутвайки началния герой на разказа - Индра. Във
ведите мита за Вритра отразява разпространен и другаде мотив за победа на гръмовержеца над дракона - олицетворение на
човешки враг стихия или (по някои тълкувания) хаоса. Още във ведийската литература в сказанието за Вритра има два митични
сюжета - победа над триглавия дракон Вишварупа и победа над самия Вритра - космически змей.
*Вишварупа- (приемащ всички образи) или Триширас (триглавия), както по-често се именува в Махаабхарата - това е един от най-старите митологични образи и първоначално мита за него не е бил свързан с мита за Вритра. В Ригведа, в един от химните се говори за убиване на триглавия змей от бо Трита, освобождаващ глътнати от дракона крави. Това очевидно е най-древната версия на мита, паралел с която намираме в иранската митология, където героя Траетон убива триглав дракон и освобождава (вярно, не крави) а две прекрасни деви. В гръцката митология Херакъл убива великана Герион и освобождава точно крави. Видимо, чак по-късно подвига е приписан на Индра и свързан с мита за Вритра.
*страхувал се от могъществото на подвижника- Този мотив се появява в мита едва във версиите на Махабхарата, макар че идеята за магическата сила достигана чрез аскетични подвизи се развива още в брахманите и от това време става един от водещите мотиви в индийските митове. От Махабхарата е взаимстван и епизода с апсарите, безуспешно съблазняващи Вишварупа.
*Трита- доста древно ведийско божество, предполага се, че олицетворява мълнията. Ощв в Ригведа неговата митология е угасваща и произхода му е неясен. В епическия период Трита окончателно излиза от сцената (това е само име на второстепенен мъдрец от митологията на Агни); в Махабхарата не се среща. Във ведите една от функциите му е както в текста - отпушване на греха и приемане на вината върху себе си; в това качество Трита е показано в един от ведийските химни за убиването на Вишварупа; по друга версия Трита сам убива Вишварупа, подведен от Индра. В Махабхарата вместо Трита е някакъв дърводелец, който по искане на Индра отсича трите глави на Вишварупа и не съвсем разбираемо как, изчиства от Индра греха за убийсто на брахман.
*Вритра- традиционно се тълкува като демон на засухата в индийската митология и победата на гръмовержеца над него се разбира като алегория на летните бури, освобождаващи погълнатите от змея води. Но във ведийските текстове този мит няма пряко тълкуване от този вид и някои изследователи виждат по-древен, предарийски мит за победа над демона на зимата, сковала реките. Съществува и космогонично тълкуване: убиването от бог на чудовище олицетворяващо първоначалния хаос- символизира творение. Името Врита може би има корен "вар" - покривам, завивам, поставям в себе си; но истинския произход на "вритра" остава неясен.
*Само храбрите Марути- в някои ведийски веерсии Марути също бягат и оставят Индра сам.
*Още с него останал Вишну- В Махабхарата главната заслуга в победата над Вритра е на Вишну. Вишну се вселява във ваджрата на Индра и така й придава пагубна сила.
*Вритра погълнал Индра- идва от епическите версии. В бхагавата-пурана Индра сам разпаря търбуха на Вритра и излиза навън. В Махабхарата Индра след като излязъл отново претърпял поражение, боговете искат помощ от Вишну, който първо сключва мир с дракона, а после влиза в оръжието на Индра и така дракона банира смъртта си. по-нататък в мита за Вритра следва мотив за убиването с пяна от ведийския мит за Намучи.
*изпратил Марути да разузнаят- Този момент е от Тайттрия-брахмана, в Шатапатха-брахмана боговете изпращат ба разузнаване бога на вятъра Ваю. Още във ведийските версии се появява мита за греха на Индра, който мотивира изгнанието му и последващото възцаряване на Нахуши.
*Вишварупа- (приемащ всички образи) или Триширас (триглавия), както по-често се именува в Махаабхарата - това е един от най-старите митологични образи и първоначално мита за него не е бил свързан с мита за Вритра. В Ригведа, в един от химните се говори за убиване на триглавия змей от бо Трита, освобождаващ глътнати от дракона крави. Това очевидно е най-древната версия на мита, паралел с която намираме в иранската митология, където героя Траетон убива триглав дракон и освобождава (вярно, не крави) а две прекрасни деви. В гръцката митология Херакъл убива великана Герион и освобождава точно крави. Видимо, чак по-късно подвига е приписан на Индра и свързан с мита за Вритра.
*страхувал се от могъществото на подвижника- Този мотив се появява в мита едва във версиите на Махабхарата, макар че идеята за магическата сила достигана чрез аскетични подвизи се развива още в брахманите и от това време става един от водещите мотиви в индийските митове. От Махабхарата е взаимстван и епизода с апсарите, безуспешно съблазняващи Вишварупа.
*Трита- доста древно ведийско божество, предполага се, че олицетворява мълнията. Ощв в Ригведа неговата митология е угасваща и произхода му е неясен. В епическия период Трита окончателно излиза от сцената (това е само име на второстепенен мъдрец от митологията на Агни); в Махабхарата не се среща. Във ведите една от функциите му е както в текста - отпушване на греха и приемане на вината върху себе си; в това качество Трита е показано в един от ведийските химни за убиването на Вишварупа; по друга версия Трита сам убива Вишварупа, подведен от Индра. В Махабхарата вместо Трита е някакъв дърводелец, който по искане на Индра отсича трите глави на Вишварупа и не съвсем разбираемо как, изчиства от Индра греха за убийсто на брахман.
*Вритра- традиционно се тълкува като демон на засухата в индийската митология и победата на гръмовержеца над него се разбира като алегория на летните бури, освобождаващи погълнатите от змея води. Но във ведийските текстове този мит няма пряко тълкуване от този вид и някои изследователи виждат по-древен, предарийски мит за победа над демона на зимата, сковала реките. Съществува и космогонично тълкуване: убиването от бог на чудовище олицетворяващо първоначалния хаос- символизира творение. Името Врита може би има корен "вар" - покривам, завивам, поставям в себе си; но истинския произход на "вритра" остава неясен.
*Само храбрите Марути- в някои ведийски веерсии Марути също бягат и оставят Индра сам.
*Още с него останал Вишну- В Махабхарата главната заслуга в победата над Вритра е на Вишну. Вишну се вселява във ваджрата на Индра и така й придава пагубна сила.
*Вритра погълнал Индра- идва от епическите версии. В бхагавата-пурана Индра сам разпаря търбуха на Вритра и излиза навън. В Махабхарата Индра след като излязъл отново претърпял поражение, боговете искат помощ от Вишну, който първо сключва мир с дракона, а после влиза в оръжието на Индра и така дракона банира смъртта си. по-нататък в мита за Вритра следва мотив за убиването с пяна от ведийския мит за Намучи.
*изпратил Марути да разузнаят- Този момент е от Тайттрия-брахмана, в Шатапатха-брахмана боговете изпращат ба разузнаване бога на вятъра Ваю. Още във ведийските версии се появява мита за греха на Индра, който мотивира изгнанието му и последващото възцаряване на Нахуши.
21.СКАЗАНИЕ ЗА НАХУША
Всичко се разстроило и спряло в трите свята, когато Индра напуснал своето царство и се отеглил на края на вселената, за да изкупва своя голям грях. Страх и разочаривание сковали душите на богове и святи мъдреци, останали без цар и управник, но никой от тях не се осмелил да заеме мястото на Индра на небесния престол.
В това време, на земята управлявал Нахуша от лунния род, син на Аюс, внук на Пуруравас. Той се прославил със своята смелост, добродетели и красота, и небожителите в съгласие с великия Брахма решили да го призоват на престола на Индра. Боговете и свети подвижници дошли при него и му казали: "О царю на земята, бъди наш управител." Нахуша им отвърнал: "Аз не мога да бъда ваш държавник, о небожители. Аз съм твърде слаб за това. Нямам такава сила, каквато имаше Индра и аз няма да мога да ви служа като надеждна опора и защита." Но боговете и мъдреците не отстъпили. "Ти не трябва да се боиш, о царю на царете! - казали му - Стани наш властелин и нашето могъщество ще ти бъде опора. И всеки път, когато обърнеш поглед към бог, или гандхарва, или брахман, този ще ди дава своята сила. От днес ти е нужно само да погледнеш към някой, и силата му ще дойде при тебе, - приеми от нас този дар. Остави съмнението, о Нахуша, син на Аюс и следвайки праведния път, се качи на небесния трон на Индра." И Нахуша се съгласил.
Когато Нахуша управлявал на земята, той обуздавал своите страсти, укрепвал духа си с добри дела и с велико смирение почитал боговете. Но като станал владетел на небесата и получил от боговете чудесния дар на могъщество, той все по-често се отдавал на низки утехи и забави. Той се ограждал с небесни красавици апсари и гандхарви, наслаждаващи слуха му с небесна музика и заедно с тях се развличал дни и нощи в цветущата гора Нандана. Съпровождан от апсари и гандхарви, той се спускал от небесата на планината Меру и после странствал по планинските върхове, преминавайки от един на друг, от планината Кайласа на широките Хималаи, а оттам - на склоновете на великата Мандара, и слизал от върховете на бреговете на земните реки към водите на океана, и навсякъде се отдавал на празни развлечения.
Но веднъж Нахуша видял Шачи, прекрасната съпруга на Индра и греховна страст го обезла. "Защо богинята Шачи минава покрай нас без да отдава нужното почитание и любов към своя господар? - попитал Нахуша приближените си- Нима[51] аз не съм владетел на небесното царсвто? Нима тя не трябва да ме почита, както по-рано Индра? Нека прекрасната Шачи дойде в моите чертози!".
Като чула заповедта на Нахуша, Шачи в страх и отчаяние прибягнала към Брихаспати, мъдрия наставник на боговете. "Защити ме, о брахмане - помогни ми да съхраня верността си към моя съпруг. Само при тебе мога да се скрия от Нахуша. Някога ти ми казам че не ми е съдено да стана вдовица. Нека тези твои думи не се окажат лъжливи".
Всичко, което съм казал - е истина - отговорил Брихаспати - Бъди спокойна и не се бой от Нахуша, загубил добродетелите си. Скоро аз ще те свържа с Индра." И той оставил Шачи при себе си и я взел под своя защита.
Когато Нахуша чул, че Брихаспати укрива в своя дом Шачи, той се разярил. Напразно се опитвали да го успокоят небожителите. "О владетелю на небесата - му казвали - Не позволявай гнева да те овладее. От твоята ярост се тресе вселената. Успокой се и помисли за това, че Шачи не е твоя съпруга. Остави греховните мисли и не желай чуждата жена. Та нали ти си цар на боговете и сам трябва да наставляваш своите поданици, да не им даваш да се отклоняват от правия път." Но Нахуша, обхванат от страст, не искал да слуша увещанията им. "Когато Индра съблазни добродетелната Ахаля, без да мисли за мъжа й, защо вие на го спряхте? - възразил той на небожителите - В предишни времена Индра е извършил не малко прегрешениа, направилни и коварни деяния. Защо тогава не го спряхте? Нека съпругата на Индра ми дари желамата радост. Това ще бъде благо за нея и за вас. И занапред внимавайте да не се противопоставяте на моята воля!".
И небожителите млъкнали и се склонили пред волята му и обещали тозчас да му доведат Шачи. С наведени глави, с печал на сърцето те отишли при Брихаспати и му казали: "О велики брахмане, знаем, че съпругата на Индра е намерила убежище в твоя дом. Но ние те молим, великомъдри: изпрати я при Нахуша. Нахуша е наш владетел и днес силата му превъзхожда тази на Индра. Нека прекрасната богиня го признае за свой съпруг и повелител."
Горчиво заплакала Шачи, когато чула тези думи от боговете и светите подвижници, и заливайки се от сълзи, тя казала на Брихаспати: "Ти знаеш, о наставнико на боговете, че не искам да съм жена на Нахуша. Аз дойдох под твоята защита. Нима ще нарушиш думата си?"[52]
Тогава мъдрия Брихаспати, изкусен в речите, казал на богове и подвижници: Казано е било от Брахма: Този, който предава търсещите от негои защита, го чакат големи беди. Никога няма да наруша своята дума и да престъпя закона на добродетелта. Този, който предава търсещия защита, не го чакат щастливи дни. Няма да поникнат хвърлените от него семена, дъждовете ще заобиколят неговите полета и няма да има урожай; боговете ще отхвърлят жертвите му, потомците му ще измрат, а предците му ще се скарат помежду си в царството на отминалите. И затова, о богове, аз няма да дам на Нахуша съпругата на Индра. Поразмислете сами, какво още може да се направи за благото на Шачи и за наше благо.
Но боговете нищо не съумяли да измислят и тогава Брихаспати казал: "Нека прекрасната богиня поиска от Нахуша да й даде веме, за да привикне с мисълта за ново съпружесто и да настрои за това душата си. А времето, о премъдри ще въздигне пред Нахуша нови прегради." И боговете одобрили речта на Брихаспати. "Бъди благоразумна, богиньо - казали те на съпругата на Индра - Изпълни съвета на Брихаспати. Иди при Нахуша и поискай от него време, за да се подготвиш за ново съпружество. Тий е нечестив и сладострастен, но края на властта му е близо и скоро Индра ще си върне царството."
И срамежливата Шачи, подбуждана от небожителите, се отправила при Нахуша. "Нека бъд както искаш - казал той на съпругата на Индра. - Но помни, че аз те чакам и вярвам, че няма да ме излъжеш." Той пусмал Шачи и тя побързала отново да се скрие в дома на Брихаспати.
Тогава боговетем зарадвани, че гнева на Нахуша поне временно е утихнал, се отправили за съвет към Вишну. "О велики - казали му те - ти си нашето прибежище, в тебе е нашето спасение. Кажи[53] ни, какво трябва да направим, за да очистим Индра от греха?" Вишну им отвърнал: "Нека той принесе мен в жертвата на коня. Тогава самия аз ще снема от него греха и той ще може да си върне властта в небесното царство.
Боговете се отправили накрая на вселената, издирили Индра и извършили заедно с него жертвоприношението на коня, а Вишну снел от него греха на убийството на брахман. Но велик страх владеел все още Индра. Той се опасявал от могъществото на Нахуша и отново се скрил в своето езеро, за да него вижда никой. А греха, снет от Индра, Вишну разделил на малки части и го отдал на реки, планини и долини, и го разпределил поравно между всички жени на земята.
Когато Шачи узнала от огорчените богове, че съпруга й отново се е скрил, тя започнала да се моли нейната чистота и праведност да я защитят от Нахуша и да й помогнат да запази верността си към Индра. В късен вечерен час тъжната съпруга на Индра излязла от своето убежище и се помолила на богинята на нощта: "О Нощ, о веща богиня на прорицанието! Открий ми тайната, кажи ми къде да търся съпруга си!"
Тогава нощта, богинята на предсказанията, трогната от мъката на добродетелната Шачи, се явила пред нея в образа на млада прекрасна дева и казала: "Следвай ме, о Шачи, вярана съпруго. Аз ще ти покажа къде се крие победителя на Вритра." Шачи я последвала и те преминали през небесни гори, после се качили на планинските върхове на Хималая и се насочили към крайния север. Те стигнали до голям остров, лежащ сред необятно море, а на острова, сред цветущи гори и потоци се открило красиво езеро, покрито с бели лотоси. Богинята на предсказанията влязла заедно със Шачи в едно от стъблата на лотосите и показала Индра, който се таял между влакната.
Зарадвана от срещата със своя любим съпруг, Шачи му разказала за безчинствата на Нахуша, завзел властта в небесното царство, и за това как той я преследва и иска тя да наруши съпружеската вярност. И тя помолила Индра да се върне и да я защити и накаже Нахуша, напусналия добродетелите. Но Индра й казал, че сега не може да победи Нахуша - твърде голяма сила са му дали боговете. "Само с хитрост може да бъде победен сина на Аюс - казал на съпругата си Индра - ти трябва да се върнеш и да му кажеш, че си съгласна да го обичаш като мъж, но постави[54] му такова условие: нека той досйде за тебе в дома на Брихаспати на колесница, в която са впрегнати свети подвижници, придобили обител на набесата заради своята голяма преданост." И Шачи като обещала на Индра да направи всичко, както той наредил, се върнала в небесното царство.
Когато изтекло отпуснатото време, Шачи отишла при Нахуша и казала, че Индра е изчезнал и не праща вести за себе си, затова тя е готова да отстъпа на желанието на небесния владетел. И Нахуша, зарадван от думите й, обещал да изпълни всичко, което тя пожелае. Тогава Шачи му казала: "Ти си велик имогъщ, господарю и няма на света никой, който може да ти съперничи. Всички са ри подвластни във вселената - и богове, и хора, и всички твари. Всеки, на когото попадне погледа ти, ти отдава своето могъщество, а сам остава безсилен. Ела за мен в дома на Брихаспати в целия блясък на твоето могъщество и нека твоето излизане затъмни величието на Вишну и Шива - впрегни в своята колесница небесни мъдреци - брахмани и на тази колесница ме отведи в своите чертози!"
Шачи се върнала при Брихаспати и му разказала за уговорката си с Индра. "Малко време ми остава - казала тя на наставника на боговете - Скоро ще се яви тук владетеля на небесата, на колесница впрегната от мъдреци." Но Брихаспати я утешил и обещал незабавно да се заеме с издирване на Индра. Той разпалил на олтара жертвен огън и изпратил бог Агни за Индра. Подчинявайки се на божествения жрец, Агни се превърнал на жена със чудна красота и тозчас изчезнал. Бърз, като мисълта, той се понесъл навсякъде, претърсвайки цялата земя и като се върнал след миг, казал че е търсил навсякъде, но не е могъл да намери Индра. - само във водите не го е търсил, защото той не смее да влиза във вода. Брихаспати му възразил: "Ти[55] о Агни, глас на боговете, ти възнасяш при тях свещените жертвопринопения. Брахманите ти се покланят, славят твоите деяния, принасят ти жертви. Ти, като истината, проникваш в дълбините на душите на всички създания. На света няма нищо, което би било тайна за тебе. Иди без страх във водата и разбери къде се крие Индра!"
Подбуден от думите на Брихаспати, Агни преминал тогава през целия свят, претърсил всички морета, реки и езера и накрая намерил убежището на Индра. Боговете, начело с Брихаспати отишли при Индра и го умолявали да се върне, напомняйки му за подвизите и победите в битките с асурите. След Брихаспати, го призовали Варуна- владетел на водните простори и Сома, бог на луната, сина на слънцето Яма, и други богове. И тогава победителят на Вала и Вритра излязъл от своето убежище и приемайки предишния си страшен облик, повелителя на мълниите казал, че е съгласен да се сражава с Нахуша, ако боговет му помагат със своята сила. Боговете му обещали своята помощ и всички се замислисли как да победят Нахуша и да го свалят от небесния трон. И докато се съветвали помежду си, при тях се явил великия мъдрец Агастя, син на Урваши и им казал, че гордия Нахуша вече е свален от престола и мир се е възцарил в прекрасната обител на боговете.
"Когато Нахуша, - казал Агастя - избра праведни брахмани, за да ги впрегне вместо коне в своята колесница, премъдрия Бхригу, за да не го види Нахуша, се скри при мене, на темето ми под косите. Заедно с мен Нахуша впрегна в колесницата още шест подвижници, прославени с мъдростта си и добродетелите си. На пътя към дома на Брихаспати, където се криеше съпругата на Индра, Нахуша започна да спори с мъдреците, теглещи неговата колесница, за това как да се произнасят правилно химните от Ведите. Мъдреците не отстъпиха на Нахуша в спора и го уличиха в невежество, и тогава разярения владетел на небесата, гордо седящ в своята колесница, ме ритна с крак по темето и нанесе, без да знае удар по сина на Брахма, благородния Бхригу. Невидимият за Нахуша мъдрец, оскърбен от този удар, го прокле: "За всички свои грехове и безчинства, за насилието над брахмани и преследването на чужда жена - нека загубиш своята сила, о Нахуша и дара на боговете от днес ще ти е безполезен. Ти не си достоен повече за небесния трон затова ще се върнеш на земята. Там ще се превърнеш в огромен змей и хиляда години ще пълзиш по[56] земята в търсене на храна, докато не те освободи от проклятието твоя потомък Юдхищира, цар от лунния род." Така каза великия мъдрец и Нахуша беше безсилен против неговото проклятие, защото погледа му тогава не попадна върху Бхригу. Със силата на това проклятие, сина на Аюс, трперещ от страх и загубил своята гордост, в миг на окото беше изхвърлен от небето на земята и се превърна там в огромен пълзящ змей."
Така завършил своя разказа Агастя и радостни, боговете заедно с Индра, освободен от греха, се вурнали в своята обител, и съпруга на Шачи итново се възцарил на небесния престол.
Това е по кн.5 от Махабхарата. Друга версия има в кн.8, откъдето са взаимствани някои детайли, в частност проклятието
на Бхригу. В кн.5 Нахуша е прокълнат от самия Агастя, след удара по главата. Във версията от кн.8 Нахуша в гордостта си
язди мъдреците, или ги впряга в колесница, или те го носят на носилка. Шачи в тази версия въобще не присъства.
Този мит, относително по-късен, провежда версия за превъзходство на брахманите над божествата, която е характерна черта
на митове и сказания в литературата от брахманисткия период.
22. СКАЗАНИЕ ЗА ЧЯВАНА
Ману имал девет сина, старши от които бил Икшвака; всички те били могъщи властелини на човешки племена и от тях произлизат царете на Слънчевия род. Шаряти, четвъртия от синовете на Ману дошъл веднъж със своето племе в пустинна местност, където на брега на езеро жиял великия мъдрец Чявана, син на Бхригу. Дълги години той стоял неподвижен на брега на езерото. Парело го слънцето, и дъждове го заливали, но той не мръднал от мястото си; постепенно там възникнал голям мравуняк, така, че той съвсем не се виждал и само очите на мъдреца святкали като два огъня, през земята на самия връх на мравуняка.
Веднъж принцеса Суканя, дъщеря на Шаряти, дошла с приятелките си на брега на това езеро. Играейки и подскачайки, девойките се приближили към това нясто, където стоял отшелника. Като видели дивия хълм с две святкащи точки, поради любопитство, принцесата се приближила и с една вейка от близкия храст докоснала очите на мъдреца. Разгневен, Чявана изпратил на поданиците на Шаряти сурово наказание. В племето Шаряти започнал раздор*; брат възстанал против брат си, майката отхвърлила сина си, а самия син-майка си. И тежък недъг поразил царската войска.
Дълго царят не могъл да разбере причината за бедствието, паднало върху неговия род, докато не узнал, че светия подвижник Чявана е бил обиден от принцесата. Цар Шаряти побързал да иде при великия мъдрец и го помолил за прошка. "Аз ще простя на теб и ще пощадя твоя народ, отвърнал му Чявана, - но при едно условие: ако ти ми дадеш за жена дъщеря си." Наложило се царя да се съгласи и младата[57] красива принцеса станала жена на дрипавия старец, изнуряващ тялото си с подвижничество.
Веднъж братята Ашвини, Насатя и Дасра, слезли на земята и видели при езерото прекрасната Суканя в този момент, когато тя излизала от водата след къпане. Поразени от красотата й, те се появили пред нея и казали: "О прелестна дево, ние сме Ашвините - деца на слънцето. Видяхме те и двамата ни заплени любов. Избери този от нас, който ти е по сърце за свой съпруг." Суканя отговорила на небесните братя: "О Ашвини, аз имам вече мъж, светия мъдрец Чявана, и не мога да взема втори." - "Защо ти е немощен старец, красавице?" - възразили й Ашвините - остави го и ела при небожителите. Ние сме вечно млади и красиви - нима ти предпочиташ безобразния отшелник, изтезаващ плътта си?" Но Суканя им отговорила, че ще остане с този, който веднъж е бил неин съпруг - бил той стар и уродлив - вярната жена няма да напусне за това мъжа си.
Тогава божествените целители казали: "Ако пожелаеш, ще направим твоя съпруг отново млад. Тогава ще избираш между нас тримата." Попитали Чявана, и той се съхласил с предложението на Ашвините. Тогава се съгласила и Суканя.
И ето двамата Ашвини, заедно с Чявана влезли в езерото и тримата се скрили под водата. Суканя останала на брега и чакала. Минало малко време и пред нея застанали трима юноши с ослепителна красота. И тя не можела да ги различи един от друг и не знаела кой от тях е Чявана. Но той й дал знак, който само те двамата знаели и тя избрала него. Така върнал младостта си мъдрия Чявана.
За благодарност към Ашвините, той им дарил част от възлиянията на сома, от които те дотогава били лишени. И първия път, когато цар Шаряти назначил за свой върховен жрец Чявана, за да извърши жертвоприншение на боговете, той поднесъ сома на Ашвините. Това разгневило Индра; гордия повелител на небесното царсто презирал Ашвините заради близостта им с хората и не желаел да ги допусне до възлиянията на свещената сома. И когато Чявана започнал да принася на Ашвините жертвена сома, Индра възнесъл над него наказващата си десница и искал да го порази с ваджрата си. Но мъдреца със силата на своето подвижничество в миг спрял ръката му и безсилна, тя се отпуснала без да нанесе удар.
Чявана със чудодейната сила, която дарява великото подвижничество, създал огромно и страшно чудовище* [58] за да накаже Индра. Това чудовище се наричало Мада - Опиянение. Разтворило огромна паст, долната й чат опирала земята, а горната достигала небето, то се насочило към Индра. От страх избягали от Мада Индра и небожителите. Тогава, не желаейки да опустее небесното царство и боговете да останат без повелител, Чявана се смилил над Индра и заставил чудовището да изчезне, като разделил Мада, Опиянението, на четири части. Тези четири части той разпределил поравно между опияняващата напитка Сура, жените, игралните зарове и лова. Тези, които попаднат под властта на четирите съблазни, загиват, поразени от Мада.
Излага се в основата си по кн.3 от Махабхарата, по-древна версия се съдържа в Шатапатха-брахмана - мит за Чявана,
на когото Ашвините върнали младостта; споменава се ощ в Ригведа.
*в племато Шаряти започнал раздор- Във версията от Шатапатха-брахмана, също в Джайминия-брахмана, където се съдържа този мит. В Махабхарата Чявана изпраща към войската на Шаряти бъбречна (простатна) недостатъчност.
*Чявана създал чудовище- В Джайминия-брахмана чудовището го създават пророци-риши в борба с враговете. В Махабхарата особено се подчертава превъзходството на Чявана над Индра, който унизено моли за прощение. В Шатапатха-брахмана епизода за борбата на Чявана с Индра въобще отсъства. Чявана указва на Ашвините средство, с което те склоняват боговете към доброволно признание за правото на част от жертвоприношенията на сома.
*в племато Шаряти започнал раздор- Във версията от Шатапатха-брахмана, също в Джайминия-брахмана, където се съдържа този мит. В Махабхарата Чявана изпраща към войската на Шаряти бъбречна (простатна) недостатъчност.
*Чявана създал чудовище- В Джайминия-брахмана чудовището го създават пророци-риши в борба с враговете. В Махабхарата особено се подчертава превъзходството на Чявана над Индра, който унизено моли за прощение. В Шатапатха-брахмана епизода за борбата на Чявана с Индра въобще отсъства. Чявана указва на Ашвините средство, с което те склоняват боговете към доброволно признание за правото на част от жертвоприношенията на сома.
23. НАРАДА И СИНОВЕТЕ НА ДАКША
Някога владетелят на създанието Дакша, като дал дъщерите си за жени на Кашапа, Сома и Дхарма, се обезпокоил, че тяхното потомство - асури, богове, гандхарви и наги, хора и животни - не се размножават достатъчно в трите свята и затова вселената изглежда пустинна, не населена със живи същества в достатъчна степен. Тогава той породил още хиляда синове, надарени със способност да се плодят и размножават и им наредил да заселят света със своето потомство.
За това научил Нарада, небесният мъдрец, роден по чудесен начин от бедрото на прародителя Брахма. Мъдрият Нарада видял неразумните намерения на Дакша. Той отишъл при синовете му и им казал: "Вие искате да се плодите и размножавате, о славни Дакши. Но помислете за това: Как ще давате потомство, ако живеет в тъмата на невежеството, без да знаете нито висотите, нито дълбочините, нито далечината на границите на този свят?" Като чули думите на Нарада, синовете на Дакша казали "Правилно говори мъдреца. Ние не можем да се плодим, без да познаваме границите на вселената." И те се насочили към различни страни в необозримите пространства, за да достигнат краищата на света. И досега нито един от тях не се е върнал.
Когато Дакша видял, че синовете му са изчезнали и не се връщат, родил още толкова хиляди пак същите. Но и при тях отишъл Нарада и им казал същите думи, и те се разлетели в разни страни след братята си също не се завърнали.
Тогава, разгневеният Дакша проклел Нарада: "Да станеш и ти вечен странник, както моите синове; нека нямаш дом и нека не намериш пристан нито на небето, нито на земята!" И проклятието на Дакша се изпълнило. Нарада станал вестител на боговете. От тогава той вечно странства между небето и земята, и скитайки по разни страни, носи на хората послания свише, съобщава им волята на боговете и предсказва бъдещето. Освен това, Нарада се сприятелил с гандхарвите, небесните музиканти и станал един от техните вождове. Той създал сладкозвучната лютня и с нея странства на облак между небето и земята, като ласкае с чудни мелодии слуха на богове и смъртни.
Този мит е по кн.1 от Вишну-пурана. Той се повтаря в много други пурани. В Брахмавайварта-пурана, заради случката
със синовете на Дакша, Брахма проклел Нарада, в резултат на което Нарада станал вожд на гандхарвите. В Брахма-пурана
Брахма се застъпил з Нарада, когото Дакша искал да погуби с проклятие, като смекчил проклятието; в следствие на това
Нарада се ражда отново, вече като син на Кашапа и една от дъщерите на Дакша. Като син на Дакша, Нарада се споменава
и други пурани. В индийската митология Нарада изобщо е изобразен като мъдрец, склонен към подстрекателство и сеещ
раздор.
24. СКАЗАНИЕ ЗА ЯЯТИ
Когато боговете водели война с асурите за власт над вселената, те дълго не можели да ги победят, защото Ушанас, жрец и наставник на асурите владеел изкуството да съживява мъртвите. Всички асури, които боговете убивали в битки, се връщали към живот. Брихаспати, наставник на боговете не познавал тази наука и боговете понасяли тежки загуби в тази война. И ето веднъж боговете в смут и страх отишли при сина на Брихаспати, мъдрия Кача и казали: "Направи ни услуга, Кача, помогни да победим коварните асури. Ти си млад и красив. Иди при Ушанас и стани негов ученик. С послушание придобий доверието му, завоювай любовта на дъщеря му Деваяни и научи от наставника на асурите неговата велика тайна - умението да оживява падналите в битка."
И подчинявайки се на желанието на боговете, Кача се отправил в стана на владетеля на асурите. Той се представил оред Ушанас и казал: "Аз съм син на Брихаспати, внук на Ангирас. Вземи ме за ученик. Спазвайки строго въздържание аз ще ти служа десет стотици години". Ушанас-Кавя приветливо посрещнал сина на Брихаспати и приел от него обет за послушание, и Кача като станал негов ученик, започнал, както подобава да служи на учителя си. Но най-вече се стараел да угоди на Деваяни, гордата дъщеря на Ушанас. Събирал за нея благоуханни цветя и сочни плодове, пеел й песни, развличал я с музика и танци. Деваяни милостиво приемала тези услуги и неусетно сърцето й се склонило към Кача.
Но ето веднъж, когато Кача пасял в гората кравите на учителя си, го видели и разпознали асури. В ненавистта си към боговете и Брихаспати[60] асурите убили Кача, опасявайки се, че този ще издаде от техния наставник великата тайна за възкресяване на умрелите; те разсекли тялото на Кача на части и ги хвърлили за храна на вълците.
Когато вечерта кравите се върнали у дома без пастир, Деваяни се обезпокоила. Кача не се върнал и през нощта, и тогава Деваяни отишла при баща си и казала: "О Владетелю, слънцето вече залезе, в тъмната нощ засвети огъня на жертвения огън, кравите се върнаха от гората, а техния пастир Кача все още не се е върнал у дома. Не се ли е случила с него беда, не е ли загинал в гората? Аз не мога да живея без него, татко!"
И Ушанас пожалил дъщеря си и силно извикал сина на Брихаспати; със силата на своето изкуство, той го върнал към живот. В този миг Кача застанал пред наставника на асурите и прекрасната му дъщеря - жив и невредим. Той им разказал как асурите са го убили и хвърлили тялото му за храна на дивите зверове.
След известно време Кача отново отишъл в гората - да набере цветя за Деваяни и пак го видяли асурите. Те разбрали, че всемогъщия Ушанас е оживил Кача. И за да свършат с него завинаги, го убили и този път изгорили тялото му, като сложили пепелта в съд с вино. Коварните асури поднесли това вино на своя наставник и онзи изпил виното, смесено с пепелта на Кача.
А вечерта пак дошла разтревожента Деваяни и замолила баща си да върна Кача жив и невредим. Ушанас й казал: "Аз вече го съживих веднъж, когато асурите го убиха и той се отправи по пътя на умрелите. Но видно, асурите отново са го лишили от живот. Какво мога да направя за него?" Не бива да скърбиш за мъртъв. Всички ще се смирят - и богове и хора, когато знамението не предсказва успех". "Не - казала тя на баща си - аз не мога да се избавя от скръбта. Сина на Брихаспати е мил на сърцето ми. И ако ти не го върнеш, аз ще се откажа от вода и храна и ще последвам Кача."
И принуден от мъката на Деваяни, Ушанас се разгневил на коварните асури, отново призовал сина на Брихаспати и се опитал втори път да го върне към живот. Тогава Кача тихо заговорил от вътрешността на тялото на учителя си. Ушанас казал: "О Кача, как си се оказал вътре в мен?" И Кача му разказал за всичко: как са го срещнали в гората асурите, как са го убили повторно, как са смесили пеплта с вино и са поднесли това вино на Ушанас. Изслушвайки разказа на Кача, наставника на асурите се натъжил. Започнал [51] да мисли за това как да върна Кача към живот; не можел да направи това, без да разкъса собственото си тяло. Само с цената на живота си той можел да спаси своя ученик. Тогава заради дъщеря си Деваяни Ушанас решил да открие на Кача изкуството за съживяване на умрели. Получил от учителя си този велик и желан дар, сина на Брихаспати разпорил дясното бедро на Ушанас и се появил цял и невредим. Наставникът на асурите тозчас паднал без дъх на земята. Но Кача, верен и благодарен ученик на Ушанас веднага се възползвал от получения дар, за да възкреси учителя си. Той произнесъл нужните заклинания, призовал Ушанас и онзи тозчас се изправил от земята, и голяма радост обзела Деваяни и Кача.
Десет стотин години провел Кача в служба на наставника на асурите и ето накрая настанал ден, когато било време сина на Брихаспати да се върне в обителта на боговете. Но Деваяни, обичайки го не искала да се разделя с него. И когато Кача с позволение на учителя си започнал да се готви за далечен път, Деваяни му казала: "О сине на Брихаспати, аз те обичам и почитам и моята любов два пъти те спаси от смърт. За мен, за моята любов към тебе баща ми ти откри тайната на съживяване на умрели. Нима ще отхвърлуш моята любов, преданост и дружба?" Но благочестивия Кача отказал на Деваяни, предлагаща му да му бъде жена. Той й казал: "Ти ме подтикваш към непозволеното, о дева с чудни устни! Ти си ми по-мила и скъпа от учителя, но нали вече бях в утробата на твоя родител, о луннолика! Нима мога да стана товй мъж? Аз мога да ти бъда само брат, ти си моя сестра по закон. О прекрасна, аз преживях тук щастливи дълги години, и в сърцето ми няма недоволство. Аз те моля, Деваяни, позволи ми да следвам своя дълг и ми пожелай благополучен път." Но прекрасната Деваяни не искала да се подчини на предначертанията на закона. Оскърбена от отказа на Качи, тя казала: "Ти ме отхвърляш заради закона, но затова аз ти предричам: Великото изкуство на моя баща няма да ти донесе добро." Синаът на Брихаспати останал непреклонен като чул тези думи. Той смирено отвърнал на Деваяни: "Нека не ми носи добро тази велика наука, но тя ще помогне на този, комуто предам това знание". И като се поклонил на Деваяни, той се отправил на дълечен път, към обителта на боговете.
Изпълнени с радост посрещнали боговете сина на Брихаспати. "Ти извърши велик подвиг - казали му те - и затова от днес ще имаш дял от жертвоприношенията, о Кача!"
Скоро Кача обучил боговете в изкуството за оживяване[62] на умрели. Тогава небожителите започнали да се готвят за война с асурите. "Води ни в бой - казали те на Индра - Настана време да покажем нашата сила на асурите. Да унищожим враговете, о владетелю!" И боговете излезли на поход против асурите. Индра застанал начело на небесната рат.
На път към полето на битката Индра видял девойки, къшещи се в горско езеро. В миг, като се превърнал на вятър, царя на боговете разменил местата на техните дрехи и се върнал при войската си. А девойките като се върнали на брега, взели не своите дрехи. Шармиштха, дъщеря на владетеля на асурите Вришапарвана взела погрешка дрехата на Деваяни и между прекрасните девойки се разгорял спор. "Кака посмя да вземеш роклята ми? - казала Деваяни на Шармиштха - Аз съм дъщеря на наставника и ти трябва да ми указваш уважение. Затова няма да имаш нито късмет, нито благо." Гордата Шармишитха не понесла упрека и в гняв казала на Деваяни: "Ти си по-низша, не си ми равна, и не можеш да съперничиш с дъщерята на владетеля на асурите. Твоя баща прославя моя баща и смирено приема дарове от него. Когато моя баща лежи в леглото си, твоя баща стои на крака при него. Ти си дъщеря на просещ, приемащ дарове ласкател, а аз съм дъщеря на прославения, даващ но не приемащ". И без да й даде роклята, принцесата бутнала дъщерята на Ушанас в един кладенец, а сама си отишла у дома.
В това време цар Яяти, син на Нахуша ловувал близката гора. И самия той и конете му се уморили и изнемогвали ит жажда. Случело се тъй, че цар Яяти със своята свита се доближила да онзи кладенец, в който Шармиштха бутнала Деваяни. Царят погледнал в кладенеца и видял, че той е пресъхнал, а на дъното му лежи девойка с неземна красота. Изумен, Яяти я попитал "Коя си ти, прекрасна девойко? Защо лежиш в кладенеца и как си попаднала в него? Защо въздишаш и стенеш? Разкажи ми за всичко, което се е случило с теб." Деваяни отговорила "Аз съм дъщеря на Ушанас, наставник на асурите, този, който възкресява загиналите в битки с боговете синове на Дити и Дану. Баща ми не знае за това, което ми се случи. Ето хвани дясната ми ръка и ме измъкни от кладенеца."
И Яяти измъкнал Деваяни за ръката от кладенеца, простил се с нея и се върнал в своя град. А негодуващата към Шармишитха дъщеря на Ушанас, не желаела да влиза в столицата Вришапарвана, изпратила при баща си служанка, като й наредила да предаде квкво се е случило при горското езеро. Служанката издирила в двореца Вришапарвана бащата на Деваяни и му казала "Принцеса Шармиштха е бутнала дъщеря ти в кладенец до горското езеро." "Обзет от гняв и мъка, Ушанас излязъл, отишъл до кладенеца и намерил дъщеря си жива и невредима. Той я прегърнал и й казал "Всички нещастия на този свят стават по наша собствена вина. Не си ли извършила, о дъще някаква грешна постъпка, за която се е наложило да се разплащаш на такава цена?"
Тогава Деваяни разказала на баща си как тежко я е оскърбила Шармиштха, наричайки я низша и дъщеря на просещ. и как е унизила самия Ушанас и как я е бутнала в образлия с трева кладенец. Изслушал Деваяни, Ушанас не казал ни дума, но я взел за ръка и се отправил с нея при царя на асурите. Влизайки в двореца, Ушанас се приближил до седящия на трона Вришапарвана, брат на Хиранякашипа и казал: "О царю, изаършеното престъпление се отличава от плодородната земя с това, че донася плодове не веднага. Но ще ги донесе и ако не ти самия, то децата или внуците ти ще пожънат несъмнено тези плодове, знай това! И след като ти два пъти посегна на живота на моя ученик, сина на Брихаспати, а твоята дъщеря Шармиштха се опита да погуби моята дъщеря, аз завинаги напускам твоите владения, заедно със всички мои роднини и домочадие." Царят на сурите отговорил "Ти си несправедлив към мен, о Ушанас! О наставнико, аз винаги съм бил почтителен към тебе и не съм си кривил пред теб душата. Бъди милостив каъм мен, Ако ти ни напуснеш, нас всички ни заплашва неминуема гибел. Ще ни остане да търсим спасение от страшните наши врагове само на мордкото дъно!" Но Ушанас бил непреклонен. "Бягайте, където искате, о асури - казал той - Спускайте се на морското дъно, или се скривайте в подземния свят, но аз не съм в сили да търпя обидите, причинени на моята дъщеря, тя ми е любимка и в нея е моя живот. Нека асурите се поклонят пред нея и помолят за опрощение. И ако аз съм ваш наставник, ако аз съм владетел, даващ ви живот и спасение, нека бъде удовлетворена дъщеря ми Деваяни!"
И тогава Вришапараван казал на Деваяни: "Произнеси ми своето желание, о дъще на Ушанас, и то ще бъде изпълненио, колкото и трудно да се направи." Деваяни казла на царя: "Искам твоята дъщеря, Шармиштха да ми стане робиня, а заедно с нея и хилядата нейни служанки. Нека от днес ме следва навсякъде."
Цар Вришапарван смирено изслушал Деваяни и изпратил служанка да повика Шармиштха. Когато принцесата застанала пред царя, той й казал: "От днес ти си робиня на Деваяни и твой дълг е да я следваш навсякъде." По заповед на царя на асурите, дъщеря му се поклонила пред Деваяни и онази казала: "Спомни си, аз съм дъщеря на този, който приема милостиня, а ти си дъщеря на даващ и прославен. Как ще бъдеш моя робиня?". Шармиштха отговорила смирено: "Ако за спасението на моя баща и моето племе асури трябва да стана твоя робиня, ще стана такава. Нали ако твоя баща напусне от гняв моите роднини, те няма да устоят в битката с боговете."
Така гордата принцеса Шармиштха станала робиня на Деваяни и удовлетворен Ушанас останал в столицата на Вришашарван.
Много време преминало оттогава и веднъж прекрасната Деваяни отишла на разходка в гората заедно със Шармиштха и хиляда други свои прислужници. Съпровождана от служанките си, тя весело се развличала в гората, събурайки цветя, вкусвала плодове и утолявала жаждата си от чиста вода от ручей. Когато девойките се уморили и седнали да почиват на горската поляна, ги видял Яяти, син на Нахуша, който отново бил дошъл на лов в тази гора. Когато видял прекрасната Деваяни, в обкръжение на хиляди прислужници и красавицата Шармиштха, коленичила пред нея, сърцето му се изпълнило от възхищение. "Кои сте вие, деви, блестящи с неземна красота? - попитал ги той - От кой род сте? Аз искам да узная вашите имена, о прелестни деви." Деваяни му казала името си и казала: "А това е Шармиштха, дъщеря на царя на асурите Вришапарвана, моя приятелка и робиня." И тя казала на Яяти, който вече се готвил да тръгне, задоволил любопитството си. "Аз те познах, о царю. Ти ме измъкна от кладенеца за дясната ми ръка. Никой преди тебе не е докосвал ръката ми - ти беше първи. И затова аз самата и моята робиня ти принадлежим. Бъди мой съпруг и повелител, о велики царю"
Яяти с радост би взел прекрасната Деваяни за жена, но той се опасявал от гнева на нейния баща, всемогъщия Ушанас. Тогава Деваяни изпратила прислужница за наставника на асурите. И когато той дошъл на ази орска поляна, Деваяни му казала: "Татко, това е цар Яяти, син на Нахуша. Той ме хвана за ръка, когато ме измъкваше от кладенеца, където ме блъсна дъщерята на Вришапарвана. Аз искам да стана негова жена и никой друг няма да избера за съпруг."[65]
Яяти настанил Деваяни и нейните прислужници в своя дворец, в женската половина, но Шармиштха настанили отделно, извън границите на двореца, в малък дом, в ашокова* гора. И дълги години цар Яяти се наслаждавал с Деваяни на щастлив съпружески живот. И настъпило време и Деваяни родила на цар Яяти син.
По това време аавист мъчела Шармиштха. Тя също искала да има син. Деваяни имала всичко- и мъж и дете, живота на Шармиштха бил безрадостен и безплоден. Тя желаeла да бъде съпруга на цар Яяти и да му роди могъщи синове.
Веднъж царя срещнал Шармиштха, разхождаща се близо до ашоковата горичка. Тя се обърнала срещу него с усмивка и почтително го приветствала: "Ти знаеш, владетелю, че аз съм красива, от знатен род и нрава ми е весел и кротък. Моля те, дари ме със син, о велики царю." Цар Яяти отвърнал: "Зная, Шармиштха, че си красива, че си от царски род и поведението ти е добродетелно. Но помниш ли какво ми каза наставника на асурите: Дъщерята на Вришапарван не бива да викаш в ложето си." Обаче Шармиштха не искала да отстъпи от замисленото. "Казват, о царю - говорила тя - че за човека са простими пет вида измама - когато е за жени, по време на сватба, за спасение на живот, за събиране на богатства, за шега." - "Но един държавник тябва да бъде пример за поданиците - казал Яяти - Ако се отрече от правдата, го чака гибел. Царят трябва да държи на думата си, даже ако го застрашават тежки изпитания и големи несгоди". Шармиштха казала: "Тебе те избра за съпруг Деваяни, но аз също те избрах. Деваяни е моя приятелка и нейния съпруг трябва да стане и мой съпруг. Ти не трябва да отстъваш от този закон."
Тогава Яяти казал на Шармисштха: "Открий ми желазнието си, о дъще на Вришапарвана. На молещите трябва да се даде - такъв е моя [66] царски обет". Тя казала: "Спаси ме от греха, о велики царю. Нямам потомство, а мой дълг и мое желание е да го имам
и аз искам да е от теб."
Яяти отстъпил на Шармиштха. Те волно се насладили на любов и когато дошло време, Шармиштха родила на царя могъщ син с облик подобен на този на небожителите.
Когато Деваяни чула за това, че Шармиштха е родила син, тя отишла при нея, измъчвана от ревност и казала: Ти извърши грях, престъпи закона, дъще на Вришапарван. Как посмя да влезеш в леглото на моя съпруг?" Но Шармиштха не съзнавала свое прегрешение. "Някакъв мъдрец, знаещ закона ме посети - казала тя на Деваяни - и аз помолих благородния брахман да ме дари със сим, за да не оставам без потомство. Поради благоволение и почтителност не се осмелих да го попитам какъв му е рода и как се казва." Деваяни повярвала на измисленото от Шармиштха и спокойно се върнала в двореца.
А цар Яяти между това продължавал тайно да посещава дъщерята на царя на асурите и след време тя му родила втори син, после трети. Деваяни също родила още един син. Синовете на Деваяни били Яду и Турвасу, синовете на Шармиштха - Друхя, Ана и Пура.
Веднъж Деваяни заедно със съпруга си се отправила в гората на разходка и там видяла три момчета с необикновена красота. "Чии са тези синове, о господарю? - попитала тя царя - Те са с прелестен онлик и удивително приличат на тебе." Деваяни привикала децата и ги попитала "Към кой род принадлежи вашия баща? Как се казва той и как се казва майка ви? Кажет ми истината!" И децата показали царя, а за своя майка назовали Шармиштха. Те приближили баща си, но той не посмял да ги погали в присъствието на Деваянил и децата, огорчени затичали в къщи, при майка си.
Разгневена, Деаяни отишла при Шармиштха и казала: Как посмя, ти - робинята - да ми причиниш такава обида? Как посмя да излъжеш своята царица?" Но Шармиштха й отговорила без страх "Аз не те излъгах, дъще на Ушанас. Казах ти истина. Аз избрах царствен мъдрец за съпруг. По закон, съпруг на приятелката ми, може да бъде и мой мъж, о най-достойна от дъщерите на брахмани!".
Деваяни се върнала в двореца и казала на Яяти със сълзи: :Ти ми причини голяма обида, о господарю и наруши обещание, дадено на моя баща. Аз няма да остана повече под твой покрив[67] нито ден." И тя излязла от двореца и очите й почервенели от гняв. Отишла в обителта на наставника на асурите, царя я следвал смутен, уговаряйки я да се върне и забрави за обидата. Но увещанията му били напразни. Двамата стигнали до дома на Ушанас и Деваяни с поклон пред баща си казала: "Законът е победен от беззаконие. Аз съм оскърбена от Шармиштха, дъщерята на Вришапарвана. Трима синове роди тя на цар Яяти, а аз нещастната само двама. Цар Яяти, прославен с благочестие, престъпи закона, знай това!". Ушанас казал: "Ако е така, чака го наказание. Знаещ кое е позволено и кое- забранено, ти си търсел наслаждение в греха, о царю, и за това ще те постигне преждевременна неизбежна стартост!" Цар Яяти, от страх пред проклятието на брахмана, се помолил на Ушанас: "О всемогъщи наставнико на асурите! Не съм искал да обидя Деваяни. Дъщерята на Вришапарвана, изпълнена от желание ме помоли за син, а може ли да наруша закон, отказвайки на жената да удовлетворя желанието й? Наказват който откаже това, като погубител на плода. Ето защо аз не можех да се отклоня от изпълнение на молбата на Шармиштха, Смили се над мен! Още не съм се насладил на живот, о брахмане!". Но Ушанас не изменил думата си. "Казах, о царю и старостта вече влезе в теб - казал той на Яяти - Но можеш да предадеш своята старост на друг, ако той се съгласи да я приеме; и тогава младостта ти ще се върне."
Стар и посърнал се върнал царя на Яяти в своята столица, откъдето тръгнал скоро преди това пълен със сили и не знаещ недостатъци. Той се обърнал към старшия от своите синове, Яду: "Проклятието на Ушанас ме превърна в старец, сине мой. Сивост и бръчки ме угнетяват днес, аз още не съм задоволен от живота си. Вземи моята старост, о Яду и ми дай младостта си! Когато минат хиляда години, аз ще върна твоята младост и ще взема старостта си обратно". Но Яду не се съгласил. "Тежка е старостта - казал той на баща си - старците са сиви и сбръчкани. Старостта е безислна, внушава жал. Не, не искам такава участ и не заменям за нея моята младост." Тогава Яяти го проклел: "Ти, родния ми син ми отказваш своята младост, затова твоето потомство никога няма да владее моето царство."
И Яяти се обърнал към втория си син- Турвасу - с точно такава молба, но и Турвасу не пожелал да даде на баща си младостта си [68]. "Не татко, казал той, не ми трябва старостта, погубваща желания и наслада. Старостта убива красотата и ни лишава от живот - не я искам!" И втория си син проклел Яяти - "Предричам ти, Турвасу, че твоето царство ще загине. Безразсъден, ти ще заповядваш само на тези, които не познават закона и не почитат обичаите на предците, ядящи месо, а кръвта им е като на диви животни."
Тогава Яяти отишъл при Друхю, син на Шармиштха и му казал: "О сине мой, вземи моята старост и ми дай младостта си. Дай ми да се насладя още на живота, а след хиляда години аз ще ти я върна твоята младост обратно." Но и Друхю казал на баща си: "Що за радост има у стареца? Не го радват колесниците, недостъпни са му бойни коне и любими девойки. Не, татко, не желая такава участ." Яяти проклел Друхю: "Никога да не се сбъднат, о Друхю твоите заветни желания. И ще живееш в пустинна местност, където няма широки пътища, нито пътечки. Никога няма да станеш цар и само славното име Яяти ще остане с теб."
Цар Яяти тогава се обърнал към другия син на Шармиштха: "О сине мой Ану, казал той, вземи моята старост и немощ. Ще ти върна младостта след хиляда години!" Но и Ану отказал. "Слаб и безпомощен като дете е стария. Той е нечист и няма сили да извършва предписаните обреди. Не, татко, аз не желая твоята старост." Яяти го проклел: "Няма да се радваш на млади години. Ти самия ще остарееш преждевременно, а потомците ти ще загинат едва създели."
"О Пуру, обърнал се Яяти към последния си син, ти си ми най-любим от синовете, вземи старостта ми и моята немощ. Ще върна твоята младост след хиляда години." Пуру казал: "О господарю, молбата ти за мен е свещена. Ще взема твоята старост, а ти вземи моята младост и се наслаждавай, както пожелаеш." И радосен, Яяти казал на сина си: "Аз съм доволен от теб, о Пуру! Предказвам ти - твоят народ в твоето царство щв бъде винаги щастлив в своите желания."
И цар Яяти отново станал млад и силен, както преди се радвал на живота. Той извършвал предписаните обреди, почитал боговете, принасял поменни жертви на предците, дарявал милостиня на бедните, давал богати дарове на благочестивите брахмани, помагал на приятели и усмирявал враговете. Но радвайки се и [69] наслаждавайки се на живота, царя помнил, че младостта му е с граница и отмервал минути, часове и дни като грижлив стопанин. И когато минали хиляда години и настъпил срока, той казал на сина си Пуру" "Ето мина моята младост. Аз доволно се насладих на живота и връщам твоя дар. Доволен съм от тебе, сине мой, и заедно с младостта, ти дарявам и царството."
Но брахманите, приближени до Яяти видяли в това нарушение на закона. Съветниците му дошли и казали: "Пуру е най-малкия ти син, господарю. Ти не можеш да му дадеш царството, прескачайки по-големите си синове - Яду и Турвасу, Друдхю и Ану." Тогава царя обявил на своя народ: "Който противоречи на баща си, не може да се смята за добър син. Моите старши синове пренебрегнаха молбата на баща си. Само най-малкия, любим за сърцето ми Пуру се оказа предан и достоен син. И всемогъщия Ушанас ми нареди да сложа за цар този, който е послушен." И народа се съгласил с решението на царя.
Предавайки царството на Пуру, цар Яяти извършил обред за посвещение като отшелник и в съпровод на благочестиви брахмани се отеглил с горска обител.
А от синовете на Яяти* тръгнали различни племена на земята. От стария, Яду, започал род, в който след много векове се родили знаменитите герои Баладева и Кришна; но не те наследили царството на Пуруравас. Турвасу станал родоначалник на яваните, от Друхю тръгнали бходжите, от Ану - млечхите, а от Пуру - великия и славен род на Пауравите, в който са се появили на света героите, покрили се със слава във великата битка на Курукшетра - Кауравите и Пандавите; и много други могъщи царе и войни. И всички потомци на Яяти имали тази съдба, която той им предсказал.
А самият Яяти преживял още много години в гората в сурово подвижничество, хранейки се с плодове и корени и утолявайки жажда от ручеи и езера. В непрестанно покаяние той обуздал своиите страсти и душа. Тридесет години той пил само вода. Цяла година се хранил само с въздух и шест месеца престоял на един крак, вдигайки към небето ръце без да се движи, ден и нощ. Хиляда години Яяти подлагал тялото си на жестоки изтезания и измолил накрая милостта на боговете. Те взели Яяти на небето и му върнали младостта.
И още много хиляди години прекарал Яяти в прекрасния небесен град на Индра - Амаравати, развличайки се с богове[70] и гандхарви в цветущата гора Нандана, пред чаровната красота на апсарите. Но веднъж Индра попитал сина на Нахуша: има ли някой в трите свята, който би могъл да се сравни с него по слава на подвижник? И Яяти отговорил: "Не, владетелю, нибогове, ни хора, ни гандхарви не могат да се сравнят с мен по святост!". Така казал подвижника гордо и забравил за смирението на душата, сина на Нахуша, и тозчас придобитите на земята заслуги се прекратили. И се явил при него суро вестител на небесния владика и три пъти казал Падни!". И цар Яяти, низвернат от небето, паднал на земята.
Но той пребивавал там не дълго. Изгнанието от небесата го научило на смирение, а заслугите на внуците му в сурово подвижничество и покаяние отново му отворили път към цветущите градини на Нандана.
"
Изложение по кн.1 от Махабхарата Мотиви от това сказание по-нататък са били ползвани в индийската литература.
*Ашока- дърво с червени цветове, семейство шушулкови (Jonesia Asoka Roxb)
*Синовете на Яяти- митични родоначалници на народностите и племената в северна индия и чуждоземни народи. Пуру, Яду, Друхю, Турвасу, Ану - в Ригведа са названия на арийски племена, членов на коалиция, загубила войната с племето бхарата. Ядавите, съгласно епоса са племе, обитаващо съвременен Гуджарата; Явани в древна индия наричали гръцките пришълци (йонийците), а по-късно всички чуждоземни народи на зпад и северозапад от Индия. Бходжи-е народност от първото хилядолетие пр.н.е обитаваща на север от съвременна Махараштра; млечхи - в древна Индия е общо название на племена и народи извън системата на брахманизма, съсловното деление и елигиозни институти, т.е. чуждоземни, "варвари". Паурави по-нататък се идентифицират с народността Куру, която заедно с панчалите положила създаването на първите държави в северна Индия, в късноведийската епоха.
25. СКАЗАНИЕ ЗА СУНДА И УПАСУНДА*Ашока- дърво с червени цветове, семейство шушулкови (Jonesia Asoka Roxb)
*Синовете на Яяти- митични родоначалници на народностите и племената в северна индия и чуждоземни народи. Пуру, Яду, Друхю, Турвасу, Ану - в Ригведа са названия на арийски племена, членов на коалиция, загубила войната с племето бхарата. Ядавите, съгласно епоса са племе, обитаващо съвременен Гуджарата; Явани в древна индия наричали гръцките пришълци (йонийците), а по-късно всички чуждоземни народи на зпад и северозапад от Индия. Бходжи-е народност от първото хилядолетие пр.н.е обитаваща на север от съвременна Махараштра; млечхи - в древна Индия е общо название на племена и народи извън системата на брахманизма, съсловното деление и елигиозни институти, т.е. чуждоземни, "варвари". Паурави по-нататък се идентифицират с народността Куру, която заедно с панчалите положила създаването на първите държави в северна Индия, в късноведийската епоха.
Някога на асура Хикумба от рода Хиранякашипа се родили двама синове - Сунда и Упасунда, които от детски години се отличавали с голяма смелост и сила. Братята живели в душевна близост и никога не се разделали. Те спели на едно легло, яли от едно блюдо и пиели от една чаша. Общи били за тях воинските забави, игри и утехи. Привикнали един с друг и били със сходни нрави, излеждали като две половини на едно същество.
Когато пораснали и възмъжали, те решили да подчинят трите свята и затова се оказали в подножието на планината Виндхя, за да извършват сурово подвижничество. Там, на планинския склон те хвърлили царските одежди и се облекли в груби дрехи от лико, свъразли коси на възел и се отдали на сурово изтезание на плътта. Много дни и нощи те се хранили само с горски плодове и корени, а после съвсем се отказали от храна и вода. Телата им отслабнали от глад и жажда, покрили се с кора от мръсно; и стоели двамата изправени, подпирайки се само на големия пръст на крака си, с вдигнати ръце и без да мигат, гледали в небето. Така провели те дълги години в невиждани преди подвижничество и накрая планините Виндхя, нагрети от техния дух, се обвили в облал пара.
Боговете се уплашили от растящото могъщество на синовете на Никумбха и решили да им попречат да изпълнят своя обет до край. Започнали[71] да ги изкушават с богатства, да ги съблазняват с прекрасни деви, но братята оставали непреклонни и не нарушили обета за подвижничество. Тогава боговете се опитали да смутят душите им чрез състрадание към близки. Изпратили на братята видение- полуголи, без украшения, с разпуснати коси сякаш гонени от ужас се явявили пред тях сестри, майка, жени и ги зовели "Спасете!". Но и тогава братята не трепнали - такава била тяхната вярност в обета; и видението изчезнало.
И ето дошло време, когато Сунда и Упасунда изискали със своето подвижничество милостта на твореца на вселената. Брахма се явил при тях и казал: "Изберете си дар, о асури!" Братята ниско се поклонили пред него, почтително събирайки ръце пред лицето и казали "О всемогъщи, дай ни власт над великата тайна на превъплъщението, за да можем по своя воля да приемаме всякакъв облик; дай ни също власт над оръжията, земни и небесни, и нека да няма от кого да се боим във вселената, освен един от друг; и нека от днес станем безсмъртни."
"Аз ще ви дам всичко, което искате, освен безсмъртие - отвърнал Брагма - безсмъртие вие няма да получите защото извършихте подвизите си от корист- власт над трите свята. Тази власт вие ще получите и няма да има от кого да се боите в трите свята, само един от друг."
Получавайки от прародителя измолените дарове, братята се върнали в царството си. Постигнали велико могъщестрво, с радост ги посрещнали роднини и приятели. Слугите снели ленените наметки, умили телата им и ги намазали с благовонно масло, облекли ги в богати дрехи и ги украсили със скъпоценности. И ден след ден Сунда и Упасунда пирували в своя дворец с роднини, и годините минали за тях незабелоежимо, като един миг, в удоволствия и забави.
И ето, настанал ден, когато братята решили, че е време да изпълнят намисленото и да покорят вселената. Те събрали голямата и силна войска на асури, въоръжена с копия и боздугани, и в благоприятен ден излезли на поход, съпровождани от радостни викове на своите поданици и химни на придворни певци, предсказващи победа.
Отначало Сунда и Упасунда се вдигнали по въздуха в царството на Индра, за да утвърдят власт над небето. Свирепи, не знаещи страх, те търсели битка с боговете, но онези в смут избягали от небесното царство и се скрили под защитата[72] на Брахма. А братята завзели небето, покорили гандхарвите и нагите, и човешките племена, подчинили и подземния свят, и обитателите на морето. А после, за да лишат боговете от сила, Сунда и Упасунда ги оставили без жертвоприношения.
Изпълнявайки волята на братята, техните войни преминали по земята и навсякъде разрушили олтарите, чупели свещените съдове и предмети, гасили с вода жертвените огньове, разорили селата на мъдреците и убивали без жалост техните обитатели. Дара от Брахма охранявал нечестивите братя от проклятията на подвижниците и нищо не можело да удържи тяхната разбойническа войска. И брахманите в страх за живота си се разбягали от своите обители, отказвайки се от благочестивите обреди.
Така на земята се прекратили жертвоприношенията, но за братята и това било малко. За да не си върнат боговете властта над света, те решили да унищожат всички брахмани. Вземайки разни образи, превръщайки се на слонове, тигри, лъвове, мечки, те бродели по земята, издирвайки брахманите в техните тайни убежища и убивали всички.
Те носели смърт за всички два пъти родени*, всички преминали обред на посвещение - брахмани, кшатрии, вайши, и скоро замрял живота на земята и ужас се възцарил в света. Никой не смеел да възнася молитви към боговете, нарушени били обичаите и обредите; на земята не правели вече сватби и престанали да се раждат деца, запустели полята, пасбищата, обезлюдели градове и села. Опечалили се боговете, помръкнали слънцето и луната и звездите. А Сунда и Упасунда, покорили трите свята, се заселили на Курукшетра, доволни от своите деяния и своята власт.
С голяма скръб гледали боговете разорената земя, не знаейки как да си върнат властта над света. Те отишли при Брахма и започнали да го молят да усмири жестоките асури Сунда и Упасунда. Като поразмислил, прародителят решил, че е дошло време да накаже разрушителите на света. Той привикал при себе си Вишвакарман, божествен зидар и ваятел, и му наредил да създаде прекрасна дева, каквато още не е имало във вселената.
И Вишвакарман изпълнил волята на Брахма. От скъпоценни камъни и самоцвети, избирайки всичко най-прекрасно в трите свята, той сътворил небесна дева с такава съвършена красота, че нямало в нейното лице и тяло ни една черта, или частица, която да не прикове с неустоима сила погледа на всеки, който я погледне [73]. Брахма я нарекъл Тилотама*. Той й казал: "Иди при братята- асури Сунда и Упасунда, увлечи ги с твоята красота и пробуди в техните души ревност един към друг."
Когато Тилотама, покланяйки се смирено на прародителя, започнала да обхожда отляво надясно събранието на небожителите преди да се отправи да изпълни заповедта на Брахма, никой от боговете и светите мъдреци, не могъл гледайки към нея да остане безстрастен и всички завъртели глави след нея. Само царя на боговете и великия Шива устояли и не завъртяли глави, когато Тилотама минала край тях. Но когато тя минала край Шива от страната, където той не виждал, на главата му изникнало ново лице. Той стоял с лице обърнато на изток; и нови лица се появили от южната, и от западната, и от северната страна, така Шива станал с четири лица*. А по тялото на Индра, който също не можел да откъсне поглед от нея, се появили хиляда очи*, затова го наричат Хилядоокия*. Тилотама напуснала чертозите на Брахма и се отправила в обителта на свирепите асури Сунда и Упасунда.
През това ареме братята Сунда и Упасунда, покорили трите свята, и събрали в своето цярство несметни богатства, иззети от богове, гандхарви, наги, земни жители се предавали на безгрижни забави и развлечения в своята обител на Курукшетра. Те се кичели с дрехи и скъпи украшения, опияняващи питиета, весели игри, музика и танци. Не знаейки страх, умора, недъзи, те пирували и се развличали с прекрасни деви в цъфтящи градини и гори и във великолепни дворци.
И ето веднъж, когато били заедно с безгрижни красавици, които ги наслаждавали с пеене и танци, те пирували на една поляна в благоуханен планински склон на планината Виндхя, пред тях се появила Тилотама. Събирайки между дърветата цветя, тя се приближила към тях полугола, прикрита само с малко червен плат по бедрата си. Нейната красота така ги поразила, че те забравили пир и веселби и замряли във възхита, неспособни да отместят очи от нея. После и двамата напуснали пиршеството и се насочили към нея, обзети от непреодолима страст; и двамата я желаели. Сунда я хванал за дясната ръка, а Упасунда- за лявата, и горди от своята сила, богатство и власт, братята хвърляли един към друг страшни погледи. "Това е моя жена, а за тебе-повелителка!" - възкликнал Сунда, обръщайки се към брат си. "Това е моя жена и твоя снаха!" - възразил му Упасунда [74].
И за първи път в сърцата им възникнала вражда един към друг. В ярост те продължавали спора за Тилотама и накрая братята се нахвърлили един срещи друг, поклащайки тежки боздугани и пияни от вино, започнали да си нансят един на друг безжалостни удари, докато не паднали и двамата на земята, с изтичаща кръв. И нито един от тях повече не се вдигнал.
От страх се разбягали танцьорки и музиканти. Поразени от мъка, съветниците и близките на Сунда и Упасунда се върнали в Курукшетра, разказали за гибелта на братята на поданиците, и всички асури отново отишли в подземния свят, оставяйки земята и небето във власт на боговете.
Боговете ликували. Радостно посрещнали те красавицата Тилотама, избавила ги от напастта Сунда и Упасунда. Брахма й преложил какъвто иска дар, и тя избрала любов. Брахма й казал: "Ти вечно ще бъдеш млада и прекрасна и навсякъде, където идеш, твоята красота ще поражда любов в сърцата на тези, които те видят."
По кн.1 от Махабхарата. Това е ранна версия на мита за демон, с подвижничество добил като дар победа над боговете
и власт над света. (подобен мит е за Равана).
*два пъти родени- приобщени към знанието, представители на висша каста.
*Тилотама- съвършена във всяка своя частица. В "Хариванша", кн.XIX от Махабхарата е спомената като апсара, дъщеря на Кашапа и Муни. Мотива за борба с опасните демони и хора чрез съблазнение с красотата на апсари е разпространен в митологията на епоса. В частност безуспешния опит да бъде съблазнен Вишварупа.
*Четирите лица на Шива- характерна черта на този бог в епоса; казват, че южния му лик е пагубен за гледащия. По-често обаче в епоса четирилик се нарича Брахма, понякога също и Вишну.
*Хилядоокия- (Сахасракша) - един от епитетите, с който е наричан Индра в епоса. В други текстове "хиляда очи по тялото на Индра се обясняват като хиляда рани, появили се в резултат на проклятието на Гаутама за съблазняването на Ахалия.
26. ПОТОМСТВОТО НА ПУЛАСТЯ*два пъти родени- приобщени към знанието, представители на висша каста.
*Тилотама- съвършена във всяка своя частица. В "Хариванша", кн.XIX от Махабхарата е спомената като апсара, дъщеря на Кашапа и Муни. Мотива за борба с опасните демони и хора чрез съблазнение с красотата на апсари е разпространен в митологията на епоса. В частност безуспешния опит да бъде съблазнен Вишварупа.
*Четирите лица на Шива- характерна черта на този бог в епоса; казват, че южния му лик е пагубен за гледащия. По-често обаче в епоса четирилик се нарича Брахма, понякога също и Вишну.
*Хилядоокия- (Сахасракша) - един от епитетите, с който е наричан Индра в епоса. В други текстове "хиляда очи по тялото на Индра се обясняват като хиляда рани, появили се в резултат на проклятието на Гаутама за съблазняването на Ахалия.
Пуластя бил четвърти от синовете на Брахма и най-добродетелен сред тях - всички го обичали - и богове, и светите мъдреци. Той се отеглил в пусто място, на склона на голямата планина Меру и там бил суров подвижник. Тази местност, където била неговата обител, цветуща и благоуханна, обичали да посещават млади девойки, дъщери на мъдреци и наги, и апсари. Техните игри, песни и танци нарушавали покоя на подвижника. И веднъж той, раздразнен от безгрижните им веселби, казал: "Тази от вас, която проникне в границите на моята обител, ще бъде заплодена." Уплашени от тази заплаха, девите напуснали околността на обителта, но една от тях, наричаща се Илавила, дъщеря на царствен отшелник от слънчевия род, не знаейки за думите на Пуластя, се появила там на другия ден безстрашно. Не срещнала никоя от приятелките, Илавила се удивила. Тя чула гласа на отшелника, четящ ведите и в този миг почувствала, че е забременяла. Дъщерята на отшелника се смутила. Върнала се в къщи заливайки се от сълзи и разказала всичко на баща си. Досещайки се какво се е случило, отшелника отишъл при Пуластя и[75] го помoлил: "Вземи моята дъщеря за жена. Тя ще ти служи вярно - за теб и за твоето подвижничество." И синът на Брахма се съгласил да вземе дъщерята на отшелника за жена. Тя му служила вярно и той бил доволен от нея. Родил й се син, на който било дадено име Вишравас; той станал също такъв велик подвижник, както баща си.
Вишравас се оженил за Деваварнини, дъщеря на прославения мъдрец Бхарадваджи, син на Брихаспати. Син на Вишравас и Деваварнини бил Кубера*, също велик подвижник. Самият Брахма, доволен от това, как неотклонно следвал Кубера своите сурови обети, му се явил в съпровод от свита небожители и му дал награда. Творецът на вселената направил Кубера бог на богатствата и властелин на Якшите*, планинските духове, пазещи съкровищата. И още Брахма му подарил чудесната колесница Пушпака, която можела да лети във въздуха.
Когато Брахма се отеглили заедно със съпровождащите го богове, Кубера се обърнал към баща си и казал: "О почтенни, аз получих от прародителя желани дарове, но той не ми каза къде е моята обител. Къде ще живея и пазя моите богатаства?" Вишравас казал: "В южния океан има голям остров, и на този остров - планина, издигаща се над морето. На върха на тази планина стои чудесния град Ланка*, обкръжен от златна стена. Някога той принадлежал на племето на ракшасите* - демони-човекоядци. Ракшасите и якшите Прародителят създал в началото на творението и те се родили от неговите стъпала, страшни и непобедими създания, които Брахма предназначил да да бъдат пазители на първосъздадените води. Якшите, които Брахма даде днес под твоята власт, били добродетелни и послушни на волята на боговете; сега те пазят съкровищата на планините. Ракшасите, своеволно и дръзко племе, се заселили на остров, на който божествения зидар Вишвакарман*, внук на Дхарма, построил за тях златостенния град Ланка; те започнали да нападат самите богове и асури, и дотогава тревожили небожителите със своите набези, докато Вишну не се появил при тях върху великата птица Гаруда. В жестока битка Вишну и Гаруда победили ракшасите и ги изгонили от Ланка в подземния свят. Сега град Ланка, напуснат от жители, пустее. Нека там бъде твоята обител." Така Кубера станал властелин на чудесния град Ланка в южния океан.
Вождове на ракшасите били двама братя: Маляван и Сумалин. Сумалин имал дъщеря на име Кайкаси, по красота подобна на Лакшми. Веднъж Сумалин, излизайки от подземния свят, бродил[76] по земята и видял в небето чудесната колесница Пушпака, а на нея - Кубера, блестящия владетел на богатствата, летящ по въздуха от Ланка към планината Меру, за да посети обителта на баща си. И в главата Сумалин дошла мисъл, как да добие благо за ракшасите. Върнал се в подземното царство, повикал при себе си Кайкаси и казал: "О дъще моя, време е да се омъжиш. Досега никой не се е осмелявал да поиска ръката ти. Сега аз те пускам от бащиния ти дом. Иди на планината Меру, където живее великия подвижник Вишравас, син на Пуластя; избери го за свой съпруг!"
И дъщерята на Сумалин напуснала подземния свят и се явила в обителта на Вишравас в тоз час, когато подвижника извършвал агнихотра - приношение на огъня. Тя се поклонила пред него смирено, паднала в стъпалата му. Удивен Вишравас попитал: "Коя си ти, прекрасна дево? Защо си дошла при мен?" Тя отвърнала: "Името ми е Кайкаси. А намерението, с което съм дошла при тебе, о велики подвижнико ти сам ще прочетеш в моето сърце." Умъдрен в съзерцание, Вишравас проникнал във вътрешността на на душата й и казал: "Аз узнах желанието ти, красавице. Ти жадуваш да добиеш потомство. Така да бъде. Но ти си дошла при мен в неподходящ час - когато принасям жертва на огъня - ти ще родиш деца с ужасен облик и жесток нрав." "Смили се, о мъдри подвижнико - замолила Кайкаси - Не такова потомство желая за себе си." Тогава Вишравас обещал, че най-малкият й син ще бъде добродетелен и във всичко подобен на баща си.
Дошло време и Кайкаси родила син, страшен ракшас с десет глави и дванадесет ръце, с коси подобни на пламъци и зъби, стърчащи от устата му. В този миг, когато той се появил на света, помръкнало слънцето в небето, затресла се земята и кървави дъждове се излели от небесата на земята. Десетоглавия син на Вишравас нарекли Равана. След него се родил страшнния великан Кумбхакарна. Трето се родила на Кайкаси дъщеря с ужасен вид, с остри и дълги нокти - нарекли я Шурпанакха. Когато се появил на света най-малкия син- Вибхишана, на земята разцъфтяли цветя и небесна музика зазвучала от висините.
Равана и Кумбхакарна отрасли в глуха гора, От млади години те донесли много беди и мъки на хората, особено Кумбхакарна, който скитал по цялата земя, всявайки ужас на живите същества, и изял много добродетелни мъдреци. Веднъж Кубера, техния братовчед, на своята летяща колесница[77] Пушпака посетил обителта на баща си. Кайкаси го показала на синовете си, когато той прелитал по небето и казала: "Вижте, вашия брат, роден от същия баща, от който сте и вие! В сиянието на славата и могъществото си, той управлява богато царство, а на вас се падна жалка участ. Вие трябва да се сравнявате с неговото могъщество!" Изслушвайки думите на майка си, синовете обещали да изпълнят нейните желания. За достигане на могъщество те се подлагали на жестоко изтезание на плътта си. Кумбхакарна бил в подвижничесто хиляда години; лято в зной, той лежал между два огъня, през зимата - в студена вода. Вибхишана пет хиляди години престоял на един крак, вдигайки ръце към небето, и още пет хиляди години гледал слънцето без да отдрля поглед от него. Десетоглавият постил хиляда години и накрая като последна жертва изгорил в огъня всичките си десет глави.
Тогава прародителят се явил при Равана, доволен от неговото подвижничество и казал: "Избери си какъвто дар искаш!" Равана казал: "Искам безсмъртие, защото за живите същества в света няма по-голям враг от смъртта." Но Брахма му казал: "Безсмъртен да станеш не може!" Тогава Равана казал: "Да бъда неуязвим за асури и за богове, за птици супарни и за змии, за якши и за ракшаси. От други създания не се страхувам - хора? - какво са тези преходни пред моята сила." "Да бъде така" - казал Брахма и върнал на Равана принесените в жертва глави; и още му дал способност да приема всякакъв облик по желание.
После Брахма се обърнал към Вибхишана: "Поискай каквото желаеш, сине мой, аз съм доволен от тебе." и Вибхишана поискал душата му винаги да остава чиста и устремена към добродетел и в своите действия да не се отклонява от правилния път. И Брахма, зарадван, му казал: "Да бъде изпълнено твоето желание. Роден в страшния род на ракшасите, ти остана чист от греха и затова аз ти дарувам безсмъртие!" Така Вибхишана, без да поиска, получил безсмъртието, което напразно искал неговия по-голям брат.
Когато Брахма се готвил да дари изпълнение на желание за Кумбхакарна, небожителите се помолили на създателя със смирено събрани длани: "Не давай дар на Кумбхакарна, о владетелю, защото знаеш, че той ще го използва за злодеяния. Този нечестивец вече изяде десетки слуги на Индра, седем апсари в гората Нандана и множество праведни мъдреци и благочестиви хора на земята. Колко злини ще сътвори, ако получи дар от тебе!" Тогава Брахма преди да иде при Кумбхакарна изпратил при него[78] Сарасвати, богинята на словото и мъдростта и тя незабелязано влязла в гърлото му. И когато Брахма го попитял какво е желанието му, Кумбхакарана отвърнал: "Нека заспя за дълги години!" Тези думи произнесла вместо него Сарасвати. Брахма незабавно дарил това желание и се отеглил. И богинята на речта го последвала. А Кумбхакарна, дошъл на себе си, разбрал, че боговете са го измамили.
Когато Сумалин научил, че неговия замисъл е сполучил, и роднините му са получили дарове от Брахма, той излязъл от подземното царство, съпровождан от свои приближени ракшаси и се явил при десетоглавия. Прегърнал го и казал:"Голяма радост ни донесе ти, сине мой, когато получи дар от прародителя! Сега можем да се върнем в нашия дом, откъдето ни изгони Вишну, а ти ще станеш повелител на Ланка и ще възвеличиш племето на ракшасите, към което принадлежиш и царя, който ще бъдеш от днес. Без съмнение, брат ти Кубера не може по сила да ти противостои и ти ще вземеш от царя на богатствата неговите владения!" - "Как да посмея да изляза срещу старшия си брат, когото трябва да почитам като висшестоящ над мене?- възразил Равана. - Не ти подобават такива думи, о Сумалин!" Но един от съветниците на Сумалин, ракшас на име Прахаста, така му отговорил: "Няма братски чувства между войните, о десетоглави! Спомни си, че асурите и боговете - също са деца на един и същ баща, обаче няма мир между тях и безкрайна е борбата им. Затова ти трябва да последваш нашия съвет". И Равана убеден от тези думи, отвърнал "Така да бъде!"
Равана изпратил Прахаста при Кубер и заповядал да бъдат предадени на владетеля на богатствата такива думи: "Град Ланка, който ти командваш, принадлежи на ракшасите. Върни го на истинските му собственици и ще постъпиш справедливо, и ще заслужиш моята благодарност." Прахаста се отправил в Ланка и, заставайки пред Кубера, предал думите на брат му. На това Кубера отговорил: "Предай на брат ми, о ракшасе, че този прекрасен град стоеше напуснат от жителите си, когато ми беше подарен от баща ми. Нека брат ми Равана дойде при мен и ще бъдем владетели на Ланка заедно."
Така отвърнал Кубера на посланика и го пуснал, а сам отишъл при баща си за да му разкаже за притискането от страна на Равана. Вишравас му казал: "Сине мой, не встъпвай в спор с този злодей. Аз вече говорих с него и го порицах за грешното му поведение. Дарът на Брахма го е преизпълнил със щестлавие. Върви на север. в планината, там на върха Кайласа*, в прекрасна цветуща местност, където[79] намират приют и се събират за радостни празненства и игри гандхарви и апсари, и наги и кинари*, чудесни музиканти с конски глави - там ще бъде твоята обител." И последвайки съвета на баща си, Кубера заедно със своите жени, синове, съветници и приближени и поданици, напуснал Ланка и се отеглил на север, в Кайласа. Равана, радостен, заел скъпоценната Ланка заедно с ракшасите, които го обявили за цар. Свирепите и войнствени ракшаси се преселили от подземнито царство в Ланка, в царството на Равана; ракшасите с мирен нрав, следващи добродетелите, се отеглили заедно с якшите под властта на Кубера.
Съдържанието на този мит е взаимствано основно оъ Рамаяна, оттам е и родословието на Кубера и ракшасите.
*Кубера- Именува се също Вайшравана, тоест син на Вишравана, Раджараджа- цар на царете; образ относително късно включен в пантеона. В Махабхарата Илавила не е баба, а майка на Кубера. В някои епически текстове Кубера е син на Пуластя, роден от крава. Вишравас е негов младши брат. Равана с братята си са негови племенници. В късната индуистка митология Кубера често губи божествената си природа.
*Якши- в индийската митология свръхестествени същества, изглежда тясно свързани по произход с ракшасите. В някои текстове якшите са демонични вредоносни същества, но в отличие от ракшасите, в епическата литература и по-късно те се представят в положителен аспект, като планински духове, пазители на съкровищата на Кубера, като полубогове с прекрасен облик. Понякога се идентифицират с гухяки (друг вид планински духове).
*Ланка- митичен остров в южния океан и град разположен на него. По-късно се нарича Цейлон, но в най-древната епоха това име изглежда се е отнасяло за друг остров, в който някои изследователи виждат фантастична представа на древните индийци за Мадагаскар.
*Ракшаси- един от основните класове демони в индийската митология, започват от Ригведа. В късноведийската литература се различават три класа демони: асури, ракшаси и пишачи - които противостоят съответно на три класа същества с положителен характер - богове, хора и предци - като техни врагове. Във ведите ракшасите се изобразяват като нощни бесове, разнолики- явяващи се в облика на различни зловещи животни или птици. В Атхарваведа те по-често приемат човешки образ, обикновено чудовищен и заплашителен - триглави, четириоки, с рога по ръцете и т.н. По-късно ракшасите са великани-людоеди, живеещи в горите, нарушаващи обредите на светите отшелници. В Рамаяна, откъдето са взаимствани епизодите в това изложение, техните образи в известен смисъл губят митологичния си характер и в тях се прокрадват черти на някакви народности, възможно - аборигенни народности от южна Индия, оказали съпротивление на арийската експанзия в древни времена. В епоса произхода на ракшасите се обяснява различно, понякога техен прародител (също и на якшите) е Пуластя, а определена разновидност на ракшасите - найрити - произлизат от зловещото божество Нирити - Разрушение. Приведеният тук по Рамаяна кн.7 мит за пораждането на ракшасите от Брахма като пазители на първосъздадените води (както и якшите) е свързан с етимологията на думата ракшас - ракш означава "защитавам, охранявам" (друго тълкувание е вредоносни същества, от които е нужна защита). Други названия на ракшасите са ятхудхани (магове), нишичари (бродещи в нощта)
*Вишвакарман- Всесъздател - във ведийската литература един от епитетите на бога-творец Праджапати, в епическата - самостоятелен образ (божествен зидар, покровител на изкуства и занаяти), постепенно изместващ образа на древния Тващар, а по-късно идентифициран с него. В пураните се нарича Прахабса, божество от второстепенната група Васу, считани за синове на Дхарма, но в епоса се наричат и синове на Брахма.
*Кайласа- планина в Хималаите, на север от Манаса, в индийската митология - резиденция на Шива у и Кубера.
*Кинари- митични същества, небесни музиканти, асоциирани с гандхарвите, понякога изобразявани като хора с конски глави, а понякога- като гръцките кентаври.
Утатхя, като узнал за похищението на жена си, изпратил при Варуна небесния мъдрец Нарада, вестител на боговете и вожд на гандхарвите. Нарада се спуснал в подводното царство и се представил пред бога на океана. "Ти си пазител на света, а не разрушител, о Варуна! - казал му той = Защо си похитил жената на мъдрия Утатхя, дадена му по закон от нейния баща и дядо? Ти трябва да върнеш незабавно!" Но Варуна отвърнал: "Аз я обичам и не мога да се разделя с нея. Върви си оттук!" И като хванал Нарада, го изхвърлил от своя дом. Нарада се върнал при Утатхя и унило казал "Варуна не иска да върне твоята жена. Той ме изгони от дома си. Върни си я сам, както знаеш, о велики подвижнико!"
Като чул думите на Нарада, Утатхя се разгневил. Той се обърнал към свешената река Сарасвати* и пожелал тя да престане да тече в океана и да потъне в пустинята. И от силата на неговото подвижничество[60] Сарасвати спряла и потънала в пустинята на своя път към океана, и много други реки, устремени към океана пресъхнали, без да достигнат океана и престанали да го подхранват с вода. А на земята Утатхя заповядал, на тези места, където по-рано имало обширни езера, да остане суша. И със силата на своето подвижничество той пресушил самия океан. Под гнета на всички тези бедствия Варуна, владетел на водите се умислил. Дълго упорствал, но когато останал без последните си владения, се подчинил и отвел красивата Бхадра при Ангирас. И Утатхя получил своята жена обратно, и радостен, върнал на Варуна водите му. Само река Сарасвати от тогава не достига океана; уморена, тя завършва пътя си в пустинята.
По махабхарата, XIII. Митът отчасти дублира сказанието за Агастя
*Сарасвати- река с важна роля във ведийската епоха. В древността, вероятно се е вливала в арабско море, сега е плитководен ручей изчезващ в пясъците на Раджастан. Митът отразява реален факт за пресъхването на реката по това време.
28. СКАЗАНИЕ ЗА РУРУ*Сарасвати- река с важна роля във ведийската епоха. В древността, вероятно се е вливала в арабско море, сега е плитководен ручей изчезващ в пясъците на Раджастан. Митът отразява реален факт за пресъхването на реката по това време.
Някога царя на гандхарвите Вишвавасу срещнал красивата апсара Менака* и те се влюбили един в друг. Съюзът им не бил щастлив и като дошло време, Менака родила момиче с необикновена красота. Тя оставила новородената си дъщеря на брега на река, недалеч от обителта на отшелника Стулакеша. Стулакеша видял на пясъка хвърленото дете и от жалост взел момичето в своята обител, отгледал го и се грижел за него. Когато дъщерята на Менака пораснала, славата за нейната красота и добродетел се понесла навсякъде. Разумна и кротка, тя радвала сърцето на светия подвижник със своята красота и добър нрав, затова той я нарекъл Прамадвара- даряваща радост.
Веднъж я видял в тази обител благородния Руру, син на Прамати, внук на великия мъдрец Чявана и Суканя; той обикнал от сърце прелестната дева. Руру казал за това на баща си, благородния Прамати и онзи отишъл при Стулакеша и поискал съгласието му да даде Прамадвара за жена на Руру. Стулакеша с радост се съгласил и двамата родители назначили ден за сватба.
Не оставало много време до назначения ден, Прамадвара танцувала с приятелки в гората и подскачайки, не забелязала змия, която свита на пръстени спяла под дървото и я настъпила. Тозчас змията забила отровни зъби в крака на безгрижната Прамадвара и отровена, девата паднала на земата без признаци[81] на живот. Но и мъртва тя била по-красива, отколкото преди.
Стулакеша я намерил в гората, неподвижно простряна на земята, подобно на цвят на лилия. И други отшелници и горски жители дошли и горчиво плакали над изстиващото й тяло; а Руру, безсилен да понесе скръбта, се усамотил в гъстата гора. Той бродил, изгарян от мъка, а сърцето му оставало редом с бездиханната Прамадвара.
"О пресветли богове - молил се Руру - смъртта ми отне невестата пред самата сватба; загинала от змийско ухапване, тя лежи на земята. От млади години не съм се отклонявал от изпълнението на дълга. Нима не съм заслужил награда? Върнете ми прекрасната Прамадвара, о всемогъщи богове!"
Боговете се смилили над мъката на Руру и му изпратили вестител.
"Напразно жалиш и плачеш, о Руру. - казал му вестителя - Смъртният има само един живот и ако той е отлетял, думите няма да спрат мъката. Но има средство, определено от боговете: ако ти се осмелиш да прибегнеш до него, ще си върнеш своята Прамадвара. Дай й половината от своя живот и тя ще възкръсне от мъртвите!"
"О най-добър от божите вестители - казал Руру - с радост ще дам половината от живота си на Прамадвара. Нека се върне тя при мен, любеща и прекрасна както преди!" - и едва казал тези думи, тя се повдигнала от земята като събудена от сън и за голяма радост на приемния си баща, и на Руру, и всички отшелници и горски жители, бог Яма върнал живота на невестата на Руру, но живота на самия Руру от този ден бил съкратен наполовина.
В благоприятен ден направили сватба Руру и Пвамдвара и дълго се наслаждавали на живот, желаейки си един друг добрина и щастие. Но когато си върнал любимата на скъпа цена, Руру от тогава дал обет да изтребва змии. И ги убивал навсякъде, където ги виждал.
Веднъж той видял в гората неотровна змия дундубха* и вече вдигнал тежка пръчка за да я убие, когато змията замолила за пощада. "Защо ти искаш да ме умъртвиш, мен, не причиняваща вреда на хората? - казала змията - Ти не бива да убиваш дундубхи само за това, че по вида си те са сходни с отровните змии." И змията разказала на Руру[82] че някога е била човек, благочестив мъдрец, и живеел в горска обител със свой приятел- подвижник. Веднъж той намислил да се пошегува с приятеля си и направил змия от трева, за да го уплаши. И онзи се уплашил така, че изгубил съзнание, но идвайки на себе си проклел неразумния си приятел: "За да ме уплашиш ти направи тази змия без отрова; Да се превърнеш сам в неотровна змия!" Но после се смекчил и добавил: "Когато срещнеш добродетелния отшелник Руру, син на Прамати, ти ще се избавиш от това проклятие!". И когато змията дундубха разказала това на Руру, проклятието изчезнало от него и се превърнала отново в човек. И той казал на Руру: "Остави избиването на змии, о благочестиви отшелнико! Брахманът не трябва да убива никого; непричиняването на зло към живите същества трябва да е за него висш закон. Послушай ме!" И Руру, убеден от думите на мъдреца, от този ден прекратил изтребването на змиите.
По кн.1 от Махабхарата. Името Руру означава елен. В пураните се споменава като име на една от незначителите
божества от група Вишведеки.
*Менака апсарам славеща се с красота; в пураните и епоса се казва, че е дъщеря на Брахма и жена на Химават.
*дундубха водна неотровна змия
29. ПАЗИТЕЛИ НА СВЕТА**Менака апсарам славеща се с красота; в пураните и епоса се казва, че е дъщеря на Брахма и жена на Химават.
*дундубха водна неотровна змия
След падането на Нахуша от небесния трон, боговете Яма, Варуна* и други, помогнали на Индра да се върне от изгнание, разделили властта над вселената. Брахма ги направил пазители на страните на света.
На Индра той дал да властва над изтока, страната на боговете. От тогава изток се охранява от Айравата, белия слон на Индра, главен от световните слонове- дигнаги*; огромни като планини, с четири бивни у всеки, тези слонове от четирите страни държат земята. Индра управлява източната страна на земята заедно със седемте мъдреци, и му служат боговете адити, апсари и гандхарви, и сидхи* - безгрешни обитатели на поднебесието, планети и звезди, жертвени огньове, ветрове и облаци, свети отшелници и доблестни царе, извършили обета раджасуя*
Яма от това време управлява юг, страната на предците. Там зад края на земята, обвита в мъгла стои неговата обител. Пътя йъм Питрилока*- света на предците пазят две чудовища Шарбаха*, потомци на Сарама, пъстри и четириоки. Мрачни като диви джунгли са владенията на Яма, но дървото там няма сянка, там няма вода, няма място за отдих; и всички души на добродетелните намират там облекчение. На Яма принадлежат ужасните адове дълбоко под земята, в света Расатала*, и там отиват душите на тези, които са извършили тежки грехове на земята.Слънцето, Луната, Вятъра , Огъня и Водата - са съгледвачи на Яма, свидетели на злодействата, направени на земята. Слугите му - кинкари - със страшен облик, с червени коси, остри уши и широки усти, облечени в черно - отнасят в царството на Яма душите на умрелите, за които ги изпраща владетеля им.
Но златния дворец на Яма, построен от небесния зидар Вишвакарман е великолепен и пълен с богатства, и там душите на праведните вкусват блаженство, наслаждавано от гандхарви и апсари. Заедно с жена си Дхуморна, дъщеря на Дакша, Яма е цар на справедливост и съдия, владетел на наказващия жезъл, управлява царството на предците и Смъртта. Слонът на Яма - Махападма - пази юг.
На Варуна принадлежи запада. Той управлява във великолепен бял дворец, построен от Вишвакарман на дъното на океана. Този дворец е ограден от възхитителни градини, където на дърветата растат скъпоценни камъни и пеят птици с невиждана красота, където никога не е твърде студено, нито твърде горещо. В царството на Варуна отиват загиналите в битки асури, Някога Яма ги пленил и дал под властта на океана; от тогава демоните умирайки отиват при варуна, както хората- в царството на Яма или Индра. Варуна съди демоните и ги наказва за греховете така, както Яма - хората.
Варуна седи на трон в своя дворец със своята жена Сидхи*, дъщеря на Ушанас и трона му е обкръжен от сонми дайти и данави, морски чудовища макари и тимингали*, четири океана, реки, извори и езера. Слонът на Варуна - Вамана - охранява запада.
Север се управлява от Кубера, цар на царете, владетел на богатствата и повелител на якшите. Обкръжен от цветущи градини и горички, стои там чудесния град Алака, обител на Кубера. Там реките и езерата са пълни с лотоси и ята лебеди посещават техните води, а по бреговете бродят диви слонове, антилопи, биволи, мечки и всякакви други зверове. Владенията на Кубера, пълни със съкровища, пазят свирепи якши, ракшаси и кинари. Освен това, той властва и над ужасните демони найрити, родени от мрачното божество Нирити, разрушението. Чудесната колесница на Кубера влачат служителите му гухяки - полуконе, полуптици. Слонът на Кубера - Сарвабхаума - пази северния край на земята.
Дворецът на Кубера, построен от Вишвакарман, е подобен на бял облак, обвит от злато и виси във въздуха над планините. Там Кубера заедно със съпругата си Ридхи, изобилието, е обкръжен от якши, гухяки, ракшаси и видядхари- красиви духове на планинските гори. До трона му също стоят Планините начело с Меру и Съкровищата. Там го посещават боговете; и гандхарви, апсари и кинари веселят събралите се с пеене, музика и танци. Кубера заедно с приятеля си Индра управлява севера и изтока, на тях двамата принадлежи небесната гора Нандана.
Великият бог Шива, обитаващ там, на север, в планините на Хималая - също е приятел на Кубера. Веднъж Кубера срещнал Шива с неговата съпруга Ума, красивата дъщеря на Хиамват* и дръзко погледнал с лявото си око. Тозчас окото му пожълтяло- богинята го изгорила с гнева си. От тогава Кубера е едноок. Но след това той осем столетия се покайвал жестоко и Шива се смилил, простил му и му дарил своята дружба.
Брахма назначил пазители и на междинните страни на света. Пазител на североизтока станал бога на Луната Сома, на югоизток - бога на слънцето Суря, на югозапад - бога на огъня Ахни, на северозапад - Ваю, бог на вятъра.
*пазители на света- локапали - понятив, развито в епическата митология, за означение на осем (отначало
четири) божества, заемащи в йерархията на епичния пантон степен след трите върховни богове- Брахма, Вишну и Шива.
В ранните епически текстова има четири пазителя: Индра, Яма, Варуна и Агни или Индра. Сома, Варуна, Яма (т.е. древни
ведийски божества) отстъпват в епическия период на втори план след трите върховни боове и заемат подчинено,
но все пак достатъчно висока положение. На всеки се дава във власт една от страните на света, разпределението им
се колебае в разни текстове, макар Варуна като правило се асоциира със запад, Яма - с юг. Мястото на Кубера
относително късно е включено в пантеона. Като пазител на севера отначало е посочен Сома (или Индра, пазител на
изтока е Агни). Окончателното разпределение на сферите на власт е указано в горното изложение заедно с
промеждутъчните посоки (локапали) е фиксирано още в пураните.
*Варуна- в ранната ведийска епоха върховно божество от пантеона, в епическата митология губи бившето си величие и става подчинен на върховната триада бог на води и океани, един от пазителите. *Дигнаги- или динаги - слонове на страните на света - космически слонове, съгласно представите на древните индийци поддържащи земята от четирите й страни. Иманата на слоновете варират в различните текстове, тук са избрани най-разпространените в епичната митология.
*Сидхи- съвършени, свети - в епичната митология свъхестествени същества, полубогове, обитавщи въздушното пространство в поднебесието; смятат се безсмъртни до края на махаюга, тоест до гибелта на вселената.
*Раджасуя- тържествено жертвоприношение, възцаряване.
*Питрилока- свят на предците - още в брахманите се разграничава от Девалока (свят на боговете)
*Шарбара- или Шабала (петнист) - някои изследователи приближават това до Цербер (гр. Керберос) от античната митология. В реда на текстовете е име само на едно от кучетата. Другото се казва Удумбала (Черния).
*Расатала- в епичната митология това е нисшата сфера от света, ад, разположен под седемте подземни свята на Патала. В пураните царството на Яма включва голям брой адове, за всеки грях, с различни наказания.
*Сидхи- - Жена на Варуна, олицетворение на изкуството на магии и вълшебства.
*Макари и тимингали- - митични морски чудовища.
*Видядхари- - Духове на гори и планини, асоциират се с Кубера и Шива; в индийската митология се появяват късно. Ролята им нараства в класическия период. По своя митологичен характер видядхарите напомнят за елфите от европейския фолклор.
*Ума, дъщеря на Химават- - съпруга на Шива, един от най-значителните образи в индуистката митология и религия, по много черти свързана с древен култ лъм богинята-майка при доарийското население на Индия. Други имена са Парвати, Гаури, Кали, Дурга и т.н.
30. СКАЗАНИЕ ЗА АУРВА*Варуна- в ранната ведийска епоха върховно божество от пантеона, в епическата митология губи бившето си величие и става подчинен на върховната триада бог на води и океани, един от пазителите. *Дигнаги- или динаги - слонове на страните на света - космически слонове, съгласно представите на древните индийци поддържащи земята от четирите й страни. Иманата на слоновете варират в различните текстове, тук са избрани най-разпространените в епичната митология.
*Сидхи- съвършени, свети - в епичната митология свъхестествени същества, полубогове, обитавщи въздушното пространство в поднебесието; смятат се безсмъртни до края на махаюга, тоест до гибелта на вселената.
*Раджасуя- тържествено жертвоприношение, възцаряване.
*Питрилока- свят на предците - още в брахманите се разграничава от Девалока (свят на боговете)
*Шарбара- или Шабала (петнист) - някои изследователи приближават това до Цербер (гр. Керберос) от античната митология. В реда на текстовете е име само на едно от кучетата. Другото се казва Удумбала (Черния).
*Расатала- в епичната митология това е нисшата сфера от света, ад, разположен под седемте подземни свята на Патала. В пураните царството на Яма включва голям брой адове, за всеки грях, с различни наказания.
*Сидхи- - Жена на Варуна, олицетворение на изкуството на магии и вълшебства.
*Макари и тимингали- - митични морски чудовища.
*Видядхари- - Духове на гори и планини, асоциират се с Кубера и Шива; в индийската митология се появяват късно. Ролята им нараства в класическия период. По своя митологичен характер видядхарите напомнят за елфите от европейския фолклор.
*Ума, дъщеря на Химават- - съпруга на Шива, един от най-значителните образи в индуистката митология и религия, по много черти свързана с древен култ лъм богинята-майка при доарийското население на Индия. Други имена са Парвати, Гаури, Кали, Дурга и т.н.
Някога цар Критавиря, потомък на Яду, извършил голямо жертвоприношение, на което жреци били мъдри брахмани от рода Бхригу, познавачи на свещените обряди. На края на жертвоприношението щедрия цар надарил всички жреци от този род с несметни богатства. Минали много години и Критавиря умрял. И настанало време, когато при потомците на Критавиря хазната съвсем се опразнила и те били в голяма нужда. Тогава, помнейки щедростта на своя предшественик, те отишли при брахманите от рода Бхриху, да ги помолят за помощ. А онези или зарили богатствата си в земята, или вече ги раздали на разни странстващи отшелници, но когато при тях дошли кшатриите, потомци на Критавиря, брахманите ги уверили, че рода Бхригу отдавна е обеднял и загубил всичко получено някога.
Но веднъж един от кшатриите копаел земята в границите на обителта на един потомък на Бхригу и намерил там съкровище [85], скрито от стопанина.Тогава кшатриите от рода Критавиря се досетили, че са ги измамили. И започнали безжалостно да убиват всички брахмани принадлежащи към рода Бхригу. Те обходили цялата зема, навсякъде убивайки Бхаргавите, без да щадят малки деца и бременни брахмански жени.
Тогава жените на брахманите от рода Бхригу от страх избягали в северните планини. И една от тях, скрила се на планината Химават за продължението на рода скрила плода си в своето бедро. Кшатриите, преследвайки избягалите жени дошли до Химават и видели брахманката. Те се запътили към нея, но в този миг сина й, разкъсвайки бедрото на майка си, се появил на света; той сияел по-ярко от слънцето и нетърпимия блясък ослепил жестоките кшатрии.
Ослепели, те започнали да бродят по планинските долини, измъчвани от скръб и страх и не могли да намерят път. Тогава се обърнали към брахманката, молейки я да се смили и да им върне зрението. Тя им казала: "Не съм ви лишавала от зрение и в мен няма гняв към вас. Синът ми, роден от бедрото ми ви ослепи като отмъщение за кръвта на неговите роднини. Молете него, о кшатрии да се смили над вас!" И кшатриите паднали в краката на родения от бедрото и го молили да им върне зрението. И младенецът се смилил над тях и им върнал очите. Тогава кшатриите се върнали в царството си, обещавайки да се откажат занапред от злодейства. Но когато този потомък на Бхригу пораснал, той решил да отмъсти за гибелта на роднините си.
Наричали го Аурва, което значи роден от бедро. Той станал велик мъдрец и изтезавал плътта си за изпълнение на обет. Той решил да отмъсти не само на кшатриите от рода Критавиря, изтребили потомците на великия Бхригу, но и целия свят, който е допуснал това злодеяние. Той решил да унищожи вселената, като я подпали с огъня, породен от великото му подвижничество.
Тогава загиналите роднини му се явили от света на предците и го замолили да не прави това. "Участта, постигнала нас е била предопределена от по-рано, Аурва! - казали те - Ние сами искахме смъртта и не се съпротивлявахме на убивашите. Ти не трябва да се гневиш на света, о велики подвижнико! Това което си намислил не е добро за нас. Укроти огъня на своя гняв и пощади света!"
Аурва им възразил: "Но моя обет не може да остане [86] напразно, о предци! Хората и боговете допуснаха изтребването на потомците на Бхригу, убийствата на невинни жени и деца - те трябва да понесат за това наказание! Злото се умножава, ако остане безнаказано. И ако този, който е в сила да ги накаже не направи това, той става съпричастен. Този страшен огън, роден от моето подвижничество и праведен гняв ще изгори мене самия, ако не го пусна на воля!"
Тогава предците казали: "Този огън,готов да изпепели вселената, пусни във водата, от която е възникнал целия свят и на която той стои. Нека се таи на дъното на океана, докато не дойде срока за гибелта на вселената; тогава той ще излезе навън, за да опожари света." Аурва така и направил. Той пуснал огъня на своя гняв в океана, където огъня се превърнал в огромна конска глава. И до днес в най-далечния край на океана на страшна дълбочина се таи Вадавамукха*, Конската паст, поглъщаща води, този вселенски огън, който ше се изтръгне навън в часа на кончината на света и ще унищожи всичко.
По кн.1 от Махабхарата. В по-късната митология Аурва е син на Чявана и внук на Бхригу.
*Вадавамукха- конска паст - разпространена в индойската космография представа за огнедишащ вход на входа на подземния свят на дъното на океана, близо до южния полюс.
31. СКАЗАНИЕ ЗА ЦАР МАРУТА*Вадавамукха- конска паст - разпространена в индойската космография представа за огнедишащ вход на входа на подземния свят на дъното на океана, близо до южния полюс.
Брихаспати, син на Ангирас имал младши брат на име Самаварта, който не му отстъпвал по мъдрост и благочестие и вечно съперничил с него в изкуството на заклинания и обреди. Брихаспати не обичал младшия си брат и постоянно го обиждал и притискал. И като не издържал тези обиди, Самварта напуснал бащиния си дом, изоставил своето имущество и се отеглил в гората, където живял гол под открито небе, отрекъл се от света.
И имало на земята могъщ цар на име Марута, произлизащ от рода Недиштха, осми син на Ману. Могъществото и смелостта на цар Марута били безгранични и той предизвикал самия Индра, владетеля на боговете. И великия Индра, победител на страшните асури, не могъл да победи Марута, добродетелния и надарен със всички достоинства господар.
Веднъж цар Марута намислил да извърши тържествено жертвоприношение и поканил за изпълнение на обреда Брихаспати, тъй като Ангирасите били наследствени жреци в рода Недиштха. Когато Индра узнал за намерението на Марута, той казал на Брихаспати: "Ако ми желаеш доброто, не извършвай[87] обряд за Марута; сега ти си мой жрец. Аз владея трите свята, Марута управлява само на земята. Ти си върховен жрец и наставник на боговете; може ли да се унижаваш до изпълнение на нареждания от смъртен цар? Избирай - или ще бъдеш мой жрец, или жрец на Марута." И Брихаспати, като размислил, обещал на Индра, че ще остане жрец на боовете и няма да извършва обреди за Марута.
И когато Марута се обърнал към Брихаспати с молба за извършване на жертвоприношение, наставника на боговете му отказал, Смутен и огорчен се върнал Марута в своето царство, не знаейки какво да прави, защото всичко било приготвено за извършване на обряда от сина на Ангирас. По пътя той срещнал божествения мъдрец Нарада; и онзи го попитал "Какво става с теба, о прославени царю? Виждам, че те разяжда някаква тревога. Разкажи ми какво смущава твоя покой и може би аз ще ти помогна." И Марута му разказал за замисленото жертвоприношение и отказа на Брихаспати. Тогава Нарада казал: Брихаспати има младши брат на име Самварта, който не му отстъпва в извършването на обреди. Сега той броди по земята като гол отшелник, отрекъл се от светски радости, удивяващ смъртните със своя див и безумен облик. Но той ще може да извърши жертвоприношението, ако го убедиш." "Къде да го намеря?" - попитал Марута. Нарада казал: "Сега той тръгва към Бенарес, в образа на странник. Върви там и до вратите на града положи мъртво тяло. Преминаващият, който го види и се отвърне, ще бъде Самварта. Последвай го и когато се окажете на безлюдно място, се приближи до него и го помоли да извърши обряда. А ако те попита кой ти е казал за него, назови моето име, но не му казвай къде съм; кажи, че след разговора съм влязъл в погребален огън."
Цар Марута направил всичко, както го посъветвал мъдрия Нарада. Той тръгнал към Бенарес и пред градските врати положил мъртво тяло. Скоро забелязал преминаващ странник, който при вида на мъртеца се отвърнал встрани от града. Марута го последвал със събрани смирено ръце и те дошли до безлюдно място. Там Самварта се обърнал към царя и като го наругал, започнал да го замерва с кал. Но Марута покорно понесъл всички оскърбления и неотстъпно следвал безумния странник. Накрая, след дълъг път те се приближили до висока смокиня и Самварта седнал в сянката й за отдих.[88]
Той обърнал мрачен поглед към царя и казал: "Как ме намери? Кой ти е разказал за мен? Ако ми кажеш истината, твоите желания ще се изпълнят, ако произнесеш лъжа, главата ти ще се разлети на хиляда къса!" Марута отвърнал с почит: "Мъдрия Нарада ме срещна по пътя и ми каза, че ти си син на Ангирас, който е бил жрец на нашия род и аз тръгнах да те търся." "А къде е сега Нарада?" - попитал Самварта и царя отговорил, че след разговора Нарада е влязъл в погребален огън. "Нарада ми каза, че ти можеш да извършиш за мен великия обряд" - казал царя. Самварта, доволен отговорил: "Аз мога да извърша всякакъв обряд." Но после изпаднал в истерия, и обсипвайки царя с пръст, запитал "Защо си дошъл при мен? Виждаш, разума ми е помрачен и аз извършвам безумства." И още Самварта казал: "Брат ми Брихаспати, наставник на боговете може да извърши за тебе обредите, иди при него." Нарута му разказал как вече е молил за това Брихаспати и как е получил отказ. "Той ми отказа не заради грешка извършена от мен; аз в нищо не съм се провинил пред него, нито пред боговете - казал Марута - Но повече няма да го моля".
Тогава Самварта му казал: "Аз мога да изпълня всичко, което искаш, о царю, само ако следваш моите наставления. Но помисли за това, че Брихаспати и повелителя на небесата ще се разгневят не на шега, когато разберат за нашата уговорка. Когато те узнаят, че ти си ме повикал за върховен жрец на тържествено жертвоприношение, те ще се постараят да направят всичко за да ти навредят. Затова ми обещай, че ще бъдеш твърд в решението си и тогава аз ще ти помогна. Ако ти се поколебаеш, аз ще превърна в пепел тебе самия, и целия ти род!" И Марута обещал: "Ако те напусна, да не достигна никога до блажената обител на праведните!"
Синът на Ангирас казал: "Слушай ме, о царю Аз ще ти разкажа какво трябва да направиш. Има на север в Хималайските планини висок връх, наречен Мунджават. Там извършва велико подвижничество Шива, съпруг на прекрасната дъщеря на планините. Там него, заедно с Ума ги обкръжават стотици духове, там отиват да го почитат боговете Адити и Васу, Яма и Ашвините, Кубера, якшите, гандхарви и апсари, небесни мъдреци. Там на планината, блестящ в лъчите на утринното слънце Шива прекъсва своето подвижничество, за да се развлича с игри с буйните слуги на Кубера, диви[89] и зловещи по облик. Там слънчевия зной не изгаря и не духа студен вятър, нито глад, нито жажда, нито старост, ни смърт угнетяват обитателите на този край. Недрата на планината пазят в себе си съкровищата на Кубера, на склоновете й святкат на слънчевите лъчи златни наноси и заплашителните стражи на бога на бопгатствата ги пазат от неканени пришълци. Иди там, о царю и почети великия Шива, назовавайки го с многобройните му имена*: Рудра, Шарва, Шанкара, Пашупати, Махадева, Хара, Ишана и всички други. И тогава ти ще получиш достъп до златото на Кубера, от което трябва да се направят съдовете за нашето жертвоприношение." И цар Марута направил всичко, както му казал Смаварта и намерил златото на Кубера.
Чувайки за този успех на цар Марута и за това, че ще бъде изършено велико жертвоприношение от Самварта, Брихаспати дълбоко се натъжил и помислил, че Марута по могъщество ще надмине самите богове, а жреца му ще получи несметни богатства и гръмка слава. Мисълта за това угнетявала наставника на боговете така, че той побледнял и лицето му помръкнало. Индра забелязал измъчения му вид и попитал за причината на тъгата му. "Марута възнамерява да устрои велико жертвоприношение и брат ми Саварта ще му бъде върховен жрец." - отвърнал Брихаспати. "И какво те засяга - възразил му Индра - ти стана жрец на небожителите и се възвиси в света, където няма нито старост, нито смърт. Какво може да ти направи Самварта?" - "Успеха на съперника винаги наранява сърцето - отвърнал Брихаспати - По същата причина и ти водиш безкрайна война с асурите и се сражаваш с тези, които трвъред много се извисят. За мен е непоносима мисълта за възвишаването на брат ми Не допускай да бъде изършено това жертвоприношение, о Индра!"
Тогава Индра изпратил при цар Марута бог Агни: "Кажи на царя- за изпълнението на обряда да извика Брихаспати, а затова аз ще го направя безсмъртен!" Богът на огъня се отправил даа изпълни поръчението на Индра, и с рев изгаряйки гори по пътя си, дошъл при цар Марута. Царят го приел с почит: "Самият бог на огъня се яви днес в моите чертози!" Той поднесъл на госта почетно питие и вода за умиване на краката. Агни му предал думите на Индра: "Нека Брихаспати извърши за тебе това жертвоприношение, а царя на боговете за това ще те избави от заплашващата те старост и смърт." Но Марута отвърнал: Днес Брихаспати извършва обреди за владетеля на небесното царство, как може той да бъде жрец на смъртен цар? Брахманът Самварта ще направии за мен [90] този обряд." Самварта казал: "Иди си, Агни и не се връщай повече да предлагаш Брихаспати за жрец на цар Марута, или ще те изгоря с пламъка на моя взор!" И Агни, застрашен, се отеглил.
Когато Индра узнал от него за отказа на Марута, му казал "Иди при цар Марута отново, о Агни и му кажи, че ако той не призове Брихаспати за извършване на обряд, аз ще го поразя с моята ваджра." Но Агни не пожелал да иде там отново: "Изпрати някой друг, о Шакра - казал той - Аз се боя да се връщам с такова поръчение. Не бива да въвеждаме в гняв могъщите жреци. Спомни си как ти искаше да поразиш с ваджрата си Чявана и какво излезе от това." - "Велико е, наистина могъществото на брахманите - казал Индра - но аз няма да търпя дързостта на този земен цар." И той се обърнал към Дритаращра, един от вождовете на гандхарвите, и му наредил да иде и предаде думите му на Марута.
Вождът на гандхарвите отишъл при Марута и предал волята на царя на боговете: "Ако не приемеш Брихаспати, Индра ще те порази със своето гръмотевично оръжие." Но Марута му отговорил: "Няма по-тежък грях от предаването на приятел. Аз обещах на Самварта, че той ще бъде мой жрец на това жертвоприношение, и ще удържа думата си. Брихаспати нека извършва обреди за небожителите. Предай това на царя на боговете, о Дритаращтра." - "Пази се, о царю - казал в отговор гандхарва - Чуваш ли гръмотевиците, чуваш ли страшния глас на Индра от небето? Помисли за собственото си благо, сега е време за това".
Тогава Марута, разтревожен, се обърнал към Самварта: "Наистина, виждам как се събират облаци в небето. Това е знак, че се приближава могъщия Индра. Запази ме от неговия гняв, о най-добър от брахманите! Виждаш как слугите ми треперят от страх."
"Не бой се, о царю! - казал му Самварта - Бъди спокоен, с моите заклинания аз ще те оградя от всякаква опасност. Нека святкат мълнии, нека бушува вятър, нека Индра праща порои от буреносните облаци на земята; аз ще изпълня каквото пожелаеш и никой няма да може да ми попречи в това!"
Марута тогава му казал: "Ако ти можеш да изпълниш всяко мое желание, направи тъй, че Индра сам да се появи на моето жертвоприношение да приеме от мен предложения му дял. Нека дойдат и другите богове и всеки да вземе своя дял и да приемат възлиянието на сома." "Със силата на моите заклинания аз вече призовах Индра на твоето жертвоприношение, господарю! - отвърнал му[91] Самварта -Гледай, той вече идва насам на своята колесница, и другите богове го следват!"
И царят на боовете се появил на своята колесница при жертвеника, където Самварта извършвал обряда за цар Марута, и приел своя дял от жертвата. Марута и Самварта почтително се поклонили пред него и с почит приветствали него и другите богове, слезли заради този велик обряд от небето на земята. Индра милостиво приел техния поздрав и обявил, че не се гневи повече на Марута за това жертвоприношение. Тогава Самвара предложил на Индра сам да разпорежда обряда и сам да определи дял на всеки бог. И жертвоприношението на Марута се извършило тържествено и с такъв разкош в присъствието на боговете, възглавявани от Индра, и гандхарвите, и апсарите и светите мъдреци. Царят на боговете сам помагал за извършването на обряда и отделял сома за себе си и за другите безсмъртни. На края на тържеството доволни боговете се отеглили в своето небесно царство, а цар Марута надарил всички брахмани с безбройни златни дарове. И още дълги години след това той щастливо правил земята, и поданиците в неговото царство се наслаждавали на мир и милостта на боговете.
Изложение по кн.XIV от Махабхарата. Сказанието за знаменитото жертвоприношение на Марута се разказва също и
в Рамаяна, и нееднократно - в пураните. Марута, цар от слънчевата династия, се е смятал в индийската традиция
за "чакравартин"
*почит към великия Шива, назовавайки многобройните му имена- В индуизма изброяването на имената на Шива е достатъчно обширно, а в късния период нараства повече. Изброяването ма имената става част от шиваистки ритуал, на този акт се приписва особена заслуга. Шарва - във ведийската литература е име на зловещо божество, понякога син на Рудра, по-късно се идентифицира със Шива. Шанкара (Благодетелния) е епитет на Рудра в късноведийската литература, често се ползва като име на Шива в индуисткия период. Пашупати (повелителя на животните), Махадева (великия бог), Хара (разрушителя), Ишана (Владетеля) - се употребяват като епитети на Рудра-Шива още от ведийската литература.
32. НАШЕСТВИЕТО НА РАКШАСИТЕ НА СЕВЕР*почит към великия Шива, назовавайки многобройните му имена- В индуизма изброяването на имената на Шива е достатъчно обширно, а в късния период нараства повече. Изброяването ма имената става част от шиваистки ритуал, на този акт се приписва особена заслуга. Шарва - във ведийската литература е име на зловещо божество, понякога син на Рудра, по-късно се идентифицира със Шива. Шанкара (Благодетелния) е епитет на Рудра в късноведийската литература, често се ползва като име на Шива в индуисткия период. Пашупати (повелителя на животните), Махадева (великия бог), Хара (разрушителя), Ишана (Владетеля) - се употребяват като епитети на Рудра-Шива още от ведийската литература.
Равана, цар на ракшасите, ловувал в гора далеч от Ланка, своята обител и срещнал Майя, зидар на асурите, който странствал по света със своята дъщеря, красивата Мандодари.
"Кой си ти? - попитал царя на ракшасите - Какво правиш в тази дълбока гора, където не живеят ни хора, ни елени? И коя е тази дева с очи като на газела?" Майя, син на дити, назовал своето име и казал: "Знай, че имах жена, прекрасната апсара Хема. Аз живях с нея хиляда години и бях предан, и я обичах от все сърце. Но ето вече четиринадесет години откато тя отиде на небето, подчинявайки се на зова на боговете, и така и не се завърна при мен. Аз построих за себе си в безлюдна местност дворец, украсен със скъпоценни камъни и живея там самотно, тъгувайки за раздялата с любимата. Само дъщеря ми остана от нея, и ето сега тръгнах на път с нея, желаейки да й намеря мъж. Наистина, да си баща на дъщеря е нещастие, ако тя остане у дома и рода на нейните баща и майка е в опасност да остане без продължение." Разказал това на Равана, Майя казал "Сега ми кажи, сине мой, кой си ти и от какъв род?" Онзи му отговорил: "Аз съм Равана, моят баща е великия подвижник Вишравас, син на Пуластя, четвъртия син на Брахма." Като чул този отговор, Майя се зарадвал и хранейки почит към рода на Равана, му предложил дъщеря си за жена. И Равана взел прекрасната Мандодари за жена и я отвел със себе си в Ланка. Там по хода на времето тя му родила могъщ син. Едва появил се на света, той надал силен вик, от който се затресъл целия остров Ланка с неговите планини и гори. Оттогава му дали име Мегханада - гръмогласния.
Между това Кумбхакарна, брат на Равана, изпаднал в непробуден сън, този сън, който по желание на боговете измолила за него от Брахма мъдрата Сарасвати. Равана поставил спящия в голяма пещера близо до град Ланка, а самия той пламтящ от гняв, решил да отмъсти на небожителите, измамили брат му. Дошло време и той събрал войската на ракшасите и тръгнал на боен набег. Той се врязъл в северните планини и разорил много божествени гори; добрал се даже до небесната гора Нандана, принадлежаща на Индра и Кубера, и също я разорил. Опустошавайки цветущи местности и убивайки много гандхарви и якши, и свети мъдреци, Равана се върнал на Ланка.
Узнал за опустошенията в своите владения, направени от ракшасите, Кубера дълбоко се огорчил и отправил при брат си на Ланка вестоносец с такова послание: "Защо ми причини зло, защо разори божествените гори и преби светите мъдреци? Пази се! Боговете, разгневени от твоите нечестиви деяния са готови да те накажат. Докато не е късно, осъзнай се и занапред се въздържай от злодейства!" Равана, изслушал вестоносеца казал с ярост: "Досега аз мислех да пощадя моя брат. Но той сам си навлича беда със своята дързост. Смърт за него, и за всички пазители на света, и за тебе също, вестоносецо!" И тозчас заколил с меча си вестоносеца на парчета и събралите се около трона ракшаси веднага го изяли.
Отново събрал своята войска, Равана бързо тръгнал към Кайласа, минавайки по пътя градове, реки, възвишения и гори. Верните му съветници - Прахаста и другите - го съпровождали. Кубера, като чул за приближаването му, излязъл срещу него с войската от своите якши. Пълчища якши се нахвърлили от всички страни към Равана и войноте му - всеки от съветниците на Десетоглавия се сражавал с хиляди врагове. Якшите нанасяли удари по Равана[93] с тежки тояги и мечове; обсипвали го с дъжд от стрели и копия; объркан от техния натиск царя на ракшасите, подобен на планина източваща алени водопади, отстъпил с изтичаща кръв - но недълго продължило объркването му. Пламтейки от ярост, той отново се нахвърлил към войните на Кубера и се врязъл в тях, размахвайки боздугана наляво и надясно. Храбрите му съветници го последвали, и ракшасите причинили голямо опустошение на войските на якшите. Все нови и нови отряди изпращал Кубера на полето на битката, но всички те били съкрушени и разсеяни от непобедимия Равана. И царя на ракшасите се доближил до самата стена на обителта на Кубера, царя на царете. Тук го посрещнал могъщия Сварбхана, портиер на Кубера. Изкоренявайки от земята тежката врата на обителта, Сварбхана я размахал към Равана. Под страшния удар се заклатил Равана и кръв бликнала от раните му, но дара на Брахма го предпазил от гибел. Взел вратата от ръцете на якшата, той нанесъл обратно удар, от който противника му се разпаднал на прах, сякаш от огъня на пожар. Тогава якшите, които още останали на бойното поле, избягали от страх и ракшасите влезли в обителта на владетеля на съкровищата.
Тук якшите- телохранители на Кубера- начело с пълководеца Манибхадра встъпили в последен отчаян бой с войската на Равана. Но не могли якшите, честно сражаващи се да противостоят на ракшасите, пускащи в ход магически и зли вълшебства. И храбрия Манибхадра, съкрушил много ракшаси в този бой, бил победен в двубой с Десетоглавия. С тежък боздуган Равана ударил Манибхадра по главата с такава сила, че шлема му се вдлъбнал. И потресен, пълководеца на якшите отстъпил. Оттогава му останала и вдлъбнатина на главата.
Старшен вик се вдигнал от всички страни, когато Манибхадра отстъпил отстъпил от бойното поле. Самият Кубера с боздуган в ръка излязъл в съпровод на своите съветници срещу брат си. "О нечестивецо - казал Кубера - ти не послуша моите думи и сам си приготви зла участ. Безумен, ти си навличаш гнева на боговете. Ще пожънеш каквото си посял." И повелителят на якшите нанесъл удар с тежкия си боздуган по главата на Равана. Онзи издържал удара и между братята започнал жесток бой, в който Равана неведнъж използвал зли магии. Отразявайки натиска на Кубера, той приемал хиляди различни лица и сам преминавал в нападение. Превръщал се в тигър, ту в глиган, ту облак, ту езеро, ту дърво, ту якша, ту асур, и никак не можел да го съкруши храбрия Кубера. И накрая Равана съумял[94] да порази Кубера в главата с удар на боздугана и онзи, обливайки се в кръв, паднал в безсъзнание на земята. Съветниците на Кубера го отнесли от бойното поле в гората Нандана, където той едва се оправил от нанесената от Равана рана.
А Равана взел във владението на Кубера богата плячка. Той взел от брат си чудесната летяща колесница Пушпака, украсена със златни колони и арки, обсипана с бисери и скъпоценни камъни, увита от златни стълбища и увенчана от тераси с прекрасни градини, носещи плодове във всички годишни времена. И качвайки се на тази колесница, Равана със своите ракшаси напуснал планината Кайласа.
Когато Равана странствал по северните планини, се приближил до някакъв връх близо до тръстиките, където някога се родил Сканда, син на Шива, и колесницата Пушпака внезапно спряла от самосебе си. И между това както ракшасите се питали един друг каква е причината за внезапното спиране, на склона на планината се появило уродливо джудже с бръсната глава и набръчкано лице. Той казал, обръщайки се към царя на Ланка: "О Десетоглави, не следвай по-нататък този път. Великият Шива пребивава на върха на планината; никой не смее да наруши покоя му." Равана се размял, гледайки уродливото човече: "Кой си ти, джудже с лице на маймуна - казал той високомерно - за да ни заповядваш?" Джуджето се разсърдило и казало "Аз съм Нандин* - слуга на всемогъщия Шива. На теб, надсмиващия се над моето маймунско лице, аз предсказвам: ще дойде време, и маймуни ще разгромят твоите войски и ще те лишат от царство." Това предсказание на Нандин се сбъднало след много години, когато Рама се появил на Ланка начело на маймунска войска.
Равана между това, презирайки речта на Нандин, слязъл от колесницата и казал: "Тази планина, заради която спря моята колесница, аз ще измъкна от земята с корена!" И той се приближил да планината, хванал я с могъщите си ръце и като се напрегнал, я измъкнал от земята и я повдигнал. Заклатила се във въздуха огромната планина и заедно с нея се заклатили и обитателите й, слуги на Шива, а прекрасната Ума в смут се притиснала към съпруга си, прегръщайки го с двете ръце. Тогава, възмутен от дързостта на Равана, Шива вдигнал крак и с могъщото си стъпало притиснал планината към земята. Царя на ракшасите от болка в ръцете, зашеметен от мъка завил тъй силно, че затреперили трите свята и самите богове на небесата, начело с Индра се уплашили и започнали да се питат един друг[95] за причината на ужасния рев. Казват, че оттогава владетеля на ракшасите е получил от Шива името - Ревящия.
Уплашени, съветниците на Равана започнали да го уговарят да се склони пред Шива и да помоли великия бог за милост. И Равана, смирен, възпял хвала на Шива. Тогава Шива освободил ръцете му и го пуснал с мир. Равана му обещал да води от днес мирен живот и великия бог подарил на ракшаса чудесен меч, казвайки му да не нарушава обещанието си. Но Равана го нарушил.
Това сказание и следващите са посветени на великите завоевания на Равана, царя на Ракшасите; изложени са в
кн.7 от Рамаяна.
*Нандин- щастливия, име на слуга на Шива, а също и митичен бял бик, на който язди Шива.
*Нандин- щастливия, име на слуга на Шива, а също и митичен бял бик, на който язди Шива.
33. ВОЙНАТА НА РАВАНА С КШАТРИИТЕ
Спускайки се от планината, Равана преминал през много страни, навсякъде встъпвайки в бой с кшатрии, които не желаели да му се покорят. Той побеждавал храбри царе в битки и ги унищожавал заедно с техните войски. Така той дошъл до висока планина, на върха на която Марута, цар от слънчевия род извършвал жертвоприношение в присъствие на боговете; върховен жрец при него бил Самварта, син на Ангирас. Когато боговете чули за приближаването на Равана, те побързали да се скрият, приемайки различни образи, като знаели, че срещата с непобедимия по милостта на Брахма ракшас не им предвещава добро. Индра се превърнал в паун, Яма - във врана, Кубера - в гущер, Варуна - в лебед; и другите богове, бидейки там приели образ на разни зверове.
Равана стъпил на земята, на която се извършвало жертвоприношението, като нечестиво куче и изкрещял, обръщайки се към цар Марута: "Покори ми се, или се сражавай!" - "Кой си ти?" - попитал Марута. Равана отговорил с надменна насмешка: "Нима не си чувал за мен и моето могъщество? Аз съм Равана, син на Вишравас, победил старшия си брат, владетеля на богатствата и отнел от него тази чудесна колесница." На това Марута възразил: "Не са достойни за хвалене и слава нечестивите дела. Затова напразно се хвалиш ти със своята победа над брат си. Постой - на тази свещена планина ще намериш своята гибел! Моите стрели ще те отправят в обителта на Яма." И царят хванал лъка и стрелите си и бил готов да започне бой, но Самварта го настъпил по крака и казал: "Ти не трябва да прекъсваш жертвоприношението, иначе гибел заплашва целия ти род. При това този могъщ ракшас е непобедим в бой - ти [96] не можеш да си сигурен в победата!" И Цар Марута отложил оръжието и се върнал към жертвоприношението. Тогава съветниците на Равана надали вик: "Цар Марута се покори на повелителя на ракшасите!". Равана, като изял част от благочестивите мъдреци, събрали се за обряда, сит и доволен, слязъл от планината и се отправил нататък на своята чудесна колесница.
Когато Равана се отдалечил, боговете приели предишния си облик. Индра тогава дарил на пауна, чийто облик го спасил от ракшасите - сто очи, украсяващи оттогава пауновата опашка и неуязвимост от змии. И оттогава пауните огласят въздуха с ликуващи крясъци, когато чуят приближаването на буреносни облаци, изпратени от Индра в края на лятото - това също е дар, подарен им от царя на боговете. Яма дарил на враната дълголетие и почетно място в царството на мъртвите. Варуна - на лебедите красота и неопетнена белота на морската пяна. Кубера дарил на гущерите златна кожа. Така боговете се отблагодарили на зверовете.
А Равана продължил своя поход от страна в страна и покорявал все нови и нови царе. Само Анарня*, цар на Айодхя се осмелили да му окаже съпротива. Равана разпилял и обърнал в бягство войската му; Но самия Анарня останал на бойното поле и храбро сражавайки се, заставил ракшасите да отстъпят. Той нанесъл поражение на Прахаста и други съветници на Равана, и като неуморно натягал могъщия си лък, обсипал със стрели самия цар на ракшасите. Но както потоците от порой се разбиват във върха на планина, така стрелите на Анарня отскачали от неуязвимия Равана, без да му причинят вреда. С удар на боздугана, Равана изхвърлил царя на Айодхя от колесницата и му казал с усмивка: "Как посмя ти да се бориш с мен, безумецо? Или не си чувал за моята мощ?" Но Анарня, умирайки предрекъл, че негов потомък, цар от слънчевия род, ще отмъсти за него на Равана и ще лиши злодея от живот. Това предсказание се изпълнило след много години. Потомък на Анарня, царят на Айодхя Рама*, от който Равана похитил прекрасната Сита, стъпил на Ланка начело на маймунска войска и убил царя на ракшасите.
*Анарня- съгласно Рамяна е потомък на Икшвака, първия цар на Айодхя (съвременен Аудх), пето поколение
дядо на Тришанка.
*Царя на Айодхя Рама- Събитията, поменати тук съставят основното съдържание в Рамаяна.
*Царя на Айодхя Рама- Събитията, поменати тук съставят основното съдържание в Рамаяна.
34. РАКШАСИТЕ В ЦАРСТВОТО НА ЯМА
Веднъж, по времето, когато Равана победоносно шествал от страна в страна, заплашвайки и покорявайки народи, го срещнал Мъдрия Нарада. На облак, който прелитал над земята, [97] Нарада се спуснал за отдих в една гора, където почивал Равана след една от своите победи и казал: "Със своята смелост и мощ ти завоюва голяма слава, о Десетоглави. Аз съм възхитен от твоите победи над гандхарви, наги и якши. Но защо хабиш сега силите си със жалките хора, които все едно са подвластни на смъртта, ти, когото не могат да победят ни богове, нито асури, нито гандхарви, ни наги и якши, нито ракшаси? Защо убиваш хора, блуждаещи в мрака на невежеството, не знаещи собствено благо? Е ако победиш Яма, бога на смъртта, тогава може да се каже, че всичко ти е подвластно във вселената!"
Усмихнал се Равана, слушайки думите на Нарада и казал: "Няма за мен недостижимо! О мъдри Нарада, радващ се на битки, аз вече се заклех да победя четиримата пазители на света. Днес владетеля на Севера позна моята мощ, сега ще се насоча в царството на предците и ще убия техния повелител, сина на Вивасват." И прощавайки се с Нарада, той тръгнал на юг, съпровождан от своите съветници.
Нарада помислил: "Как ще съумее владетеля на ракшасите да победи Яма? Как може той да победи всепобеждаващото време*? Самият той е повластен на времето; как ще застане против него? Любопитен съм да видя. Ще ида в обителта на Яма, за да видя с очите си боя между повелителя на мъртвите и ракшасите."
И Нарада се отправил на юг и пристинал в обителта на Яма преди ракшаса. Там той видял царя на справедливостта*, койъп седял пред огън и хвърлял в него плодовете на добри и лоши дела. "Защо си дошъл при мен, мъдрецо, почитан от богове и гандхарви?" - попитал Яма Нарада, и онзи му разказал за намеренията на Равана. Скоро те видяли самия цар на ракшасите, приближаващ се на блестящата колесница Пушпака. Равана влязъл в обителта на Яма.
Там той видял река Вайтраяни, в която, надавайки жални вопли плавали грешници, плащайки с мъките си извършените приживе зли деяния. На бреговете на тази река други грешници, посипани с горещ пясък, търели ужасни страдания. Там растели дървета със шипове и мечове вместо листа, и тези шипове и мечове колели и разрязвали телата [98] на грешниците. Жестоки слуги на Яма мъчели нещастните с огън и остри копия, хапели ги кучета и червеи ги ядяли, и Равана вече видял там стотици и хиляди обречени на страдания, измъчвани от глад и жажда, бледни, отслабнали, покрити с кал и кръв вопиещи от болки. Но пак там, в обителта на Яма, Равана видял души на добродетелни, наслаждаващи се в красиви чертози на сладкозвучна музика и пеене, на ласките на прекрасни деви и изобилие от ориз, мляко и всакакви ястия.
Втурнал се в страшната обител на Яма на колесницата Пушпака, Равана разгонил с нея свирепите стражи. И той освободил от мъки пребиваващите в ада грешници; и те, с ликуващи викове възхвалили доблестния ракшас. Тогава кинкарите, слуги на Яма се устремили от всички страни към Равана, поклащайки боздугани и копия, и в мрачната обител на Смъртта* започнала жестока битка между царя на ракшасите и гневните стражи на мъртвите. Много пъти кинкарите със страшни удари на своето оръжие разбивали на трески чудесната колесница на Равана, но всеки път тя от самосебе си се сглобявала от парчетата си и подчинявайки се на волята на десетоглавия, се устремявала напред, цяла и невредима благодарение на милостта на Брахма.
Ракшасите, съпровождащи Равана в царството на мъртвите, яростно отбивали кинкарите, хвърляйки по тях скали, дървета и цели домове; и самия Десетоглав поразявал слугите на Яма с удари на копия, каменни късове, и дървесни стволове. Но устремилите се лъм него от всички страни стотици и хиляди страшните кинкари му нанесли много рани, разкъсвайки доспехите му и той целия се покрил с кръв като дървото киншука*, разцъфнало с алени цветове. Тогава Равана слязъл от чудесната колесница Пушпака и страшно святкайки с очи, налети с кръв, сложил на тетивата на лъка си заклетата стрела Пашупата*, подарена му от Шива заедно с меча. И пусната от тетивата, тази вълшебна стрела в миг изпепелила огромната войска на кинкарите.
Когато Яма чул ликуващите викове на ракшасите, възвестяващи, че войската му е унищожена, очите му засвяткали от гняв и той заповядал на своя колар Рога: "Доведи ми колесницата!" И Рога, Болестта, коларя на Яма, докарал колесницата, впрегната с блестящи като слънце коне и сина на Вивасват се качил на нея. Пред него застанала всеунищожаващата Смърт с топуз в ръка, а до него- Времето, вселяващо ужас в сърцата на хора и небожители. По знак на Яма колесницата се устремила напред, и в едно мигване на окото, божествените коне я издърпали на полето на битката.
При вида на Смъртта, приближаваща се на страшната колесница, съветниците и войните на Равана, обзети от ужас, се обърнали в бягство. Само Десетоглавия не мръднал и останал на място, очаквайки врага. И боговете и гандхарвите се спуснали от небето за да видят този небивал бой.
Когато колесницата на Яма се обърнала към Равана, владетелят на ракшасите натегнал могъщия си лък и напълнил пространството с облаци страшни стрели. С четири стрели той поразил Смъртта, със седем - коларя на Яма и със стотици хиляди стрели той поразил главата на самия син на Вивасват. Тогава от устата на Яма излезли езици на пламък, всяващи трепет в сърцата на небожители и асури. Смъртта казала: "Пусни ме, Яма, и аз ще унищожа този грешник ракшас. Още никой, погледнал ме в лицето, не е оставал жив на света." Но синът на Вивасват казал на Смъртта: "Почакай, аз сам ще го убия." И той вдигнал над главата на Равана своя пламтящ жезъл*, пред който се свива всичко живо във вселената; и пламъка излизащ от жезъла изглежда бил готов да погълне Равана. Всички останали на бойното поле се разбягали, и самите богове отстъпили.
Но тогава се спуснал в царството на мъртвите самия Прародител и казал на Яма: "О могъщи сине на Вивасват, не прави каквото си намислил. Аз подарих на този ракшас неуязвимост; ти не трябва да нарушаваш волята ми, иначе думите ми ще се превърнат в лъжа, и тогава цялата вселена ще се окаже във властта на лъжата! Не пускай своя страшен жезъл на главата на Равана! Той не трябва да умре." Яма отговорил: "Ти си наш владетел, о Брахма, аз ще ти се подчиня! Няма да убивам този ракшас, придобил твоята милост; но нека ми върне грешните души, които е освободил от заслужени мъки." - "Да бъде така" - казал Брахма.
Яма със своята колесница, със Смъртта и Времето се върнал в божествената обител, а Равана, тържествуващ победата си напуснал царството на мъртвите.
Описанието на Яма тук е от епически източници.
*Времето- (кала) - в епоса постоянно се асоциира с Яма, понякога се слага над него, както Яма е над Смъртта.
*Царя на справедливостта- (Дхармараджа) - в епоса е постоянен епитет на Яма.
*Смъртта (Мритю) - в епоса понякога се отъждествява с Яма, понякога се разглежда като самостоятелно божество, подчинено на Яма.
*Киншука дърво с красиви червени цветове, споменавано в поезията.
*Пашупата (осветено от Пашупати, владетеля на зверовете- тоест Шива), митично оръжие, стрела на Шива.
*Жезъл (данда) наказващия жезъл на Яма, всяващ страх и поддържащ добродетелите у хората.
*Времето- (кала) - в епоса постоянно се асоциира с Яма, понякога се слага над него, както Яма е над Смъртта.
*Царя на справедливостта- (Дхармараджа) - в епоса е постоянен епитет на Яма.
*Смъртта (Мритю) - в епоса понякога се отъждествява с Яма, понякога се разглежда като самостоятелно божество, подчинено на Яма.
*Киншука дърво с красиви червени цветове, споменавано в поезията.
*Пашупата (осветено от Пашупати, владетеля на зверовете- тоест Шива), митично оръжие, стрела на Шива.
*Жезъл (данда) наказващия жезъл на Яма, всяващ страх и поддържащ добродетелите у хората.
35. РАВАНА В ЦАРСТВОТО НА ВАРУНА
Когато ракшасите видели своя цар връщащ се от царството на мъртвите- окървавен, но жив, те били изумени. И голяма радост ги обзела. И като му въздали хвала, те[100] отново го последвали. А Равана насочил своята колесница към океана, в царството на Варуна. Той преминал през подземното царство на нагите, покорил ги под своята власт и завладял Бхогавати - пълната съкровищница на змейския цар Васуки; и той се втурнал в подземните владения на дайти и данави и встъпил с тях в жестока битка. Цяла година продължила тази битка, и ни данави, ни дайти, ни ракшаси могли да се победят един друг. Тогава Брахма се обърнал към данавите и дайтите и казал: "Вие няма да победите ракшасите, и те няма да могат да ви победят. Сключете с тях мир и съюз!" Те се съгласили и ракшасите сключили мир с данави и дайти.
Равана продължил по-нататък и скоро достигнал подводното царство и стъпил в обителта на Варуна, подобна на блестящ бял облак. Стражите на обителта излезли против Равана, преградили пътя му, но той ги разпилял, убил съпротивляващите се и казал на оцелелите: "Идете при своя владетел и го известете: Равана дойде и търси с теб битка. Сражавай се, или се покори на царя на ракшасите и тогава той ще те пощади." А между това излезли от двореца на Варуна синовете и внуците на бога на океана с голяма войска и нападнали Равана. Войните на Равана встъпили в бой с тях и притиснали бойците на морската войска, и много убили, но със синовете и внуците на бога Варуна не могли да се справят. Тогава самият Равана насочил към тях своята колесница Пушпака. Децата на Варуна се вдигнали в поднебесието и оттам обсипали ракшасите със стрели и копия. Във въздуха започнал жесток бой между потомците на Варуна и Равана, устремил към тях своята летяща колесница. И Десетоглавият поразил синовете и внуците на Варуна със своите смъртоносни стрели и те паднали мъртви на земята.
Равана, тържествувайки победата, отново стъпил пред вратата на обителта на Варуна и казал на неговите войни, отстъпващи от страх пред него: "Нека бога на океана ми излезе насреща. Кажете му, че съм съкрушил всичките му синове и внуци." Но към царя на ракшасите се обърнал Прахаса*, съветник на Варуна и казал: "О царю, владетелята на водите, когото призоваваш, отиде днес в двореца на Брахма да се наслаждава на пеенето на гандхарви и танците на апсари. Ти победи синовете му, какво ти е нужно повече?" Тогава Равана отвърнал: "Аз победих властелина на Запада!" - и напускайки царството на Варуна, се завърнал в Ланка.[101]
Прахаса, или Прабхас- съветник на Варуна в Рамаяна, на други места се именува Сунабха.
36. РАВАНА В ПОДЗЕМНИЯ СВЯТ И НА НЕБЕСАТА
Връщайки се в Ланка, Равана със своите съветници пътешествал по страните от подземния сват и видял в пустинна местност великолепен дворец със златни колони, кристални стълбища, арки и прозорци, украсени с перли и елмази. "На кого принадлежи този прекрасен дворец, блестящ от скъпоценности, сякаш от планината Меру? - попитал царя ракшасите - Иди, Прахаста и узнай кой е неговия стопанин." И Прахаста, съветника на Рама, слязъл от колесницата и влязъл в двореца. В първата стая той никого не видял и проследвал във втората, после в трета и така по-нататък; и чак в седмата той видял голям пламтящ огън. Прахаста влязъл в покоя, където пламтял огъня и видял в пламъците човек, увенчан със златни лотоси, със заплашиетел облик, подобно на Яма, бога на смъртта. Като видял Прахаста, човекът се засмял, и от ужасния смях сърцето на съветника на Равана подскочило и той бързо избягал от двореца.
Прахаста разказал на Равана какво е видял в покоите на тайнствения дворец, и владетелят на ракшасите, с любопитство сам влязъл в тези чертози. На входа във вътрешните покои му преградил пътя човек със железен топуз в ръка. Вида му бил толкова ужасен, че косите на главата на Равана настръхнали и той затреперил. Виждайки го, човекът попитал: "За какво си се замисли, ракшасе? Защо си влязъл тук? Да не би да искаш да се сражаваш с Бали, владетеля на асурите?" Подавяйки страха, Равана отвърнал: "Кажи ми кой владее този дворец. Нека той ми се покори, или да излезе на битка." Човекът с топуза казал: "Тук живее повелителя на дайти и данави, могъщия и непобедим цар, прославен със своята доблест и добродетели. Той е възхвален в трите свята и даже боговете го почитат. Той не познава страха. Искаш да се биеш с него, ракшасе? Ако искаш да се биеш с Бали, влез в тези покои."
И Равана влязъл в царските покои и видял Бали, син на Прахлада, владетел на дайти и данави. Могъщият Бали поздравил госта и го взел за ръка, казайки с усмивка: "О повелителю на ракшасите, какво мога да направя за тебе? Защо си дошъл в моите чертози." Равана му казал: "Аз съм чувал, преславни царю, че отдавна ти си бил победен и пленен[102] от Вишну. Но аз мога да те освободя от оковите. Брахма ми даде непобедимост." Чувайки тези думи, Бали се разсмял и казал: "Ти видя мрачния страж, стоящ на входа - от него съм пленен и окован. Ти не знаеш кой е той и аз също не зная. Но той е непобедим, като смъртта, в него е заключено миналото, настоящето и бъдещето. Той е въплъщение на всесилното време. От неговото могъщество са сразени велики асури, безстрашни войни от минали времена, - Вала и Вритра, Хиранякашяпа и Хиранякша, Прахлада и много други. Те бяха доблестни, те извършиха множество жертвоприношения и се предаваха на сурово подвижничество, но никой от тях не можа да устои против него, когато дойде техния срок." И Бали казал на Равана: "Виждаш, на пода в краката ми лежи святкащ диск. Вдигни го и застани редом с мен, тогава аз ще ти разкажа за тайната на вечното избавление." Равана се приближил до диска и се напрегнал за да го повдигне, но даже със всички свои сили не могъл да го отдели от пода. Накрая му се удало едва-едва да приповдигне диска; но тогава той сам паднал на земята и кръв бликнала от устата му. Бали казал, усмихвайки се: "О Равана, изслушай ме. Този диск, който ти не можа да повдигнеш - е обица от ухото на един от моите предци. Никой не межа да победи могъщия Хиранякашипа, цар на асурите, но и той падна, когато настана неговия срок. Великият Вишну беше този, който го лиши от живот и го наказа за нечестивите дела. Вишну постави пред вратите ми този страж; той самия, съществуващ в много въплъщения е този страж, и аз съм покорен на неговата воля."
Равана отговорил презрително: "Аз не се побоях от бога на смъртта, когато влязох в неговото царство. Нямам страх пред твоите стражи. Но ако ти сам не искаш освобожедние, аз няма да ти помагам." И разгневен, той напуснал двореца на Бали, владетел на демоните. Вишну помислил: "Няма да убивам този грешен ракшас, за да не наруша казаното от Брахма".
А Равана последвал по-нататък на своята бърза колесница и излизайки от пределите на подземното царство, се вдигнал в небето и достигнал обителта на Слънцето. Той видял блестящия Суря, увенчан с алени лотоси, сияещ с хиляди лъчи. Равана изпратил към вратата на чертозите на Суря своя съветник Прахаста, заповядвайки му да предаде на бога на слънцето такива думи: "Могъщият Равана дойде в твоето царство и жадува за битка. Бий се с него, или се признай за победен!" Прахаста се приближил до входа на обителта на слънцето, където стоял Дандин, портиер[103] на Суря. Ракшасът му предал думите на своя господар, а Дандин отишъл и ги повторил на Суря. Изслушвайки думите на Равана, Мъдрия Суря казал: "Иди, Дандин и постъпи както желаеш. Ако искаш, сражавай се с този пришълец, ако не- признай се за победен." Дандин отишъл и повторил пред Равана думите на своя господар. Тогава повелителят на ракшасите възгласил своя победа и се отправил по своя път.
Провел нощта на върха на планината Меру, Равана на другия ден встъпил във владенията на Сома, бог на луната. По пътя той видял воин с богати дрехи, пътуващ на колесница в небето; множество апсари го следвали. Небесните деви обсипвали воина с целувки. Равана попитал за случващото се един небесен мъдрец: "Кажи ми, о брахмане, кой е този безсрамно разхождащ се с колесница, обкръжен от апсари? Или не му е известно, че е близо до страшната войска на ракшасите?" Мъдрецът отговорил: "Сине мой, това е благочестив цар, отличил се със смелост в земния си живот и неотклонно почитащ предписаните от боговете обреди. Днес той е в небесното царство, за да вкуси плодовете на своето добродетелно поведение. Не трябва да се причинява вреда на праведния, о владетелю на ракшасите!" Равана искал да се сражава с праведния цар, но небесните мъдреци начело с Пуластя, неговия дядо, го удържали.
Равана се отправил по-нататък, минавайки обителта на сидхи и чарани*, небесните разказвачи от чертога на Гаруда, царя на птиците, небесната страна, където течала свещената Ганг, и накрая се приближил до царството на Сома. Но колкото ракшасите се вдигали по-високо и по-високо по небесната пътека, лъчите на Луната, насочени към тях все повече ги сковавали от студ; и Прахаста извикъл към Равана: "О гоподарю, нямаме сили да отиваме по-нататък! Студа ни побеждава, не можем повече да търпим - ще се върнем!" Равана спрял и обзет от гняв, започнал да пуска стрела след стрела в луната от своя лък. Той нанесъл на Сома жестоки удари и се готвил да го порази смъртно, но Брахма помогнал на бога на Луната. Той се появил и казал на Равана: "О десетоглави, спри, не съкрушавай силите на повелителя на звездите. Затова ще ти кажа тайно заклинание, което ще ти помогне в борбата с най-могъщия ти враг в час на смъртна опасност." Равана се съгласил и Прародителя му казал заклинение, което повече укрепило неговата непобедимост. И оставяйки с мир бога на Луната, царя на ракшасите се отправил в обратен път.[104]
Описанието на срещата на Равана с пленения цар Бали (от рамаяна, кн.7) е образец на Вишнуисткия мит с относително
късен произход. Стражът на вратата на Бали като превъплъщение на Вишну - е мистично отъждествяване, характерно
за късните индуистки легенди.
*чарани- странници, митични певци и разказвачи в поднебесието, асоцииращи се със сидхите.
*чарани- странници, митични певци и разказвачи в поднебесието, асоцииращи се със сидхите.
37. ПОХИЩЕНИЕТО НА ЖЕНИТЕ
Завръщайки се в Ланка, Равана видял по пътя прекрасна дева, дъщеря на някакъв царствен отшелник; и я взел насила на своята колесница, и я заставил да го следва. После всеки път, когато видел по пътя красива девойка, се стремял да я похити от роднините и да я вземе със себе си на Ланка. Така той похитил много жени- дъщери на небожители и асури, ракшаси и якши, наги, кинари и смъртни. Насила откараните с колесницата далеч от родните места красавици се заливали в сълзи, спомняйки си за оставените си семейства, бащи, майки, мъже и деца, не знаейки каква участ ги очаква. "Няма ли да ни изяде?" - извикала една. "Какво ше стане с моя син без мен?" - жалвала се друга, а трета плакала: "Моята майка няма да понесе раздялата с мен! О Смърт, изведи ме, захвърлена в бездна от бедствия!" Но колесницата на Равана летяла по въздуха, сякаш птица, все по-далеч и по-далеч и скоро стигнали Ланка, където Равана настанил похитените деви в женските покои от своя дворец.
Върнал се след дълго отсъствие в своята столица, Равана пожелал да види любимия си син Мегханада. Приближените му казали, че няколко дни преди завръщането принца заедно с наставника си, мъдрия Ушанас, се е отеглил от двореца в свещената гора. Равана се отправил в тази гора и видял там стотици жертвени огньове, пълнещи околността с блясък и дим. Там сина му, облечен в еленова кожа, изпълнявал тайнствени обреди заедно със жреците. Равана прегърнал сина си и казал: "Какво правиш тук? Кажи ми истината." Ушанас отвърнал вместо Мегханада: "Слушай, царю, аз ще ти разкажа какво постигна твоя син. Изпълнявайки големи обреди, на които аз го научих, и принасяйки указаните от мен жертвоприношения, той придоби вълшебна сила, затъмняваща разума на враговете. Сега той може да лети във въздуха, да приема желан от него образ, да става невидим, той знае множество тайни вълшебства, в които не са проникнали ни богове, нито асури." Равана казал: "Напразно принасяте жертва на боговете, нашите врагове, но това, което сте достигнали в бъдеще ще ни донесе благо!" И той отвел Мегханада в двореца и му показал донесената от похода плячка.
Заедно с Мегханада и брат си Вибхишана, Равана влязъл в покоите, където били похитените от него деви. Той ги показал[105], безмълвни и треперещи от страх на брат си и сина си и се похвалил с успеха си. Но благочестивия Вибхишана му казал гневно: "Ти вършиш грешни дела, следвайки сляпо прищявките си! Видно, в наказание за твоите грехове, докато те нямаше, ни постигна нещастие: демона Мадху* похити прекрасната Кумбхинаси, дъщеря на Малявана, старшия брат на нашия дядо по майчина линия." "Как се случи това?" - попитал Равана и Вибхишана му разказал как демона Мадху е похитил прекрасната Кумбхинаси в това време, когато Мегханада бил зает със жертвоприношения в свещената гира. Кумбхакарана спял в своята пещера, а самия Вибхишана напуснал Ланка за пътешествие в подземното царство. "Кумбхинаси е внучка на нашия дядо, а значи е наша сестра - казал Вибхишана - Похищението на нашата сестра е голяма мъка за нас."
Пламтящ от гняв, Равана тозчас събрал огромна войска ракшаси и се отправил да гони похитителя. Мегханада го последвал, а Вибхишана останал да управлява Ланка в тяхно отсъствие. Несметна войска от ракшаси се устремила към града, където управлявал Мадха; като облаци те затъмнили небето. Някой яздели магарета, други- камили, трети - коне, а някои пътували върху големи змии, или морски риби. Те се втурнали в столицата на демона Мадха и Равана влязъл в двореца право при него в двореца. Бледна и трепереща, Кумбхинаси излязла срещу Равана и паднала в краката на повелителя на Ланка. Равана я вдигнал и я попитал: "Какво мога да направя за теб, сестро моя, кажи и не се бой. Защо трапериш след като ме видя? Аз дойдох да те освободя." Тогава Кумбхинаси замолила: "Не убивай моя съпруг, о царю! Макар да ме е похитил, без да иска съгласието на роднините ми, сега той е мой мъж и аз не искам да остана вдовица!" - "Добре, ще го пощадя заради тебе - отвърнал Равана- но къде е той, твоя съпруг? Аз събирам поход срещу небожителите и искам той да бъде мой съюзник." Кумбхинаси го завела в почивната стая, където спял Мадху, разбудила съпруга си и казала: "Това е брат ми, Равана, цар на Ланка. Той дойде за да сключи с теб съюз против небожителите." И Мадху отвърнал: "Така да бъде".
Сключил съюз с могъщия демон Мадху, Равана напуснал града му и се отправил с войската си нататък. Движел се на север, достигнал планината Кайласа и тук спрял войската си за нощен отдих. Ракшасите разположили стан в подножието на планината, а Равана останал на върха и огледал[106] околността, озарена от лунните лъчи. На склоновете на планината, в мангови горички пеели кинарите чудесни песни, изпълнени с любовно желание: опиянени от вино и красотата на нощта танцували и се веселили видядхари, а от обителта на Кубера се носел звън на звънчета, гласове на прелестни апсари и музика на гандхарви. И цветущи дървета манго, ашока и кадамба* пълнели околността с чудно благоухание.
Очарован от прохладното лунно сияние, пеене, музика и благоухание на цветя, царя на ракшасите въздишал на върха на Кайласа; и в това време той видял прекрасната апсара Рамбха*, която вървяла по планинския склон в хубава рокла, подобна на белоснежен облак с венец от цветя мандара* на главата. Страст овладяла Равана и той се обърнал към прелестната дева с думи, хвалещи нейната красота и превъзнасящи му собствените достоинства. "Погледни ме, красавице - казал той - Кой може да се сравни с мен по сила? Аз затъмнявам с блясъка си облика на Индра, и Вишну, и двамата Ашвини. Защо преминаваш покрай мен, без да забавиш крачките си?" Рамбха, уплашена му отговорила: "Не ти подобава да говориш с мен. Аз съм жена на твоя племенник Налакубара, син на твоя брат Кубера. Отивам да се видя с него. Би трябвало да пазиш пътя ми от дързостта на чужди мъже."
"Ти не можеш да бъдеш жена само на Налакубара - възразил й Равана, обзет от греховна страст -Ти си апсара, апсарите принадлежат на всеки, който ги пожелае. Ти трябва да принадлежиш на мен, о красавице!" И без оглед на молбите на треперещата Рамбха, той я обладал против волята й.
Удавена от срам, Рамбха дошла при съпруга си Налакубара, подобно на цъфтяща лиана, прекършена от буря и паднала в краката му. Тя му разказала за случилото се и молила за прощение, защото вината не е у нея. И Налакубара, син на Кубера й простил, а Равна проклел. Той предрекъл на десетоглавия, че когато следващия път опита да обладае жена против волята й, главата му мигновено ще се разлети на парчета!
Боговете начело с Брахма, чувайки това проклятие, останали доволни и похвалили сина на Кубера, А Равана от това време вече не се опитвал да насилва жена, страхувайки се от изпълнението проклятието [107].
*Мадху- ракшас. съгласно кн.1 от Вишну-пурана, на мястото на неговата обител, Шатругхна, младши брат на Рама
основал там град Матхура
*Маляван- вожд на ракшасите, старши брат на Сумалин
*Кадамба- дърво с ароматни оранжеви цветове, споменавано в древноиндийските поеми
*Рамбха- апсара, включена в пураните, като "светска" дъщеря на Кашапа. В кн.1 от Рамаяна тя се опитва безуспешно да съблазни (по поръчка на Индра) мъдреца Вишвамитра. Този се разгневил и я превърнал в камък.
*Мандара- цветя от коралово дърво
*Маляван- вожд на ракшасите, старши брат на Сумалин
*Кадамба- дърво с ароматни оранжеви цветове, споменавано в древноиндийските поеми
*Рамбха- апсара, включена в пураните, като "светска" дъщеря на Кашапа. В кн.1 от Рамаяна тя се опитва безуспешно да съблазни (по поръчка на Индра) мъдреца Вишвамитра. Този се разгневил и я превърнал в камък.
*Мандара- цветя от коралово дърво
38. ВОЙНАТА НА РАВАНА С ИНДРА
От планината Кайласа Равана с войската си се отправил в царството на Индра. Като чул за приближаването на огромната войска на ракшасите, Индра затреперил на своя трон и казал на боговете: "Гответе се за битка със злодея Равана". Боговете започнали да се въоръжават за битка. Индра побързал при своя брат Вишну и му казал: "Помогни ми, пазителю на света! Как да се справя с десетоглавия, комуто Брахма дари непобедимост? Кажи ми". Вишну му отвърнал: Аз не мога с нищо да ти помогна днес, Дарът на Брахма огражда ракшаса и от моето могъщество. Но ти обещавам - вече не дълго остава да чакаме времето, когато злодея ще понесе заслуженото си наказание. Ще се роди в Айодхя доблестния цар Рама, син на благочестивия Дашаратха. Той ще бъде победител на страшния Равана.
Индра се върнал в Амаравати, града на безсмъртните, към който вече се приближили пълчища ракшаси. Възглавяни от Индра, излезли боговете- адити, Марути, Ашвини, предвождани от божествата Васу* и прочие. Но при вида на страшното воинство на Равана сърцата им паднали. Ракшасите между това с войнствни викове се устремили към небожителите; смелите съветници на Равана - Прахаста, Марича, Шука и други - и дядо му по майка Сумалин, стар и опитен воин, се сражавали пред своите войски, пращайки към боговете облаци страли и копия, нанасяйки им удари с мечове, брадви и боздугани. Трепнали боовете под натиска на ракшасите; и много от тях бягали пред победоносния враг като плашливи сърни пред лъв. Могъщият Сумалин нанесъл поражение на небожителите и разсеял небесните войни както вятъра разсейва облаците. Но ето той срещнал бога Савитар от рода Васу, и онзи не отстъпил пред него и насочил към него поток стрели, които разнесли на трески колесницата на вожда на ракшасите. И бог Савитар вдигнал своя тежък боздуган и поразил с него Сумали в главата. Със страшен удар той превърнал Сумалин в прах, така, че не останали от него ни глава, ни кости, ни плът. Ракшасите, виждайки гибелта на Сумалин, се отдръпнали назад от страшното божество.
Мегханада, син на Равана, спрял своите бягащи войни и гневен се устремил в бой на своята блестяща колесница. И никой от боговете не можел да му противостои; отново воинството на небожителите започнало да отстъпва пред ракшасите. Тогава Индра казал: "Не бягайте, о богове, оставете страха! Синът ми Джаянта ще излезе на бой със сина на Равана". И ето влезли в бой двамата принца - Джаянта*, син на повелителя на боговете и наследника на владетеля на ракшасите. Мегханада обсипал със стрели Джаянта и неговия водач; и сина на Шачи му отговорил с порой стрели и копия. Облаци стрели затъмнили небето и в настъпващия мрак боговете и ракшасите престанали да се виждат един друг. Но стрелите на Мегханада поразявали по-силно и дотежал боя за Джаянта. Асурът Пуломан, дядо на Джаянта по майчина линия, спасил внука си от гибел; като се явил на бойното поле от дъното на океана, от царството на Варуна, той повлякъл със себе си Джаянта в морските дълбини и го скрил от стрелите на победоносния Мегханада. Боговете, виждайки изчезването на Джаянта, решили, че той е убит и в смут се обърнали в бягство, а Мегханада ги преследвал с войнствени крясъци.
Тогава Индра сам излязъл на полето на боя на своята колесница, водена от Матали, искусния водач на царя на боговете. Гандхарвите засвирили на своите лютни и апсарите затанцували, когато могъщия повелител на небесното царство се появил от вратите на града на безсмъртните. Адити, Васу, Марути и Ашвини го следвали. Равана начело на своята демонска рат излязъл срещу него на колесницата Пушпака. И отново се разгоряла жестока битка между богове и ракшаси.
Марутите нападнали войската на ракшасите с неистова ярост на буйни ветрове и много сразили смъртно, съкрушили и разнесли на парчета със своите брадви и стрели. И ракшасите върху магарета, камили, слонове, глигани и коне, се устремили към боговете и ги поразявали с оръжията си. И небето и земята се изпълнили със шума на тази велика битка.
Равана, виждайки изтребването на войската си от Марутите и могъщия Индра, се преизпълнил от гняв и наредил на водача си да кара там, където от върха на хълма се вдига слънцето - за да нападне врага отвисоко. Между това Индра казал на боговете: "Дарът на Прародителя пази нечестивия Равана и ние не можем да го убием. Ще се опитаме да го пленим жив!" И възглавявайки войската на небожителите, той я повел срещу царя на ракшасите. Обградили го от всички страни, обсипали го със стрели и го довели до объркване, заставяйки колесницата му да спре.
Тогава Мегханада дошъл на помощ на баща си. Той пуснал в небето вълшебство, на което го учел мъдрия Ушанас и съкрушил всички небожители, които се опитвали да преградят пътя му. Той се приближил до Индра и го обсипал с дъжд от стрели, и нанесъл тежък удар на Матали, водача. Тогава Индра слязъл от [109] своята колесница, възседнал слона Айравата и продължил да се сражава. Но Мегханада, прилагайки измама и вълшебни капани, го уморил с жесток и продължителен бой; със своето вълшебство той сковал и пленил царя на боговете и го повлякъл след себе си встрани от полето на боя пред очите на потресените небожители. Индра, сам познаваш вълшебства се оказал безсилен против чара на Мегханада; синът на Равана го преодолял и заедно с него изчезнал от очите на сражаващите се.
Боговете между това продължавали да поразяват със своите оръжия Равана и накрая този, уморен от бой, отстъпил със своите войски. Мегханада тогава му казал: "Достатъчно, татко, ние славно се сражавахме днес и удържахме победа. Аз плених самия владетел на боговете, пазителя на изтока- Индра. Няма защо повече да се бием с небожителите." И Равана казал на сина си: "Ти възвиси днес нашия род и завоюва голяма слава, извършвайки този подвиг, Мегханада! Да се върнем на Ланка и нека царя на боговете ни следва като пленник!"
Войската на ракшасите напуснала небесното царство и тържествено се завърнала в Ланка. Мегханада возил на своята колесница пленения Индра. Оттогава сина на Равана получил прозвището Индраджит - победителя на Индра.
Тогава Брахма, съпроводен от боговете се отправил в Ланка и като се представил пред Равана, обкръжен от своите братя и синове, казал "Твоя син, о Равана прояви голяма смелост и сила в битката с боговете и славата му няма да изчезне в трите свята. Но сега нека той освободи Индра, победителя на Вали и Вритра. Кажи, какво искаш ти от боговете за освобождението на техния цар?" Тогава Мегханада казал: "О прародителю, аз желая безсмъртие". Брахма му отговорил: Няма на земята нито едно сътворено същество, който би имало съвършенството на безсмъртието, сине мой." Победителят на Индра казал тогава на Брахма "Слушай какво искам аз за освобождението на Шакра. Когато пред началото на битката аз направя жертвоприношение на огъня за победа над врага, нека бог Агни ми дари своята колесница и своите огнени коне. И нека аз бъда безсмъртен докато се сражавам на тази колесница. Нека гибелта ми дойде само ако аз стъпя в боя без да съм довършил жертвоприношението. Ето дар, който аз избирам. И съм го заслужил не с подвижничество, както други, а с моята смелост в битка!". "Така да бъде!" - казал Брахма. И тогава Индраджит освободил царя на боговете и небожителите се върнали с него в своето царство.
След връщането на небето Брахма казал на Индра, подтиснат от страх и срам и лишен от царствения си блясък: "О владетелю на боговете, това нещастие те постигна за минал грях. Някога аз създадох прекрасната дева на име Ахалия и я дадох за жена на благочестивия мъдрец Гаутама; ти я съблазни и я склони към нарушение на съпружеския дълг. Този грях и проклятието на мъдреца до днес тегнат над тебе; затова властта ти на небесата е неустойчива и могъщи врагове те заплашват."
Васу- група божества в индийския пантеон, първоначално асоциирани с Индра (това е и негов епитет в епоса - Васава,
глава на Васу), по-късно с Агни; божествата които я съставят в по-голямата си част са природни явления. Във Вишну-пурана
в тази група от осем божества са включени Агни, Сома, Ваю, Дхурва (полярната звезда) и др. Един от Васу, Прабхаса
(светлина) се смята за баща на Вишвакарман, божествения зидар.
Джаяната- син на Индра, бледна фигура, рядко се споменава в епоса.
Джаяната- син на Индра, бледна фигура, рядко се споменава в епоса.
39. БИТКАТА НА РАВАНА С ЦАРЯ НА ХАЙХАИТЕ
Скоро Равана пак се отправил в набег на земята със своите войски и своите съветници, за да подчини във властта си тези, които още оставали непокорени от него. Той дошъл в страната на хайхаите*, която управлявал цар Арджуна, син на Критавиря, цар от рода Яду, старши син на Яяти. Някога този цар с благочестие и обряди постигнал милостта на Вишну, който му се явил в облика на цар Дататрейя* и му дарил изпълнение на желание. Арджуна пожелал да има хиляда ръце, праведно царстване и непобедимост. Всичко това му дал Дататрейя, но Арджуна оствал непобедим дотогава, докато царстването му било праведно.
В това време, когато Равана с войската дошъл в град Махишмати*, столица на хайхаите, цар Арджума със своите жени се отправил на брега на река Нармада, за да извърши измиване и да се развлича с игри във водата. Равана казал на съветника на Арджуна, излязъл да го посрещне от градските врати: "Къде е вашия цар? Кажете му, че Равана, повелител на Ланка е дошъл в неговите владения и го зове на битка." Разбрал от съветника мястото, където е господаря на хайхаите, Равана тръгнал към бреговете на река Нармада. Минавайки през планината Виндхя, издигаща към небето хиляди върхове, по величие подобни на обител на богове, Равана стигнал бреговете на Нармада, огласяни от викове на птичи ята, които се реели се над водите, бягащи към западния океан; в тези води се къпели и утолявали жажда измъчени от зной стотици слонове, биволи, антилопи, мечки, лъвове, тигри и други животни; и цъфтящи дървета им давали сянка.
Слизайки от колесницата, Равана се умил в прохладните води на Нармада и след това същото направили неговите съветници. Излезли [111] на брега, ракшасите се заели да събират цветя, за да ги принесат в жертва на Шива. Те издигнали лингам* на брега на Нармада и като му принесли в жертва благоуханни цветя, танцували около него с вдигнати ръце и пеели.
А в това време, по-надолу по течението на реката цар Арджуна се къпел и развличал във водата със своите жени като царствен слон обкръжен от хиляди слонове. И желаейки да изпита силата на хилядите свои ръце, той преградил с тях течението на Нармада. Водите на могъщата река потекли назад, започнали да се издигат все по-нагоре и по-нагоре и излезли от брега, изнасяйки риби и крокодили; и те отмили от брега цветята, принесени в жертва при лингама на Шива. Разтревожен Равана изпратил своите съветници да разберат причината за наводнението; те тръгнали надолу и видяли Арджуна, преградил Нармада с хилядите свои ръце като язовир. Върнали се, ракшасите разказали на Равана какво са видяли: "Някакъв човек, огромен като дървото шала* се къпе по-надолу по течението обграден от прекрасни деви. Той има хиляда ръце, с които е преградил реката по пътя към океана." Като чул тези думи, Равана възкликнал: "Видели сте Арджуна, владетеля на хайхаите" - и бързо се отправил натам със своите съратници, за да се сражава с могъщия син на Критавиря.
Той дошъл до там, където Арджуна се къпел със своите жени и казал на приближените на царя на хайхаите, останали на брега: "Идете при своя господар и му кажете, че го предизвиквам на битка." Те му възразили: "О десетоглави, сега не е време за битка. Нашият цар е разсеян и се забавлява безгрижно в реката със жените си. Почакай до утре. А ако искаш бой каквото и да става, ще ти се наложи да се сражаваш с нас."
Тогава съветниците и войните на Равана се нахвърлили към войните на Арджуна и на брега на Нармада започнала жестока битка. Ракшасите убили и изяли много хайхаи; но стражите на Арджуна храбро се защитавали, обсипвайки Равана и съветниците му с облаци стрели. Между това царя на хайхаите узнал за нападението на ракшасите. Очите на Арджуна пламнали от гняв. Той се вдигнал от водите на Нармада и като казал на жените си "Не се бойте от нищо" - излязъл на брега. Хванал своя боздуган, той се устремил натам, където се сражавали ракшаси и хайхаи. Могъщият Прахаста, съветник на Равана, поклащайки своя топуз, преградил пътя му, подобен на планината Виндхя, изправила се на пътя на слънцето. Тогава синът на Критавиря [112] вдигнал своя тежък боздуган, сто лакти дълъг и го пуснал на главата на Прахаста. И като планински връх, поразен от гръмов удар на Индра, рухнал Прахаста под страшния удар от боздугана на царя на хайхаите. А другите съветници на Равана, виждайки поразения Прахаста се обърнали в бягство.
Равана сам тръгнал срещу Арджуна, и те се срещнали в единоборство, както два могъщи слона се сражават за слоница. Те нанасяли един на друг страшни удари, от гърма на които се тресяла вселената. Земния цар и царя на ракшасите се били жестоко, поразявайки се един друг с боздугани и копия, както биеши се бикове се поразяват с рога, или слонове- с бивни; и нито един не искал да отстъпи на другия; и двамата се сражавали не знаейки страх.
Накрая Арджуна, пламтящ от гняв нанесъл на Равана съкрушителен удар в гърдите със своя бозудан и само дара на Брахма спасил десетоглавия от смърт. Поклащайки се, царя на ракшасите отстъпил няколко крачки; сълзи потекли от очите му и той тежко се отпуснал на земята.
Виждайки поражението на Равана, сидхи и чарани възпели хвала на Арджуна, син на Критавиря, и от небесата на челото на доблестния цар попадал дъжд от цветя*. Арджуна скочил към падналия Равана, като орел към змия, хванал го и го оковал, както някога Вишну оковал асура Бали. И повелителя на хайхаите надал тържествен вик, сякаш тигър, забил нокти в елен, и повлякъл своя пленник от полето на боя. Виждайки своя цар пленен, ракшасите със страшни викове се устремили към Арджуна както морски вълни към брега в бурно време. "Пусни го! Пусни го! - викали те - Спри!" И обсипвали Арджуна със стотици стрели и копия. Но той отразил всички удари и разсеял войската на ракшасите както вятър разсейва облаците. И, всявайки страх в сърцата на нощните демони- ракшасите, той се върнал в своята столица, влачейки след себе си поваления и пленен Равана.
Като чул за поражението на своя внук, Пуластя бързо се отправил в Махишмати, столицата на хайхаите. Когато дошъл в този град, който по великолепие на своите дворци и храмове бил подобен на небесния Амаравати, царя Арджуна, уведомен от своите слуги за неговото приближаване, излязъл да го посрещне от своите чертози и с големи почести приел благочестивия син на Брахма. Покланяйки се пред божествения мъдрец, Арджуна му предложил медена напитка, крава и вода [113] за измиване на краката* и казал: "О владика на създаването, твоето идване е велика чест за мен. Кажи какво мога да направя за тебе? Моето царство, моите синове, моите жени и аз самия - сме твои, повелявай ни!" Пуластя въздал хвала за благочестието и доблестта на царя на хахаите и казал: "О най-добър от царете, ти победи днес моя внук в голяма битка и го плени, умножавайки своята слава. Пусни го сега на свобода!" И изслушвайки думите на Пуластя, Арджуна тозчас освободил Равана. Той се заклел пред огън да прекрати враждата с царя на ракшасите, предложил му дружба и почитайки го с венци и украшения, го пуснал у дома с богати дарове. Тогава засрамен Равана се върнал в Ланка, а Пуластя- в своята небесна обител.
За наказанито, постигнало нечестивия Равана и за гибелта му от ръката на Рама, разказал на света в своятя Рамаяна* първия поет на земята, мъдрия Валмики*.
*хайхаи- в древноиндийския епос племе, обитаващо средното течение на река Нармада и на север от планата Виндхя.
*Дататрейя- в епоса син на Атри, велик подвижник, в някои текстове е въплъщение на Вишну.
*Махишмати- столица на хайхаите, отъждествявана с град Чухли Махешвар на река Нармада.
*Лингам- фалически символ в култа към Шива, обикновено цилиндричен стълб със закръглен връх. Почитането на Шива в образа на лингам е било разпространено в Индия от най-древни времена до ден днешен, особено на юг. Жертвоприношението на ракшасите към лингам на Шива в това сказание - е характерно. Култ към лингама (несъмнено с доарийски произход) е бил включен в индуизма изглежда около началото на нашата ера.
*Шала- ценна порода тропическо дърво
*от небесата на челото на доблестния цар- традиционен мотив в индийската епична поезия.
*предложил му медена напитка, крава и вода- започвайки от ведийската епоха, традиционно поднасяне към гости в древна Индия, предписвано от брахманските ритуали.
*Валмики- легендарен автор на епоса Рамаяна
40. СКАЗАНИЕ ЗА ПАРАШУРАМА СИН НА ДЖАМАДАГНИ*Дататрейя- в епоса син на Атри, велик подвижник, в някои текстове е въплъщение на Вишну.
*Махишмати- столица на хайхаите, отъждествявана с град Чухли Махешвар на река Нармада.
*Лингам- фалически символ в култа към Шива, обикновено цилиндричен стълб със закръглен връх. Почитането на Шива в образа на лингам е било разпространено в Индия от най-древни времена до ден днешен, особено на юг. Жертвоприношението на ракшасите към лингам на Шива в това сказание - е характерно. Култ към лингама (несъмнено с доарийски произход) е бил включен в индуизма изглежда около началото на нашата ера.
*Шала- ценна порода тропическо дърво
*от небесата на челото на доблестния цар- традиционен мотив в индийската епична поезия.
*предложил му медена напитка, крава и вода- започвайки от ведийската епоха, традиционно поднасяне към гости в древна Индия, предписвано от брахманските ритуали.
*Валмики- легендарен автор на епоса Рамаяна
Минало време и Арджуна, син на Критавиря, владетел на хайхаите се възгордял от своето могъщество и непобедимост, и отстъпил от праведния път. Той започнал да подтиска поданиците си и да обижда не само хората, но даже якши, гандхарви, сидхи и друи небожители. Боговете се обърнали към Вишну, зовейки за защита; и пазителя на света им обещал, че скоро ще се роди на земята в рода Бхригу велик воин, който ще накаже Арджуна за всички негови безчинства.
Имало на земята цар на име Гадхи от рода Каушика, потомък на Амваса, трети син на Пуластя. Той нямал син, но единствена дъщеря на име Сатявати, славеща се в трите свята със своята красота. Веднъж в двореца на Гадхи дошъл брахмана Ричика от рода Бхригу и заискал царската дъщеря. Гадхи не искал да дава единствената си дъщеря на дрипав отшелник*, беден подвижник и казал на Ричика: "Ще ти дам Сатявати само ако ми доведеш за откуп хиляда коне. В нашия род съществува обичай да даваме дъщерите си срещу откуп. И всички коне трябва да са бели, и на всеки едното ухо трябва да е черно." [114]
Тогава Ричика отишъл на брега на океана и започнал да моли бог Варуна за да придобие хиляда бели коне с по едно черно ухо всеки. И владетеля на водите благосклонно изслушал молбата му. Водите на океана се разтворили и хиляда бели коне, точно каквито искал Ричика, излезли на брега.
Наложило се царя на Гадхи да даде своята дъщеря на отшелника; а за това Ричика обещал и него да дари син, могъщ воин, покорител на вселената.
За да роди жена му желания син, Ричика приготвил свещена храна* от ориз, ечемик и мляко, същото, но с други молитви приготвил той и за нейната майка, съпругата на царя на Гадхи. После се отеглил в гората за подвижничество си, а на жена си посочил коя храна е за нея и коя- за нейната майка.
Но когато той заминал, царицата казала на дъщерята: "Моя син трябва да се роди могъщ воин, твоя- благочестив брахман. Но нима ще ти е приятно, ако брат ти превъзхожда твоя син по могъщество? Нека да сменим храната си." Сатявати се съгласила и те така направили. всяка изяла частта предназначена за другата.
Когато Ричика се върнал, той веднага разбрал за станалото, благодарение на дара за прозрение на тайните дела, който притежавал. С гняв той казал на Сатявати: "Какво си направила, грешнице? Ти наруши моите нареждания. В храната, предназначена за твоята майка аз вложих доблест и стремеж към битка, а в твоята- мирно благочестие и воля за подвижничество. Сега вие сменихте дяловете си и ти ще родиш брахман, който следва призванието на кшатрий, а майка ти- кшатрий, който ще си избере участ на брахман."
Сатявати паднала в краката на Ричика, молейки за прощение. Тя казала: "Смили се над мен! Нека не е такъв сина ми. Ако вече така е отсъдено, нека това е наш внук, а не син, о мъдри подвижнико!" Смекчил се Ричика и отговорил: "Добре, нека такъв бъде сина на твоя син."
Дошъл дългочакания ден и Сатявати родила син* и го нарекла Джамадагни. И майка й, съпругата на Гадхи, родила син. Дали му име Вишвамитра. Родил се кшатрий, той от млади години следвал призванието на брахман и станал велик мъдерц и подвижник.
Синът на Сатявати растял здрав, красив и силен. Той прилежно изучавал ведите, радвайки своите родители. В горската обител [115] на своя баща той водел праведен живот, съблюдавал сурови обети и упражнявал разума си с благочестиви размишления и беседи с мъдреци.
Когато настанало време да помисли за потомство, Джамадагни със съгласието на родителите си отишъл в двора на могъщия цар Прасенаджит, внук на Икшвака и го помолил за ръката на дъщеря му Ренука. Царят не отказал на Джамадагни и след сватбен обряд, отпразнуван с голям разкош, Джамадагни се върнал в своята обител с Ренука. Тя станала вярна жена на Джамадагни, син на Ричика и водела добродетелен живот в неговата обител, съблюдавайки заедно с него благочестиви обети.
Тя му родила пет сина, красиви и силни; най-малкия от тях, наречен Рама бил любимец на родителите си и превъзхождал по всичко своите старши братя.
Веднъж, когато синовете й излезли в гората да събират плодове и корени, Ренука се отправила към реката за утринно измиване. И видяла на брега цар Читраратха, който се къпел и забавлявал с игри във водите на реката със своята жена. Гледайки безгрижното им веселие, Ренука завидяла на тяхното щастие. Изплашена от своите греховни мисли тя бързо се умила в реката и се върнала в своята обител.
Когато Ренука се върнала в своята обител, Джамадагни забелязъл вълнението й; и със силата на вътрешно прозрение той разбрал нейните мисли. Голям гняв го обзел. Когато се върнали от гората старшите синове, Джамадагни им наредил веднага да умъртвят Ренука. Като чули страшните думи, синовете на Джамадагни не могли да кажат нито дума от ужас и огорчени и изплашени не мръднали от място. Тогава разярен Джамадагни проклел младите си синове и те всичките четирима тазчас загубили разум и се превърнали в диви безсловесни животни.
Когато се върнал от гората младшия син, Джамадагни му заповядал да убие Ренука: "Твоята майка съгреши; убий я без съжаление, сине мой." И Рама, син на джамадагни без да каже нито дума, вдигнал своята брадва, с която никога не се разделял и отсякъл главата на майка си, нещастната дъщеря на Прасенаджит.
Тогава преминал страшния гняв на Джамадагни и той се обърнал към сина си с такива думи: "О Рама, ти си предан син, послушен на бащината си воля. Ти изпълни моята заповед без да спориш и [116] да се колебаеш. Поискай от мен какъвто и да е дар, аз ще изпълня каквото пожелаеш."
И Рама поискал да върне майка му към живот и да й прости неволния грях; и още поискал да върне на братята му човешкия облик. За себе си той поискал дълголетие и непобедимост в единоборство със всеки враг на земата. И мъдрият Джамадагни изпълнил всички желания на сина си.
След малко време се случило така, че могъщия Арджуна, цар на хайхаите, ловувайки в околниата гора, дошъл до обителта на Джамадагни. В това време синовете му пак били излезли за плодове. Ренука посрещнала царствения гост с дължима почит, но той презрял нейното гостоприемство и опиянен от гордост и сисокомерие, наредил на своите войни да отсекат високите дървета, растящи близо до обителта и да прогонят телето от свещената крава, принадлежаща на сина на Ричика.
Когато дошъл от гората Рама, Ренука му разказала за безчинствата на цар Арджуна, оскърбил обителта на отшелника. И Рама, син на Джамадагни, благочестив брахман, в сърцето на който не угасвала страстта за воински подвизи, в гняв хвнал брадвата си и лъка със стрелите и тръгнал да догони цар Арджуна.
И те се срещнали в жестоко единоборство. Арджуна, поклащайки огромните си ръце се нахвърлил към Рама, уверен в своята победа. Могъщ воин, той без трудност измъквал от земята високи дървета с корените, мислел, че лесно ще съкруши сина на отшелника. Отстъпил от праведния път, той не знаел, че вече няма дара за непобедимост и че Рама ще му донесе гибел. Без пропуск синът на Джамадагни поразявал страшния цар на хайхаите и му отсичал една след друга ръцете. Със своите стрели той отсякъл хилядата му ръце и Арджуна, син на Критавиря рухнал без дъх на земята. Така се извършило предсказанието на Вишну, и боговете и всички същества на небето и на земята въздъхнали накрая спокойно.
Но синовете на Арджуна не простили на Рама за убийството на баща им. Веднъж, когато Рама не бил у дома, те нападнали дома му и без жалост убили благочестивия подвижник Джамадагни, напразно зовящ сина си на помощ. След това си заминали. Рама се върнал от гората, където събирал дърва за жертвен огън и намерил своя баща мъртъв при домашното огнище. Голяма мъка го обзела. "Как можа да се случи тоя - питал той в ридания - че съдбата не пощади праведния Джамадагни? Баща ми никому не е желал зло и не е причинявал обиди, никога не [117] е отстъпвал от правда и закон. Синовете на Арджуна, злобни и безумни, убиха смирения подвижник както на лов убиват елен. Много слава ще добият, убили беззащитен старец, провел времето си в пост и молитви. Има с какво да се похвалят пред приятели и роднини!"
И нареждайки безутешно, Рама извършил за баща си последните обреди и запалил за него погребален огън. Тогава се заклел да изтреби рода на кшатриите от земята, за да отмъсти за гибелта на баща си.
Яростен и не знаещ жалост, той победил в боя, сражавайки се поединично, всички синове на Арджуна, царя на хайхаите. И всички унищожил. Той съкрушил цялото воинство на ненавижданото от него царство на хайхаите и после обявил война на целия кшатрийски род. Той обходил цялата земя и навсякъде, където видел кшатрии, ги предизвиквал на дуел, побеждавал ги и умъртвявал; и никой не можел да излезе жив от смъртоносната му брадва. През това време той получил прозвището Парашурама, което означава Рама с брадвата, и под това прозвище го отличават от другия Рама, син на Дашаратха, цар на Айодхя и победител на Равана.
Три по седем пъти очиствал Парашурама земята от кшатриите, три по седем пъти ги разбивал в бой, сражавайки се един против цяла войска. Той напълнил с тяхната кръв пет велики езера на Курукшетра и извършил на тези езера жертвени възлияния към рода Бхригу. И предавайки земята, изчистена от кшатрии във властта на брахманите, синът на Джамадагни се отеглил по гористите склонове на планината Мандара за покаяние и подвижничество.
Но някои от кшатриите съумели да избегнат гибелта, скривайки се от страшния Парашурама в тайни обители. Някои от хайхаите, преоблечени в женски рокли били приютени от Притихви, богинята на земята; сина на царя Видуратхи от рода Пуру бил скрит в пещера на планината Рикша, където го възпитали мечки; Сарвакармана, син на Калмашапада, спасил мъдреца Парашара, като го скрил в своя дом, облечен като шудра; потомците на цар Марута скрил в своята обител Варуна. Тези немного продължили после рода на кшатриите по земята.
В това изложение са ползвани Махабхарата и Вишну-пурана.
*Гадхи не искал да дава дъщеря си- така е във Вишну-пурана. В Махабхарата Гадхи с радост е готов да даде дъщеря си на Ричика без всякакъв откуп и онзи сам настоявал да придобие чудесните коне от Варуна. В пураната мотивировката на действията на царя е значително по-убедителна и отразява разпространен във фолклора мотив за трудна (неизпълнима) задача към този, който претендира за принцесата.
*Ричика приготвил свещена храна- В Махабхарата тази храна е за Сатявати и майка се готви от Бхригу, предшественик на Ричика.
*Сатявати родила син- някъде Ричика има има съвсем друго потомство.
*Гадхи не искал да дава дъщеря си- така е във Вишну-пурана. В Махабхарата Гадхи с радост е готов да даде дъщеря си на Ричика без всякакъв откуп и онзи сам настоявал да придобие чудесните коне от Варуна. В пураната мотивировката на действията на царя е значително по-убедителна и отразява разпространен във фолклора мотив за трудна (неизпълнима) задача към този, който претендира за принцесата.
*Ричика приготвил свещена храна- В Махабхарата тази храна е за Сатявати и майка се готви от Бхригу, предшественик на Ричика.
*Сатявати родила син- някъде Ричика има има съвсем друго потомство.
41. ИНДРА И СВЕТИТЕ ПОДВИЖНИЦИ
Живял някога цар на име Бхангасвана. Той бил прославен с мъдростта си иблагочестие, и поданиците го почитали като бог, но бил бездетен и затова царската власт и могъщество не го утешавали. Той се предал на сурово подвижничество, извъшвайки жертвоприношение на Агни и придобил сто могъщи синове. Но с това подвижничество и обряд той предизвикал недоволството на Индра. От времето на нашествията на Сунда и Упасунда и ракшасите, предвождани от Равана, на небесното царство, повелителя на боговете се опасявал от всеки извършващ велико подвижничество, защото тези придобивали могъщество, застрашаващо властта му в трите свята. И владетелят на небесното царство бил недоволен от Бхангасвана, извършил жертвоприношението на Агни, защото с този обряд бил почетен само бога на огъня а Индра не получил част от жертвата. И хилядоокия замислил да погуби могъществото на Бхангасвана и започнал да търси в него уязвими места и да го подстрекава към пропуски, за да повреди благочестието му; но благочестивия цар неотклонно следвал добродетелта и Индра не могъл да намери случай за да се възползва нот някаква негова слабост.
Но ето веднъж цар Бхангасвана се отправил в гората на лов; и повелителя на боговете решил да се възползва от тази благоприятна възможност и да нанесе удар на благочестивия Бхангасвана. Когато царя сам, без свита отишъл в дълбоката гора на своя кон, той напразно търсел пътека из гората и излязъл на езеро, пълно с прозрачна вода. Бхангасвана напоил в това езеро кона си, а после сам се съблякъл и влязъл във водата, за да освежи тялото си, уморено от зной. След къпането царя излязъл от езерото на брега. И тогава, поглеждайки своето отражение във водата, той в голямо изумление и страх видял, че се е превърнал в жена. Тук той разбрал, че езерото е омагьосано. В мъка той възкликнал: "Уви, как сега ще пътувам на коня? Как в този облик да се върна в своята столица? Как ще се покажа на своите синове, какво ще кажа на моите жани, моите съветници? Защо ме постигна това нещастие?" Но нищо не му оставало, освен да седне на коня и да се върне в града си. Като видели своя цар в женски облик, неговите синове, слуги и всички поданици били изумени. Царя разказал на всички какво се е случило с него и казал на синовете си: "Оставям на вас моето [119] царство, бъдете щастливи, наслаждавайте се на царска власт! Яз ще се отегля в горска обител и там ще прекарам остатъка от моите дни."
Той се отеглил в гората и там се заселил в обител на благочестив отшелник. И с времето Бхангасвана, в облика на жена, родил на този отшелник сто синове. После ги завел в своята столица и казал на първите си синове: "Вие сте родени от моите жени, когато бях мъж. Тези мои синове аз родих, бидейки жена. Управлявайте моето царство като братя родени от едни и същи родители!" И двестата синове на Бхангасвана, подчинявайки се на волята му, започнали да управляват царството съвместно в дружба и съгласие.
Виждайки, че потомството на Бхангасвана се умножава и порцъфтява, Индра се разгмевил. "Изглежда като превърнах този цар в жена, му донесох благо вместо вреда!" И владетеля на боговете се превърнал в странстващ отшелник, дошъл в столицата на Бхангасвана и като застанал пред синовете му, заговорил така: "Братята никога не живеят на света, даже ако са от един и същ баща От векове враждуват синовете на Кашапа- асури и боговете; те воюват за властта над трите свята. Вие сте принцове- синове на владетелския род на господаря Бхангасвана. А тези са синове на отшелник, живеещ в горска обител. Как им позволявате да разделят властта, която принадлежи само на вас?" С тези речи Индра посял раздор между братята и скоро след това те се убили един друг в жестока битка. Узнавайки за това, Бхангасвана, живеещ в гората като отшелник бил извън себе си от мъка. Индра се явил при него в облика на брахман и казал: "За какво тъгуваш, прекрасна отшелнице? Каква мъка те е посетила?" Отшелницата отоворила: "Безжалостното време погуби моите двеста синове. Някога аз бях цар, о брахмане и имах сто могъщи синове. Веднъж, като се къпах в омагьосано езеро, се превърнах в жена; и още толкова синове ми се родиха. Всички мои деца бяха щастливи и се наслаждаваха на царска власт, но по волята на съдбата те се изпокараха и всички загинаха в междуособна война. Защо ми се струпаха тези беди?" Тогава Индра му се открил и казал: "Ти си навлече моя гняв, когато извърши жертвоприношение, неугодно за мен; затова те наказах." Бхангасвана в облика на жена паднал в краката на царя на боговете и замолил: "Смили се над мен, о владетелю. Онова жертвоприношение беше направено за потомство, а не за ти навредя по какъвто и да е начин. Затова аз извърших моето подвижничество. Прости ми, о повелителю на небесното царство!" И царя на боговете се смилил над него и казал: "Прощавам ти и ти предлагам като дар избор: Кажи ми кои от твоите синове са ти по-мили - родените когато беше мъж, или тези, които ти роди като жена? - попитал Индра. - Кажи ми и аз ще възкреся тези, които укажеш!" Отшелницата му отговорила със събрани смирено ръце: "О Индра, въскреси онези синове, които аз родих в облика на жена!" "Защо избра тях? - попитал Индра - или по-малко обичаш онези, които се родиха, докато беше мъж?" - "Любовта на жената е по-силна от любовта на мъжа, - отвърнала отшелницата - майката е по-привързана към децата, отколкото бащата. Затова избирам родените от мен, когато бях жена."
Повелителят на боговете бил доволен от нейния отговор. "Ти ми отговори правдиво - казал той - и затова ще върна към живот всички твои синове. Сега избери друг дар и аз ще изпълня желанието ти. Ако искаш аз отново ще те превърна в мъж, а ако не искаш - ще те оставя жена." И отшелницата казала: "Искам да остана жена, о Шакра! Не искам отново да ставам мъж." "Защо? - попитал я отново Индра, - защо избираш женска участ, отхвърляйки мъжката?" Отшелницата отговорила: "Защото жената изпитва повече наслаждения в любовта, отколкото мъжа."
"Да бъде така, както желаеш" - отоворил Индра и се отеглил в своето небесно царство. А цар Бхангасвана до края на своите дни така и останал жена. Синовете скоро били възкресени и още дълги години управлявали неговото царство.
--
И имало някога двама велики мъдреци- Бхарадваджа, син на Брихаспати, син на Ангирас и Райбхя, от рода Атри. Двамата дружили един с друг и техните обители били недалеч една от друга. На Бхарадваджа се родил син на име Явакри, а на Райбха- двама синове, Параваса и Арававаса.
Бхарадваджа бил велик подвижник; Райбхя се славил в трите свята като ненадминат познавач на свещените Веди. Синът на Бхарадваджа, Явакри попитал веднъж баща си: "Кажи татко, защо такава голяма почит оказават всички на премъдрия Райбхя? Нима твоето подвижничество не е по-висше от знанието на Ведите?" - "Не, сине мой - отвърнал му Бхарадваджа- Няма нищо на света по-висше от свещеното знание" Като чул това, Явакри се натъжил "Райбхя почитат повече, отколкото моя баща - помислил [121] той - синовете му имат повече слава. Но аз ще ги превъзхождам, каквото и да става!"
И стремейки се да постигне целта си, Явакри се предал на сурово подвижничество. Той постел, стоял на един крак неподвижно и в зной и студ, горял своето тяло с огън и го охлаждал в лед, и когато заслугите му се увеличили благодарение на такова подвижничество, той се обърнал към Индра и казал: "За моите сурови подвизи ми дари, о владетелю на боговете, знание на свещените веди." "Не в подвижничество е пътя към ведите - възразил му Индра - иди при наставник, Явакри, и изучи ведите, както трябва с прилежание и смирение." Но Явакра не искал да следва обикновен път за изучаване на ведите и продължавал подвижничеството. И накрая, натрупал повече заслуги с изтезание на плътта, той отново се обърнал към Индра. "Ти няма да постигнеш целта си с умъртвяване на плътта - отново му отговорил Индра. - Иди при наставник, о сине на Бхарадваджи". "Няма нищо в трите свята, което да не мога да постигна с подвижничество - упорствал Явакри - Ако сега ти не изпълниш моето желание, аз ще се предам на по-жестоко изтезание на плътта; ще почна да отсичам част по част от своето тяло и една след друга ще ги хвърлям в огъна; и твоята власт на небесата ще се заклати от моя подвиг!" Тогава се наложило Индра да му дари изпълнение на желанието. По молба на Явакри той дал на него и на баща му съвършеното знание на ведите и победа над всички съперници във владеенето на свещеното знание.
Мъдрият Бхарадваджа, бащата на Явакри, бил недоволен от неразумното поведение на сина си. Той го предупрждавал: "Остави своята гордост, сине мой, и не се стреми да превъзхождаш мъдрите синове на Райбхя. Не ги закачай, пази се от могъществото на баща им, това няма да ти донесе добро." Но Яваки пренебрегнал добрия съвет. Въснесен в гордостта си, той напуснал добродетелите и намислил да израрти прекрасната съпруга на Параваса, старшия от синовете на Райбха. Той започнал да търси с нея тайни свиждания и я преследвал с грешни домогвания. Но Райбхя узнал за това и се разгневил. Той откъснал от главата си два кичура коса и произнасяйки над тях заклинания, създал от едниния прекрасна жена, копие на съпругата на Параваса, а от другия - страшен демон. И създадената от него жена увлякла Явакри и го отдала във властта на демона, който се нахвърлил върху сина на Бхарадваджи, възползвайки се от това, че жената му взела стомната с вода и онзи не могъл да извърши спасително измиване. Явакри хукнал да бяга, а демона го преследвал- нечист, зъл дух. Той го настигнал до вратата дома на Бхарадваджа, където Явакра се надявал да намери убежище. А Бхарадваджа в това време изършвал свещен обряд и поставил за страж на вратата сляп шудра, като му казал да не пуска никого в дома. Шудрата преградил пътя на Явакра и демона хванал нещастника и го разкъсал преди той да стъпи на осветената от жертвоприношението земя.
Узнавайки за гибелта на сина си, Бхарадваджа проклел Райбхя. И в изпълнение на това проклятие, след време старшия син на Райбхя Параваса убил в гората своя баща, приемайки го в полумрака за антилопа. Но Арававаса, младшия син, със сурово подвижничество възкресил Райбхя и снел греха за отцеубийство от старшия си брат.
А Явакри се отправил в царството на Яма и там боговете му открили, че злата участ го е постигнала заради гордостта му и че по неправилен начин той е добил знането за свещените веди.
--
И живял на земята царствения мъдрец Вишвамитра, син на Гадги, от рода Каушика, който се предал на нечувано подвижничество за да стане брахман и разтърсил царството на Индра. Веднъж Вишвамитра, като могъщ цар на Канякубджа, посетил обителта на божествения мъдрец Васшихта и видял при него чудесната йрава Нандини*, изпълняваща всички желания. Поискал царя да получи тази крава със сила, но кравата на Васшихта създала страшни ратници, които обърнали в бягство царската войска и Вишвамитра накрая се убедил, че брахмана е по-могъщ от царя. Тогава Вишвамитра поискал от кшатрий да стане брахман и за това прибягнал до толкова сурово подвижничество, че Индра се смутил и помислил: "Той ще придобие такова могъщество, че ще ме свали от небесния трон и ще завалдее моето царство, както някога Сунда и Упасунда, или Равана!" И както в минало време Брахма повикал Тилотама за спасение на небесата от могъщите асури, така Индра изпратил апсарата Менака, за да съблазни Вишвамитра и да го отвлече от опасното за боговете подвижничество.
И Менака отишла до обителта на Вишвамитра, където бил в най-жестоко покаяние, а заедно с нея Индра изпратил Ваю, бога на вятъра и Кама, бога на любовта, за да й помогнат да изпълни неговата воля. Красавицата Менака се приближила до обителта на сина на Гадхи и като го приветствала, затанцувала и подскачала на зелената поляна близо до колибата. Тогава вятъра, следвайки волята на царя на боговете, снел от нея хубавата дреха; подвижника я видял разголена и страст го обзела. Той я повикал и тя дошла при него. И дълго те се наслаждавали на любов в цветущата гора; и годините минали като един ден.
Така прекрасната Менака отвлякла Вишвамитра от подвижничество. Но все едно той постигнал целта си. Станал от кшатрий брахман и добил велико могъщество, позволяващо му да съперничи с Васшихта. А Менака, отивайки си от Вишвамитра, родила прекрасна девойка, тя я оставила в долината на Хималаите, на брега на река Малини* и се върнала в царството на Индра.
Девойката, напусната в дълбока гора, пълна с хищни зверове, видели соколи, реещи се в небето. Те се спуснали над нея, за да я пазят. Там я намерил светия мъдрец Канва от рода на Ангирас*. Той я взел в своята обител и я възпитал като дъщеря. Дал й име Шакунтала, което значи "обградена от соколи", защото когато я видял в гората, я обграждали и покривали с крила тези птици, пазейки я от опасност.
Приведените тук митове ползващи характерен мотив за борба с подвижничеството на смъртните е взет от Махабхарата.
Сказанието за Бхангасвана е кн.3; Разказа за Вишвамитра, цар на Канякубджи (съвр. Канаудж в областта на средното течение
на Ганг), открива голям цикъл сказания свързани с този популярен персонаж от епическата митология в кн.1 от Махабхарата.
Версията за съперничеството на Вишвамитра и Васшихта за чудесната крава се съдържа също в Рамаяна, кн.1
*Нандини- чудесна крава, изпълняваща желания, във версията от Рамаяна се нарича Шабала
*Малини- древно название на река Чука, протичаща през съвременен Аудха.
*Канва от рода Ангирас- легендарен мъдрец, споменаван още в ригведа.
42. СКАЗАНИЕ ЗА ШАКУНТАЛА*Нандини- чудесна крава, изпълняваща желания, във версията от Рамаяна се нарича Шабала
*Малини- древно название на река Чука, протичаща през съвременен Аудха.
*Канва от рода Ангирас- легендарен мъдрец, споменаван още в ригведа.
Духшанта, син на Илина, потомък на Пуру в шесто поколение, бил могъщ цар, владеещ обширна земя между четирите морета и много острови в океана. В това време, когато той управлявал, на земята царели справедливост и благочестие. Индра изпращал дъждове в нужните срокове, земята носела плод и поданиците на сина на Илина се наслаждавали на мир и благоденствие.
Цар Духшанта, могъщ и смел воин, бил голям любител на ловната забава. Веднъж в съпровод на многолюдна свита, той тръгнал в гората да ловува антилопи. Войската на Духшанта на слонове, колесници с голям шум навлязла в пределите на гората. От виковете на ловците, цвиленето на коне и рев на слонове и скърцане на колела, гората се изпълнила с грохот и трясък и хиляди диви животни- антилопи, лъвовем тигри, пантери, мечки и много други- се обърнали в уплаха и отчаяно [124] бягство, а ловците ги преследвали и поразявали със стрели, копия и мечове.
От тази гора, опустошавайки я, Духшанта в своя лов се придвижил в друга, после- в трета. В третата гора, която той посетил веел ветрец, приятно освежаващ умореното тяло на ловеца, на цъфтящи храси и дървета, пълнещи въздуха с чудно благоухание пеели сладкогласни птици и над клоните, огънали се под тежестта на цветове и плодове жужали медоносни пчели.
Царят спрял войската си на края на гората, а сам той с малко съпровождащи влязъл под сянка в гората и промъквайки се по пътеки и поляни на своята колесница, видял в дълбочината на гората, на брега на река, в прекрасна местност, възхищаваща погледа, обител на отшелник. Била обител на мъдреца Канва и цар Духшанта влязъл в нея, за да въздаде почест на славния потомък от рода Ангирас, като оставил спътниците си зад оградата.
Срещу него излязла от колибата девойка с невиждата красота. Почтително покланяйки се на царя, тя го поканила да хапне и му оказала нужното гостоприемство: подала вода за умиване на краката и поднесла почетна медена напитка, както се полага на гост; а после попитала за здравето му и за това с какво може да му услужи.
Царят узнал от нея, че светия отшелник Канва е излязъл не за дълго от дома, за да донесе от гората плодове. И възхитен от красотата на девойката, я попитал: "Какво е името ти, о прелестна дево? Как си се оказала в тази обител, загубена в горския гъсталак?" - "Казвам се Шакунтала - отговорила младата отшелница - светия мъдрец Канва е мой приемен баща." И тя му разказала за своя произход.
Цар Духшанта, възпламенен от страст, пожелал незабавно да вземе Шакунтала за жена по обичая на гандхарвите*, съгласно който влюбените се съединяват по взаимно съгласие, без да чакат решението на родителите. Той й предложил богати дарове, а също й обещал цялата съкровищница на своето царство, ако тя се съгласи да му стане жена. Шакунтала се съгласила, но поставила условие: "Ти трябва отсега да ми обещаеш, че сина, който ще ми се роди, ще унаследи твоето царство." Духшанта обещал това и те се съчетали съгласно обичая на гандхарвите, без да дочакат връщането на светия Канва.
И когато дошло време, Шакунтала родила син с блестяща красота и по величие подобен на бог. Тя го нарекла Сарвадамана, Всеукротяващ. Още от младенчески години той проявил необикновена сила и смелост, забавлявал се с игри с диви зверове в гората обкръжаваща обителта. Той гонел тигрите, лъвовете и слоновете, глигани и биволи, яздил върху тях и ги привързвал към дърветата, растящи край обителта на Канва.
Минали години, момчето пораснало, а цар Духшанта все не пращал за Шакунтала обещаната свита. И веднъж Мъдрия Канва казал: "Дойде време да бъде обявен сина на Шакунтала за наследник на престола." Той казал на учениците си: "Днес тръгнете на път и проводете Шакунтала заедно със сина й в столицата на Духшанта. За омъжената жена не подобава да остава дълго в дома на баща си; това е пагубно за нейното добро име." И, подчинявайки се на Канва, учениците се отправили след Шакунтала и нейния син в град Хастинапур*, където управлявал могъщия Духшанта.
Те дошли в двореца на Духшанта и застанали пред царя, "Това е твоя син, господарю - казала Шакунтала - настана време да бъде обявен за наследник на престола. Спомни си за своето обещание." Но цар Духшанта се престорил, че не познава Шакунтала. "Не помня за никакво обещание - казал й той - върви настрана, отшелнице, аз не те познавам!" Чувайки тези думи, Шакунтала замръзнала неподвижно на място, сякаш се е превърнала в камък. Извън себе си от срам и мъка, тя насочила гневен поглед и казала: "Достойно ли е за тебе такава лъжа, царю? Ти се отричаш от мен и от своя син, но сърцето ти знае истината, и знаят я слънцето, луната и небето и земята, вятъра и огъня, и боговете Яма и Дхарма. Как се реши да вземеш върху себе си такъв грях? Бащата се възражда в своя син. Мравките дори пазят своето потомство. Как ти, пазител на закона отхвърляш родния си син? И не ми оказващ дължимата почит, на мен, твоята жена, стояща пред трона ти; а жената - това е половината от мъжа, най-добрия му приятел, негова опора в щастие, беда, у дома и на път. Тя не напуска мъжа си в живота, нито след смъртта. Родена от апсарата Менака в планинската долина на Хималая, аз бях напусната от нея, сякаш съм чуждо дете веднага след раждането. Какъв грях съм извършила в [126] предното си раждане, за да ме напусне майка ми в младенчество, днес съпруга ми се отказва от мен и от нашия син?"
Но царя отговорил: "Не познавам теб, нито родения от тебе син! Жените са лъжливи по природа- всички знаят това. Никой няма да повярва на думите ти. Твоята майка, разпуснатата Менака те е родила като плод на греховна страст и ти, безсрамна си стъпила на пътя на греха. Говориш с мен като блудница. Излез от покоите ми, лъжлива отшелнице!"
Сдържайки гнева си, Шакунтала отвърнала: "Ако ти ме изгониш, аз ще си ида в своята обител, но сина ми, роден от тебе ще оставя на теб. Няма да посмееш да се откажеш от него!" И тя заминала.
Тогава се раздал глас от небето: "Синът принадлежи на бащата, който го е породил. Това е твоя син, о Духшанта. Отгледай го и го възпитай! И нека името му бъде Бхарата*, Отгледания, защото ти ще го отледаш по наша заповед!"
Чувайки тези дум, зарадван царя казал на приближените си: "Чаках само този глас, за да призная своя син. Аз знаех, че това е моя син, но се опасявах, че моите поданици ще се усъмнят в това и няма да признаят неговия произход, ако свидетелство е само речта на Шакунтала." И той приел сина и изпратил да извикат Шакунтала, а когато тя дошла, обяснил причината за своето отричане от истината и й простил гневните думи.
Духшанта обявил Бхарата за наследник на престола, както било уговорено. И когато могъщия Бхарата взел в ръце браздите на управлението, той победил всички съседни царе и станал властелин на света- чакравртин*; и Канва бил негов върховен жрец. Бхарата станал основател на великия и славен род на Бхаратите, от които произлезли много могъщи царе, подобни на боговете войни и герои. И дал своето име - Бхаратаварша- на страната, лежаща по средата на вселената.
Излага се по кн.1 от Махабхарата. Друга версия на сказанието се съдържа в Падма-пурана III, предполага се именно тя
е послужила за източник на знаменитата драма на Калидаса, чието съдържание се различава от горното.
*...по обичая на гандхарвите- Брак по обичая на гандхарвите е един от осемте узаконени от брахманистката религия видове брак; извършва се без съгласие на родителите и без сватбени обреди и е основан само на взаимното желание на жениха и невестата. В текста от Махабхарата се изброяват и останалите седем видове брак: по обичая на брахманите, когато невестата се дава на жениха без откуп; божествен брак, когато принасящия жертва на боговете дава дъщеря си за жена на жреца, извършващ обряда; брак по обичая на пророците (риши), когато бащата на невестата взема от жениха откуп във вид на една, или две двойки крави; брак осветен от Праджапати- при същите условия, както брахманския брак; брак по обичая на асурите, с плащане на изкуп от невестата от нейния баща или род; брак по обичая на ракшасите- вземане на невестата след като бъдат избити всички нейни роднини във въоръжен бой; брак по обичая на пишачите, най-ниския и очевидно порицаем- овладяване на девойката когато е пияна, или спи.
*Хастинапур- древен град по горното течение на Ганг, югоизточно от съвременния Делхи, легендарна столица на Кауравите в Махабхарата. Съгласно археолозите от 11 до 9 век пр.н.е.
*Бхарата- митичен основател на рода Бхарата ( както Паурави, Каурави, или лунната династия в генеалогията на героите на епоса), дал впоследствие името на цялата страна - Индия- Бхартаварша, страна на бхаратите. Исторически Бхарата е название на древно арийско племе, упоменато още в ригведа. Очевидно ведийските племена, чиито имена са отразени в имената на митичните царе на лунната династия в епоса, са влизали в смес, съставила основата на сборната народност в северна Индия, образувли първите държави в началото на 1 хилядолетие преди н.е.
*Чакравартин- букв. въртящия колело - в древна индия титла на цар, владеещ цялата земя, от море до море. В индийската традиция Бхарата, син на Духшанта и Шакунтала е първия от дванадесетте чакравартини, управляващи страната.
43. СКАЗАНИЕ ЗА ЦАРЯ ПРЕВЪРНАЛ СЕ В ЧАНДАЛА***...по обичая на гандхарвите- Брак по обичая на гандхарвите е един от осемте узаконени от брахманистката религия видове брак; извършва се без съгласие на родителите и без сватбени обреди и е основан само на взаимното желание на жениха и невестата. В текста от Махабхарата се изброяват и останалите седем видове брак: по обичая на брахманите, когато невестата се дава на жениха без откуп; божествен брак, когато принасящия жертва на боговете дава дъщеря си за жена на жреца, извършващ обряда; брак по обичая на пророците (риши), когато бащата на невестата взема от жениха откуп във вид на една, или две двойки крави; брак осветен от Праджапати- при същите условия, както брахманския брак; брак по обичая на асурите, с плащане на изкуп от невестата от нейния баща или род; брак по обичая на ракшасите- вземане на невестата след като бъдат избити всички нейни роднини във въоръжен бой; брак по обичая на пишачите, най-ниския и очевидно порицаем- овладяване на девойката когато е пияна, или спи.
*Хастинапур- древен град по горното течение на Ганг, югоизточно от съвременния Делхи, легендарна столица на Кауравите в Махабхарата. Съгласно археолозите от 11 до 9 век пр.н.е.
*Бхарата- митичен основател на рода Бхарата ( както Паурави, Каурави, или лунната династия в генеалогията на героите на епоса), дал впоследствие името на цялата страна - Индия- Бхартаварша, страна на бхаратите. Исторически Бхарата е название на древно арийско племе, упоменато още в ригведа. Очевидно ведийските племена, чиито имена са отразени в имената на митичните царе на лунната династия в епоса, са влизали в смес, съставила основата на сборната народност в северна Индия, образувли първите държави в началото на 1 хилядолетие преди н.е.
*Чакравартин- букв. въртящия колело - в древна индия титла на цар, владеещ цялата земя, от море до море. В индийската традиция Бхарата, син на Духшанта и Шакунтала е първия от дванадесетте чакравартини, управляващи страната.
Имало в рода Икшвака могъщ цар на име Тришнака. Възгордял се със своето могъщество и слава, той замислил веднъж: "Да се възнеса аз жив на небесата" Той повикал при себе си великия мъдрец Васшихта и поискал от него такова жертвоприношение, чрез което може да се отиде на небето приживе. Но Васшихта му казал: "Не мога да направя това."
Васшихта имал сто сина, велики подвижници, по мъдрост и благочестие не отстъпващи на баща си. Не искайки да се отказва от замисленото, цар Тришнака решил да се обърне към тях за помощ. Той отишъл в тяхната обител в южната страна и идвайки там, смирено помолил синовете на Васшихта да изпълнят молбата, в която отказал техния баща. Но и те му отказали, и гневно го порицали: "Ако баща ни, твоя наставник е казал, че не може да изпълни твоето желание, защо ти се обръщаш със същата молба към други?"
"Щом е така, - отвърнал цар Тришнака, ако вие, както и вашия баща не ми оказвате почит и не искате да изпълните каквото ви моля, аз ще помоля друг мъдрец." Тогава синовете на Васшихта, разгневени повече, проклели придирчивия цар: "Превърни се в презрян чандала!"
В същия ден вечерта цар Тришнака се превърнал в чандала, презиран и отбягван от всички. Облечен в синя дреха, с остригана глава, мазана с кал, със железни украшения по тялото, с погребален венец на раменете той тръгнал самотно по своя път, а съветниците и свитата му се разбягали, боейки се да се осквернят от близостта му.
Превърнатия в чандала Тришнака дошъл тогава в обителта на Вишвамитра. По това време Вишвамитра със сурово подвижничество достигнал равенство с брахманите и небивало могъщество. Помнейки поражението, понесено някога от Васшихта, той всячески се стараел да докаже своето превъзходство над него. Това съперничество на двамата велики мъдерци продължавало много години и много беди произлезли от него.
Когато Вишвамитра узнал от Тришнака за отказа на Васшихта да извърши жертвоприношение, което би завело приживе царя на небето, в него пламнало желанието за превъзходство над съперника. "Аз ще направя, тов, за което молиш" - казал той на Тришнака.
И Вишвамитра разпратил своите ученици във всички краища на страната да привикат на жертвоприношението всички благочестиви брахмани, познавачи на свещените обреди. Отвсякъде запшочнали да се събират за велико жертвоприношение жреци- всички от брахмански родове побързали да се отзоват на призива на Вишвамитра, [128] само синовете на Васшихта отказали. "Как могат благочестивите да участват в обряд, извършван за чандала? И върховен жрец на това жертвоприношение да бъде кшатрий!"- така отговорили те на посланиците на Вишвамитра. Когато Вишвамитра чул тези думи, обзела го ярост. Той проклел синовете на Васшихта: "Нека потомството на техните семейства сто поколения се скита по земята без да намери пристан, хранейки се с нечиста храна и добивайки средства за живот със занятие, забранено за благочестивите; това племе ще бъде известно под името муштика или домба*".
Събрал благочестиви брахмани, Вишвамитра им обявил целта на предприетия обряд. "Да се възнесе праведния цар Тришнака жив на небето!" Мъдреците си казали един на друг: "Този велик подвижник Вишвамитра, добил нечувано могъщество, е обзет от изблик на неистова ярост; няма да му противоречим, за да не си навлечем опасния му гняв". И се съгласили да вземат участие в жертвоприношението.
Тогава ръководени от Вишвамитра многомъдрите брахмани, събрани от всички краища на земята, извършили тържествен обряд. Вишвамитра, син на Гадхи, върховен жрец на жертвоприношението призовал боговете да слязат на осветената от жертвата земя и да приемат предложения на всеки дял. Но ни един от небожителите не се спуснал на земята в отговор на призива на Вишвамитра. Тогава разгневения мъдрец казал на цар Тришнака: "О господарю, сам ще се убедиш сега в могъществото на моето подвижничество. Със силата само на заслуги, добити от изтезание на плътта, аз ще те вдигна на небето приживе!" И едва казал това, цар Тришнака пред очите на събралите се брахмани се вдигнал към небето.
Но когато повелителя на боговете видял, че Тришнака се издига към небето, му казал: "Иди си обратно, о царю. Ти, грешника, пренебрегнал своя духовен наставник, не си заслужил небесната обител." С тези думи могъщия Индра низвергнал Тришнака от небесата и онзи полетял към земята с главата надолу, от страх викайки към Вишвамитра: "Спаси ме! Спаси!" А гневния Вишвамитра извикал към падащия Тришнака: "Спри! Спри!" И със силата на своето подвижничество царствения мъдрец създал в небето, в южната страна нови звезди и казал, пламтящ от гняв: "Аз ще създам нов Индра и нови богове, или вселената ще остане съвсем без Индра!"
Тогава благочестивите брахмани, богове и асури започнали да го молят да смени гнева си с милост. А Тришнака между това зависнал неподвижно сред новите съзвездия, спрян в падането си от думите на Вишвамитра. "Този цар, о велики подвижнико, не е достоен за възнасяне на небето - казали мъдреците на Вишвамитра - той оскърби своя духовен наставник." Но сина на Гадхи отговорил: "Обещах му да го въздигна на небето и думата ми трябва да бъде изпълнена!" Тогава боговете казали: "Нека той остане там, където ти спря падането му и нека останат в южното небе тези сътворени от тебе звезди. Така ще се изпълни твоята дума."
И Вишвамитра се съгласил. Така Тришнака останал завинаги сред съзвездията на южното небе*.
Изложение по кн.1 от Рамаяна. Версия на това сказание има във Вишну-пурана. В пураната героя на това сказание се
именува Сатяварта и се описва като порочен и разпуснат принц, изгонил собствения си баща от царство. Името Тришнака
се тълкува от коментаторите на Вишну-пурана като прозвище "извършил три гряха", а именно: с развращение на чужда жена
предизвикал гнева на баща си; убийство на кравата на наставника си Васшихта по време на глад; ползване в храната
на неосветено месо. За тези грехове, съгласно пураните, той бил низвергнат до положението на парий. Затова, че
в гладно време той доставял храна на жената и децата на Вишвамитра, той заслужил неговата благосклонност.
**чандала- (б.пр) недосегаем - извън всичките четири касти, който се докосне до него, се осквернява.
*муштика или домба- една от низшите подкасти в древна и средновековна индия, бродещи певци и клоуни, предполага се предци на съвременните цигани.
*Тришнака завинаги на небесата- в индийската митология това е съзвездието Южен кръст.
**чандала- (б.пр) недосегаем - извън всичките четири касти, който се докосне до него, се осквернява.
*муштика или домба- една от низшите подкасти в древна и средновековна индия, бродещи певци и клоуни, предполага се предци на съвременните цигани.
*Тришнака завинаги на небесата- в индийската митология това е съзвездието Южен кръст.
44. СКАЗАНИЕ ЗА ШУНАХШЕПА
Син на Тришнака бил Харишчандра, който наследил царството от рода Икшвака, след като баща му се възнесъл жив на небесата. Цар Харишчандра имал сто жени, но нито една от тях не му дарила син и затова голяма мъка разяждала сърцето му. Веднъж божествения мъдрец Нарада го посетил при своите странствания. Царят го приел с почит и щедро го надарил. Беседвайки с мъдрия Нарада, царя го попитал: "Всеки иска да има син: и умния и глупавия; кажи ми, Нарада с какво се постига син?"
Изслушай ме. о царю, - отвърнал му Нарада - аз ще ти кажа какво постига онзи, на когото се роди син. Бащата, видял лика на сина си*, плаща дълга си към предците; сина му дарява безсмъртие. Сред земните радости няма по-голяма от радостта на бащата, придобил син. Ни тяло обсипано с кал, нито пуснати до раменете коси - никакво подвижничество не дава тази заслуга, каквато носи раждането на син. Бащата се ражда отново в своя син, сина го спасява от мъките в ада. Храната дава живот, кръвта дава защита, скъпоценностите- красота, женитбата дава крави, жената- приятел, дъщерята носи мъка; висша радост за бащата дарява сина.
И Нарада посъветвал Харишчандра: "Моли се на бог Варуна, за да ти изпрати той син. Обърни се към Варуна и кажи: Нека ми се роди син и аз ще ти го принеса в жертва!"[130] С тези думи Нарада си заминал, а цар Харишчандра последвал съвета му. Той извикък към бог Варуна: "Да ми се роди син и аз ще ти го принеса в жертва!" - "Да бъда тъй", отвърнал Варуна.
И на царя се родил син, когото нарекли Рохита. Тогава Варуна казал на царя: "Ето роди ти се син. Принеси ми го в жертва, както ми обеща." Но Харишчандра отговорил: "Чак десет дни след раждането животните са годни за жертва. Нека минат десет дни и тогава ще ти го принеса в жертва." - "Да бъде тъй" - съгласил се Варуна. Минали десет дни и Варуна пак се появил за жертва: "Ето минаха десет дни, изпълни сега каквото обеща." Но Харишчандра казал: "Чак когато се появят зъби на жертвеното животно, то е годно за обряд. Почакай, докато му се появат зъби". "Да бъде тъй" - И когато на Рохита поникнали зъби, Варуна дошъл за него отново. "Почакай, - казал бащата - когато му паднат зъбите, тогава ще става за жертвоприношение". "Да бъде тъй" -отговорил Варуна
Така минали много години и всеки път, когато Варуна искал обещаната му жертва, Харишчандра намирал нов повод да отсрочи обряда. И Рохита пораснал и възмъжал и вече не можело да се отлага дължимото изпълнение на обета, даден на Варуна от цар Харишчандра.
Но тогава Рохита взел лък и стрели и избягал в гората; и скитал там цяла година, не желаейки да бъде принесен в жертва като животно. След година до него дошъл слух, че бог Варуна, разгневен от нарушението на обета, е наказал цар Харишчандра, като му изпратил водянка*. Рохита искал да се върне у дома, за да избави баща си от недъга, но на пътя му се появил Индра в облика на брахман и казал: "Почакай, Рохита, не се връщай, още не е дошло време за това. Живота на беден странник е угоден на боговете; няма участ по-достойна от тази. Остани в гората, о сине на Харишчандра!"
Още година прекарал Рохита в горите и пак поискал да се върне у дома, и пак Индра го възпрепятствал. И трета година той странствал в горите, после четвърта и пета, и всеки път, когато се готвил да се върне при баща си Индра се явявал на пътя му и го изпращал обратно в гората.
На шестата година от своите странствания Рохита срещнал в гората нисшия брахман Ричика*, от рода Бхригу, който дошъл там измъчван от глад със своята жена и трима синове. Синовете [131] на Ричика се казвали Шунахпуча, Шунахшепа, Шунолангула*. Рохита казал на брахмана: Дай ми един от твоите синове, за да се откупя от Варуна, нека го принесат в жертва вместо мене. Аз ще ти дам за това сто крави. Брахманът се съгласил; сам той не искал да дава старшия си син, майката не искала да дава младшия; и те продали на Рохита за сто крави средния син-Шунахшепа.
Рохита го завел в столицата на баща си и казал: "Нека принесат в жертва този син на брахман вместо мен. Бог Варуна се съгласил на тази замяна: "Брахманът струва повече от кшатрия." Тогава цар Харишчандра, страдащ от водянка наредил на жреците да приготвят нужното за жертвоприношение.
Между това тъжният Шунахшепа, доведен против волята си в двореца на Харишчандра, видял там сред събралите се брахмани свой роднина, великия мъдрец Вишвамитра*; сестрата на Вишвамитра била жена на Ричика и майка на Шунахшепа. Злощастния син на Ричика паднал в краката на Вишвамитра и възкликнал: "О мъдри, всички ме напуснаха- нямам сега ни баща, ни майка, ни роднини, нито приятели! Искат да ме заколят на жертвен олтар като животно! Само на тебе се уповавам - спаси ме, милостиви подвижнико, както баща спасява от гибел сина си!" И Вишвамитра му казал: "Утеши се, Шунахшепа, обещавам да ти помогна". Той се обърнал към своите синове и казал "Този млад отшелник прибягна до моето покровителство и ме моли за помощ. Нека един от вас го замени на жертвения олтар!" Но синовете на Вишвамитра отказали негодувайки: "Как можеш ти, татко, заради чужд син да изпратиш на смърт свобствени деца! Това е неправедно дело, все едно да изядеш своя плът!" Тогава разгневен Вишвамитра проклел синовете си: "Не почитате желанието на баща си, говорейки ми дръзки речи! За това хиляда години ще се скитате по земята ядейки нечиста храна, ще станете муштики, както синовете на Васшихта и тяхното потомство!"
На Шунахшепа той казал: Когато те привържат към жертвения стълб, прочети итези мантри* и те ще те спасят." И той казал на сина на Ричика две заветни мантри- молитви, обръщения към богинята Ушас.
И ето облекли Шунахшепа в червена дреха*, сложили на врата му венец и го завели на мястото на жертвприношението. Но когато станало време да го привържат към жертвения стълб, нито един от жреците не пожелал да направи това със своите ръце. Тогава [132] бащата на Шунахшепа казал: "Ако ми дадат сто крави, ще направя това." Рохита му обещал още сто крави; и той привързал Шунахшепа към стълба с въже, сплетено от тревата куша.
"Те искат да ме заколят, сякаш не съм човек"- помислил Шунахшепа. И той се обърнал към боговете- Агни и Савитар, Сома, Индра и Ашвините. Моли са на Ушас, богинята на зората- казали му Ашвините- тя ще те спаси. Шунахшепа възнесъл молитва към Ушас*, светлата богиня на нощта; и когато чел тази молитва, на която го научил Вишвамитра, връзките паднали от него една след друга; едва дочел последния стих, когато вече бил свободен от тях, а цар Харишчандра в този миг се избавил от водянката. И събралите се брахмани и принц Рохита възликували и въздали хвала на Шунахшепа.
Вишвамитра обявил: "От днес вземам Шунахшепа, нека той бъде мой син*. Той ще бъде мой ученик и наследник вместо родните ми синове, от които аз се отрекох за непочитание, проявено към баща им!" И Жреците приели Шунахшепа в своята среда и той станал с времето знаменит мъдрец, голям познавач на жертвоприношенията.
От това време сказанието за Шунахшепа повтарят желаещите да имат син, и тяхното желание се изпълнява.
Един от най-древните митове в индийската литература, в който е отразен важен момент на отказ от човешки жертвоприношения
в древното общество. За първи път се среща в кн.7 на Айтрея-брахмана, чиято версия е основа за горния разказ. Друга
версия на е в кн.1 от Рамаяна, героя на сказанието нееднократно се споменава в много паметници на индойската литература,
започвайки от ригведа - до пураните.
*бащата видял лика на сина си- Този знаменит монолог на Нарада от Айтрея-брахмана изразява характерни възгледи от ведийската епоха и после нееднократно е цитиран.
*Варуна наказал царя с водянка- Водянака във ведите е обикновено наказание от Варуна, изпращано на тези, които го разгневяват. В Рамаяна този мотив отсъства.
*Рохита среща брахмана Ричика- Ричика е името на бащата на Шунахшепа в Рамаяна. В Айтрея-брахмана той се нарича Аджигарта (гладувщия). В Рамяна въобще отсъства историята за обета на Харишчандра и мотива за смяна на царския син със сина на брахмана. В епоса Шунхшепа иска да принесе в жертва царя на Айофхя Амбариша по съвет на своя жрец в замяна на жертвено животно, откраднато от Индра преди обряда.
*Мантри- ведийски химни, молитви, свещени формули, магически заклинания.
*в червена дреха- В древна индия червения цвят символизира смъртта.
*Ако ми дадат още сто крави, ще го направя- Тези думи произнася Аджигарта във версията от Айтрея-брахмана; в Рамаяна този мотив е - бащата се съгласил на допълнително плащане.
*Да бъде мой син- За осиновяването на Шунахшепа от Вишвамитра се говори във версията на Айтрея-брахмана и в Бхагавата-пурана
45. ДЕЛАТА НА АГАСТЯ*бащата видял лика на сина си- Този знаменит монолог на Нарада от Айтрея-брахмана изразява характерни възгледи от ведийската епоха и после нееднократно е цитиран.
*Варуна наказал царя с водянка- Водянака във ведите е обикновено наказание от Варуна, изпращано на тези, които го разгневяват. В Рамаяна този мотив отсъства.
*Рохита среща брахмана Ричика- Ричика е името на бащата на Шунахшепа в Рамаяна. В Айтрея-брахмана той се нарича Аджигарта (гладувщия). В Рамяна въобще отсъства историята за обета на Харишчандра и мотива за смяна на царския син със сина на брахмана. В епоса Шунхшепа иска да принесе в жертва царя на Айофхя Амбариша по съвет на своя жрец в замяна на жертвено животно, откраднато от Индра преди обряда.
*Мантри- ведийски химни, молитви, свещени формули, магически заклинания.
*в червена дреха- В древна индия червения цвят символизира смъртта.
*Ако ми дадат още сто крави, ще го направя- Тези думи произнася Аджигарта във версията от Айтрея-брахмана; в Рамаяна този мотив е - бащата се съгласил на допълнително плащане.
*Да бъде мой син- За осиновяването на Шунахшепа от Вишвамитра се говори във версията на Айтрея-брахмана и в Бхагавата-пурана
Великият мъдрец Агастя, син на Урваши, роден от нея от Варуна, се появил на света в стомна, пълна с вода, в която израстнал по чудесен начин заедно с брат си Васшихта. Той бил един от най-славните небесни мъдреци и той помогнал на Индра да низвергне от небето Нахуша и да върне своето царство. Но дълги одеини той живял на земята, в горска обител близо до планината Виндхя.
Той се хранел с плодове и корени, утолявал жаждата си с чиста вода от извор, прикривал тялото си с еленова кожа[133] и не знаел разкош, нито телесни наслаждения. Отречен от светски радости, със сурово подвижничество той постигнал такава святост и могъщество, че пред него се покланяли даже планините.
Веднъж планината Виндхя завидяла на планинския връх Меру, по който извършват пътя си слънцето, луната и звездите. Планината Виндхя казала на слънцето: "Всеки ден от зора до залез ти обхождаш Меру, обграждайки я със сияние и блясък. Аз искам и мен да почиташ, обикаляйки ме от ляво надясно!" Но слънцето отказало да изпълни молбата на Виндхя: "Не по своя желание се въртя аз около планината Меру- казало слънцето- а по волята на твореца на вселената. Пътя ми е предварително указан и аз не мога да се отклоня от него."
Обида и гняв обзели планината Виндхя, чието желание било отхвърлено от дневното светило. И тогава, за да отмъсти на боговете и слънцето, Виндхя започнала да расте по височина, докато върха й опрял в небесния свод, преграждайки пътя на планети и звезди, луна и слънце. Нарушили се смяната на ден и нощ, на земята се възцарило безредие и разтревожени боговете се отправили към гневната планина и започнали да я молят да освободи пътя на светилата. Но Виндхя пренебрегнала тази молба, без да удостои боговете даже с отговор.
Тогава по съвет на Брахма, боговете се обърнали към великия подвижник Агастя, прославен със своята духовна сила и го помолили да премахне преградата от пътя на луната и слънцето. Агастя се съгласил. Като се приближил до непокорната планина, той казал: "Благо на теб, о велика Виндхя! Ти затъмняваш всички върхове със своята красота и блясък! Окажи ми милост, наклони по-ниско върха си, за да ми се отвори път към южните страни! Аз скоро ще се върна обратно и тогава ще можеш пак да се изправиш и растеш нагоре, колкото пожелаеш."
Виндхя не можела да откаже молбата на прославения син на Варуна: тя наклонила върха си, отваряйки му път към южните страни и зачакала връщането на мъдреца. Но Агастя останал на юг, така и не се върнал, а Виндхя досега е наклонена, отворила път за слънцето, луната и звездите.
---
Друг път мъдреца Агастя наказал коварния и зъл цар на асурите Илвала, син на Хлада. Това било по времето, когато се женил за красивата Ломпадура, и ето как станало това.
Веднъж Агастя вървял по горски път и срещнал на пътя [134] голяма дълбока яма. Агастя погледнал в нея и видял, че в тази сива и тъмна яма, до самото дъно висят с главата надолу неговите предци, отдавна напуснали живота*. Това наказание ги постигнало, защото Агастя нямал потомци и рода им нямал продължение. Те се замолили на Агастя за спасение: "Само когато ти се роди син, ние можем да идем в царството на Индра." Агастя им обещал избавление и тръгнал да си търси невеста. Но никъде не могъл да намери дева, достойна да му стане жена. Тогава той замислил сам да сътвори своя невеста. От всяко живо същество на земята той взел каквото било хубаво и събирайки всички заедно, създал дете, надарено с насравнима красота и разум.
В това време царя на видарбхите* нямал потомство и Агастя му дал момичето, което създал. Царя й дал име Ломпадура; и той я отгледал като родно дете. Обкръжил я с разкош и загриженост. Сто прекрасни деви прислужвали на принцесата Ломпадура, но тя затъмнявала всички с красота, обноски и добър нрав.
Тъй прекрасна била Ломпадура и тъй голяма била славата й навсякъде, че никой не смеел да се сватоса с нея, очаквайки предварително отказ. И сам царя на видарбхите мислел: "Едва ли ще се намери жених, достоен за нея."
Но ето настанал ден, когато Агастя решил да вземе от царя сътворената от него дева. Той дошъл в столицата на видарбхите и казал на царя: "Искам да взема принцеса Ломпадура за жена." Не искал царя да дава приемната си дъщеря на отшелник, облечен в еленова кожа, но да откаже на великия подвижник не се решил. А царицата. приемната майка на Ломпадура така се смутила от сватовството на отшелника, че нямяла сила да изрече нито дума.
Тогава Ломпадура казала на царя и царицата: Не тъгувайте за мен. Нека този отшелник ме вземе за жена. И нека омъжването ми ви донесе на двамата благо."
След сватбените обреди Агастя с младата си съпруга се отеглил в горската обител. Там той наредил на Ломпадура да снеме златните огърлици и гривни, да хвърли дрехите от разкошни меки тъкани и да облече рокла от грубо лико, а на рамене да наметне еленова кожа. Прекрасната Ломпадура кротко изпълнила нареждането на Агастя и започнала живот с него в уединената горска обител, помагайки му в изпълнение на обреди и спазвайки сурови обети [135].
Красотата, кроткостта и предаността на Ломпадура трогнали сърцето на Агастя и пробудили в него любов. И веднъж когато тя се върнала от брега на реката след измиване, той за първи път след сватбата я повикал на съпружеското ложе. Ломпадура се приближила почтително с нежна усмивка: "Зная, че ти се ожени за мен за да имаш потомство Но първо трябва да ми покажеш колко силна е твоята любов. Искам такова красиво легло, каквото имах при царя на видарбхите. Искам си дивните украшения, които така обичах и искам ти да си облечен в хубава дреха, а не в грубо наметало и да те украсяват венци и гирлянди. Нима е грешно да се украсяваш заради любовта?"
И Агастя, виждайки че жена му е непреклонна, отишъл да намери за нея богатство.
Той отишъл при жар на име Шрутаварман и помолил да му дари излишъка от богатството. Но благородният Шрутаварман нямал излишни богатства, доходите му се равнявали на разходите и макар, че благочестивия цар бил готов да даде на мъдреца цялото си достояние, Агастя не поискал да нанася вреда на него и поданиците му, лишавайки ги от законен дял.
Взел със себе си Шрутаварман, Агастя отишъл при друг цар, когото наричали Вридхашава, с надежда, че неговите доходи ще се окажат повече. Но и този цар нямал излишъци и сега съпроводен от двама царе, Агастя се отправил при трети. Но и третия цар нямал излишни доходи, тогава те заедно размислили при кого сега трябва да идат. И доблестните царе си спомнили, че има на света най-богат от царете- Илвала, син на Хлада, внук на Хиранякашапа, повелител [136] на асурите; неговите богатства са несметни. И решили да отидат с Агастя при Илвала.
Цар Илвала управлявал град Манимати. Някога той се обърнал към брахмани с молба да му дарят син, по сила и доблест равен на Индра, но брахманите му отказали. От това време той им отмъщавал за този отказ и всячески издевателствал над тях. Такъв бил и младшия му брат Ватапи. Нечестивия Илвала владеел дар за превръщане. По уговорка с брат си, той го превръщал в овен, после от месото на този овен готвил угощение и го предлагал на брахманите, които канел в своя дворец, обещавайки им дарове. Когато брахманите в незнанието си изяждали месото, нарушавайки закона на своята варна, Илвала ги убивал безпощадно.
При тези братя-злодеи дошли в търсене на богатства Агастя и тримата благочестиви царе. Илвала ги посрещнал на вратите на своята столица и им въздал нужните почести, а после ги поканил в двореца, където им предложил своето греховно угощение. Агастя веднага разбрал, с какво иска да ги нагости Илвала. но той решил завинаги да приключи с подлия Ватапи и затова не се отказал от предложеното му месо. Илвала дал на всички равни дялове; но Агастя изял всичко сам, без да даде на спътниците си да се докоснат до угощението.
Едва трапезата свършила, Илвала предполагайки, че му се е удала хитростта с насмешлива усмивка извикал брат си Ватапи, за да го върне в предишното му тяло. Но тук от стомаха на Агастя се раздал такъв звук, сякаш гръм от небето; и мъдреца се разсмял. Напразни били призивите на Илвала към брат му; Втапи се разтворил в стомаха на сина на Варуна и нищо не останало от него. Така отмъстил Агастя за издевателствата над жреците.
След трапезата Агастя разказал на Илвала защо е дошъл при него заедно с тримата царе. Тогава коварния Илвала казал: Познай отговора на гатанката, която ще ти кажа и ще получиш всичко, което искаш. Кажи, праведни Агастя, какво съм намислил да ти дам?" Агастя веднага отговорил: Ти искаш да подариш по десет крави на всеки от моите спътници, а на мен ти искаш да дадеш двойно повече и в добавка златна колесница, впрегната с бързи като мисълта коне. Иди и провери вярно ли е, че тази колесница е от злато, защото ти самия не знаеш това.
Илвала наредил на съветниците си да идат и проверят думите[137] на Агастя. Те отишли и като се върнали казали, че колесницата наистина е от чисто злато. Натъжил се тогава Илвала, мислейки, че напразно е погубил любимия си брат, желаейки да се подиграе на Агастя, а сега трябва и да му подари такава скъпа колесница. Но не можел нищо да направи и му се наложило да даде на мъдреца и спътниците му обещаните дарове.
На златна колесница, пълна със златни монети и скъпоценни украшения, Агастя и съпровождащите го царе напуснали града на асурите Манимати. Царете се върнали после в своите царства, а сина на Варуна се отправил в своята обител, където го чакала Ломпадура.
Радостно посрещнала Ломпадура съпруга си, върнал се с богати дарове. Тя обещала да му подари син с велика доблест и могущество. Тогава Агастя я попитал иска ли да има хиляда сина, по сила равни на хиляда, или сто синове, могъщи както хиляда, или десет, равни по сила на сто, или един син, имащ сила на хиляди. И Ломпадура пожелала един син, който няма равен на земята.
"Да бъде тъй" - казал Агастя; и в тази нощ тя заченала от него желания за двамата син. На другата сутрин Агастя напуснал своята обител и се отеглил в гората за сурово покаяние, а Ломпадура останала в обителта да дочака раждането на сина си. Седем години тя носила плода под сърцето си и чак на осмата година се разрешила със син с небивлао могъщество и разум. Още от малки години ток знаел ведите и упанишади и веданги* и носел от гората за свещения огън големи тежки дървета.
---
И още разказват за Агастя, че веднъж изпил морето, за да помогне на боговете в борба със страшни врагове.
Когато боговете победили асурите ги изгонили на дъното на морето и те замислили да отмъстят и разрушат до основи всичките три свята. Но преди това искали да изтребят всички, които владеят свещеното знание и водят праведен живот. "Света се крепи на знанието, добродетелите и вярата. Знание, добро и вяра сеят брахманите. Ако изтребим брахманите, света ще се окаже на ръба на гибелта."- така разсъждавали асурите и започнали нощем да излизат от дъното на морето и да разрушават обителите на подвижниците.
Всяка нощ излизали от океана кръвожадни демони и бродили по горите, убивайки без жалост брахмани; и те не щадили ни деца, ни жени. Нямало кой да извършва обреди, нарушило се привичното течение на живота, хората напускали своите [138] жилища и от страх се криели в планински пещери. Само най-храбрите от героите, изкусни в стрелбата с лък и мятането на копия бродели по горите в търсене на разрушителите на света, но напразно- никого не намирали. Коварните асури само нощем излизали от морето и до разсъмване се връщали обратно.
Тогава боговете начело с Индра, в смут отишли за съвет при Вишну. Те възсславили подвизите на пазителя на света и казали: "Ние дойдохме да ти съобщим за нашите беди. Избави вселената и небожителите от големия страх. До днес живите създания по цял свят пребиваваха в покой и мир; хората принасяха жертви на боговете и благоденстваха, не знаейки мъки. Но сега им се струпаха големи беди. По нощите някой тайно напада благочестивите обители, лишава от живот мъдреците и подвижниците, разрушава олтари и всява ужас сред хората. От страх те напуснаха градовете и селищата и търсят убежища в планински пещери. Угаснаха свещените огньове на олтарите, и живота спря, боговете останаха без жертвоприношения. Разяжда ни тревога; неизвестна сила заплашва да доведе разрушения и гибел и в нашето царство!"
Зная за това, братя- отговорил им Вишну. - и зная кой сее ужас и смърт на земята. Слушайте ме. Това са асурите, те излизат нощем от океана за тайни убийства, а до разсъмване отново се скриват на морското дъно. Има само едно средство да ги предизвикаме на открит бой- трябва да пресушим морето, за да няма кде да се скрият. Идете при сина на Варуна, праведния Агастя. Нему единствено е по силите да направи това.
Благодарни боговете се поклонили пред всезнаещия Вишну и се отправили към обителта на Агастя. Приближили с благоговение към сина на владетеля на морето, възхвалили предишните му подвизи- свалянето на Нахуша от престола на Индра и премахването на преградата по пътя на луната и слънцето- и му пожелали вечно благо. След това те казали на подвижника за новите си тревоги. Боговете помолили Агастя да покаже дъното на великия океан, за да накажат коварните разрушители на света.
И праведния Агастя се отправил към брега на океана, а небожителите го съпровождали. Той се приближил до морето, над което веел могъщ вятър; вълни със страшен грохот се втурвали към брега, оставяйки на пясъка бяла пяна и птиците, хранещи се с морски риби с резки крясъци се носели над водата. На брега на океана се събрали стотици гандхарви и якши и тълпи хора- всички искали с очите си да видят небивалото чудо.
Идвайки до самата вода, Агастя казал: "Аз ще изпия морето точно както пресушавате съд с вода, когато ви мъчи жажда. Гледайте как ще пресуша морското дъно, и бъдете готови за битка." И Агастя влязъл в морето и потопил уста във водата. И всички видяли с изумление как морската вода започнала бързо да изчезва. И скоро се открило морското дъно, и боговете със силни викове се нахвърлили да се бият със своите врагове, таящи се в дълбините на океана. Жестока, но недълга била тази битка; небожителите лесно побеждавали асурите, отегчени от грехове и безпощадно ги избивали. Телата на убитите асури застлали дъното на океана; в златни доспехи, украсени със скъпоценни огърлици, гривни и обеци, те лежали там, като дървета, отсечени с брадва по време на разцъфване. И само на малко от тях се удало да се спасят от смъртта, бягайки в подземния свят.
Победоносните богове, ликувайки, излезли от дъното на морето и възславили подвига на Агастя. И те поискали мъдреца да напълни отново океана. Но Агастя ги натъжил със своя отовор: "В мен няма изпита влага- казал той на боговете- тя вече се изпари. Пресушеното море аз не мога да напълня отново. От днес е ваша грижа как да върнете на океана водата. И като пожелал благо на небожителите, Агастя се отеглил. А боговете, поразмислили, отишли начело с Индра при всемогъщия Брахма, за да поискат съвет."
Изложението е поред кн.3 от Махабхарата. Агастя е образ, итносително късно приведен в митологията на епоса. традиционно
се счита за светец-погровител на дравидийския юг и възможно в него има черти на доарийска митология, преселването му
на юг се счита за символ на разпространението в южна индия на арийската цивилизация. Агастя традиционно се смята за син
на Урваши от Митра и Варуна, но в пураните се именува син на Пуластя или му се приписва друг произход. В късната
митология се отъждествява със звездата Канопус.
*отдавна напуснали живота- Тук в изложението на Махабхарата има явно противоречие с традиционния произход на Агастя. Представата за предци, висящи с главата надолу в адска яма, докато потомъка им пренебрегва свещеното си задължение (по традиционен брахмански морал) за продължаване на рода е доста разпространено в епическата митология и този мотив св среща в други части на Махабхарата. (например сказание за Астика) Обаче Агастя е син на безсмъртен бог и всички негови предци принадлежат към рода на безсмъртните и освен това имат други потомци. Това характерно за древния епос противоречие може да се обясни с механично заимстване на популярен мотив от друго сказание (възможно от същото сказание за Астика); или в Махабхарата се има предвид друг произход на Астика, различна от традициинната.
*видарбха- народност. Страната Видарбха била разположена на юг от планината Виндхя, съвременен Берар.
*упанишади- съкровени учения. древни паметници на религиозно-философска литература свързани с ведите.
*веданги- (членове на ведите) късен слой от ведийската литература, трактати, касаещи ведийски ритуал, граматика, метрика, фонетика, етимология и астрономия.
*отдавна напуснали живота- Тук в изложението на Махабхарата има явно противоречие с традиционния произход на Агастя. Представата за предци, висящи с главата надолу в адска яма, докато потомъка им пренебрегва свещеното си задължение (по традиционен брахмански морал) за продължаване на рода е доста разпространено в епическата митология и този мотив св среща в други части на Махабхарата. (например сказание за Астика) Обаче Агастя е син на безсмъртен бог и всички негови предци принадлежат към рода на безсмъртните и освен това имат други потомци. Това характерно за древния епос противоречие може да се обясни с механично заимстване на популярен мотив от друго сказание (възможно от същото сказание за Астика); или в Махабхарата се има предвид друг произход на Астика, различна от традициинната.
*видарбха- народност. Страната Видарбха била разположена на юг от планината Виндхя, съвременен Берар.
*упанишади- съкровени учения. древни паметници на религиозно-философска литература свързани с ведите.
*веданги- (членове на ведите) късен слой от ведийската литература, трактати, касаещи ведийски ритуал, граматика, метрика, фонетика, етимология и астрономия.
46. СЛИЗАНЕТО НА ГАНГА НА ЗЕМЯТА
Когато боговете отишли при Брахма да поискат съвет как да напълнят отново изпитото от Агастя море, Прародителя им отговорил: "Дълго трябва да почакате, о премъдри, докато не се роди в град Айодхя цар Бхагиратха от слънчевия род Икшвака. Само на него е съдено да върне в океана липсваащите води."
В това време в град Айодхя управлявал могъщ и мъдър цар на име Сагара. Той бил внук на Рохита, син на Харишчандра. Бащата на Сагара умрял още преди раждането на сина си, и царицата, останала вдовица, искала да влезе в погребалния огън, но върховния жрец Аурва* я спрял. "Ти носиш дете. Грешно е да се погубва още нероден син. Съдено му е да бъде велик воин, покорител на много племена и народи."
Така се случило, че Сагара се родил след смъртта на баща си. Той израстнал в горската обител на мъдрия Аурва, тъй като останалото без управител царство било завладяно варварски племена. Когато Сагара израстнал, тръгнал на война с тях, разгромил ги в жестока битка и си възвърнал владението на своите предци. И той покорил варварските племена и подчинил на властта си много чужди народи: явани и скити, камбоджа и пехлевийците*. Завоявайки чуждите страни, той заставял техните жители да обръснат главите си, или да пуснат бради, за да се отличават от исконните поданици, населяващи родната му страна. Той забранил на победените изучаването на ведите и изпълняване на брахмански свещени обреди; тогава яваните, пхлевийците, скитите и другите покорени от него племена от кшатрии станали презрени млечхи- варвари.
Цар Сагара имал две жени- Кешини и Сумати. Кешини била сестра на царя на видарбхите, Сумати- дъщеря на Кашапа и Вината, сестра на Гаруда, царя на птиците. Но ни Кешини, ни Сумати дали на цар Сагара потомство. И веднъж, жадуващият да има свои синове цар се отправил заедно с жените си в планините на Хималая и се предал на сурово подвижничество. Когато минали сто години жестоко изтезание на плътта, при цар Сагара се явил божествения мъдрец Бхригу*, син на Брахма и му предложил дар. "Ти ще имаш могъщи потомци, о царю и ще достигнеш голяма слава - казал му Бхригу -Една от жените ти ще роди син, който ще продължи твоя род; другата ще даде живот на шестдесет хиляди твои синове."
Тогава зарадваните царици попитали мъдреца: "Коя от нас, о брахмане ще роди един син, а коя- толкова много?" - "Изберете сами"- отговорил Бхригу. Тогава в присъствието на царя, Кешини избрала един син, а Сумати, сестрата на Гаруда- шестдесет хиляди могъщи и славни синове.
И поклонил се на великия светец, Сагара заедно с жените си се върнал в столицата. Скоро двете царици заченали и след време родили. Кешини родила син, подобен на небожителите, а от Сумати излязла огромна тиква. Когато я видял, царя бил обзет от ярост и наредил на слугите да изхвърлят това извън чертозите. Но когато царските слуги докоснали [141] тиквата, от небесата се чул глас: "О цар Сагара! Не извършвай грях, не се отричай от децата си! Постави в надеждно място шестдесет хиляди стомни, пълни с чисто масло и във всяка стомна сложи семка от тази тиква. От всяка стомна ще излезе за твоя радост по един доблестен син.
Гласът замлъкнал и Сагара, повдинал дух, направил както повелило небето.
След известно време семената на тиквата, посяти в стомни пораснали и оттам излезли шестдесет хиляди млади принцове, синове на Сагара. Те имали неизмерима сила и със страшния си облик навявали ужас у всички. Но докато били млади, често ги обиждал сводния им брат Асаманджа*, сина на Кешини. Той от детски години се отличил със зъл нрав, а когато пораснал, честните хора съвсем нямали живот от него; народа на Айодхя жестоко страдал от недобрите му дела. Любима забава за него била да похищава деца и да ги топи във водите на реката, течаща близо да града. Накрая Сагара, разгневен от лошото поведение на старшия си син, го изгонил от страната. Но оставил при себе си сина на Асаманджа, своя внук, Аншуман. Аншуман никак не приличал своя зъл баща; той бил благочестив и кротък по нрав, и всички го обичали.
Когато пораснали шестдесет хиляди синове, родени от Сумати, те, както и Асаманджа започнали да проявяват лош нрав. Били толкова много и толкова голяма била силата им, че пред никой не изпитвали страх и никого не почитали, даже боговете. Те причинявали обиди на богове и гандхарви, и ракшаси, и хора, пъчели се пред всички със своята смелост и със всеки се заяждали. И притесненията от злонравните синове на царя на Айодхя станали тъй нетърпими, че и боговете и хората прибягвали при Брахма, молейки го за защита.
Брахма утешил молещите го, предсказвайки, че не дълго им е останало да търпят обиди от синовете на Сагара - скоро злите принцове ще загинат и до гибел ще ги доведат собствените им действия. С надежда се върнали боговете в своето небесно царство, а хората- на земята и зачакали кога заслужената участ ще постигна синовете на Сагара.
И ето настанал ден, когато Сагара, покорил всички околни държави, решил да извърши знаменование на своите победи чрез великото жертвоприношение на коня*. Съгласно обичая, коня, предназначен[142] за жертва бил пускан на воля. И навсякъде, където иде, го следвали шестдесетте хиляди синова на царя, провъзгласяйки властта на Сагара над земите, по които е стъпвал крака на коня.
Но когато коня дошъл до морето, лишено от вода от времето на великия подвиг на Агастя и стъпил на морското дъно, той мигновено изчезнал от очите на принцовете*, сякаш се провалил под земята. Синовете на Сагара хукнали да го търсят навсякъде; те обходили цялата околност, но коня го нямало никъде.
Синовете на Сагара не знаели, че коня е похитен не от друг, а от Индра, владетеля на боговете. Прекомерното въздигане на земни царе винаги предизвиквало недоволство у Индра. Цар, извършил жертвоприношението на коня се възвисявал до равен на Индра по могъщество, а повелителя на небесното царство не търпял съперници. Затова той постоянно пречел на честолюбивите земни владетели да извършват това жертвоприношение, и ето този път похитил и скрил коня на Сагара.
Но синовете на Сагара знаели, че изчезването на жертвения кон - това е най-лошото от предзнаменованията, застрашаващи държавника с провал на всичките му начинания, а може би и гибел. С преголямо устрем те търсели, обходили цялата земя, претърсили планини и гори, но така и не намерили коня.
Те се върнали в Айодхя с наведени глави и признали на баща си, че не са опазили жертвения кон. Цар Сагара силно се разгневил и изпратил синовете си да търсят отново, като им казал да не се връщат без коня. И те пак обиколили всички страни на света, но търсенето им било напразно.
Скитайки навсякъде, те попаднали на дълбока долина на дъното на пресъхналото море. Решили да я разкопаят по-дълбоко в надежда да намерят загубеното. И синовете на Сагара прекопали цялото морски дъно и издълбали до границата на подземния свят- Патала, навявайки страх на обитаващите там ракшаси и наги, убивайки всички, попаднали на пътя им. Много дни и нощи те копали, все по-дълбоко и по-дълбоко и накрая стигнали до световните слонове, поддържащи земната твърд- Айравата на изток, Махападма- на юг, Вамана- на запад и Сарвабхумна- на север.
Почитайки божествените слонове, държащи земята на главите си, шестдесетте хиляди синове на Сагара продължили търсенето си. И на североизточния край на подземния свят, те видяли своя кон, мирно пасящ на поляна. А близо до него[143] седял на земята някакъв отшелник, потопен в благочестиви размишления.
Това бил Вишну в облика на великия мъдрец и подвижник Капила*. Неразумните синове на Сагара, пренебрегвайки добрите обичаи, не оказали необходимата почит на мъдреца; с голям шум и викове, размахвайки тояги и камъни, взети от земята, те се устремили право към коня. И заплашили Капила: "Ти, злодей, си похитил нашия жертвен кон, пази се да не попаднеш в наши ръце!"
Тогава Капила, разтревожен от тях в своите благочестиви размишления, насочил към тях гневен поглед. И със своя полед, хвърлящ пламък, той в миг превърнал в пепел шестдесетте хиляди синове на Сагара.
Подвижници от обителта на Капила донесли в Айодхя вестта за участта, постигнала синовете на Сагара и Сумати. Дълго цар Сагара бил безутешен, но се смирил пред волята на боговете.
Когато минало време, установено от обичая за помен на умрелите, царя на Айодхя повикал внука си Аншуман и му казал: "О праведни Ашуман, големи беди ме постигнаха. Изгубих всички свои синове; само ти ми остана. Шестдесет хиляди братя на твоя баща загинаха, изпепелени от гнева на великия Вишну, техния прах лежи в подземния свят и не са извършени над него погребални обреди. Бащата ти, Асаманджа аз изгоних заради злодействата му извън пределите на Айодхя, подичнявайки се на желанието на народа. В жестоки битки аз победих врагове, подчиних всички земни царе, но досега но можах да принеса в жертва коня и да отпразнувам своите победи. Аншуман, аз възлагам на тебе да изпълниш това, което не се удаде на твоя баща. Намери коня, когото моите синове не запазиха и го доведи обратно в Айодхя!"
Аншуман почтително се поклонил пред дядо си и тръгнал да търси коня по следите на загиналите синове на царя на Айодхя. Пътя го довел до безводния океан. На северния край на океана той видял дълбока долина и изкопа, изровен от неговите роднини. Аншуман се спуснал в подземния свят и излязъл на поляната, на която седял Капила, в съзерцание на висшата истина. И като събрал длани за почит пред лицето си, Аншуман с тихи стъпки се приближил към великия подвижник, поклонил се в краката му и му казал защо е дошъл.
Капила одобрил кроткостта и почтителното обхождане [144] на Аншуман и той обещал на внука на Сагара да изпълни всяко негово желание. Аншуман измолил преди всичко да изведе коня, предназначен за жертва; после той казал: "Кажи ми, о велик мъдрецо, има ли средство да бъдат очистени от греха шестдесетте загинали синова на царя, за да могат да добият покой в небесното царство?" Капила му отговорил: "О Аншуман, ти си правдив и честен. С твоя помощ цар Сагара ще постигне изпълнение на всички свои желания. Ти ще му върнеш този кон, и нека той го принесе в жертва както подобава. А сина на твоя син с времето ще заслужи благоволението на великия Шива и неговата милост ще изведат на земята небесната река Ганга*. Водите й отново ще напълнят пресъхналото море и ще умият праха на загиналите синоев на царя на Айодхя. Когато свещените води на Ганга докоснат техния прах, те ще се очистят от греховете и ще добият небесното царство."
Благодарен, Аншуман се поклонил пред добрия подвижник и вземайки със себе си коня, се върнал по същия път в Айодхя. Той разказал на цар Сагара за всичко, което се е случило с него, разказал му за предсказанието на Капила. Зарадван от щастливото завръщане на Аншуман и добрите предсказания, царя на Айодхя извършил тържествено жертвоприношението на коня. И боговете били доволни от Сагара, и той още дълго управлявал царството, пазейки мир и благополучие за своите поданици.
Но дошъл ден, когато силите напуснали царя на Айодхя и живота му склонил към залез. Тогава той предал царството на Аншуман и оставил земята заради небесно блаженство.
Аншуман сменил на престола на Айодхя неговия син Дилипа. Дилипа бил сменен от Бхагиратха, внук на Аншуман. Цар Бхагиратха бил с красив облик, могъщ и предан на закона. В целия свят нямал равни по могъщество и смелост; трона му бил обкръжен от тълпи подвластни държавници; брахмани славили неговата добродетел и мъдрост, но паметта за печалната участ на предците им лежала като тежко бреме на сърцето на Бхагиратха. Той помнел това, което е предсказал Капила от беседите с дядо си и веднъж, предавайки царството на своите съветници, той заминал в подножието на Хималая и си възложил сурови обети.
Хилада години провел цар Бхагиратха във велико подвижничество на склоновете на Хималая, чиито величави върхове се възнасяли към небето, святкайки от скъпоценни камъни. Дивни гори украсявали там планинските склонове, по които бягали към долините бързи чисти реки; в дълбоки пещери се таели страшни лъвове [145] и тигри; дивни птици огласяли с писъци въздуха, лотоси цъфтели на гладките дълбоки езера, и звучала над тях чудна лебедова песен; по скалите седели красавици- апсари и кинари наскаждавали слуха им с небесна музика; а далеч, където небето се слива със земята, бродели могъщи слонове- великани; и сребристо сияние обвивало широките плещи на Хималая.
И когато минали хиляда години, Ганга, дъщеря на великия Химават се явила при Бхагиратха в облика на прекрасна дева. По това време раката Ганг течала на небесата и водите й още не се смесвали с водите от земните реки.
Ганга казала: "О велики царю, какво желаеш от мен? За какво се подложи на хиляда ходини изтезание на плътта? Назови ми твоите желания, о благочестиви подвижнико и аз ще направя всичко за тебе!" Бхагиратха казал на богинята: "О велика Ганга! Някога моите предци с лошо поведение разгневиха праведния Капила и той ги превърна в пепел със своя поглед. И няма за тях до днес място в небесното царство. Само твоите свещени води могат да отмият греховете на моите предци, ако се докоснат до праха им. За да измоля милост от тебе аз се обрекох на хиляда години сурово покаяние." Благосклонна Ганга отговорила на Бхагиратха: "Готова съм да ти помогна, о благочестиви сине на Дилипа, но това, за което молиш е трудно да се направи. Ако аз насоча течението на моите води от небето на земята, земята няма да удържи тяхното падане. В цялата вселена, единствен Шива може да запази земята от съкрушителния удар на моите води и да ги поеме на земята, без да те да й навредят." Помоли Шива за тази милост. Ако той се съгласи, аз ще изпълня твоята молба.
И Бхагиратха, благодарен се поклонил на Ганга и тръгнал към подножието на Кайласа. Там, близо до обителта на великия Шива, той отново се предал на жестоко изтезание на плътта, за да измоли милост от страшния владетел. И минали още много години, и накрая Шива се явил пред внука на Аншуман и му обещал, че ще помогне на Ганга да се спусне от небесата. Вдигайки се заедно с Бхагиратха високо в планините, Шива му наредил да извика богинята. И в отговор на Бхагиратха Ганга се появила на върха на снежната планина. Тя насочила своите води от небето към земята; но за да не се повреди земята от тяхното падане, Шива поставил глава и поел на челото си цялата тежест на падащите води. И по тялото му те се стекли на земята и се насочили към океана.
И Бхагиратха тръгнал след водите на Ганга, а зад него [146] следвали богове и небесни мъдреци, гандхарви и апсари и земни царе и подвижници, желаещи да видят как Ганга отново ще напълни с вода пресъхналия океан.
Но когато Ганга протекла покрай обителта на великия Джахну*, мъдрец от рода Каушика, прадядо на Вишвамитра, тя го разтревожила и отвлякла от изпълнението на благочестиви обети; и разгневения мъдрец изпил на една глътка свещената река. Сега Бхагиратха трябвало да умилостиви мъдрия Джахну, докато не се смили и не пусне Ганга от себе си на воля. Но оттогава Ганга се нарича Джахнави - дъщеря на Джахну, защото той я извежда от себе си, давайки й второ раждане.
И водите на Ганга протекли по-нататък и се изляли в пресъхналия океан, и го напълнили. Те проникнали в подземното царство и докоснали праха на синовете на Сагира. Тозчас загиналите принцове се очистили от греха и добили небесно блаженство. И Бхагиратха, постигнал всичко това със своето велико подвижничество и благочестие, се върнал радостен в своето царство и управлявал дълго и щастливо.
От тогава свещената река Ганга протича по земята и пада в океана, върнал своите води.
В изложението на това популярно сказание са ползвани две основни версии- от кн.3 на Махабхарата и кн.1 от Рамаяна.
Историята за раждането на Сагара и покоряването на варварските племена е по трета версия на сказанието- кн.3 от
Вишну-пурана.
Тези сюжети впоследствие нееднократно са ползвани в индийската литература и изобразително изкуство.
*Аурва- митичен мъдрец от рода Бхригу, по-горе има сказание за него.
*Скити(шаки), камбоджа и пехлевийци- ираноезични народности, заемащи територии северозападно от индийския Пенджаб в средата и края на на 1 хилядолетие пр.н.е. Явани (йонийци)- очевидно са гръцки преселници - споменават се заедно с камбоджа в източниците от епохата на империята Мауря, изглежда те и други обитатели на смесените територии от съвременен Южен Афганистан са се появили на северозападните граници на Индия още около 6 век пр.н.е. и завзели обширни територии в самата Индия. В други пурани- Ваю, Брахма и Хариванша изброените покорени от Сагара народи нараства. Описанието на завоеванията на митичния Сагара може би отразяват експанзията на империята Маурия, 3 век пр.н.е.
*явил се Бхригу- така е в Рамаяна. Във версиятя от Махабхарата потомство на Сагара дава Шива.
*често ги обиждал Асаманджа- Във версията от Рамаяна се казва, че Асаманджа се забавлявал като топил малките си братя във водите на река Сарая.
*жертвоприношението на коня- един от най-значителните и тържествени обреди, който можел да извърши цар, претендиращ за господство в страната и подчинени съседни държави; жертвения кон се пускал свободно и царя след него с войската си покорявал всички територии, през които минавал коня. След година коня бил принасян в жертва; този обряд символизирал признаването за цар в даден район на Индия. Похищение на жертвения кон се считало за крайно неблагоприятно.
*изчезнал от очите на принцовете- излижението следва Махабхарата. В Рамаяна Индра, приемайки облик на демоница- ракшаска похитява жертвения кон от стражите от самия цар Сагира, който после изпраща синовете си да го издирват.
*Капила- легендарен мъдрец, основоположник на философско учение санкхия, смятал се за въплащение на Вишну.
*свали на земята небесната река Ганга- в Рамаяна това предсказание произнася Гаруда.
*когато Ганга протекла край Джахна- Този епизод се съдържа в Рамаяна и отсъства в Махабхарата. Освен това в Рамаяна се разказва, че Ганга, падайки на главата на Шива се опитала да го бутне в подземния свят; за наказание Шива я заставил дълги години да блуждае в косите му, докато Бхариратха с ново подвижничество го склонил да я пусне със седем потока на земята.
47. СКАЗАНИЕ ЗА ЦАРЯ-ЛЮДОЕДТези сюжети впоследствие нееднократно са ползвани в индийската литература и изобразително изкуство.
*Аурва- митичен мъдрец от рода Бхригу, по-горе има сказание за него.
*Скити(шаки), камбоджа и пехлевийци- ираноезични народности, заемащи територии северозападно от индийския Пенджаб в средата и края на на 1 хилядолетие пр.н.е. Явани (йонийци)- очевидно са гръцки преселници - споменават се заедно с камбоджа в източниците от епохата на империята Мауря, изглежда те и други обитатели на смесените територии от съвременен Южен Афганистан са се появили на северозападните граници на Индия още около 6 век пр.н.е. и завзели обширни територии в самата Индия. В други пурани- Ваю, Брахма и Хариванша изброените покорени от Сагара народи нараства. Описанието на завоеванията на митичния Сагара може би отразяват експанзията на империята Маурия, 3 век пр.н.е.
*явил се Бхригу- така е в Рамаяна. Във версиятя от Махабхарата потомство на Сагара дава Шива.
*често ги обиждал Асаманджа- Във версията от Рамаяна се казва, че Асаманджа се забавлявал като топил малките си братя във водите на река Сарая.
*жертвоприношението на коня- един от най-значителните и тържествени обреди, който можел да извърши цар, претендиращ за господство в страната и подчинени съседни държави; жертвения кон се пускал свободно и царя след него с войската си покорявал всички територии, през които минавал коня. След година коня бил принасян в жертва; този обряд символизирал признаването за цар в даден район на Индия. Похищение на жертвения кон се считало за крайно неблагоприятно.
*изчезнал от очите на принцовете- излижението следва Махабхарата. В Рамаяна Индра, приемайки облик на демоница- ракшаска похитява жертвения кон от стражите от самия цар Сагира, който после изпраща синовете си да го издирват.
*Капила- легендарен мъдрец, основоположник на философско учение санкхия, смятал се за въплащение на Вишну.
*свали на земята небесната река Ганга- в Рамаяна това предсказание произнася Гаруда.
*когато Ганга протекла край Джахна- Този епизод се съдържа в Рамаяна и отсъства в Махабхарата. Освен това в Рамаяна се разказва, че Ганга, падайки на главата на Шива се опитала да го бутне в подземния свят; за наказание Шива я заставил дълги години да блуждае в косите му, докато Бхариратха с ново подвижничество го склонил да я пусне със седем потока на земята.
Цар Калмашапада* от рода Икшвака бил правнук на благочестивия Бхагиратха, свалил Ганга от небесата на земята. Той бил смел и никой не можел да се сравни с него по величие. Веднъж той отишъл на лов. В гъсто обрасли гори той срещнал на тясна пътека отшелника Шакти, старши син на мъдреца Васшихта. Царя наредил на отшелника да му остъпи път; но мъдреца не излязъл от пътеката и тогава Калмашапада, ослепен от гордост и гняв, ударил брахмана с камшика.
И Шакти проклел неразумния цар: "Ти постъпваш с благочестивия отшелник като ракшас! Тогава нека от днес бъдеш такъв, подобно на ракшас да се храниш с човешко месо! О най-презряни от царете, ти ще бъдеш людоед."
Калмашапада, изплашен от страшното проклятие, започнал да моли сина на Васшихта за прошка. Но в това време се случило в тази страна да дойде великия подвижник Вишвамитра. Той дошъл в царството Айодхя с тайно намерение да заеме мястото на върховен жрец при царете от рода Икшвака, измествайки своя заклет враг и съперник Васшихта. Когато Вишвамитра узнал за проклятието на Шакти, той изпратил при цар Калмашапада един зъл ракшас и този ракшас се вселил в неговото тяло. Така благодарение на коварството на Вишвамитра се извършило проклятието на Шакти и нещастния Калмашапада, овладян от ракшас, забравил за своята човешка природа.
И когато следващия път Калмашапада срещнал брахмана Шакти, старши син на Васшихта, му казал: "Ти ми наложи това ужасно проклятие, а сега с тебе ще започна да людоедствам!" Той се нахвърлил към Шакти, убил го и го изял както тигър изяжда елен. И подстрекаван от Вишвамитра, той изял един след друг всички синове на Васшихта.
Когато великия подвижник Васшихта узнал, че всички негови синове са загинали, изядени от царя-людоед подтиквани от коварния Вишвамитра, мъката му нямала предел. Но отрекъл се от светските страсти, отшелника не започнал да отмъщава за загубата на синовете си. Той решил да се раздели с живота. Качил са на планината Меру, той се хвърлил с главата надолу; но скалистото подножие на тази планина го приело като меко легло и онзи останал невредим. Тогава Васшихта отишъл в дълбока гора, разпалил на поляната огън и влязъл в него. Но огъня не го изгорил и бил за мъдреца повей на прохладен вятър. Тогава тъжният син на Варуна привързал на шията си режък камък и се хвърлил от брега на морето в дълбоко място, но вълните го изнесли обратно на брега, жив и здрав, без да е повреден. И тогава, безутешния Васшихта, напразно търсещ смъртта си, се върнал в своята обител.
Но той не можел да остава сам в опустелия си дом и в тъгата си отново се отеглил оттам. Той отишъл на брега на многоводна река, и като завързал ръцете и краката си с връвки, се хвърлил във вълните й. Но реката освободила възлите и го изнесла на брега. Тогава Васшихта нарекъл тази река Випаша* - освобождаваща от връзка.
Гонен от душевна мъка, той тръгнал по-нататък през гори и планини и достигнал бреговете на друга река, широка и дълбока, чиито води кипяли от страшни крокодили. Васшихта се хвърлил в тази река, нядявайки се да се избави от живота, пълен със страдания, но крокодилите не го докоснали, а реката се разделила тозчас на сто потока, обиколила го о не дала на мъдреца да потъне. От тогава тя се нарича Шатадру* - лееща сто потока.
А Васшихта, оказал се отново на суша в мъката [148] си възкликнал: "Наистина не мога да напусна живота!" И отново насочил стъпките си към своята обител. Приближавайки се към дома си, той чул глас, четящ ведите; и този глас бил сходен с гласа на старшия му син Шакти. Маъдрецът побързал към обителта си, но не видял там никой, освен снаха си, Адришянти, овдовялата жена на старшия му син. "Кой четеше сега ведите с гласа на Шакти?" - попитал Васшихта. "Това е гласа на твоя син, който аз нося в себе си - отговорила му Адришянти - той още не се е родил, но вече знае наизуст свещените книги. Той ще бъде велик мъдрец, о Васшихта!" И Васшихта се зарадвал и възкликнал: "Няма да се прекрати моя род!" Тогава мъката го напуснала и той отхвърлил мисълта за смъртта.
Но веднъж към обителта му се приближил завладения от ракшас цар Калмашапада, този, който изял синовете му. Виждайки го, Адришянти казала на Васшихта, треперейки от страх: "Ето приближава към нас кръвожадния ракшаса, сякаш самия той е бога на смъртта! Спаси ме от него, о велики мъдрецо, спаси и своя бъдещ внук!" Васшихта я успокоил: "Не бой се, дъще моя, това не е ракшас, а цар Калмашапада, омагьосан от проклятието на мъдрец. Той няма да те докосне. И мъдрия Васшихта със заклинание спрял Калмашапада, а после го полял със светена вода и изгонил от него ракшаса, който владеел тялото на царя дванадесет години."
Избавен от проклятието цар Калмашапада отново станал себе си; той се зарадвал и въздал слава на великия Васшихта. Този му казал: "Върви, о царю в своята столица и от днес управлявай своите поданици по закон и справедливост. И никога повече не обиждай брахмани, о Калмашапада!" И Калмашапада обещал да почита от днес жреци и отшелници и никога да не ги обижда. Той се върнал в Айодхя и управлявал от тогава мирно и справедливо до самата си смърт.
А на благонравната Адришянти се родил син, когото нарекли Парашара*, което значи Спасител, защото той спасил своя дядо Васшихта от смърт още преди сам да се роди. И той станал велик мъдрец и обладавал велико могъщество, което той добил благодарение на знанието на свещени заклинания и сурово подвижничество. Той дал обет да отмъсти на ракшасите за гибелта на баща си и да извърши велико жертвоприношение за изтребване на рода на ракшасите в трите свята. Разтревожени, дошли тогава при Парашара Пуластя, Пухала и Крату, синове на Брахма, за да утешат гнева му и да го разубедят от пагубните му намерения. Пуластя му казал: "Нима заради един [149] людоед ти ще обречеш на гибел всички ракшаси, които са невинни за смъртта на твоя баща? Цар Калмашапада се избави от проклятието; синовете на благородния Васшихта, твоя дядо, вкусват радост на небесата заедно с боговете. Защо ти е това безсмислено и несправедливо изтребване на живи същества? Откажи се от жертвоприношението, о сине на Шакти!"
И, убеден от думите на Пуластя, Парашара се отказал от своя обет. Огъня, предназначен за изтребване на ракшаси той пуснал в дълбока гора на северния склон на Хималая. Там всяка четвърт от лунния месец той изгаря ракшасите, бродещи в тази гора.
Изложение по кн.1 от Махабхарата. Друга версия се съдържа в кн.4 от Вишну-пурана, където Калмашапада проклина по грешка
самия Васшихта, след хитрости на някакъв ракшас. Този сюжет нееднократно се споменава и в други паметници на индийската
литература.
*Калмашапада- петнистокракия. други имена са Митрасаха, Саудаса.
*Випаша- древно название на река Беас, приток на Сетледж
*Шатадру- древно название на река Сетледж
*Парашара- древен мъдрец, внук на Васшихта и баща на Вяса, легендарения автор на Махабхарата
*Калмашапада- петнистокракия. други имена са Митрасаха, Саудаса.
*Випаша- древно название на река Беас, приток на Сетледж
*Шатадру- древно название на река Сетледж
*Парашара- древен мъдрец, внук на Васшихта и баща на Вяса, легендарения автор на Махабхарата
48. СКАЗАНИЕ ЗА МЛАДИЯ ОТШЕЛНИК
В далечни времена в страната на ангите* управлявал Ломапада, потомък на Ану, четвъртия син на Яяти. Този цар провеждал своите дни в развлечения и забави и при него даже нямало жрец за съвети, за което бархаманите му били обидени. И дошъл ден, когато по волята на Индра дъждовете започнали да заобикалят царството на Ломапада, пренебрегнало закона, реките в страната спрели, земята изсъхнала и големи страдания и несгоди се стоварили върху ангите. Тогава се разтревожил Ломапада. Наложило се да извика при себе си мъдри брахмани и да ги моли за съвет- какво да направи, за да се върнат дъждовете на земята на ангите.
И тогава един от мъдреците казал на Ломапада, че ако на земята на неговото царство стъпи крака на Ришяшринга, млад отшелник, не знаещ грях, Индра ще върне своята милост на ангите и дъждове ще оросят изсъхналите полета.
Ришяшринга бил син на Вибхиндака, благочестив отшелник живеещ в уединена обител в глуха горска местност. Веднъж Вибхиндака дошъл на брега на реката за да извърши умиване и видял на другия бряг прекрасната апасра Урваши. Развълнуван от прелестта й, отшелникът изпуснал семе в речните води. И се случило така, че семето му заедно с вода попаднало в една лана, дошла на водопой. И когато минало време, тя родила момче с малки рогца на челото. Вибхиндака отгледал и възпитал детето; нарекъл го Ришяшринга, което значи Еленов рог.
Ришяшринга израснал в горската обител на своя баща, от млади години предаден на обети, покаяние и благочестиви обряди. Той не знаел светски живот; и когато излязъл от детските години станал красив юноша, но никога за всички тези години, пазен от баща си, не виждал жена.
За този млад подвижник разказал брахмана на цар Ломапада, но никой от събралите си мъдреци на знаел средство с което да изведа Ришашринга от гората. Царя извикал съветници, изкусни в светските дела и с тяхна помощ намислил как да привлече Ришашринга в своето царство.
Царя наредил да повикат градски блудници*, красиви и ловки, изкусни в любовта, песните и танците. По закона на тяхната подкаста, жените търгували с телата си и най-много ценили скъпоценности и богатства. Ломапада им обяснил, че за благото на страната на ангите те трябва да съблазнят Ришашринга и да го примамят на земята на царството. Но прекрасните блудници не се решили на това. Макар да се бояли от гнева на царя, повече се бояли от проклятието на отшелник; и със смущение те отговорили на Ломапада, че не е по силите им да изпълнят заповедта му.
Само една от тях се съгласила. Ломапада я надарил с богати украшения и скъпоценности и заповядал на съветниците си и слугите си да изпълнят това, което тя им укаже.
По нейни указания изкусни дърводелци направили за нея плаваща колиба, обвили я с дървесни клонки и цветя и я застлали с ароматни треви. Вземайки със себе си вкусни ястия, плодове и вино, тази блудница заедно с дъщеря си и приятелките си, млади и красиви, се качила на сала, който пуснали по реката течаща към тази гора, където извършвал обряди и покаяния Ришашринга.
След малко салът с блудниците пристанал до брега недалеч от обителта на Вибхиндака. Здраво го завързали към едно дърво и излезли на брега. И посланницата на Ломапада изпратила спътниците си да потърсят горски пътеки, водещи до обителта, и да разгледат как провежда времето си Ришашринга през сутринта, деня и вечерта.
После, изчаквайки удобно време, когато Вибхиндака, бащата на Ршяшринга е отишъл в гората за дърва за жертвен огън, тя изпратила дъщеря си, изкусна в женските хитрости и уловки към неговата обител. Младата хубавица, излизайки от горския гъсталак, незабелязано приближила до Ришашринга и казала: "О благочестиви подвижнико, аз виждам, че си здрав, ти имаш доволно много плодове [151] и корени, и тук ти е радостно и приятно. Навярно радваш баща си с прилежание и усърдие в изпълнение на обрядите и праведен живот и поведение." Удивен от красотата и приветливостта на непознатото за него същество, Ришяшринга отвърнал: "От тебе излиза сияние, като от ярко светило. Позволи ми да донеса вода, за да умия краката ти. Но може би искаш да опиташ сочни плодове от нашата гора? Седни на тази асана**. Тя е изплетена от свещена трева куша и покрита с кожа на черна антилопа. На нея се седи удобно и приятно. Кажи ми, къде е твоята обител. О чудесен брахман! По лице и стан ти си подобен на бог! Кажи ми какви обети изпълняваш!"
"О сине на Вибхиндака, отговорила му младата красавица, - от другата страна на хълма, на три йоджана оттук, в прекрасна местност стои моята обител. Ти не бързай да ми носиш вода за измиване на крака, не ми подобава да приемам от тебе услуги. А главният ми обет е в това, да те взема в обятията си!"
Тогава Ришяшинга започнал да я угощава със зрели и сочни плодове. Но хубавицата срамежливо отказала и сама започнала да го угощава с донесените от нея плодове. Нейните шеги и думи необичайно развеселили Ришяшринга. Тя се заела да го украсява с гирлянди и венци, надела му святкащи огърлици и гривни и му поднесла опияняващи напитки. И младата дева весело се смеела, забавлявайки се от смущението на Ришяшринга. А после започнала да играе с топка, вдигала я над земята и я подхвърляла във въздуха, за да се любува Ришашринга на гъвкавостта на тялото й. И танцувайки около него, тя го докосвала с нежните си ръце и го съблазнявала изкусно, хвърляйки му страстни погледи. Когато видяла, че сърцето му е поразено, тя здраво го прегърнала и с тихи стъпки се отдалечила от обителта, поглеждайки нежно Ришяшринга за прощаване.
Тя заминала, а Ришашринга, обзет от страст, нямал власт над себе си. Мислите му неотклонно следвали чудесния гост, който го напуснал и се чувствал самотен. И той през цялото време въздишал, сякаш с него се е случило голямо нещастие.
Скоро се върнал в обителта суровия подвижник Вибхидака. Той веднага видял, че Ришяшринга не е почистил жертвените съдове и не е приготвил мляко и масло за жертвено възлияние. Той видял сина си опечален, с наведена глава, сякаш угнетен от тежка мъка. Вибхиндака попитал сина си [132] какво се е случило днес с него и Ришашринга му отвърнал: "Днес дойде тук млад подвижник, когото никога преди не съм виждал. Гъстите му и дълги коси, блестящи, синьо-черни се виеха на пръстени и имаха приятен мирис; бяха вързани със златна лента. Беше невисок на ръст, със светло лице и големи черни очи, подобни на лотоси, с тънка снага и високи гърди. На шията му святкаше огърлица като мълния в небето, дрехата му беше шита със златни конци, а на краката- красиви и стройни - имаше блестящи украшения От него излизаше сияние и по облик беше прекрасен като небожител. Да гледм лицето му беше приятно, а гласа му радваше сърцето. Речта му беше сладостна като пеене на кокили* и проникваше в душата ми. От него се излъчваше благоухание както в гората при цъфтеж. Когато поклащаше глава, косите му падаха като красиви водопади на челото и лицето и се разсипваха по раменете. В ръце той държеше удивителен кръгъл плод, който от удар в земята подскачаше и летеше високо във въздуха. И когато гледах този млад подвижник, татко, сърцето ми беше изпълнено с радост Той не взе от мен вода за умиване, и се отказа от предложените от мен плодове и не пи вода от нашия извор. Той ми даде други плодове, необикновено вкусни и ми поднесе странно питие; когато го опитах, ми се завъртя главата и на душата ми стана леко, както никога по-рано. Той ми надяна на шията тези цветни гирлянди и тези скъпоценни огърлици. А после ме обгърна с ръце и притегли към себе си главата ми, и се притисна с устни до моите, със слаб, нечуван от мене по-рано звук; и трепет обзе тялото ми. Татко, откакто този млад отшелник си отиде, печал ме измъчва и огън изгаря тялото ми; и мислите ми са устремени към него. С него искам да бъда винаги и искам да изпълнявам обетите, които той изпълнява; те ми са по-близо да сърцето, отколкото тези, на които ти си ме учил. И нямам никакви други желания."
Изслушал разказа на Ришашринга, бащата, разтревожен му отговорил: "О сине мой, зли бесове бродят в гората под прекрасен облик! Те само мечтаят за да отклонят подвижника от правилния път! Това е бил ракшас, Ришяшринга, замислящ да наруши твоите обети; с ракшаси не трябва да имаш никаква работа, не трябва нито да ги гледаш, нито да беседваш с тях- не им вярвай! И на теб, отрекъл се от света, не подобава да се украсяваш с гирлянди и венци. [153]"
Като казал на сина си занапред да не пуска никого в пределите на обителта, Вибхиндака се отправил в гората да търси ракшаса, смутил покоя на Ришяшринга. Три дни ходил по околната гора, но търсенето му било напразно и той се върнал в своята обител. Но когато следващия път Вибхинадака отишъл в гората да събира плодове и корени, чудесната гостенка дошла в обителта отново. И едва Ришяшринга я видял, се спуснал към нея и казал: "Да побързаме по-скоро към твоята обител, докато не се е върнал баща ми от гората!"
Дъщерята на блудницата довела Ришяшринга до своята плаваща обител и те влезли в колибата, украсена с вейки и цветя. И докато разговаряли, сала се отдалечил от брега и заплавал към столицата на Ломапада.
Така блудниците довели младия отшелник в столицата на ангите и получавайки от съветниците обещаното плащане, се върнали към предишния си занаят.
А радостният Ломапада, приел Ришяшринга с голяма почит и го завел във въртешността на покоите си. И едва сина на Вибхиндака пристъпил прага на двореца на Ломапада, рукнал дъжд, обилен и плодоносен и напоил водоемите в страната на ангите. Цар Ломапада, доволен от изпълнението на своето желание, дал за жена на Ришяшринга своята дъщеря, красивата принцеса Шанта. А за да не се гневи Вибхиндака за сина си, царя решил да надари богато своя зет и неговия баща. На селяните, пасящи стада на пътя от горите, където била обителта на Вибхиндака до царската столица, Ломапада наредил да оказват царски почести на Вибхиндака, когато го видят и да му казват, че земите и стадата и те самите принадлежат на Ришяшринга.
И всичко се изпълнило, както наредил Ломапада. Когато Вибхиндака се върнал от гората и не намерил в обителта сина си, го обзел голям гняв. Той се досетил, че Ршяшринга е отведен в царството на Ломапада и тръгнал натам, готов да изпепели властелина на ангите и столицата му. По пътя към столицата хората на пасбищата и колибите посрещали Вибхиндака с голяма почит, като знатен владетел. Пастирите, отговаряйки на въпросите му, казвали, че скота и земята, и те самите принадлежат на царския зет Ришашринга. Гнева на Вибхиндака помалко стихнал и когато той стигнал до столицата на ангите и Ломапада с почести го посрещнал на градските врати, той му простил. Царят го надарил щедро и Вибхиндака се примирил с това, което е станало. [154] Но напускайки столицата на ангите, той казал на Ришяшринга: "О сине мой! Когато изпълниш всички молби на Ломапада и ти се роди син, върни се незабавно в нашата обител!"
Ришяшринга така и постъпил после. Но по-късно той се съгласил с молбата на царя на Айодхя, благочестивия Дашаратха и станал негов жрец. Той извършил жертвоприношението за да се появи потомство на царя и на Дашаратха се родил син- могъщия Рама, победител на ракшасите.
Изложение по кн 3 от Махабхарата. Други версии за това сказание има в кн.1 от Рамаяна (близка то първата, по-кратка).
в кн.4 от Падма-Пурана и палийската книга Джатак (в последните две е по-стара весия на сказанието).
*старната на ангите- западна бенгалия
царя извикал блудници- В по-старата версия от Джатак принцеса Шанта сама се отправя в гората за да доведе Ришашринга на сал в царството на баща си.
*кокила- индийска кукувица
**асана- килимче за сядане (б.пр)
*старната на ангите- западна бенгалия
царя извикал блудници- В по-старата версия от Джатак принцеса Шанта сама се отправя в гората за да доведе Ришашринга на сал в царството на баща си.
*кокила- индийска кукувица
**асана- килимче за сядане (б.пр)
49. СКАЗАНИЕ ЗА ЦАР СОМАКА И СИНА МУ ДЖАНТУ
В страната на панчалите* имало славен цар на име Сомака, потомък на Лунния род. Той имал сто жени и всички те били предани на царя. Царят много искал да има синове, но минавали години, а жените му оставали бездетни. И ето, когато цар Сомака вече се състарил, една от жените му родила син и отдавнашното му желание се изпълнило. Нарекли принца Джанту и момчето раснало, нежно обичано от всички жени на Сомака. Те всячески се грижили за Джанту, с радост изълнявали всички негови желания и дните на младия принц протичали в забави и удоволствия.
Но веднъж мравка ухапала царския син по бедрото и Джанту силно завикал от болка. Всички жени на царя се развълнували, обиколили момчето и занареждали: и голям шум се вдигнал в двореца. Когато на цар Сумака съобщили, че мравка е ухапала сина му, той с голямо вълнение отишъл със съветниците в женските покои. Но се оказало, че с Джанту не се случило нещо страшно и болката е преминала без следа. Тогава Сомака се върнал към делата на царския съвет, поменавайки горчивата съдба на баща, имащ един единствен син.
"По-добре да бях съвсем бездетен- казал царя на съветниците си- когато човек има един син, тревогата за него постоянно подтиска сърцето- страшно е да го загубиш. Цял живот се стремях да имам много синове. Жените ми всички са здрави и всички останаха бездетни. Само един син ми подариха в старостта. Печална е съдбата на цар, встъпил в преклонни години, но нямащ многобройно потомство; и жените ми остаряват със всяка изминала година. Нима няма средство да се избавя от тази мъка? Готов съм на всякакви изпитания, ако всяка жена ми донесе син!"
Тогава един брахман му казал: "О господарю, ти трябва да принесеш в жертва Джанту, твоя първи син и тогава след време жените ще ти донесат други синове, прекрасни и смели. В часа, когато жертвения огън обхване Джанту и жените ти вдъхнат дима от жертвоприношението, те ще почувстват тежест в тялото си; и всяка от тях ще ти роди по един син. А първия ти Джанту ще се прероди в своята майка; ти ще го познаеш по златния белег на гърба."
Толкова голямо било желанието на цар Сомака да има многобройно потомство, че той се съгласил да принесе Джанту в жерта. Върховния жрец заповядал на брахманите да разпалят огън на олтара и да приготвят съдове за жертвен обряд. После отишъл в женската половина на двореца за Джанту.
Когато жените на царя узнали за готвещото се жертвоприношение скръб, ужас и жалост ги обзела; те обкръжили Джанту и не искали да го дават на суровия жрец. Но той със сила изтръгнал принца от ръцете на ридаещите жени, довел го до олтара и го принесъл в жертва на боговете.
И както предсказал жреца, когато жените на цар Сомака вдъхнали дим от жертвения олтар, те почувствали в тялото си непозната от по-рано тежест и след десет месеца всяка от тях родила на царя син. И Джанту отново се родил у майка си и той се смятал сред синовете на Сомака за старши и жените на господаря го обичали повече от собствените си деца.
След време жрецът, принесъл в жертва младия Джанту, умрял. А скоро след това се разделил с живота и престарелия цар Сомака. След смъртта си царят се отправил в небесното царство на Индра и преминал през страшните владения на Яма. Там той видял своя върховен жрец, който в неугасващ пламък се мъчел в непоносими мъки. [156]
Цар Сомака узнал от него, че той сега търпи това наказание затова, че е принесъл в жертва принц Джанту. Тогава Сомака пожелал да раздели с него мъките му, защото смятал за несправедливо за общата вина да плаща само брахмана. И царят и брахманът двамата горели в пламъка на огъня в царството на Яма, докато не се очистили от прегрешението и Царя на справедливостта не ги пуснал и двамата в небесните предели.
По кн.3 от Махабхарата.
*панчали- древна народност, заемаща областта Доаба, източно и югоизточно от съвременния Делхи; в началото на и хилядолетие пр.н.е. заедно с куру съставили ядрото на първите държавни образувания в северна индия.
*панчали- древна народност, заемаща областта Доаба, източно и югоизточно от съвременния Делхи; в началото на и хилядолетие пр.н.е. заедно с куру съставили ядрото на първите държавни образувания в северна индия.
50. СКАЗАНИЕ ЗА ЦАР УШИНАРА
В далечни времена живял на земята могъщия цар Ушинара от рода Ану. Славата за неговото благочестие се разнесла навсякъде и казвали, че по могъщество той превъзхожда самия владетел на небесата Индра. И ето веднъж боговете Индра и Агни решили да се убедят сами вярно ли разказват за цар Ушинара. Индра се превърнал в сокол. Агни- в гълъб и в птичи лица те се появили пред царския дворец. Гълъбът уж опасявайки се от преследването на сокола, паднал в краката на царя и започнал да го моли за защита. Соколът се обърнал към Ушинара с такива думи: "Всички на земята те смятат за справедлив и праведен цар. Разсъди ни по закон. Отдавна ме мъчи глад. Нима ще ми отнемеш храната, предназначена за мен от край време, от самия творец на вселената? Нима от жалост към гълъба ти ще ме обречеш на гладна смърт? Или ще тръгнеш да спасяваш тази птица заради славата и добродетелния и състрадателен господар?"
Ушинара му отговорил: "Тази малка птица цялата трепери от страх пред острите ти нокти и твоя алчен клюн. Тя дойде при мене да търси спасение и мой дълг е да я защитя от тебе и да запазя живота й."
Тогава соколът казал на Ушинара: "О велики царю, нима не ти е известно, че само храната поддържа и запазва нашия живот? Даже човек не може да се запази, ако няма храна. Всяко живо същество без храна умира. И ако ме лишиш от законната ми храна, ти ми отнемаш живота. Гълъба ти ще спасиш, но мене ще погубиш. Ако те лишат от твоята храна, живота ще те напусне и ти няма да можеш да защитиш от гибел своите поданици, нито тази страхлива птица. А ако аз загина, лишен от моя улов, след мен ще загинат от глад жена ми и моите малки деца. [157] И всички ние ще умрем само заради една птичка. Тогава на праведната ти душа ще лежи голям грях. Така винаги става по света- благото за един носи за други нещастие и се превръща в неправедно и грешно дело. За да не сгрешиш, трябва добре да размислиш кое дело ще донесе повече благо. Кое е по-добро- да спасиш много, принасяйки един в жертва, или да спасиш един и да обречеш на гибел много?"
Удивен от разумната реч на птицата, Ушинара й казал: "О мъдри соколе! Ти разсъждаваш умно, сякаш си Гаруда, цар на пернатите. И аз не смея да кажа, че не ти е известен пътя на закона. Но ти можеш да утолиш глада си, търсейки за себе си друга храна, без да искаш аз да предам птицата, която в страх за живота си търси от мен защита. Аз ще ти дам повече от този малък гълъб. Ако искаш ше заповядам да ти дадат месото на бивол, глиган, или елен?"
Сокола отвърнал на Ушинара: "Не, велики царю, не ми трябва глиган, нито бивол, нито елен. Дай ми този гълъб. Самото небе ми го изпрати днес за мен и моите деца- храна, определена за нас от векове."
"Искай от мен каквото пожелаеш, соколе - казал Ушинара- мога да ти дам от владенията на моите предци, или всяка скъпоценност; злато, перли, рубини- всичко каквото ти се иска. Само не искай от мен този гълъб, който падна в краката ми, търсейки защита. Кажи, какво искаш да получиш от мен в замяна на тази птица?" Тогава соколът казал: "О царю, ако искаш да спасиш този гълъб, който се тресе от страх за своя живот, отрежи от тялото си къс месо голямо колкото него." Нека то ми послужи за храна на мен, жените и децата ми.
И Ушара с радост се съгласил да даде за гълъба своя плът. Без да трепне, той отсякъл от тялото си парче месо, а когато забелязъл, че гълъба е по-тежък, отрязъл второ, за да бъде теглото на отсеченото месо равно на теглото на гълъба. Със заляти от кръв ръце той претеглил теглата на гълъба и двата къса, и с удивление забелязъл, че гълъба все пак е по-тежък. Тогава Ушинара започнал да реже с кости своето месо къс по къс за да изпълни дадената дума, но гълъба ставал все по-тежък и скоро на тялото на царя съвсем не останала плът.
И тогава соколът казал на цар Ушинара: "Знай, о праведни Ушинара, аз съм Индра, а този гълъб е великия Агни. Ние [158] дойдохме при тебе за да изпитаме добротата на сърцето ти и сами да видим колко е правдива мълвата за твоите добродетели. От днес, справедливи царю, славата ти ще сияе като слънце и ще се разпространи по цялата вселена. До края на века хората ще разказват за тебе предания, а самия ти ще се възнесеш в небесните предели."
И всичко което предсказал на Ушинара всемогъщия Индра се сбъднало, Славата за добродетелите на царя останала за векове.
По кн.3 от Махабхарата, където се съдържат две версии на тази легенда, трета се съдържа в кн.8. Други версии се намират
в будисткия канон на езика пали, в книгите Чария-питака и Джатака, където героя е под родовото си име Шиба (на пали-Сиба).
В епоса се излагат други легенди за необичайната щедрост към брахманите и благочестието му; заедно с цар Яяти той
възлиза на небето. В една от версиите на Махабхарата той без колебание убива собствения си син за да изпълни желанието
на брахман.
51. РАЖДАНЕТО НА СКАНДА БОГ НА ВОЙНАТА
В далечни времена, когато била войната между богове и асури, Индра, предводител на небесното воинство, унищожил в битка могъщите и смели дайти, синове на Дити. Тъжната им майка затаила ненавист към губителя на своите синове. Тя отишла при своя съпруг Кашапа и казала: "О велики! Индра погуби моите деца и не им даде да се насладят на живота. Моля те, подари ми син, обладаващ такава сила, че би могъл да накаже Индра и да отмъсти за тази обида!"
Кашапа обещал на Дити, че желанието й ще се сбъдне и тя ще роди могъщ син. Щастлива, тя се отеглила в гората, възлагайки си сурови обети. И когато дошло време, Дити родила син- огромен като планински връх и здрав като желязо. Тя му дала име Ваджранга*. Никакво оръжие не било страшно за него, даже мълниите и гръмотевиците на Индра били безсилни против него.
Когато Ваджранга възмъжал и добил познание, необходимо за воин, попитал Дити: "О майко! Кажи ми какво трябва да направя за тебе?" И тогава Дити, дочакала своя час, гледайки с усмивка своя могъщ син, наредила: "Послушай, Ваджранга! Небесният владетел Индра погуби множество твои кръвни братя. Иди в Амаравати и накажи Индра".
Ваджранга послушно се отправил в небесните предели, издирил Индра в неговите царски чертози, хванал небесния владетел със своите могъщи ръце като дете, увесил го на гърба ис и се върнал с този товар при майка си. Приближавайки се към майка си, Ваджранга хеърлил в краката й завързания Индра, както хвърля лъва на своята лъвица уловени в гората елен. Но не успяла да се зарадва Дити и дума да каже, когато пред тях [159] се появил самия Прародител, Брахма, и казал на Ваджранга: "О сине мой! Какво искаш да направиш с Индра? Повярвай, няма наказание по-голямо от безчестието, то е по-лошо от смъртта. Послушай ме, освободи от връзките небесния владетел. По-добре той да получи свобода по твоята добра воля, а не по моя заповед. Той и сам сега не се радва на живота- ти така го унизи." Ваджранга с почит отговорил на Брахма: "Аз нищо не търся от Индра. Аз само изпълнявам желанието на своята майка. Ти, Брахма, си прародител и на мен подобава да следвам съветите ти. Сега ще пусна владетеля на небесата. Нямам към него вражда, нито злоба. Но те моля за едно голям благо. Научи ме на праведен и добродетелен живот, о велики Брахма!" И Ваджранга млъкнал, покланяйки се пред Брахма в очакване на отговор.
"Ако искаш праведен и добродетелен живот, сине мой - казал му Брахма, живей в гората, възлагай си сурови обети. Откажи се от суетни желания, не търси власт, нито светски наслаждения. Праведния живот, далеч от страстите и злините ще очисти душата ти и ще я напълни с благочестив покой. А за да не мъчи сърцето ти тъгата за светско щастие, аз ще ти подаря прекрасна и нежна дева." Така казал на Ваджранга твореца и направил за негово щастие прекрасна девойка с тънък стан и високи гърди, с чаровни очи, подобни на лотоси. Прародителят я нарекъл Варанга и я подарил на сина на Дити.
Ваджранга с младата си съпруга се отеглил в тиха горска обител и започнал да води праведен живот, изпълнявайки сурови обети. Първите хиляда години той стоял с вдигнати ръце; вторите хиляда години стоял сгънат с опряна в земята глава; трети хиляда години се изнурявал с палещ зной, а четвърти- се потопил в ледена вода. И през всички тези години прекрасната му съпруга седяля на брега на водоем, съблюдавайки обет за мълчание и отказвайки всякаква храна.
В същото време, когато те извършвали сурово покаяние, Индра, превърнал се в огромна маймуна се появил пред Варанга. При вида му, тя изпаднала в ужас. Той ревял и чупел всичко, което му попадало под ръка; разбил домашните съдове и разхвърлял обителта в голямо безредие. После се превърнал в огромен змей, обвил с пръстени уплашената Варанга и я отвлякъл от обителта на съпруга й.
През същото време дошъл края на срока на покаянието на Ваджранга. Брахма бил доволен от подвижничеството му и обещал на Ваджранга, [160] че ще го подмине злата участ на асурите и тялото му ще е вечно. Радостен, Ваджранга прекратил изтезанието на плътта, опитал вкусна храна и тръгнал към своята обител, за да извести милостта на Брахма на самата Варанга. Но в колибата той не я видял. Разтревожен Ваджранга започнал навсякъде да търси своята съпруга и накрая я намерил в дълбока гора на планински склон. Изплашена от Индра, тя жално викала и Ваджранга дълго не можел да я успокои. Когато разбрал за станалото и за това кой е бил виновен за уплахата на Варанга, той дошъл в такава ярост, че решил да отмъсти не само на Индра, но и на всички обитатели на неговото царство. Но сга Ваджранга вече бил на преклонни години и освен това бил обещал на Брахма никога да не напуска своята отшелническа обител. Тогава решил да измоли от Брахма още една милост- да добие син, по силен от него самия.
И дълги години Ваджранга изнурявал своята плът в сурови обети, докато Брахма обещал да изпълни желанието му. Тогава прекратявайки суровото си поодвижниество, той се върнал при любимата си съпруга.
Когато дошло време, Варанга заченала обещания от Брахма син и търпеливо зачакала раждането му. Но минавали година след година, а дете все не появявало на света. Хиляда години се мъчела Варанга, чакайки разрешение от бременността си и накрая този час настъпил. Синът на Ваджранга се появил на света красив и могъщ, и гласа му бил звучен като грохот от гръмотевица. Ваджранга дал на сина си името Тарака. Той растял тъй бързо, че скоро станал огромен като планински връх и от млади години бил сведущ в науки, както мъдър брахман.
Всички асури се радвали, гледайки сина на Ваджранга; те се гордеели със силата му и знанията му и го признали за свой вожд и пълководец. На него асурите възлагали най-добри надежди. "Силата и смелостта на сина на Ваджранга ще ни донесат власт над целия свят." - мислели те. Самият Тарака, знаейки за обидите, нанеснени от Индра на майка му Варанга, мислел за това да покори небесното царство и да накаже коварния му владетел. Той решил да иде в гората на планинските склонове на Хималая и там да се предаде на сурово подвижничество. Преди да започне битка с боговете, Тарака намислил да получи дар от Брахма.
Той се заселил в уединена планинска пещера, разпалил пред пещерата пръстен неугасими огньове, отказал се от всякаква [161] храна и започнал да измъчва тялото си с огън и слънчев зной. Така провел дълги години; после започнал да реже тялото си парче по парче и ги хвърлял в огньовете, принасяйки се сам в жертва на Брахма. Накрая дошъл ден, когато на тялото на Тарака не останала плът. Той стоял сред огньовете безтелесен и това невиждано досега на земята покаяние хвърлило в ужас обитателите на трите свята. Самия Брахма, изумен се явил при сина на Ваджранга и го попитал "Кажи, велики подвижнико, какво искаш? Избери си дар, ти заслужи с подвизите си моята милост."
Тарака помолил Брахма да му дари безсмъртие. "О прародителю - казал той на твореца на вселената- известни са ти съкровените помисли на всички твари, живеещи в трите свята. Ти знаеш колко е силна враждата между асури и богове. Помогни ми да завладея победа за асурите. Направи така, че никой да не може да ме порази в битка ни с ръка, нито с крак, нито с оръжие. Друго не искам от тебе." Но Брахма казал на Тарака, че асура не може да избегне смъртта си; затова пък е свободен да избере кончина каквато пожелае. Тогава Тарака казал: "Направи така, че само младенец на седем дни да може да ме лиши от живот." И Брахма се съгласил да даде тоаи дар на Тарака, сина на Ваджранга.
Когато Тарака се върнал с този дар от Брахма при асурите, те повдигнали дух и на тяхната земя се възцарило веселие. С такъв вожд като Тарака, те престанали да се боят от Индра и воинството на небожителите, и живота има станал спокоен и безгрижен. Но Тарака, великият воин, не могъл дълго да се наслаждава на покой и мир. Душата му жадувала да се сражава с боговете. Веднъж той събрал асурите и им казал: "Що за радост е да управляваш подземния свят и да нямаш власт над небето? Сърцето ми жадува за битки с боговете! Боговете живеят от жертвоприношенията, идващи при тях отвсякъде, те пият свещена сома, наслаждават се на красотата на апсарите и се развличат с игри в небесните гори. Ние търпим всичко това и не искаме да отмъстим за причинените на нашите предци обиди! А този, който не отмъщава за обида, няма да види никога богатство, нито слава. О братя, аз започвам смъртна война с боговете. Пригответе ми колесница с осем колела, вдигнете на нея бойно знаме и гответе за битка нашата войска. Утре ние ще излезем срещу Индра и всички обитатели на небесното царство."
И подчинявайки се на волята на Тарака, асурите събрали голяма войска, въоръжили я съгласно воинските науки, а за Тарака [162] впрегнали колесница с осем колела и хиляда коня, бързи като мисълта, натоварили я с копия, лъкове и стрели и поставили на нея златно знаме.
Пред страшните пълчища на сури, конни, пеши, с колесници и слонове вървели барабанчици и музиканти. Войните запели бойни песни, застрашавали враговете с ужасна смърт и земята под техните стъпки затреперила.
Вестители донесли в Амаравати, столицата на Индра слуха за настъплението на войската на асурите и тревога обзела небесния владетел. Той се обърнал за съвет към Брихаспати, мъдрия наставник на небожителите и онзи казал на Индра, че трябва да се готви за битка. "Врагът те застрашава с война- казал Брихаспати на царя на боговете- Ако сега търсиш примирение, Тарака ще помисли, че се боиш от силата му. Ако поискаш да утешиш с дарове неговата ненавист, той ще помисли, че си слаб и ще поиска всичко, което имаш. Само бой и победа, о владетелю могат да те доведат до мир с Тарака."
Индра се съгласил с мъдрия брахман и започнал да готви воинството за битка.
Страшен и жесток бил боя с асурите. Хиляди войни загинали в този бой и техните тела застлали полето на сражението. Като планини се трупали на залятото с кръв поле счупени колесници, убити слонове и коне. Пернати лешояди кръжали над битката и глутници чакали с алчно горящи очи се събрали отвсякъде към полето на битката.
Все по-малко оставали войните на Индра, все повече го притискали асурите, жадуващи победа над боговете. Вишну, Варуна и Кубера неведнъж отстъпвали от полето на боя, за да починат и да съберят сили, после отново се хвърляли в битка, но да победят асурите те не могли. Накрая, небесния владетел и Тарака встъпили в жестоко единоборство. Облаци стрели те насочили един към друг, мятали един в друг копия и дискове. Вече били ранени конете, впрегнати в техните колесници, сразени били водачите им, падали на земята знамена, отбити от стрели, а двамата противници все още удържали двубоя си. Войните от небесната рат се устремили в помощ на Индра против могъщия син на Ваджранга, но всички техни усилия да го победят били напразни. Като смърт, поразяваща неотклонно, се носела на полето на сражението страшната колесница на Тарака и съкрушавала и мачкала всичко живо. Стрелите на Тарака сеели смърт без пощада и пропуск, и ужас обзел войската на Индра. Гонени от непреодолим страх бягали неговите войни от полето на боя без [163] да търсят път и боговете не можели да спрат бягството на своите войски. Голяма победа постигнал Тарака и асурите, а заедно с нея - власт над трите свята. С голямо тържество се върнал Тарака в своята столица и жителите го посрещнали с радостни викове и цветя. При вратата на двореца на Тарака се тълпяли пленени богове, оковани във вериги и асурите се радвали на тяхното униженив и позор. Синът на Ваджранга заповядал да снемат оковите от небожителите и да ги пуснат на свобода.
Унижените богове начело с Индра със скръбни сърца се явили в чертога на Брахма и приближавайки се към трона му, склонили глави пред твореца на вселената. "О прародителю,- казали боговете- ти даваш живот на земните хора и държиш в ръцете си обитателите на небето. О велики! Ти си вечен и не те гнети бремето на раждането. Ясното небе е твое чело, а луната и скънцето са твои очи; косите ти са пълзящите змии, страните на света са твои уши, океана е пъп на твоето безсмъртно тяло, а самата земя е краката ти. Ти си причина, ти си действието, ти даваш покой, ти си мира във вселената. Нашите заветни желания- всички са в твоята воля, защото ти си баща и владетел на вселената. Ти си велик, ти си безграничен, ти си прекрасен. Бъди наша защита, бъди наша опора!" Така възхвалили Брахма унизените от поражение богове, очаквайки от него помощ и съвет.
"Какво се е случило с тебе, о Индра?- попитал тогава прародителя- ти приличаш на жена, загубила мъжа си и лишена от своите украшения. Косите ти са разрошени в безредие, и лицето ти е бледно. А ти, Агни? Аз не виждам огненото ти сияние, нито съпътстващия те дим. Ти си подобен на гора след пожар, изгоряла и покрита с пепел. Какво ти е, Варуна? Ти си изсъхнал сякаш водите ти са се изпарили без остатък. А ти блестящи Кубера? Ти си тъй уплашен, че си готов да се откажеш от всички свои съкровища? И ти, велики Вишну! Как се е случило това, че страшното ти оръжие се е оказало безсилно в битката?"
Боговете стоели пред твореца на вселената с наведени глави, отпуснали могъщите си ръце край телата си и нищо не могли да кажат. Те пак призовали Брахма: "О създателю! Тарака ни лиши от нашето царство и стана негов господар. Асурите завзеха планинските върхове и пещерите на Хималая и там се заселиха. Този чудесен планински край, който винаги е бил желан от нас, сега е недостъпен за нас. Асурите взеха всички наши богатства, нашите небесни музиканти и танцьорки и всячески ни оскърбяват. В събрание не ни дават да кажем нито дума, казват, че сме твърде приказливи! Позволяват ни само да се трудим, но не ни разрешават да участваме в техните забави и игри. Тарака не прави разлика между високородни и низки по рождение и раздава дарове без да гледа сан и заслуги. Помогни ни, велики Брахма да върнем нашето царство, избави ни от това унижение!"
Творецът на вселената отговорил на небожителите: "Тарака не може да загине от ръката на мъж, бил той бог, или простосмъртен. Само дете на седем дни може да го лиши от живот; такъв дар е получен от асура за неговите заслуги. Затова претърпяхте поражение в битката, о богове!" И Брахма казал, че Тарака може да бъде лишен от властта над трите свята и от живот само от сина на Шива и дъщерята на Химавата, прекрасната Ума, когато се роди. "Идете при Шива, о богове- казал Брахма- Склонете го да се ожени за Ума и ще им се роди син за ваше щастие. На седмия ден от живота си той ще отправи Тарака в царството на Яма."
Ниско покланяйки се на прародителя, боговете напуснали чертозите му, върнали се в разграбения от асурите небесен град Амаравати и започнали да мислят за това, как да подбудят Шива да вземе за жена прекрасната дъщеря на планината. Силния и мрачен бог обитавал далеч от небожителите уединена планинска местност и дни и нощи провеждал в безмълвно съзерцание на истината; и никой не смеел да го отвлече от благочестивите му размишления. Но боговете знаели, че Парвати, дъщеря на планината, тази която се казва още Ума, или Гаури, предано обича суровия Шива, а той не отговарял на нейната любов. О млади години прекрасната Ума обикнала Шива. Всички свои дни прекарвала в поклонение на страшния бог. Тя извършвала възлияния на масло на свещеното изображение на Шива, събирала благоуханни цветя и му ги принасяла в жертва, тя възнасяла към него страстни молитви; но всички нейни усилия да пробуди любов в сърцето на Шива били напразни.
Тогава Индра решил да й се притече на помощ. Той повикал Кама*, бог на любовта, от чийто стрели още никой не е могъл да се опази, и му наредил да всели в сърцето на Шива непреодолима страст. "Иди на свещената планина Кайласа- казал му Индра- Там на непристъпен планински връх, Шива, великия подвижник пребивава, потопен в своите размишления. Натегни лъка си и пъсни незабелязано страла на любовта в сърцето на страшния [165] Рудра. Ако съумееш да пробудиш страстта в сърцето на Шива, той ще се ожени за прекрасната дъщеря на Химават и те ще ни дадат син, който ще ни избави от Тарака и подтисничеството му."
И Кама, син на Дхарма, вечно младия бог на любовта, въоръжен с лъка на желанията и цветя- стрели, се съгласил да изпълни волята на Индра. Заедно със съпругата си Рати, прекрасната богиня на любовната наслада, той се отправил към склоновете на Кайласа.
Било време на пролетен цъфтеж, когато се топели снеговетв по планинските върхове и всело бягали надолу по склоновете планински ручеи и реки. Зверове и птици в страстна жажда за потомство почвали своите пролетни игри. Само страшния Шива бил неподвижен и в свещеното си съзерцание не забелязвал ставащите около него промени.
Кама внимателно се прокраднал към това място, където седял потопения в размисъл Шива и като се скрил зад скала, поглеждайки оттам, никак не се решавал от страх пред великия бог да наруши благочестивото му уединение. Кама изчакал докато влюбената Ума се приближила към Шива, за да извърши поклонение и да го почете с молитва и поднасяне на цветя- той се надявал, че тя ще го заслони от всевиждащото око на Шива. И когато се появила прекрасната дъщеря на планините, Кама натегнал лъка и сложил на тетивата една от своите неотразими стрели, но в този момент Шива го видял и в гняв изгорил нарушителя на благочестивите си размишления с пламъка на своя поглед.
Даже пепел не останала от прекрасното тяло на Кама и оттогава бога на любовта е безтелесен, за голяма мъка на съпругата си Рати, и започнали да го наричат Ананга, безтелесния. Горчиво заридала Рати, но глас, раздал се от небесните висини я утешил: "Не плачи, прекрасна Рати! Кама не е загинал, само остана без тяло. Когато великия Шива се ожени за Ума, той ще помилва Кама и ще върне тялото му!"
Прелестната Рати пресушила сълзите си, но Ума оставала безутешна. Пропаднала нейната надежда за помощта на Кама, че стрелите му ще вселят любов в сърцето на Шива. В отчаянието си тя упреквала себе си, укорявала лицето и тялото си: "Защо ми са моите тъмни очи, бели зъби, защо ми е това нежно и светло лице, ако моя възлюбен Шива е равнодушен към тях? Не, повече няма да пазя моята красота. [166] Аз ще ида в уединена пустиня, ще облека груба дреха от лико и ще предам плътта си на изтезания!"
И Ума напуснала разкошните чертози на своя баща Химават, властелин на планините и се отеглила в тиха отшелнияеска обител. Тя снела хубавите си дрехи от скъпоценни тъкани, святкащите огърлици и златни гривни и се облякла в еленова кожа. Отказала се от вода и храна и наложила на себе си изнурителни обети. В лятна жар се мъчела с огън и дим, в студ стояла неподвижно в студената вода на ручей. Така се изтезавала прекрасната Ума дълги години, стремейки се да постигне благосклонността на Шива. И ето веднъж в нейната отшелническа обител се появил млад брахман. Тя го посрещнала приветливо и с почит, умила краката му, поднесла му чиста вода, плодове и корени, настанила го на почетна седалка от свещена трева куша. Отпочинал от пътя, поблагодарил на Ума за угощението, брахмана я попитал защо не щади своята красота и младост, защо не следва желанията на сърцето си, а се предава на сурово покаяние. Тогава благочестивата Ума разказала на госта си как е обикнала Шива, как се е надявала да го прелъсти с красота и младост и как всички нейни усилия останали напразно. "Затова аз реших да се отдам на подвижничество. - казал Ума - Красотата и младостта не ми донесоха успех."
Младият брахман я изслушал и казал: "Ти ми разказа истината, о благочестива отшелнице. Но кажи, защо ти е нужна благосклонността на Шива? Какво намираш в този мрачен и самотен подвижник, отдал се на съзерцание и умъртвяващ плътта? Той е страшен и със заплашително лице, вместо огърлица, носи на шията си отровна змия, а бедрата си обвива с окърварена слонова кожа- тази кожа е на някакъв демон в слонски облик, когото някога е убил. Той пътува на бик със страшен вид, обича да посещава погребални пепелиша и не притежава никакви богатства." Но Ума не искала да слуша повече брахмана, хулещ нейния любим Шива и се разгневила.
"Напразно се стараеш да отклониш сърцето ми от Шива, о брахмане- казла разсърдена дъщерята на Химават.- Шива е велик, страшен и прекрасен, и моя живот му е отдаден всецяло. Нека пътува на страшен бик и носи змия на шията си- какво от това? Каквото и да говорят за него, правда или лъжа, моята любов към него никога няма да спре." И не успяла преданата Ума да произнесе тези думи, когато брахмана пред очите й се преобразил и пред [167] дъщерята на Химават, изумена и зарадвана, застанал сам великия Шива. С глас подобен на грохот от гръмотевица, той й обявил, че нейната преданост и любов са трогнали сърцето му и той иска да я вземе за жена.
С голяма радост побързала Ума към баща си, Химават да му разкаже, че са се сбъднали накрая надеждите й и Шива ще я вземе за жена. Благата вест за женитбата на великия Шива за дъщерята на планината обходила всичките три свята, и боговете и асурите, и хората побъразли за да присъстват на тържествения сватбен обряд. След сватбата Шива със своята съпруга се отеглили на върха на Кайласа.
Цяла година продължила брачната нощ на Шива и Ума, цяла дълга небесма година не се разтворили обятията на щастливите съпрузи и толкова силна била страстта, съединяваща двамата, че небожителите се притеснили за благоприятния изход на борбата с Тарака.
"Трябва да прекратим прегръдката има- казвали боговете на Индра- иначе страстта им ще породи такова потомство, че няма да го понесат ни земята, нито небето." В тревога боговете се отправили към планинските склонове на Кайласа и призовали Шива; дълго викали те и накрая с молбите си го отвлекли от ласките на прекрасната Парвати. Шива изслушал благосклонно обитателите на небесното царство и приемайки съвета им, излял своето плодоносно семе в пламък на Агни.
Тозчас езиците на огъня се обвили в бял дим; но Агни не съумял да удържи семето на Шива и на свой ред го хвърлил в божествените води на Ганга. Но и светлата дъщеря на владетеля на планината не го понесла и вълните й изхвърлили семето на Шива по склоновете на Химават. Тук, на цъфтящите поляни на подпланината* то започнало бързо да расте и приело божествен облик. И това дете, породено от страстта на Шива към дъщерята на Химават започнали да наричат Сканда, потомък.
В този ден на бреговете на Ганг дошли да сторят умиване сестрите Критики* - шест сестри, прославени небесни красавици. Отдавна те желаели да имат потомство и се зарадвали, виждайки на брега детето на Шива. Критиките нахранили Сканда и го отгледали като роден син. И тъй като младия Сканда го хранели с млякото на шест кърмилници, на раменете му израстнали шест глави със шест усти. По името на приемните си майки сина на Шива получил още едно прозвище - Картикея. А самите Критики станали после шест звезди на небето- и до днес светят във висините; Агни станал техен съпруг и повелител [168].
Критикея раснал могъщ и страшен воин; прекрасния му облик обикнали гандхарви и апсари; те го навестявали по планинските склонове на Хималая и го развличали с песни и музика. Ганга ласкаво го приветствала, когато отивал за умиване в нейните светли води; земята го успокоявала на гърдите си нощем, когато съня овладявал Критикея. Брихаспати, мъдрия настваник на боговете му предал своите познания и го обучил в химните на севщените Веди. Но най-високо от всичко смелият Картикея поставял военното изкуство, което той владеел до съвършенство.
На шестия ден след раждането на Сканда есички богове начело с Брахма, всички гандхарви, апсари, якши, кинари и всички живи твари на земята дошли да почетат младия син на Шива и Ума. Те възславили Картикея с приветливи думи и му пожелали всякакви блага и успехи; и те се любували на красотата и силата му. Шива и Ума помолили тогава Брахма да надари сина им с някакъв щастлив дар, угоден на боговете и нему самия.
Индра на свой ред дал за жена на Картикея своята красива дъщеря Девасена. Вишну му подарил страшно оръжие, хиляда якши войска дал на Сканда царя на царете Кубера. Агни го надарил с огнено сияние, Ваю- с бързолетна колесница, а изкусния Тващар му подарил красив паун, умеещ да сменя вида си по желание. После боговете се поклонили пред сина на Шива, възславили го с такива думи: "Чест за тебе, о Шестолики, ние ти възлагаме всички свои надежди! Ти си могъщ, ти си безстрашен, ти блестиш като слънце по пладне на небосвода! Ти си велик воин, ти си владетел на небесната войска, ти си нашата опора и защита! Ти знаеш, о Сканда, че асура Тарака лиши небожителите от властта над света и всячески ни унизява. Ние те молим, могъщи Картикея, накажи Тарака и ни върни покоя и радостта!"
"Не се бойте от нищо, о богове - отговорил им сина на Шива. Аз ще се разправя с вашите врагове и ще ги унищожа. Няма да избегне наказанието и Тарака, причинил ви големи обиди." И тозчас [169] Картикея, съпровождан от небесното воинство на боговете, излязъл на поход против Тарака.
Пред неговата войска в столицата на Тарака се понесъл вестител, изпратен от Индра. Той малко изпреварил ратта на Сканда, застанал пред владетеля на асурите и му казал: "Аз съм вестоносец от Индра, о могъщи воине! Той заповяда да ти предам, че цялата власт над небесното царство и над трите свята принадлежи на него и на никой друг. И каза, че те очаква жестока разплата за всички злини, сторени от тебе!"
Тарака изпаднал в ярост, когато чул надменното послание на Индра. "Слушай, вестоносецо. - казал той- не ти ли е казвал Индра, че не веднъж е бягал от мен на бойното поле? Нима вече е забравил това? Наистина няма срам този твоя господар!"
Пуснал все пак вестоносеца с мир, Тарака се потопил в дълбок размисъл. "Индра не би се осмелил да говори така с мен- казал си сина на Ваджранга,- ако не е твърдо уверен в побеата. Кой е решил да му окаже помою? На кого ли е възложил надеждите си хитроумния Индра?"
Тогава зловещи преднзаменования прекъснали размисъла на Тарака и го обзела тревога. Внезапно устата му пресъхнала, и затреперила лявата му вежда; на пътя пред двореца се извил стълб от жълт прах; зловещ вой и вопли се раздали отвсякъде и пред погледа на Тарака се открило неизброимо небесно воинство, водено в бой от сина на Шива. И с острия си слух чул Тарака слова на възхвала, които силно пеели небесните певци и разказвачи: "О млади Картикея, ти сияеш с несравним блясък! Твоята мощ и воинско изкуство ще ти донеста желаната победа. Твоята бойна колесница влачи паун- чуседно творение на Тващар. Няма да я спрат нито страшния Тарака, нито войската му. Ти блестиш на тази колесница като слънце на небосклона. Слава на теб, Картикея! Слава и победа!"
Тогава Тарака си спомнил дара, измолен от Брахма и си спомнил, че смъртта му ще дойде от ръката на младенец седем дни след раждането му. Но той не трепнал и нареждайки на своята войска да се готви за битка, излязъл на колесница срещу враговете.
"О дете, - казал той на Сканда- нима се стремиш към смъртна битка? По-добре играй с топка. Още не си видял асури в яростна схватка. Видно, младенческия ти разум не те предпазва от опасност."
"Напразно, Тарака губиш време в празни речи, - отвърнал [170] на владетеля на асурите Сканда.- погледни младото слънце, когато сутрин се вдига по небосклона. Дълго ли можеш да го гледаш без да жумиш? Вземи в ръце млада кобра. Дълго ли ще я държиш в ръце без да се опасяваш от смъртоносно ухапване? И като чул тези думи, Тарака разбрал, че е дошъл края на властта му и живота му."
Но не искал да се предаде доброволно. И започнала битка. Облаци стрели сатъмнили небето, полетели към Картикея хвърлени със страшна сила копия, но сина на Шива не се помръднал на своята колесница. Той леко отбивал ударите, а оръжието му така поразявало враговете, че те в ужас започнали да отстъпват от него и се държали по-далеч, за да не ги настигнат ударите му. А ударите на Тарака не можели да причинят вреда на Сканда и онзи неудържимо се движел напред през войските на асурите, сеейки смърт около себе си, подобен на безпощадния и безжалостен Яма.
Скоро асурите трепнали и побягнали от полето на битката, оставяйки Тарака един на един със Сканда. Завързала се гореща схватка. Противниците не отстъпвали един на друг в смелостта си, но Тарака не можел да надвие непобедимия син на Шива. Със замах на окован железен боздуган Сканда отнесъл от могъщите рамене главата на Тарака и владетеля на асурите рухнал мъртъв на полето на битката, като повалено от бура огромно дърво. В праха паднал златния венец на Тарака и заедно с венеца се покрили в прах неговите дела, силата, властта и славата му.
А боговете, ликувайки празнували победата, и радостни викове огласили полето на сражението. Така подвига на младия Сканда, славния син на Шва и Ума, избавил небожителите от страдания и унижения, и боговете отново добили власт над вселената.
Изложение по Матся-пурана; в древноиндойската литература се съдържат ред версии на това сказание; (поемата на
Калидас "раждането на Кумара" в санскритската класическа литература)
*Сканда- други имена са Картикея, Кумара, "детето" изглежда доста древно божество (някои го разпознават като полу зооморфно божество, изобразено на печати на цивилизация в Индийската долина), но в епическия пантеон е включено сравнително късно. В епоса няма единна версия за произхода му, именува се син на Шива, Агни, Брахма. Санаткумара - старшия син на Брахма, Критик, или Ганга. Съгласно някои версии той е син на Агни, осиновен от Шива. В митологията на Сканда има доста архаични елементи, в частност съпровождащата го както и Шива свита от всякакви демонични същества с чудовищен образ духове на болести (особено детски, и едно от имената му- Кумара- се свързва с представата за него като за погубващ и същевременно покровител за децата), древните Майки, людоеди, военни бесове и т.н. В късната митология и иконография се изобразява яздещ върху паун (по някои версии пауна му е подарен при раждането от Гаруда), но в ранните текстове често се асоциира с козел, който в древната митология е зооморфен символ на огъня. Името Сканда се тълкува като "Скачащия" подобно на огън, или козел.
*Ваджранга- с тяло твърдо като ваджра.
*Кама- бог на любовта, относително късно появил се в епическия пантеон. Изаобразява се подобно на античния ерос с лък и стрели (от цветя), които поразяват сърцето. Именува се понякога син на Брахма, понякога- на Дхарма и Лакшми (която се разглежда в този случай като една от десетте дъщери на Дакша, жени на Дхарма).
*Критики- в индиския епос създездието Плеяди.
*Сканда- други имена са Картикея, Кумара, "детето" изглежда доста древно божество (някои го разпознават като полу зооморфно божество, изобразено на печати на цивилизация в Индийската долина), но в епическия пантеон е включено сравнително късно. В епоса няма единна версия за произхода му, именува се син на Шива, Агни, Брахма. Санаткумара - старшия син на Брахма, Критик, или Ганга. Съгласно някои версии той е син на Агни, осиновен от Шива. В митологията на Сканда има доста архаични елементи, в частност съпровождащата го както и Шива свита от всякакви демонични същества с чудовищен образ духове на болести (особено детски, и едно от имената му- Кумара- се свързва с представата за него като за погубващ и същевременно покровител за децата), древните Майки, людоеди, военни бесове и т.н. В късната митология и иконография се изобразява яздещ върху паун (по някои версии пауна му е подарен при раждането от Гаруда), но в ранните текстове често се асоциира с козел, който в древната митология е зооморфен символ на огъня. Името Сканда се тълкува като "Скачащия" подобно на огън, или козел.
*Ваджранга- с тяло твърдо като ваджра.
*Кама- бог на любовта, относително късно появил се в епическия пантеон. Изаобразява се подобно на античния ерос с лък и стрели (от цветя), които поразяват сърцето. Именува се понякога син на Брахма, понякога- на Дхарма и Лакшми (която се разглежда в този случай като една от десетте дъщери на Дакша, жени на Дхарма).
*Критики- в индиския епос създездието Плеяди.
52. РАЗРУШНИЕТО НА ТРИПУРА
В далечни времена живял могъщ асур Майя, син на Випрачити, владетел на данавите. Голяма била неговата сила, и той бил изкусен и хитроумен. Той бил създател на магическото внушение, наречено по негово име Майя.
Когато в борба с враговете той претърпял неуспех, решил да се отрече от светския живот и се отдал на сурово изтезание на плътта*, за да стане непобедим. През зимата той се потапял [171] в студена вода, а лете се ограждал с огньове и не покривал главата си от палещите лъчи на слънцето, и при дъжд не търсел покрив. Диви плодове, корени и треви му служели за единствената храна и жаждата си утолявал само с вода от ручеи.
Суровото подвижничество освободило душата му от нечестиви помисли, а тялото - от плът и той станал толкова слаб и прозрачен, че се виждали костите му. И толкова голяма била силата на духа, придобита с подвижничество, че от нея се нагорещили трите свята и се обвили от облаци гореща пара.
Тогава пред него се явил Брахма, твореца на вселената и го попитал: "Какво желаеш, Майя? Доволен съм от твоето благочестие и ще изпълня каквото поискаш." Майя отговорил на Брахма "Отдавна има вражда между богове и асури. Боговете ни побеждават в битките и ни угнетяват всячески. Не можем да се отбраняваме от тях; навсякъде ни настигат- и на земята, и под земята, и на дъното на океана. Аз искам да издигна крепост за зашита на асурите и да я нарека Трипура. Направи така, о велики Брахма, че никой да не може да разруши тази крепост- ни боговете със своето оръжие, нито брахмани със своите проклятия."
"На никого и на нищо не е дадено да съшествува вечно - отоворил с усмивка Брахма на асура - ни на човек, нито на крепост. Аз не мога да изпълня твоята молба." Тогава Майя помолил прародителя крепостта да бъде неуязвима за всички, освен Шива, при това и Шива да не може да я разруши, освен с една-единствена стрела при първия изстрел от лъка.
"Така да бъде" - отговорил Брахма и се отеглил в сяоите чертози, а Майя, зарадван от дара на твореца на вселената, започнал да размиишлява как да построи такава крепост, че никой да не може да я разруши с един изстрел от лъка.
Изкусен строител, Майя решил да издигне крепост от три укрепления, всяко на дължина и ширина по сто йоджана. Първото, решил той, ще бъде направено от желязо и вкопано в земята; второто от сребро, ще застане над първото и ще опре в небето, а третото, от злато, ще се вдигне над второто, възвишавайки се над небесната твърд. И Майя издигнал своята крепост, както я замислил, и я нарекъл Трипура. Долното укрепление било оградено от железни стени, средното- от сребърни, а горното- от златни. До високите врати на Трипура ден и нощ стояли стражи, въоръжени с остри копия и мечове. По целия път, водещ до крепостта били поставени красиви съдове с вино [172] и цветя, а вътре в Трипура Майя построил дворци и храмове, прекарал пътища и ги съединил със широки площади; край пътищата той издигнал високи и разкошни палати, украсил града с ашокови горички и градини, а около прохладни водоеми посадил сенчести дървета. В златните палати на Майя винаги се чували музика и звън от сребърни и златни звънчета; приятен ветрец разнася благоухание на цветя и димни струйки от жертвоприношения. Щастливи асури със жени и потомства се стекли отвсякъде в Трипура, заселили се в приготвените за тях чертози и славили с благодарствени химни изкусния строител, великия зидар, асура Майя.
Несметно множество дайти и данави живеел в Трипура и в нищо те не познавали недостиг. Свободни от страх, те се развличали в мангови и ашокови горички, на бреговете на светли водоеми, омазани с благовония, добре облечени, със златни гривни и скъпоценни огърлици. Асурите прекарвали своите дни в Трипура щастливи, като боговете в небесното царство на Индра, и сърцата им винаги били изпълнени с веселие, и те знаели кавги и раздори.
Така в благоденствие живяли асурите година след година. Но веднъж Майя сънувал страшен сън: присънило му се, че в Трипура са проникнали болести и раздори, нищета и завист. Следващата сутрин той събрал асурите в разкошния палат на царския съвет и казал: "О братя! Аз видях днес недобър сън и той гнети душата ми с предчувствие за бедствие. Сънувах, че е одшло в Трипура множество жени с ужасни лица. Те влязоха във вашите жилища и посяха във вашите сърца раздор, ненавист и завист един към друг. А после аз видях мъж с чудовищен образ, с четири крака и три очи. Той започна да преследва тези жени, но се съмна и аз се събудих. Не зная какво предвещава за Трипура този сън, но навярно боговете хранят към нас злоба, защото не им е по сърце нашето благополучие, могъщество и богатство, и те искат отново да ни прогонят на дъното на океана, или в подземното царство. Затова ви призовавам: бъдете добри един към друг! Не допускайте завист и злоба. Нека вашия живот бъде праведен и благонравен."
Асурите изслушали Майя в мрачно мълчание и излезли от чертозите му, отнасяйки със себе си съветите му; но на другия ден ги подменили. Предсказващ бил съня на владетела на Трипура, От тогава изчезнали от града на Майя щастието и [173] покоя, и доверието и дружбата. Завист, алчност и злоба се поселили в душите на асурите, очите им почервенели от постоянвн гняв и недоволство. Раздори и сбивания избухнали в Трипура ежечасни и не било лесно за Майя да въдвори мир и ред сред своите поданици, сякаш обзети от някакво безумие. Асурите започнали да пренебрегват обреди, гинели жреците и ги обиждали и подтискали. Храмовете опустяли, огноявете на олтарите угаснали, жреците, спасявайки живот си се скрили в тайни убежища, и нямало кой в Трипура да чете молитви, да пве химни на Брахма, да принася жертви на олтарите. Асурите престанали да оказват уважение на старшите и да почитат предците. Те престанали да отличават деня от нощта - спяли денем, а след залез се заемали с угощения, не ги смущавали нечистотиите на тялото и забравили да се мият. Лягали мръсни в леглата, след ходене и след съпружески обятия не се миели. Престанали да украсяват своите жилища, тъчели цветята, изкоренявали горичките, разрушавали обители на отшелници, извършвали жестоки набези срещу жителите на небесното царство и всичко това предвещавало бъдеща гибел за Трипура.
Свирепите набези на асурите навявали ужас на всички живи същества във вселената. Боговете в страха си отишли при Брахма да търсят от него защита. "О велики Брахма- казали те на твореца- укрий ни от дивите и кръвожадни жители на Трипура. Те се крият зад непристъпните стени на своята столица и се подиграват с нашето безсилие. Кървавите им набези винаги са внезапни, а после те веднага се скриват в Трипура, недосегаеми за нашето оръжие. Хората на земята треперят от страх при приближаването им, като гъски пред буря, като елен пред лъвица. От асурите и за небожителите няма покой. Днес ни е толкова тежко. че започнахме да забравяме за нашите жени, синове и внуци. Земята и небето ще опустеят, ако ти, велики Брахма не ни се притечеш на помощ."
Прародителят изслушал небожителите и божествения му лик светнал с покой и благоволение. Той сказал на боговете: "Аз дадох на Майя дар за голямата сила на духа, за невижданото му подвижничество. Аз му обещах, че крепостта му ще бъде непристъпна. Но не му се удаде да смири кръвожадните и зли асури, и те отново сеят навсякъде страх и беди. Ето защо този столен град трябва да бъде разрушен. Но не е лесно да бъде разрушен Трипура. Тази крепост може да бъде разрушена само от една стрела, с единствен [174] изстрел от лък, и тази стрела трябва да бъде неотразима. Само Шива е способен на такъв подвиг. Идете, богове, при Шива и го помолете да накаже обитателите на Трипура."
Боговете се отправили към страшния Шива, седящ заедно с Ума на планинския връх Кайласа. Обвивало го златно сияние и трите му очи блестели със заслепяващ огън като три слънца, а на челото му светел сребърен месец. Небожителите възпели Шива с хвалебствени химни, възславили чудните му дела, и прекланяйки се пред него, се обърнали с голяма молба- да накаже обитателите на Трипура и да разруши омразната за боговете крепост. "О Шива, казали те - Майя, син на Випрачити, могъщ и коварен, въздигна непристъпната крепост Трипура и оттам заплашва нашата власт. Асурите се надсмиват над нас както над роби и ние нямаме защита от тях. Те погубиха градини и гори в нашето царство; и там, където по-рано божествената гора Нандана веселеше нашия поглед, сега е голо и пусто. Те похитиха най-красивите апсари и насила ги отведоха в Трипура. Те отведоха в своята столица слоновете и конете на Индра; и тези коне днес те впрягат в своите колесници. Те отнесоха в Трипура нашите съкровища и ние не знаем как да си ги върнем обратно. Самият ни живот е в опасност, и ни остана да се уповаваме само на тебе и твоето могъщество."
"Благо вам, о богове - отвурнал им преславния Шива. Винаги съм ви желал мир и щастие, и сега желая същото. Отхвърлете страха си и тревогите си; аз ще унищожа твърдината на асурите, която така ненавиждате. Но и вие трябва да ми помогнете да приготвя за бой моята колесница."
И боговете се заели да приготвят за битка колесницата на Шива*. Никой от безсмъртните властители нямал равна на нея. Земята била нейна основа, Меру- седалка, планината Мандара- ос, а слънцето и луната- нейни колела- златно и сребърно. Четирите веди станали коне, впрегнати в колесницата на Шива, а дъги били четирите юги*- четири века, на което се разделя времето, минало от сътворението на света: Критаюга (златния век), Третаюга (сребърния век), Двапара (медния), и Калиюга (днешния, железния век); огромния змей Дхритараштра заменял поводите на този впряг.
Страшни отровни змии, синове и внуци на Васуки, властелина на змиите, станали огнени стрели в колчана на Шива; за лък му служил Самватсара, годината, отмерваща времето [175], а тетива на лъка била Калартари*, Нощта на края на света, сестра на Яма.
Боговете впрегнали тази вселенска колесница и Шива бил доволен и похвалил тяхното изкуство. После той казал: "О богове, сега ми трябва изкусен водач!" -"Кой може да бъде водач на тази колесница?- помислили боговете. Замислили се и се разтревожили - Какво да правим? Нима никога няма да бъде разрушен Трипура?" - вайкали се те. Тогава самият Брахма, виждайки смущението им, се съжалил над тях и казал: "Аз ще бъда водач на Шива." Той застанал на колесницата и взел в ръце поводите, а боговете възликували и радостно завикали.
И Шива, доволен се качил на колесницата; конете натегнали ремъците, но от голямата тежест на великия бог, се зарили до самата земя, и муцуните им се зарили в прах. Шива ги вдигнал с могъщата си ръка и боговете отново извикали от възторг с вик подобен на рева на океана по време на буря. "Победа, победа за теб, о Шива!" - викали те. И Брахма, могъщия водач повел колесницата на Шива към Трипура.
Боговете последвали колесницата. Яма яздил сеоя огнен бивол*, държейки в ръце жезъл и примка, с която той лови грешниците. Индра възсядал белия слон Айравата, поклащайки своятя страшна Ваджра. Сканда следвал колесницата на баща си върху паун. Змията Шеша пазела предния край на колесницата, където стоял Брахма, а Ушанас и Нрихаспати, блестящите мъдреци, пазели нейните колела. Зад Шива вървял слугата Нандин на своя бик, със своето знаме и тризъбец*, а след него вървели праматхи*, зловещи демони от свитата на Шива, огласяйки околността със страшни викове, подобни на лъвски рев.
И скоро колесницата на Шива се приближила до Трипура. На високиъе й стени я очаквали несметни пълчища асури. Вийните на Майя се притаили в кулите, държейки готово оръжие. Всичко затихнало пред неизбежната битка.
Шива обходил с поглед твърдината на асурите, възвишаваща се над небесния свод, и неизброимата войска на Майя; и той казал, обръщайки се към Индра: "Асурите са се проготвили за бой. Войската им е несметна и войните на Майя горят от злоба и жадуват победа над нас. Видно, имали са зловещи знамения и са дочули, че приближава кървава битка. Отдели, владетелю тяхното внимание и започни гореща битка встрани. За помощ вземи моята свита. Самият аз ще стоя тук на колесницата [176] и ще се постаря да намеря слабост в укреплението на Майя, а когато настъпи благоприятно време, с една стрела ще превърна цялата Трипура в пепел."
По знак на Индра небесното воинство тръгнало към Трипура. Загърмели барабани, войните запели бойни песни и голямо вълнение обзело защитниците на крепостта. Едни от тях пламтели от злоба и поклащайки оръжие, гневно ръмжали, нетърпеливо очаквайки схватка. Други в предчуствие на неминуема гибел се мотаели по Трипура и се питали: "Защо такъв страх е обзел душите ни? Какво ни очаква в тази битка- смърт, или победа? Защо се появи тук великия Шива, възседнал като лъв пред скок своята огромна като планина колесница? Защо предчувствие за нещастие свива сърцата ни? Какво иска Шива и войската му от обитателите на Трипура?"
Но никой не можел да отговори на техните въпроси. Войската на Индра подстъпила до стените на крепостта на Майя и скоро закипяла ожесточена схватка между асури и воинството на небето. Тетивите на лъков страшно звънели като гръм пред буря. Облаци стрели заслонили ясното небе и смъртно поразени, падали войните на Майя и бойци от стана на Индра, Река от кръв заструила пред стените на Трипура и земята се покрила с мъртви тела. Глави, ръце, крака, отсечени с остри мечове се трупали на купища на полето на битката и пречели на войните да влязат в ръкопашна схватка. Стонове на ранени, конско цвилене, трясък от чупещи се колесници, викове от болка и ярост се разнасяли нат полето на сражението. Войните на Индра нападнали в пристъп едновременно трите крепости на Трипура, отвличайки вниманието на асурите на Майя от изчакващия своя час Шива. Те все по-силно притискали вийните на Майя и накрая ги довели под защитата на здравите стени на крепостта Трипура. Тогава Майя решил да приложи против небесното воинство своето магическо изкуство. И скоро войните на Индра видяли, че пламтящ пгън се задава към тях отвсякъде; от всички страни на света се рушели планински камъни и падали огромни дървета; и ужас обзел войската на Индра. Войните изгубили чувства и се вцепенили.
Тогава в боя влезли великите богове- пазители на света- самия Индра, а с него Варуна, Суря, Яма и Кубера. Те освободили от внушението своята войска, която с нови сили [177] подстъпила към стените на твърдината на асурите. Все по-малко оставали войните на Майя, все повече мъртви тела се трупали на полето на битката. Боговете притискали асурите с необорима сила, и тези в голямо безредие бягали под защитата на своята обител. Така слънцето, вдигащо се сутрин отдалеч, от края на земята разсейва нощния мрак.
Накрая силите оставили защитниците на Трипура, и даже самия пълководец на асурите Майя се уморил от боя. Тогава той се вдигнал в горната крепост, за да почине в своите палати от непосилната битка и да събере сили отново. Той тежко въздишал и ръцете му били отпуснати край тялото, а главата му била наведена. Мрачни мисли навлезли в главата му. "Уви - казвал си Майя- няма такива крепости, които биха стояли вечно. Изглеждаше Трипура е непристъпна, но даже тя може да бъде разрушена. Неотклонно времето преодолява всички прегради. Как да отстоим в тази битка, ако самото време се е обърнало срещу нас? Всико е подвластно на времето във вселената- такъв е закона на великия Брахма. Как да намерим спасение? Аз не се боя нито от Индра, нито от Варуна, нито от Кубера, но против нас излезе самия страшен Шива и видимо е настъпил часа на гибелта ба Трипура. Но ние ще се сражаваме до последен дъх и аз трябва да поддържам у моите съратници воински дух. Сега ще проява пред народа своето могъщество и ще върна към живот асурите, паднали на полето на боя. Тогава вярата в победата ще дойде отново при защитниците на Трипура."
Със силата на магическото си изкуство Майя пробудил във войската си надежда и бодрост. По чудесен начин възникнал в Трипура пред очите на изумените асури пекрасен водоем* с дължина шестнадесет и ширина осем Йоджана, обзидан с планински камък. Към водоема водели широки стъпала, над водата благоухаели цветя и веел ласкав вятър. По водата плавали лотоси, подобни на слънца и луни н небосвода. Дивни птици със златни пера пеели и летяли над синия водоем и вселявали веселие в душата.
Пред очите на асурите, поразени от това чудо, Майя потопил убит воин в топлата вода на водоема и този мигновено възстанал от мъртвите- така бухва пламък на жертвения олтар, когато жреца плисне в огъбя малко масло. И възкресения асур завикал: "Къде е Индра? Къде е войската му? Ние ще сражаваме и съкрушим нашите врагове и завинаги ще ги унищожим силата им! Или днес ще стигнем до победа, или без да трепнем пред лицето на страшния повелител на боговете, всички до един ще слезем в царството на Яма!" [178]
Сътвореното от Найя чудо вдъхнало в асурите нови сили. С ликуване и вяра в победата те викали "Ще се бием! Няма да отстъпим!" - и с ярост се хвърляли срещу войните на Индра, нанасяйки им смъртни удари. "Братя, сражавайте се, не страхувайте от смъртта- въодушевявали се един друг асурите- ако паднете в битка, чудесния водоем на Майя ще ви върне живота."
И без да знаят страх, асурите се устремили в бой, както лъвове се хвърлят на своята жертва по време на нощен лов. С хиляди падали асурите, заливайки с кръв земята под ударите на бойците на Индра и хиляди възвръщал йъм живот Майя в своя водоем. Все по-трудо ставало за воинството на Индра, все по-смел ставал натиска на защитниците на Трипура. И отново асурите започнали да притискат боговете, а онези не знаели как да отразят натиска им.
Тогава боовете се обърнали към Вишну. Великият хранител в този миг се извил високо в небето, прелетял над защитниците на Трипура и незабелязано за тях проникнал в непристъпната крепост. Там, превърнал се в бик, той се приближил до чудесния водоем, потъпкал цветятам разгонил птиците и изпил живта вода, опустошавайки водоема на Майя до последна капка. После се върнал отново в стана на Индра; така слънцето, пускайки се в края на земните предели се потапя в тъмнината на нощта.
Боговете с ярост се нахвърлили към асурите и започнали да ги изтребват със стотици и хиляди. Все повече загивали войните на Майя. Кръвта струяла като река по полето на сражението; униние обзело войнитена Трипура, и те започнали да отстъпват към стените на своята крепост. "Победа! Победа!"- викали ликуващо боговете. Сега ще подчиним вселената от край до край!" Асурите се скрили в стените на Трипура, за да излекуват раните си и да съберат сили за нов бой.
Владетелят на Трипура, безстрашния и могъщ Майя събрал на градския площад останалите живи войни и им казал: "О асури! Вие отстъпихте, но не се покрихте, не преклонихте пред врага коляно! Наистина донлестно се сражаваше днес войската на боговете. Но вие не трябва да падате духом. Славата и успеха досега не са ви изменили, през цялото време ви съпътстваше победата, но сега ние трябва да се готвим за отстъпление от Трипура. Уви!. Времето не щади никого и даже крепост от желязо, сребро и злато му е подвластна. Само времето не знае поражение. Погледнете, страшните врагове обградиха в пръстен нашата твърдина!" [179]
Скръбните думи на Майя върнали асурите в отчаяние. Лицата им побледнели както бледнеят звездите в нощта при лунно сияние. И едва Майя завършил своята реч, когато дотичали стражите от чудесния водоем и казали страшната вест за бика, изпил живата вода. Майя не показал гняв и не порицал стражите; той разбрал, че Вишну, от когото нищо във вселената не може да бъде скрито, е измамил неговите войни. "Това е голямо нещастие за нас- казал той- Ако в нашия водоем няма повече чудесна вода, няма да можем да връщаме убитите войни към живот и тук, на тази равнина без планини, без гори, без всякакви укрития, няма да устоим против боговете, няма да удържим Трипура. О асури, ще ни се наложи да идем под защитата на бурните води на океана. Там, в бездната на морето, боговете няма да могат да ни преследват и да ни подчинят на властта си. А ако те слязат там след нас, там ще съумеем да надделеем над тях и в смъртна схватка ще унищожим цялата войска на Шива."
И пп знак на Майя Трипура се помръднала от мястото си, потопила се във видите на океана и изчезнала пред очите на изумените богове. Тогава Шива се обърнал към Брахма с молба да води колесницата там, където е скрит Трипура.
И всезнаещият Брахма указал на Шива и войската му пътя към Трипура, която отново се появила на повърхността в западния кеай на океана. Не успяли асурите да се приготвят за бой, когато войската на Индра пак нападнала в пристъп твърдината на Майя.
Океанът се развълнувал и почервенял от кръв. Телата на асури, загинали в битката потъвали в солените морски води и ставали лов за морските чудовища. Огромни хищни риби, алчни за кръв и плът на убитие придошли отвсякъде и се биели помежду си за телата на войните.
Небожителите едновременно нападнали всичките три врати на Трипура. Желязо, сребро и злато се подали под натиска на войската на Индра, жадуваща победа. Неизбежна гибел насвисала над града. Майки, сестри, жени и невестина асурите издавали жални викове и тъжните им гласове звънящи над морето лишавали от сила сражаващите се войни на Майя.
Накрая владетелят на Трипура събрал около себе си асурите и им казал: "О войни! Знайте, че приближава края на времето, когато луната и съзвездието Пушя* ще се съединят на небосвода, и в този час нашата твърдина ще се окаже с тях на една линия. Тогава Шива ще може да порази Трипура само с една стрела. Приближава часа, о братя, предсказан от Брахма в далечни времена. Ако [180] Шива не пропусне мига и ръката и лъка не му изменят, няма да имаме нашата крепост и ще се спасяваме с бягство. Но ако съумеем в нужното време да отместим колесницата на Шива от мястото й, и му попречим да улучи със стрелата Трипура, боговете ще се върнат в своите граници с нищо. Така че бъдете твърди и безстрашни, о асури и забравете за поражението и смъртта, които ни заплашват!" Асурите изслушали думите на Майя и казали: "Ще направим всичко, както заповядаш, о владетелю и ще попречим на Шива да порази Трипура със стрелата си Няма да му дадем да разруши нашата крепост и ще го убием преди той да успее да натегне тетивата на своя лък." И преизпълнени с решимост да отстоят Трипура в предстоящата битка, асурите се отеглили за отдих в очакване на този час, когато луната се приближава до съзвездието Пушя.
И ето настъпила нощта и луната се издигнала на небосвода над Трипура, и сиянието й озрило улиците и площадите на града на асурите. Служанки запалили фенерите в палатите на дайти и данавим и цялата Трипура засветила от огньове и станало светло като при изгрев. Надеждата за победа, вярата във всемогъществото на Майя и в неговото чудесно магическо изкуство се вселила в душите на асурите и те, забаравили за грижи, се отдали в този полунощен час на развлечения и утеха. Благоухание на цветя напълнило въздуха, в нощната тишина завучали песни и нежна музика; и любовна жажда овладяла жителите на град Трипура, нехаещи за бъдещото нещастие.
Но минала мощта и настъпило утро; и войската на Индра се приготвила за нов бой. Когато слънцето докоснало върха на планината Меру, воинството на небожителите се развълнувало и зашумяло, както океана в гибелния час на вселената. Боговете Варуна, Кубера и хилядоокия Индра отново повели в пристъп войската на боговете, стърчейки с хиляди копия и знамена, сякаш необозрима гора се движи към стените на Трипура. Зазвънели тетивите на бойни лъкове, запели във въздуха стрели, заблестели копия. Отново заструила кръв и телата на падналите застлали земята. Войните на асурите, изкусни в боя, се ободрявали един друг с победни викове, а смущавали врага си обсипвайки го с обидни хули и проклятия. Лицата им, бледни след безсънната нощ, сияели от страшна решимост; и те били готови да умрат за спасението на Трипура.
Но небесните войни превъзхождали ратниците на Майя по сила и воинско умение. Не издържайки натиска, асурите скоро избягали под защитата на крепостните стени. И едва затворили се [181] зад тях железните врати, луната и Пуша се сближили над твърдината на асура Майя.
Тогава Шива взел в ръце своя страшен лък, сложил му тежка стрела, неотразима, като Яма, бога на смъртта, и пуснал тази стрела в непристъпната крепост Трипура. След миг се раздал страшен гръм във висините на небето, запламтял златен огън над загиващата Трипура и твърдината на асурите, избухвайки като смолен факел, рухнала в бездната на океана. Водата в морето кипнала и повърността се обвила в бяла пара. А развалините на славната Трипура завинаги потънали на морското дъно, а заедно с тях всички поданици на могъщия цар на асурите. Никому от войните на Трипура не било съдено да се спаси от огнената стрела на великия бог Шива. Оцелял само Майя; Шива го пощадил заради предишни заслуги и му позволил да си иде жив и невредим от горящата Трипура. Той после се заселил далеч, на края на вселената.
А боговете, избавени от напастта на обитателите на Трипура, се върнали тържествено в Амаравати, ликувайки и славейки великия подвиг на Шива.
Изложението е по Матся-пурана. Други версии има в Махабхарата, Хариванша и др. В късната митология Трипура се
олицетворява като демон, победен от Шива. Представата за градове-демони, съответно от желязо, сребро и злато клони към
ведийската литература, където те се намират във въздуха; Още във ведийските текстове се говори, че ги разрушава рудра.
*отдал се на изтезние на плътта- във версиятя от Махабхарата подвижничество предприемат не Майя, а други трима асури, синове на Тарака. Майя, зидаря на асурите построява за тях три града - в небето, на земята и във въздуха.
*боговете подготвили колесница- Следващото описание на колесницата, тъждествена със вселената е типично за Матся-пурана, един от основните литературни паментници на шиваизма. Но и във версията от Махабхарата описанието за колесницата на Шива е в сходен аспект и се подчертава главенството на Шива; Брахма става негов водач на колесницата
*четири юги- както е в текста;
*Каларатри- олицетворение на гибелта на вселената; идентифицира се в епоса и пураните с Яма и сестра му Ями; последната понякога се именува сестра на Кали, Временната, смята се за майка на ракшасите, жена на Хети, прародител на ракшасите, възникнал от стъпалата на Брахма.
*Яма пътувал върху бивол- тук и по-нататък се изнрояват т.нат. вахани на боговете- животни, асоциирани с определени богове; в индийската митология и иконография те се изобразяват като средства за придвижване. Яма кара бивол, Индра-слон, Шива-бик; жена му Ума/Кали-
лъв или тигър. Сканда-паун; Вишну-штица/Гаруда; Брахма-патица, Ваю- елен и т.н.
*Тризъбец- един от постоянните атрибути на Шива.
*Праматхи- разновидност на ракшасите, включваща и други демонични същества в свитата на Шива; описват се като незрими призраци, измъчващи хора по време на сън.
*по чудесен начин направил водоем- Във версията от Махабхарата чудесния водоем с жива вода го създава с подвижничество Хари, внук на Тарака.
*Пушя- от лунния зодиак, приблизително е в съзвездието рак.
53. БОГИНЯТА КАЛИ*отдал се на изтезние на плътта- във версиятя от Махабхарата подвижничество предприемат не Майя, а други трима асури, синове на Тарака. Майя, зидаря на асурите построява за тях три града - в небето, на земята и във въздуха.
*боговете подготвили колесница- Следващото описание на колесницата, тъждествена със вселената е типично за Матся-пурана, един от основните литературни паментници на шиваизма. Но и във версията от Махабхарата описанието за колесницата на Шива е в сходен аспект и се подчертава главенството на Шива; Брахма става негов водач на колесницата
*четири юги- както е в текста;
*Каларатри- олицетворение на гибелта на вселената; идентифицира се в епоса и пураните с Яма и сестра му Ями; последната понякога се именува сестра на Кали, Временната, смята се за майка на ракшасите, жена на Хети, прародител на ракшасите, възникнал от стъпалата на Брахма.
*Яма пътувал върху бивол- тук и по-нататък се изнрояват т.нат. вахани на боговете- животни, асоциирани с определени богове; в индийската митология и иконография те се изобразяват като средства за придвижване. Яма кара бивол, Индра-слон, Шива-бик; жена му Ума/Кали-
лъв или тигър. Сканда-паун; Вишну-штица/Гаруда; Брахма-патица, Ваю- елен и т.н.
*Тризъбец- един от постоянните атрибути на Шива.
*Праматхи- разновидност на ракшасите, включваща и други демонични същества в свитата на Шива; описват се като незрими призраци, измъчващи хора по време на сън.
*по чудесен начин направил водоем- Във версията от Махабхарата чудесния водоем с жива вода го създава с подвижничество Хари, внук на Тарака.
*Пушя- от лунния зодиак, приблизително е в съзвездието рак.
Някога асурите и боговете се срещнали в жестока битка, която продължила цели сто години. Асурите предвождал Махиша*, могъщ демон с глава на бивол; като главен на войската на боговете стоял Индра. Асурите победили боговете и ги прогонили от небесата. Наложило се боговете да скитат по земята, подобно на смъртните, а Махиша, сваляйки Индра, се възцарил над света. Победените богове дошли при Брахма, Шива и Вишну и им разказали за своето поражение и за въздигането на Махиша. Великите властелини на вселената се разгневили. Пламъкът на гнева им излязъл от устите им и се слял в огнен облак, подобен на планина; в този облак се въплътили силите на всички богове. От този огнен облак, озаряващ със страшен блясък цялата вселена, възникнала жена. Пламъкът на Шива станал нейно лице, силите на Яма- нейни коси, мощта на Вишну създала нейните ръце, бога на Луната сътворил гърдите й, обвила я силата на Индра; могъществото на Варуна й дарило крака. Притихви, богиня на земята създала бедрата й, петите й създал Суря, зъбите- Брахма, очите- Агни, веждите- Ашвините, носа- Кубера, ушите- Ваю. Така възникнала страшна богиня. Боговете й дали своето оръжие. Шива й дал тризъбец, [182] Вишну- боен диск, Агни- копие, Ваю- лък и колчан стрели, Индра, владетеля на боговете- своята знаменита Ваджра, Яма- жезъла, Варуна- примка, Брахма и дарил огърлицата си, Суря- своите лъчи, Вишвакарман й дал брадва, изкусно изработена и скъпоценни огърлици и пръстени. Химават, владетелят на планините- лъв, на който тя яздила. Кубера- чаша с вино.
"Нека победиш!" - извикали всички небожители, а богинята издала войнствен рев, разтърсващ световете и като оседлала лъва, се отправила в битка. Демона Махиша, чувайки този ред, излязъл срещу нея със своята войска. Той видял хилядоръка богиня, простряла длани, които закрили цялото небе; под нейните стъпки треперила земята и подземните светове. И започнала битка.
Хиляди хиляди врагове нападнали богинята- на колесници, на слонове и на коне- поразявайки я с бойни тояги и мечове, и брадви и копия. Но великата богиня, сякаш играейки, отразила всички удари и невъзмутима, и без да трепва, сама устремила ударите на своите оръжия към безбройните множества демони. Лъвът, на който яздела, с развяваща се грива се втурнал в редовете на асурите, сякаш пламък в пожар към горски гъсталак. А от дъха на богинята възникнали стотици страшни войни, които я слвдвали в сражението. Богинята сякла могъщите асури със своя меч, зашеметявала ги с удари на боздугани, побивала ги с копия и ги пронизвала със стрели, а на някой хвърляла примки и ги влачила след себе си по земята. Хиляди асури били поваляни от ударите й, обезглавени, разсечени на две, пронизани многократно, или разкъсани на парчета. Някои, останали без глави, все още стискали в ръце оръжията си и продължавали да се сражават с богинята; и потоци от кръв заливали земята там, където тя се носела върху своя лъв.
Много войни сразили войните на богинята, много разкъсал лъва, който скачал и на слоновете, и на колесниците, и на конниците, и на пешаците; и войската на демоните се разсеяла, разбита съвсем. Тогава самият биволоподобен Махиша се появил на полето на битката, плашейки войните на богинята с вида си и страшния си рев. Той се нахвърлили срещу тях и много стъпкал с с копитата си, други нанизал на рогата си, трети сразил с удари на опашката си. Той се устремил към лъва на богинята, и под неговите копита се тресяла замята, опашката му биела по великия океан, който се развълнувал от това със страшни бури и излязъл на брега; а рогата на Махиша [188] разкъсвали на части облаците в небето, и от диханието му падали високи скали и планини.
Тогава богинята хвърлила към Махиша страшната примка на Варуна и го обвързала здраво. Но тозчас демонът напуснал биволския си образи и се првърнал в лъв. Богинята замахнала с меча на Кала-времето- и щяла да отнесе главата ми, но в този миг Махиша се превърнал в човек със жезъл в едната ръка и щит- в другата. Ногинята хванала тогава своя лък о пронизала човека с меч и щит със своите стрели; но онзи се превърнал в огромен слон и с ужасен рев се устремил към Богинята и нейния лъв, размахвайки чудовищния си хобот. Богинята с брадва отсякла хобота на слона, но тигава Махиша приел предишния си биволски образ. С рев той се заел да рие земята с рогата си и да мята с тях към богинята огромни планини и скали.
Гневната богиня между това отпила вино от чашата, дадена й от владетеля на богатствата, царя на царете Кубера, и се разсмяла, а очите й почервенели и пламнали като огън, и червена влага се стекла по устните й. "Реви, безумни, докато пия вино! - казала тя - Скоро боговете ще изреват ликувайки, когато те убия!" После тя се извила във въздуха с исполински скок и отгоре нападнала великия демон. С крак тя настъпила главата му и пронизала тялото му с копие. Когато Махиша, стремейки се да избегне гибелта си в нов облик, излязъл наполовина от собствената си уста, богинята незабавно отсякла главата му.
Махиша паднал биз дъх на земята и боговете възликували и въздали хвала на великата богиня. Гандхарвите възпяли славата й; а апсарите почели победата й с танц. И когато боговете се преклонили пред богинята, тя им казала: "Всеки път, когато ви заплашва голяма опасност, о небожители, ме извикайте и аз ще ви се притека на помощ." И тя изчезнала.
Минало време и отново беда посетила небесното царство на Индра. Двама страшни асура, Шумбха и Нихумбха, чиято слава и могъщество безмерно се въздигнала в света и победили боговете в кръвопролитна битка. От страх бягали пред тях боговете и се криели в северните планини, там, където от поднебесието с вихър слеза на земята свещената Ганга. И те извикали богинята, възславяйки я "Защити вселената, о велика Богиня, чието могъщество е равно на силата на цялото небесно воинство, о ти, непостижима даже за всезнаещите Вишну и Шива!"
Тогава, където боговете призовали богинята, дошла прекрасната Ума, дъщеря на планините, да се умие във водите на Ганга. "Кого зоват тези богове?"- [184] попитала тя. И тогава от тялото на нежната съпруга на Шива се появила страшната Богиня. Тя излязла от тялото на Ума и казала: "Мене славят и призовават боговете, които отново са подтискани от демони, мен, великата Кали те призовават, мен, гневната и безпощадна жена-войн, чийто дух е заключен като второ тяло в тялото на милостивата богиня- Ума." Суровата Кали и нежната Ума, ние сме две начала, съединени в едно божество, два образа на Махадеви, Великата Богиня!" И боговете възславили Великата богиня под различните й имена. "О Кали, о Ума, о Парвати, смили се и ни помогни! О Гаури, прекрасна съпруга на Шива, о Дурга, Труднопреодолима, нека надделееш със сила над нашите врагове! О Амбика, велика майко, защити ни със своя меч! О Чандика, Гневна, огради ни от злите врагове с копието си! О Деви, Богиньо, спаси боговете и вселената!" И Кали, приемайки молбите на небожителите отново се отправила на битка с демоните.
Когато Шумбха, могъщият предводител на воинството на демоните видял блестящата Кали, той бил пленен от красотата й преди да започне битката. И изпратил към нея свои сватове. "О прекрасна богиньо. стани моя жена! Всичките три свята и техните съкровища днес са в моята власт! Ела при мен, и ти ще ги владееш заедно с мен!"- тези думи на Шумбха предали на богинята Кали посланиците, но тя отвърнала: "Дадох обет: Само този, който ме победи в бой ще стане мой мъж. Нека излезе на полето на битката; ако той, или войската му ме победят, ще стана негова жена!"
Посланиците се върнали и предали нейните думи на Шумбха; но той не поискал да се сражава със жена и изпратил срещу нея своята войска. Асурите се нахвърлили срещу Кали, стремейки се да я заловят в плен и доведат при господаря си укротена и покорна, но богинята лесно ги разпръснала с удари на своето копие и множество асури тогава паднали на полето на боя; едни поразила Кали, други разкъсал на части нейния лъв. От страх избягали оцелелите асури, а Дурга ги преследвала върху лъва и разбила много; лъва й, разтърсвайки грива, късал асурите със зъби и нокти и пиел кръвта на повалените.
Когато Шумбха видял, че войската му е унищожена, сам се разгневил много. Събрал всички свои асури, могъщи и смели, всички, които го признавали за свой владетел и ги отправил против богинята. Несметна сила от демони тръгнала към безтрепетната Кали.
Всички богове тогава й дошли на помощ. Брахма се появил [185] на бойното поле на своя коленица, впрегната с лебеди, Шива, увенчан с месец и обвит от чудовищни отровни змейове излязъл на бик с тризъбец в десницата си; Сканда яздил паун, поклащайки копие, Вишну летял на Гаруда, въоръжен с диск, боздуган и лък, с раковина-тръба и жезъл, а неговите представители- вселенския глиган и човеколъва- го следвали; Индра, предводител на небесното воинство яздил слона Айравата с ваджра в ръка.
Кали изпратила Шива при властелина на асурите: "Нека се покори и сключи мир с боговете." Но Шумбха отхвърлил предложението за мир. Той изпратил началника на своята рат Рактавиджа*, могъщ демон и му наредил да се разправи с боговете без всякаква пощада. Рактавиджа повел неизброими множества асури в битка, и демоните влезли в смъртоносна схватка с боговете.
Небожителите насочили срщу Рактавиджа и войните му ударите на своето оръжие, и много асури изтребили те, сражавайки ги на полето на битката, но не могли да надделеят над Рактавиджа. Боговете нанесли на пълководеца на асурите множество рани, и кръв бликнала от тях като поток; но от всяка капка кръв, пролята от Рактавиджа ставал на полето на сражението нов войник и се устремявал в битка; и затова войската на асурите, изтребвана от боговете, вместо да намлява, се умножавала безкрайно, и стотици асури, възникнали от демонската кръв встъпили в бой с небесните войни.
Тогава богинята Кали излязла сама на бой с Рактавиджа. Тя го поразила със своя меч и изпила всичката му кръв, и погълнала всички войни, родени от кръвта му. Кали, нейния лъв и боговете, следващи ги унищожили всички несметни пълчища асури. Богинята се хвърляла на своя лъв в обителта на нечестивите братя и двмата- Шумбха и Нишумбха паднали сразени от ръката й, и се отправили в царството на Варуна, улавящо в примката си душите на демоните, загинали под бремето на своите злодеяния.
Сказанието за богинята Кали е изложено тук по "Девимахатмя" (прослава за величието на богинята Кали) в Маркандея-пурана,
свещен текст за сектата последователи на култа Кали, чийто разцвет е в средните векове и който е забележителен с много
архаични черти, в частност друговерски обряди, включителни човешки жертвоприношения. Култът към Кали е съставян възоснова
на древния култ към богинята-майка, известен още в градовете на Индската долина през 2-3 хилядолетие пр.н.е. и
първоначално развит сред неарийските народности на Индия. Относително късно той е бил включен в индуистката религиозна
система в култа към Ума, съпруга на Шива. В митологията на пураните, в образа на съпругата на Шива се обединяват
два противоречиви и разнородни по характер женски божества- състрадателната и милосърдна Ума, прекрасната дъщеря на
планините (виж мита за раждането на Сканда; другите й имена са с по-късен произход- Парвати, Гаури, Хаймавати,
тоест дъжеря на Химават) и жестоката и кръвожадна Кали, искаща човешки жерти. Изобразява се по-късната иконография
във вид на страшна вещица или страшен воин-жена върху лъв, с четири лица и осем ръце, въоръжени с меч, лък
диск, също и примка, с лотоси, звънчета, блюда и т.н. В този образ тя носи имена Кали (видимо във връзка с Кали, дух
на разрушението, олицетворяващ Калиюга, железния век, Дурга, Амбика, Чандики, Чамунда, Деви (богинята), или Махадеви,
Махешвари (великата богиня) и т.н.) и се явява пряка наследница на много дравидски народни култове. В късната митология
култа към Уна се свързва с мита за Парашурама, отъждествява се с Елама (дравидско име на богинята) и в храмовете на
Кали на Парашурама се посвещават олтари. В текста е описано митичното отждествяване на Ума-Парвати и Кали-Дурга.
*Махиша- бивол, видимо много древен митичен образ, макар, че самия мит е забелязан в литературата сравнително късно. В кн.3 от Махабхарата Махиша е победен от побеждава Сканда, син на Ума и срд изображенията на печати от Индската долина някои ясно напомнят илюстрации към този мит.
*Рактавиджа- букв. Капка кръв
*Махиша- бивол, видимо много древен митичен образ, макар, че самия мит е забелязан в литературата сравнително късно. В кн.3 от Махабхарата Махиша е победен от побеждава Сканда, син на Ума и срд изображенията на печати от Индската долина някои ясно напомнят илюстрации към този мит.
*Рактавиджа- букв. Капка кръв
54. ВЪЗНАСЯНЕТО НА АРДЖУНА
Някога управлявали на земята двама братя от славния род Бхарата. Старшия се казвал Дритаращра, а младшия- Панду. Панду умрял млад и Дритаращра взел петимата му осиротели синове в своя дворец и ги възпитавал заедно със своите деца. Но Кауравите- така наричали децата на Дритаращра [186] - намразили своите братовчеди и с коварство и измама направили така, че синовете на Панду да бъдат изпратени в изгнание - от царството в глугите гори за тринадесет години.
Дълго се скитли братята Пандави в дълбоките гори, хранели се с плодове и корени, прикривали телата си с кожи и чакали да изтече срока на изгнанието, за да се върнат у дома и да възвърнат царството на баща им, попаднало в ръцете на коварните Каурави. Но за победата над могъщите Каурави, Пандалите имали нужда от оръжие, неотразимо в боя.
Арджуна, третият от синовете на Пандау, от тях най-изкусен и смел воин, решил да намери за бъдещата битка оръжието на боговете, изпитано в сраженията с асурите. Провождан от добри напътствия на братята си, той се отправил на север, към планинските склонове на Хималая. Дълъг и труден бил пътя на доблестния Арджуна. Той вървял през глухи горски гъсталаци, преплувал многоводни реки, преминавал по планински ручеи. И когато стигнал до стръмните склонове на северните планини, той чул гръмов глас, раздал се от небето: "Спри тук, могъщи сине на Панду!"
Удивен, Арджуна спрял, подчинявайки се на небесния глас и оглеждайки се, видял изнемощял подвижник, седящ недалеч в сянката на голямо дърво. Благочестивият отшелник попитал Арджуна: "Кой си ти и защо си дошъл тук въоръжен с меч, лук и стрели? Тук на свещените склонове на Хималая няма нужда от оръжия. Тук е прибежище за мирни брахмани, отрекли се от светски страсти, радост и печал. Снеми този меч и лък и колчана със стрели. Тук няма да намериш за себе си съперници нито по сила, нито по воински умения."
Така с приветлива усмивка говорил брахмана на Арджуна, но страшния воин казал: "Не съм дошъл тук за да се отрека от военния живот. Аз трябва да намеря небесното оръжие за себе си и за своите братя." Тогава благочестивия отшелник, убедил се, че Арджуна е твърд в намеренията си, му се открил и казал: "О доблестни сине на Панду, пред теб не е брахман, а Индра, владетеля на небесното царство. Радвам се да те видя, тебе, могъщия воин. Кажи ми, какво искаш и аз ще изпълня желанието ти."
Арджуна почтително събрал длани, поклонил се пред Индра и отговорил: "О владетелю, аз се стремях да видя тебе и моето желание се изпълни. Имам една молба: научи ме на изкуството за владеене на оръжието на небожителите." Индра, усмихвайки се поптал: "Защо ти е тук оръжието на небожителите? То няма [187] да ти потрябва на тези мирни склонове. Искай нещо друго, доблестни Арджуна." Но синът на Панду не отстъпвал от молбата си: "Аз не търся святост, нито небесно блаженство. Не се стремя към спокоен живот без воински подвизи и военни грижи. Доброто име на Пандавите ще бъде опетнено, ако аз изоставя в беда моите братя- изгнаници и започна да се наслаждавам на блаженства в твоята небесна обител, о Индра!"
Индра бил доволен от отговора на Арджуна и му обещал да удовлетвори желанието му. "Но трябва да изпълниш моето условие- казал царя на боговете- Ако ти се удаде да видиш Шива, страшния разрушител на света, ти ще получиш желаното от теб оръжие."
И властителя на небесното царство се отеглили в своите предели, а доблестния и непреклонен Арджуна останал на голия склон и се отдал на сурово подвижничество, за да стигне до милостта на всемогъщия Шива. Той се хранел с паднали и повяхнали листа; когато минал месец от покаянието започнал да приема храна само през две нощи на третата, а когато минал втори месец- през пет нощи на шестата. Слад три месеца Арджуна съвсем се отказал от храна. С вдигнати нагоре ръце, застанал на палци, без всякаква опора, той стоял ден и нощ неподвижно, устремил очи в небето. И тъй силен бил жара на неговото покаяние, чс земята се нагряла и обвила с дим. Небожителите се разтревожили, опасявайки се от могъществото на Арджуна, което донесло неговото подвижничество и започнали да молят Шива да попречи на сина на Панду да продължава суровото изтезание на плътта си. "О велики боже- казали те- Арджуна с подвижничество достигна такава сила на духа, че с неговия огън могат да се запалят трите свята. Не знаем към какво се стреми той, но се боим от неговата святост. Помогни ни, Шива, умири стремежа му!"
Шива успокоил небожителите, казвайк им, че Арджуна не се стреми нито към безсмъртие, нито към завоевание на небесното царство и обещал да ги избави от тяхната тревога. Той се превърнал в планински ловец, взел в ръце лък и колчан стрели и се спуснал по склана на Хималая, всяткащ с огнен поглед. Последвала го Ума в образ на горска жителка, а след нея-свита от хиляда прекрасни девойки.
Когато Шива приближил до това място, където Арджуна стоял устойчиво в обетите и извършвал покаянието си, той видял. че един демон в образа на глиган се готви да нападне сина на Панду. Със злобен рев той отвлякъл Арджуна от праведното му съзерцание. [188] Този хванал страшния си лък, сложил стрела на тетивата и казал: Аз дойдох тук не за да ти причиня вреда, но ако се опиташ да ме убиеш, аз първи ще те ударя и изпратя в царството на Яма, о злобен звяр!". И тетивата, натегната от могъщата ръка на Арджуна звъннала в цялата околност; но Шива, появил се в образ на планински ловец, спрял Арджуна. Той му казал: "Постой, не бързай смели войнико. Аз първи насочих моята стрела към този огромен като скала глиган." Арджуна обаче не го послушал и те пуснали своите стрели едновременно към глигана. Когато паднал мъртъв, той приел истинския си образ и Арджуна видял, че пред тях лежи смъртно поразен чудовищен ракшас.
Радвайки се на победата, Арджуна попитал ловеца, който заедно с него стрелял в ракшаса: "Аз изкам да знам кой си ти, скитнико. Защо те заобикалят толкова прекрасни жени? Защо от теб излиза сияние, като от пресветъл бог? Нима не се страхуваш от тези горски гъсталаци? Защо ти искаше да нарушиш обичая на войни и ловци, опитвайки се да отнемеш моя улов? Нали дивият звяр търсеше моята, а не твоята смърт и аз първи се прицелих в него. Ти ми нанесе обида и ще заплатиш за това с живота си." Невъзмутим Шива отговорил на сина на Панду: "Не се гневи на мен, смели войнико. За нас, извечните обитатели на гората, тези планински скали са обичайно място за лов. По-добре ми кажи защо ти, кшатрия, свикнал с разкош, си дошъл тук в тази безлюдна дива местност? Защо си отседнал тук?" Арджуна отговорил: "С моя лък и стрели аз жиевя тук като Картикея! Ти видя как убих този зъл ракшас, превърнал се в див глиган." "Казваш неистина- възразил ловеца. Моята стрела порази глигана, аз, а не ти отправих глигана в царството на Яма. Ти си твърде горд със своята сила и отнемаш чужд улов. Затова ще те лиша от живот с моята точна стрела, подобна на мълнията на Индра. Защитавай се, натегни своя лък колкото можеш и пускай от тетивата своите стрели!"
Дръзките думи на горския ловец извели сина на Панду от себе си. Той натегнал лъка си колкото имал сили и изпратил към ловеца порой стрели, смъртоносни като отровни змии. А ловеца само повтарял, усмихвайки се: "Пускай от тетивата, пускай, злодей такъв своите неотразими стрели!" И Арджуна, прославения стрелец с лък, прилагал всичкото си умение, за да срази дръзкия обитател на горите, но стрелите не му причинявали никаква вреда. [189] Тогава страх обзел сина на Панду. Поразен от видяното чудо, той отпуснал лъка, снел стрелата от тетивата и извикал: "Кой е пред мен? Защо срещу него са безсилни моите стрели? Може би това е самия всемогъщ Шива? Понякога небожителите се спускат по тези склонове. Няма съмнение, това е самия Шива, съпруг на дъщерята на планините; никой друг не би устоял пред моите стрели!" И обзет от гняв и страх, Арджуна отново обсипал с градушка от стрели ловеца, стоящ неподвижно със спокойна усмовка на устата.
Скоро в колчана на Арджуна не останала нито една стрела, а ловеца както преди стоял невредим. Тогава синът на Панду поискал да го удари с лъка, с острия му край. Но преди да успее да замахне, ловецът изтръгнал лъка му иго хвърлил настрани. В гнева си Арджуна изкарал меча си и със всички сили ударил ловеца по главата, но онзи даже не помръднал, а меча на Арджуна се пръснал на парчета. Още по-силно се разярил сина на Панду, могъщия воин и започнал да изскубва от земята дървета, да кърти от скалите огромни камъни и ги мятал в непобедимия жител на гората, но всичките му усилия били напразни. Тогава Арджуна се заел да нанася на ловеца страшни удари с юмруци, но и те не причинили на планинеца никаква вреда.
Арджуна се приближил към своя непобедим противник, обгърнал го с могъщите си ръце и ги свил, напрягайки все сила, в своите мощни обятия. Но планинеца не трепнал и не се подал; когато саия той стиснал обятията си Арджуна, онзи паднал на земята в безсъзнание, задъхал се и едва оживял.
Когато Арджуна дошъл на себе си, се вдигнал от земята цял в кръв, обзет от срам и печал. Той устремил своите мисли към великия Шива и слепил негов образ от глина, му се поклонил на колена, увенчал го с цветна гирлянда и му възнесъл тъжна молитва.
Но когато се изправил и погледнал ловеца, то видял с удивление и радост, че главата на планинеца е увенчана със същата цветна гирлянда, която той сложил на глинения образ на Шива. Арджуна веднага познал в ловеца великия бог, паднал в краката му и смирено помолил да му прости дързостта. И Шива, без да се гневи, с глас подобен на гръмотевичен грохот, му казал с приветлива усмивка: "Ти ме зарадва днес, сине на Панду, със своята смелост и безпримерна сила. По мощност на твоите ръце ти почти се сравняваш с мен; няма равни на теб [190] сред смъртните. Като награда за смелостта ти, о Арджуна, аз днес ще се представя пред тебе в истинския си облик!"
И Шива се представил пред Арджуна в своя образ на разрушител на вселената, и редом с него стояла прекрасната Ума, любимата му съпруга. Ардуна паднал на колене, склонил глава пред стъпките на Шива и започнал да го слави с такива думи: "О велики Шива, ти си всеблаг, всичко ти достъпно на земята, във въдуха и небесните предели. Прости ми моята дързост. Заради тебе, за среща с тебе аз дойдох в тези планини и се отдадох на сурово покаяние. О Шива, аз търся твоята милост и защита!"
Шива обещал на Арджуна своята милост, простил му и го взел в обятията си. И той обещал на сина на Панду, че от днес тялото му няма да изпитва нито болка, нито недостатък и никой няма да може да го победи в битка. "Поискай от мен каквото желаеш и аз ще изпълня молбата ти"- казал Шива на Арджуна. Тогава Арджуна поискал за победа над враговете неотразимото оръжие на боговете, способно да разруши трите свята.
Шива обещал на Арджуна своето оръжие, което не е по силите на никой от боговете, освен него самия. "Но за тебе, Арджуна това оръжие ще бъде по силите ти.- казал Шива- Аз ще те науча как да го използваш в боя, как да о мяташ по вражеската войска, и да го връщаш обратно." И той показал на сина на Панду как да управлява това чудесно оръжие- с мисъл, думи и ръце.
"Сега иди в царството на Индра и поискай от неговото оръжие"- казал Шива на Арджуна на прощаване и се отеглил в своята обител на върха на планината Кайласа.
Срещата със Шива вселила радост в сърцето на Арджуна. Изумен от станалото, той си казал: "О, колко е щастлива съдбата ми, колко е голяма сполуката ми! На мен, смъртния беше дадено да срещна великия Шива и да докосна неговото оръжие! Аз получих милостта му и с това е предопределена победата ми над враговете. Усилията ми не бяха напразни!"
И докато се радвал с упование, не забелязал как се оказал пред него някакъв кшатрий с величествен и царствен облик, в бяла дреха, обсипана със скъпоценни камъни, с боздуган в едната ръка и страшна [191] примка- в другата. И Арджуна го познал- това бил Варуна, владетел на водите, а след него следвали обитатели на морето и прекрасни деви- богини на реки и извори.
След Варуна се появил човек с див облик, едноок, с три крака, облечен в златни дрехи. И него познал Арджуна- това бил Кубера, цар на царете, владетел на богастствата, въоръжен с боздуган. Той пътувал в златна колесница, а го следвали якши, кинари и ракшаси, страшните стражи на неговите съкровища.
След Кубера се приближил към Арджуна могъщ великан в ярко-червена дреха, с венец на главата, блестящ като слънце и величествен, с бледно лице и пронизващ огнен поглед. Той бил въоръжен с лък и стрели и държал в ръка бойна тояга и примка като тази на Варуна. Това бил Яма, властител на предците, бог на смъртта. Дошъл съпровождан от наги и гандхарви, той озарил околността със своето божествено сияние.
Последен се появил самия цар на боговете Индра. Яздил божествения слон Айравата заедно със съпругата си, прекрасната Шачи, увенчан с цветя, в бяла дреха, златни гривни на могъщите си ръце, със златни къдрици и златна брада, над главата му две апсари държали бяло ветрило, подобно на светъл облак над сияеща луна. Той бил въоръжен с ваджра и мрежа, а също с лъч- дъга, и го съпровождали красиви апсари, сидхи и чарани- небесни певци, пеещи слава за великия победител на асурите.
Когато всички небожители тържествено се наредили на планинските склонове на Хималая, Яма се обърнал към Арджуна с такива думи: "Вдигни поглед, доблестни сине на Панду. Ние, пазителите на света дойдохме и се явихме пред тебе в истинския си облик- ти заслужи това като награда за своите подвизи. Аз ти предричам- всички твои врагове ще бъдат повалени от тебе в бъдещата битка, никой няма да може да устои пред тебе. Аз ти връчвам моето оръжие, моя боздуган, поразяващ безотказно; с това оръжие ти ще удържиш велики победи."
Арджуна почтително се поклонил пред владетеля на предците и радостен приел дара му. Тогава заговорил Варуна, с глас като буря в океан. "Погледни ме, смели сине на Панду! Аз съм Варуна, повелител на водите, земни и небесни. Подарявам ти моята примка, която никой не може да разкъса." И Варуна дал на Арджуна своята примка, а също и лък, стрели, боздуган и бойна колесница.
Когато сина на Панду, поклонил се пред Варуна приел неговите дарове, той чул думите от обръщението на Кубера към него: "И аз искам да те зарадвам, храбри войнико. Аз ти дарявам сила на погледа, непозната за другите смъртни. С поглед ти ще можеш да потопиш в дълбок сън твоите врагове и те ще бъдат безсилни пред тебе. С помощта на тази сила ти ще унищожиш синовете на Дритаращра, жадуващи твоята гибел." И едва царя на царете произнесъл тези думи, Арджуна усетил дарената му сила. Погледът му станал остър и проникнал в непознати за него преди граници.
Тогава към него се обърнал самия Индра, владетеля на боговете. С глас, подобен на небесен гръм, той казал на могъщия син на Панду: "Твоите подвизи, равни на които не е извършвал смъртен воин, ти донесоха най-висока награда. Ти, Арджуна си достоен да посетиш небесното царство. Приготви своята душа за възнасяне в небето. Матали*. моя водач скоро ще се появи за тебе и ще те доведе в моето царство. Там, о храбри, ти ще получиш оръжието, което аз самия владея."
И Арджуна, радостен и изумен от чудото, възславил небожителите и благодарно се поклонил пред тях, те пожелали на сина на Панду сполука в битките и се отеглили в небесните предели.
А след малко време в небето се раздал гръм и разсейвайки облаците над върховете на Хималая, се появила чудената колесница на Индра. На нея святкало оръжието на царя на боговете- дротици и бойни тояги, дискове и копия, лъкове и стрели и огнени мълнии. По края на колесницата повдигали страшните си глави огромни змейове. Те широко разтваряли отровните си пасти и изпускали от тях кълбета дим. Десет хиляди златисти коне, бързи като вятърм влачели по небето колесницата на повелителя на безсмъртните. На златна пейка седял могъщия водач на колесницата на Индра, прославения в трите свята със своето изкуство да управлява конете Матали, а над главата му се развявало небесно-синьото знаме на владетеля на небесното царство. Колесницата се спуснала на земята, а Матали казал на Арджуна: "Благо на теб, доблестен воин. Индра ме изпрати за теб; той желае да те види в своите чертози. Не се бави, сине на Панду, стъпвай без страх на колесницата. В небесния град на Индра те очакват богове, гандхарви и апсари." [193]
Арджуна тозчас се качил на небесната колесница, възнасяйки благодарствени молитви към Шива, и чудесните коне на Индра го понесли нагоре. След няколко мига вече не се виждала земята, и Арджуна с голямо изумление се озърнал наоколо, пленен от необичайна гледка.
Тук, високо в небето не се виждали ни луна, ни слънце, но цялото пространство било залято от чудесна светлина. И скоро колесницата се приближила към Амаравати, към вратите на блестящата столица на Индра.
При вратите на града Арджуна видял слона Айравата, а около градските стени- цветущи гори, радващи сърцето небесни красавици, повявани от прохладен вятър и напълващи околността с дивно благоухание. В самия град, на пътя към чертозите на небесния владетел, Арджуна видял множество великолепни дворци, и срещнал много гандхарви и апсари, божествени мъдреци и прославени в битки юнаци, и всички те приветствали доблестния син на Панду като скъп и желан гост.
Влизайки в двореца на Индра, въздигнат от самия повелител на небето и приближавайки неговия трон, Арджуна ниско се поклонил; царя на боговете прегърнал смелия син на Панду в обятията си и го настанил редом със себе си на своя престол, под високо бяло ветрило. И небожителите с радост гледали тях двамата, блестящи от могъщество и красота; гандхарвите и чараните ги възпели в благозвучни песни, а хубавиците апсари се завъртели около тях във весел танц.
Индра изпълнил всички заветни желания на сина на Панду и му подрил своето оръжие с неотразима сила- съкрушителни огненосни стрели.
Получил от боговете желанито оръжие, Арджуна затъгувал по братята си, останали в горските дебри, но владетеля на небесното царстви не искал веднага да се разделя с него. оставил го в своите чертози, обкръжил го с всякакъв разкош и му отдал многобройна прислуга. А за да не скучае Арджуна в Амаравати по земния живот, Индра наредил на гандхарвата Читрасена да научи юнака да свири на лютня и други музикални инструменти. Синът на Панду се сприятелил с Читрасена и дълго време бил спокоен и щастлив, приемайки от гандхарвата неговото изкуство. Но после отново се натъжил по своите братя и отново се пробудила у него жаждата за мъст към враговете, похитили царството на Пандавите.
Отново индра започнал да мисли как да отвлече Арджуна от тъжните му размисли. Веднъж той забелязъл, че Арджуна с възхищение гледа Урваши, най-хубавата апсара, и той отново повикал Читрасена: "Иди при Урваши- наредил Индра- и предай моята воля. Нека тя посети сина на Панду. Той получи небесното оръжие, което търсеше и се научи да го владее, и той изучи тук с твоя помощ всички изкуства. Сега нека Урваши му даде всички женски хутрости и уловки, всички свойства на женския нрав- някога това ще му потрябва." Читрасена, подчинявайки се на волята на Индра, отишъл при Урваши и й предал волята на владетеля на небесата:"О прелестна Урваши, Индра желае Арджуна да вкуси всички радости от небесния живот. Иди при него и направи така, че сърцето му да се склони към тебе."
Урваши отговорила на посланика на Индра с усмивка: "Защо да не даря и аз със своята любов доблестния син на Панду? По душа ми е могъщия воин и аз се радвам да изпълня заповедта на Индра. Върви, Читрасена, бъди спокоен, аз веднага ще ида при Арджуна."
Когато Читрасне заминал, прелестната Урваши с лъчезарна усмивка се умила, украсила се със скъпоценни камъни и златни гривни, сложила на главата си и раменете венци от благоуханни цветя и възпламенена от Кама, бога на любовта, започнала да мисли как да плени Арджуна. Когато настъпила нощта, тя леко и плавно стъпвайки, тръгнала към обителта на Арджуна. Дългите й меки коси, украсени с бели лилии, падали по стройните й рамене, и стана й се извивал на всяка стъпка, вселявайки любов даже в сърцата на сурови подвижници; облите й бедра, прикрити с тънка прозрачна тъкан, прибежище на Кама, примамвали погледите, малките й изящни стъпала били украсени с червен прашец, на глезените й звънели златни гривни с камбанки. Урваши вървяла към двореца на сина на Панду, опиянена от вино и любовно желание, а след нея гандхарви, сидхи и чарани, възхитени от нейната хубост.
Когато Урваши стъпила в разкошния палат на Арджуна, известен за нейното пристигане, той излязъл да я посрещне и сърцето му забило, когато видял ослепителната красота на небесната дева. И той й казал, приемайки я с почит: "Няма по-красива от тебе в небесните предели, о Урваши. Аз съм готов да ти служа и очаквам твоите заповеди." [195]
Смутена и зарадвана от срещата с Арджуна, Урваши останала безмълвна за миг, справяйки се с вълнението, а после казала на сина на Панду за заповедта на Индра, която й предал Читрасена. "Царя на боговете пожела аз да те отвлека от мъката по твоите братя- казала на Арджуна Урваши - а аз искам да ти бъда любима. Помня как гледаше само към мен без да откъснеш поглед, когато апсарите радваха очите на небожителите с танци на празненството в чертозите на Индра. От тогава властта на Кама ме влече към теб непреодолимо и аз жадувам за твоята любов, о юнако."
Хвърлен в смущение от страстните речи на Урваши, Арджуна прикрил с ръце ушите си и отговорил: "Не ми подобава да чувам от теб думи за любов, о най-добра от жените! Ти си съпруга на нашия предводител Пуруравас, дал начало на нашия род! Почитам те като майка, покланям се пред теб като Шачи, царицата на небесата. Когато те гледах с възторг, аз мислех: "Това е прекрасната Урваши, дала начало на славния род на Бхаратите"- и любовта ми би била любов на потомък към своя прародителка. Как мога да храня към теб чувства освен синовни?"
В отговор на тези думи Урваши казала: "О доблестни сине на Панду, небесните красавици апсари са свободни в своите чувства и избират за свои любими тези, които пожелаят. Потомък на Пуру и Бхарата, заслужил със своите подвизи място в небесното царство не влиза в грях, ако залюби мен, или всяка друга апсара. Но отхвърляйки мен, влюбената, ти ще постъпиш неправедно, Арджуна!"
Но Арджуна бил непреклонен и тогава Урваши в гняв го проклела и предрекла, че той ще живее в женски покои в немъжко лице и никоя от красавиците няма да го обикне. Това проклятие се изпълнило след наколко години, когато Арджуна, криейки се от преследващите го врагове постъпил на служба при царя на матсите*, в облик на евнух и станал учител по танци и музика за царските жени и принцеса Утара.
Уплашен, Арджуна разказал за проклятието на Урваши на Читрасена, а този казал на Индра. Царя на боговете повикал Арджуна и го утешил. Той му казал: "Наистина е щастлива твоята майкиа, сине мой. Тази нощ ти извърши такъв подвиг, който едва ли е по силите и за велик подвижник. Не всеки отшелник ще устои пред прелестта на Урваши. Но не се тревожи, проклятието на Урваши ще ти послужи за добро; то ще спаси тебе и твоите братя в час на изпитание." И Арджуна оставил тревогата [196] и провеждал своите дни както преди с приятеля си Читрасена, наслаждавайки се от живота в небесното царство.
Накрая настанал ден, когато Арджуна трябвало да се върне при братята си на земята. И на чудната колесница на Индра, водена от Матали, вземайки своето оръжие, дарено от боговете, Арджуна се спуснал от небесата и се представил пред братята си в глуха горска местност, където те отдавна го чакали и вече се тревожели за него. Матали се простил със смелия син на Панду и се върнал на небето. Братята радостно приветствали Арджуна и той им разказал за всичко, което се случило с него на планинските склонове на Хималая и за живота си в светлото царство на Индра.
Когато изтекъл срока на изгнанието, се изпълнило всичко, което предсказали на Арджуна Боговете. Във великата битка на Курукшетра продължила осемнадесет дни, Пандавите победили своите врагове и взели царската власт за себе си и за своите потомци.
Изложение по кн.3 от Махабхарата. Арджуна, син на Панду е един от главните герои в основното сказание на Махабхарата,
чиято същност тук е сбито приведена.
*Матали- водача на колесницата на Индра, споменава се в Рамаяна, той помага на Рама в двубоя с Равана. В кн.5 е приведено сказание за странстванията на Матали по света заедно с мъдреца Нарада в търсене ан прекрасната дъщеря на Матали- Гунакеша.
*Матси- народност, живееща на територията на съвременен Раджастан
55. ВИДЕНИЕТО НА МАРКАНДЕЯ*Матали- водача на колесницата на Индра, споменава се в Рамаяна, той помага на Рама в двубоя с Равана. В кн.5 е приведено сказание за странстванията на Матали по света заедно с мъдреца Нарада в търсене ан прекрасната дъщеря на Матали- Гунакеша.
*Матси- народност, живееща на територията на съвременен Раджастан
Маркандея, велик мъдрец от рода Ангирас, странствал по земята. Той скитал много хиляди ходини и посетил свещени места за умиване и обители на отшелници, бил в много страни и градове, и сърцето му се радвало с благочестие и дободетели от брахмани и царе, граждани и земеделци, почитащи свещения закон и богове, и спазващи предписаните от Ведите обреди.
И самият Маркандея в течение на много хиляди години се отдавал на благочестиви размишления, извършвал жертвоприношения и подвизи, умъртвяващи плътта. В награда той пожелал да узнае тайната на сътворението на вселената.
Едва помислил той за това, когато без да забележи се оказал извън пределите на този свят. В страх и отчаяние той видял себе си в дълбока тъмнина, и около него, необозримо в далечината пространство се простирали само води; и той оставил надеждата за спасение.
Нямало там нито слънце, нито луна, ни късче земя; само води. Но после Маркандея видял изведнъж човек, който спял легнал върху водите; огромното му тяло светело със собствена светлина и озарявало непрогледната тъмнина. Наполовина потопеното му във водата тяло плавало в нея подобно на планина или облак. [197]
Маркандея видял великия Вишну и радостно се приближил към него. В този миг спящия отворил очи и вдъхвайки въздух, погълнал светия мъдрец. И Маркандея пак се оказал във видимия свят с неговите планини, гори, градове и селища. И той решил, че всичко видяно от него е било сън.
Отново той странствал по градове и свещени места, и минали още хиляди години, и той обходил цялата вселена и не могъл да намери нейния край. Но веднъж отново му се привидял удивителен сън.
Отново той бил сам в безлюдна пустота; небето над него било покрито с мъгла, а надолу се простирали безкрайни водни пространства. Но после Маркандея видял малко момче, спящо на клон от баняново дърво. Ослепително сияние се излъчвало от него и Маркандея, закривайки очи с ръцете си, не можел да гледа божественото дете.
"Аз вече съм виждал преди това момче, няма съмнение в това."- помислил Макрандея и се приближил. Изведнъж чул глас: "Не бой се Маркандея, дете мое! Можеш да се приближиш към мен."
"Кой си ти, дръзко обръщащ се без почит към стареца, проживял много хиляди години и изпълняващ сурови обети? - попитал разгневен мъдреца.- Даже Брахма ми въздава почест, именувайки ме дълговечен. Или ти търсиш своята гибел?"
Момчето отговорило с усмивка: "Сине мой, аз съм древния Пуруша, твой прародител. Аз съм Вишну- Нараяна*, на когото принадлежи тази вселена, създадена от мен и заключена в мен. Синът на Кашапа и Адити, избавил света от властта на асура Бали- е само едно от моите въплъщения. Много пъти съм слизал на земята в разни лица, за да я спася от зло. Рибата, спасила Ману от потопа, костенурката, помогнала на боговете да извадят амрита от океана, вепъра, изкарал земята от водите, човеколъва, джуджето, Парашурама, Рама, победилия Равана, Кришна*, героя, избавил земята от грешници- всички са мои аватари, слизания. Десетото ми въплъщение ще бъде Калкин*, бъдещия съдия, който ще дойде в часа на края на вселената.
Но не само тези въплъщения, цялата свелена- слънцето, луната и звездите, земята и морето, страните на света и годините- са моя проява, [198] в тях аз създавам, пазя и унищожавам самия себе си. Аз съм Тримурти*, единното божество в три образа. Като Брахма аз създавам света, като Вишну- го пазя, като Шива- го разрушавам.
Една година от живота на смъртните, о Маркандея- е само един ден и нощ за боговете. Дванадесет хиляди божествени години, съставени от такива дни и нощи- това е един ден от живота на Брахма, и в течение на този ден съществува вселената. Когато твореца заспи, настъпва нощта на Брахма, вселената загива. Нощта на Брахма продължава толкова време, колкото е деня; когато премине, настъпва нов ден; Брахма сътворява вселената отново. О Маркандея, тази вселена вече е възниквала и загивала неведнъж, и много пъти тя ще се разрушава и създава наново. А живота на Брахма продължава сто негови години.
Денят на Брахма, дванадесет хиляди божествени години, съставя Махаюга*, Махаюга- великата юга се състои от четири юги- векове на човечеството. В началото на творението настъпва Критаюга, Златния век, който продължава четири хиляди божествени години; предшества го период на утринен полумрак, а след него следва вечерния полумрак- и всеки от тези продължава четиристотин божествени години. В тази юга хората се раждат добродетелни, на земята живеят само праведни брахмани, неотклонно спазващи закона; и свещената крава Дхарма- Закона- твърдо стои на всичките си четири крака. После настъпва Третаюга, Сребърния век, който продължава три хиляди божествени години, преди и след него минават по триста божествени години сутрешен и вечерен полумрак. В този век добродетелите на земята намаляват с една трета, хората започват да забравят за дълга и за поддържане на дхармата, се въвежда разделяне на хората на варни- съсловия. В Третаюга кравата на закона стои на три крака. Двапараюга, Медния век, продължава две хиляди божествени години, и към него са два пъти по двеста полумрак. Още по-малко остават добродетелите в света, колебаещи се между тъмнината и светлината, между злото и справедливостта. Хората, ослепени от долни страсти, се отклоняват от изпълнение на свещения дълг и кравата на закона стои на два крака. Накрая, настъпва Калиюга, днешния мрачен век, когато безмерно се умножава порока на земята и на света остава само четвърт дхарма. Затова срока е кратък- само хиляда божествени години и два пъти по сто години полумрак. След него ще дойде гибел на потопения в грях свят; страшният огън, таящ се на дъното на океана ще излезе на повърхността и [199] ще погълне вселената. А после, когато мине нощта на Брахма, всичко ще започне отначало.
Гибелта на вселената и нейното създаване ще се повтарят отново и отново с течение на сто години на Брахма. А когато изтече живота на този Брахма, Господ ще сътвори нов Брахма и всичко ще започне отначало."
И Вишну казал: "О Маркандея, от мен произлиза всичко, което е било, е и ще бъде. Подчинявай се на моите вечни закони и странствай по вселената, заключена в моето тяло. Всички богове, всички свети мъдреци и всички живи същества пребивават в мен. Аз съм този, чрез който се проявява света, но чието вълшебство на проявяването- майя- остава непроявено и непостижимо." И той отново погълнал Маркандея.
И оказал се в познатия свят, пълен със живот и движения и светлина, Маркандея вече не знаел кое е сън и кое- явно. "Този свят и аз заедно с него- само мечта от бога?- мислил той- Или онази непрогледна тъмнина, където пребивава Нараяна само ми се присъни?"
Това характерно Вишнуистко сказание се съдържа в Матся-пурана. Легендарният мъдрец Маркандея, комуто е била дадена
вечна младост се явява разказвач на много предания в епоса и пураните. В нашето изложение е ползван също текст от други
пурани- изброяването на аватарите на Вишну; в тълкуването на учението за цикличност на вселената и описанието на
четирите юги; Мистичното отъждествяване на Вишну със вселената и със всички богове, учението за майя- вселенската илюзия,
или за вселената като "мечта" на върховното божество, появяването на Вишну в облик на гигант, плаващ в първосъздадените
води, или момче, играещо на клон от банян (за вселената се мисли като игра- лила- на божеството, илюзия, породена от тази
игра) е характерно за религиозно-философските доктрини на късния индуизъм.
*Нараяна- едно от най-изпозваните имена на Вишну в късния индуизъм (също Хари, Кришна, Махадева, Хришикеша, Кешава и др.)
*Кришна- герой от древен епичен цикъл в индуизма- един от най-почитаните аватари на Вишну. На неговата история са посветени много паметници от древната и средновековна литература- "Хариванша", "Бхагавата-пурана" и др. Кришнаизма е най-влиятелния клон от Вишнуизма в средните векове.
*Калкин- съгласно учението на късния индуизъм, месия, бъдещ съдия и наказател на човечеството в края на света. Доктрината за 10 аватара на Вишну е съставена чак в 10 век от н.е. В "Матся-пурана" още не се намира пълното им изброяване.
*Тримурти- доктрина за триединството на Брахма, Шива и Вишну възниква в средата на 1 хилядолетие от н.е. Функцията на трите божества никога не е разграничавана строго в индуизма.
*Махаюга- съставя съгласно сметките 4 320 000 "човешки" години. Денят и нощта на Брахма често се отъждествятва с т.нар. "калпи" от по 1000 махюги всяка. Денят на Брахма тогава съставя 4320 млн. години- времето за съществуване на този свят; или същата продължителност се приписва на денонощието на Брахма. Последователността на "вековете" в историята на човечеството в индийската митология съвпада с представата на древните гърци, но названието "векове" у индийците има друг произход и не е свързан със символика на металите; те са взаимствани от хазартната игра на зарове. "Крита"- цял, съвършен (печелившия зар), "Кали" (злощастен) е губещия зар; останалите са междинни. Съгласно индийската традиционна хронология Калиюга, в която живеем е настъпила (според съвременното летоброене) на 18 февруари 3102 г. пр.н.е.
*Нараяна- едно от най-изпозваните имена на Вишну в късния индуизъм (също Хари, Кришна, Махадева, Хришикеша, Кешава и др.)
*Кришна- герой от древен епичен цикъл в индуизма- един от най-почитаните аватари на Вишну. На неговата история са посветени много паметници от древната и средновековна литература- "Хариванша", "Бхагавата-пурана" и др. Кришнаизма е най-влиятелния клон от Вишнуизма в средните векове.
*Калкин- съгласно учението на късния индуизъм, месия, бъдещ съдия и наказател на човечеството в края на света. Доктрината за 10 аватара на Вишну е съставена чак в 10 век от н.е. В "Матся-пурана" още не се намира пълното им изброяване.
*Тримурти- доктрина за триединството на Брахма, Шива и Вишну възниква в средата на 1 хилядолетие от н.е. Функцията на трите божества никога не е разграничавана строго в индуизма.
*Махаюга- съставя съгласно сметките 4 320 000 "човешки" години. Денят и нощта на Брахма често се отъждествятва с т.нар. "калпи" от по 1000 махюги всяка. Денят на Брахма тогава съставя 4320 млн. години- времето за съществуване на този свят; или същата продължителност се приписва на денонощието на Брахма. Последователността на "вековете" в историята на човечеството в индийската митология съвпада с представата на древните гърци, но названието "векове" у индийците има друг произход и не е свързан със символика на металите; те са взаимствани от хазартната игра на зарове. "Крита"- цял, съвършен (печелившия зар), "Кали" (злощастен) е губещия зар; останалите са междинни. Съгласно индийската традиционна хронология Калиюга, в която живеем е настъпила (според съвременното летоброене) на 18 февруари 3102 г. пр.н.е.