Преписани от интернет и другаде.

Новини

04.11.18

Алексей Пушков за Американската хегемония.
Източник:
Част от разговора на слушатели с Алексей Пушков, излъчен като звук.
Водещият задава не само свои, но и пристигащи онлайн въпроси.




Водещ:
- Защо всички ругаят и мразят Русия? Не живеем ли заедно на планетата Земя?
Пушков:
- Веднага трябва да кажа, че далеч не всички ни мразят. Просто вниманието на хората беше отместено встрани от нас. Всъщност ние сами го отместихме през 90-те години, когато сами бяхме убедени, че 25-30 държави на запад представляват целия свят. Да, тези страни имат доста тежест, те имат информационно лидерство. Техни са най-мощните средства за масова информация. По този начин те достигат до най-далечните ъгълчета на земята. Но това не е целия свят. Бих призовал да не абсолютизираме. Има група страни, поддържащи САЩ. Ние за САЩ сме проблем, доколкото нямаме съгласие по цял ред въпроси. От тук идва демонизацията, от тук идва поредната атака към Русия. Но ако идете в Пекин, Делхи, Кайро, Рабат, Сърбия, Бразилия и даже в Япония, то тази атмосфера, която е в САЩ вече няма да я почувствате. Светът е доста по-голям. Затова когато казват "в целия свят" - не, не е в целия свят. В част от света-да. И какво да очакваме, след като казахме, че тези правила на играта, по които играе запада, нас не ни устройват. Така, че това е напълно логично. След Мюнхенската реч на Путин, където той каза, че не сме съгласни САЩ да управлява света, беше ясно, че така и ще стане. За мен в това няма никакви загадки.
Водещ:
- Михаил Бондарев пише, че тези 20-30 държави, за които говорите имат технологично лидерство, а това е най-главното.
Пушков:
- Защо да е най-главното. Има много главни неща. Действително те имат технологично лидерство. Но вижте например Китай. По всички данни Китай изпреварва САЩ по брутен вътрешен продукт и покупателна способност. По последни данни това е 119 процента от американската икономика. Тоест изпреварват с една пета част. След години Китай ще има нови технологии. И други страни ще имат нови технологии. Светът не стои на място. Ние сме склонни да абсолютизираме днешния ден. Днес е така, а след 5-10 години ще е друго. И с технологиите дори - ние имахме технологии в Съветския съюз, с които извличахме нефт. После унищожихме тази промишленост. Имаше технологии, които позволиха да изпратим Гагарин в космоса. През 1957 година ние първи изпитахме междуконтинентална балистична ракета. Това предизвика паника в САЩ и истерия по повод ракетното изоставане в САЩ. Излиза, че ние можем да правим технологии - въпрос на концентрация на ресурс, политичерска воля, структура на икономиката. Ако си поставяме такава задача, ще я достигнем. А да ни казват, че всичко внасяме от запад - както казват нашите реформатори - ето внасяхме докато мохехме. Но сега възникна сложна политическа ситуация. Вече не можем да внасяме. Трабва да си извлечем уроци.
Водещ:
- Еди Псковски пише: получава се, че ние сме добри за нищите, които искат нещо от нас. Защото вече не можем да кажем, че сме добри за Китай - това пише Еди, Китай е провинция на САЩ.
Пушков:
- Нее това е пълна глупост. По-добре този господин да иде в Шанхай. Нека даже иде в Пекин, който е по-слабо развит. Аз бях в Китай преди година и половина. Бях в Китай и през 2004. Това е потресаваще, тоест фантастичен отскок. И обърнете внимание: Една партия. Една партия управлява. Но управлява така, че в САЩ всички разбират, че Китай е главния противник на САЩ в 21 век. Затова Китай не е никаква провинция и американците се страхуват от Китай повече, отколкото от нас. Ние сме кратосрочно предизвикателство, а Китай е дългосрочно предизвикателство. Ха. Добри за бедните? А кога сме били добри за богатите? Да не би при Елцин да сме били добри за запада?
Водещ:
- Не, има се предвид, че сме добри за тези, на които даваме нещо.
Пушков:
- Знаете ли, ние на Китай не даваме толкова много...
Водещ:
- Че Китай наш съюзник ли е?.
Пушков:
- Амиии в голяма степен, както и други страни. Да, Китай е точно, максимално близък в съюзничеството. Нека да вземем за критерий гласуването в ООН. Като правило, Китай гласува в наша поддръжка.
Водещ:
- Или се въздържа...
Пушков:
- Преди главно се въздържаше, а сега главно ни поддържа с "ДА". Спомнете си - последното предложение на Русия, свързано със забраната на химическото оръжие - разследването, свързано със ситуацията в Сирия. Китай беше сред малкото държави, които ни подкрепиха. Аз смятам, че да, Китай е наш политически съюзник.
Водещ:
- САЩ и техните съюзници какво искат от нас?
Пушков:
- Те искат ние да признаем тези правила на играта, които те предлагат. Това е всичко.
Водещ:
- И ако ние признаем тези правила, с какво това е лошо за нас?
Пушков:
- Лошо е за нас, защото това е вече проверено от историята. По тези правила НАТО трябваше да дойде близо до границата с Русия. То вече дойде. По тези правила те приеха прибалтика. И казваха, че това няма никакво значение, защото там има само четири патрулиращи самолета. Но сега там има няколко хиляди американски войници, британски войници. В Литва има повече от 1000 немски войници. За първи път след втората световна война немски войници се намират на територията на Литва. Следваща стъпка по техните правила: Украйна трябва да бъде включена в НАТО. Следваща стъпка по тези правила: Системи ПРО трябва да бъдат установени на границата между Украйна и Русия. Следваща стъпка по техните правила: Грузия съшо трябва да бъде приета в НАТО. Тоест по техните правила на играта нас трябва да ни стиснат в менгеме, а после да ни диктуват условия.
Водещ:
- Това са единни правила за целия свят? Дали Китай е приел тези правила на запада?
Пушков:
- Не. Погледнете какво прави Китай в Южнокитайско море. Китай прави острови в Южнокитайско море, строи върху тях цели платформи. Американците ги обвиняват, че това са военни бази. Китайците казват "не,не, това са просто пристанища. Но мисля, че в американските обвинения има част истина. Китай по този начин заема пространство в Южнокитайско море. Защо? Защото САЩ имат много бази в далечния исток. 90000 войници и 15 бази в Япония. В Южна Корея 30000 войници и още 4 бази. И Китай разширява своята област на сигурност. Не иска да даде на американците напълно да контролират морските пътища по Китайското крайбрежие. Китай не приема тези правила на играта. Един от американските специалисти по Китай е преброил 14 точки на несъгласие между САЩ и Китай. Друга работа е, че тези несъгласия не са така видими и на първа линия. Макар да чуваме за търговски-икономическите спорове - митата са 25 процента. Американците сложиха мито на 128 стокови позиции, Китай отговориха, сега американците готвят нова порция претенции. Това също е показател, че Китай не иска да играе по американските правила. Или поне иска да ги обсъжда - върху обща основа. А американците не искат обща платформа. Те искат "както ние казахме - така трябва да бъде, а вие трябва да ги спазвате". При Тръмп това даже се усили. Затова ние не сме единствени, на които това не се харесва.
Водещ:
- Добре, Ние не сме единствени, Китай също противостои на САЩ по собствени интереси и причини. А нашата роля каква е? Все пак Китай и САЩ са много повече от Русия.
Пушков:
- Китай и САЩ не са заедно. Ако те бяха съюзници, аз бих казал, че вашето разсъждение е правилно, защото ако и Китай и САЩ бяха против нас, би била много лоша ситуация.
Водещ:
- Но нали ако се намираме между двама големи...
Пушков:
- Те няма да се договорят един с друг. Защото американците имат такъв принцип: "Всички трябва да играят по нашите правила". Те не се съгласяват с никого. Или започват с техните мита, санкции, ограничения... Аз мисля, че те правят неправилни неща в стратегически план. Работата е, че основата на американската външна политика още от времето на Кисинджър е "Ако си в лоши отношения с Русия, то трябва да си в добри отношения с Пекин. Ако пък се скараш с Пекин, трябва да си в добри отношения с Москва. Не трянва да допускаш тези две континентални държави да се съюзят една с друга". Сега те правят именно това. Китай и ние сме под натиска на САЩ и това разбира се ни сближава. Бих казал, че Китай и Русия са против САШ. Това не е равнобедрен триъгълник.
Водещ:
- По съветско време те се бояха, че Китай ще се присъедини към Съветския съюз. Или така изглеждаше. А сега е друга конфигурация. И по-скоро Русия ще се присъедини към Китай. Не е ли така?
Пушков:
- Разбирате ли, в световната политика такива понятия като "присъединявам се" са относителни.
Водещ:
- Зависи кой е по-главен...
Пушков:
- На нивото на тези три държави САЩ, Китай, Русия не смятам, че някой е по-главен. Ако беше така, не бихме имали стремеж да провеждаме самостоятелна политика. Даже не бихме имали такава възможност. Но ние провеждаме такава политика. Значи никой не е по-главен. Знаете ли, Китай всъщност не предявява към нас никакви изисквания. Китай е заинтересуван от нашите природни ресурси и от нашия пазар.
Водещ:
- Заплатихме за дружбата с Китай, като сме дали милион хектари гора в Сибир...
Пушков:
- Концесии винаги е имало. Имало е и по-рано, също и с други страни. Не бива да го драматизираме. "Дали сме..." Нали присъединихме Крим. Това е територия с два и половина милиона души. А това с Китай не съответства на действителността. Да, там има имиграция. Двеста и малко хиляди китайци живеят в нашия далечен изток. Ние не финансираме далечния изток. Няма я съветската система за привличане там на добри специалисти. Няма ги тези коефициенти към заплатите. Защо хората ходеха да работят в Мурманск и далечния изток? Защото беше възможно там да изкарат повече и после да живеят добре в централна Русия. Ние разговаряме много, но хората от изток продължават да идват. Ако ние освобождаваме тази територии, разбира се там ще възникнат проблеми. Китайската държава няма политика на териториална експанзия. Те нямат претенции към нашия далечен изток. Това зависи от нас. Ще съумеем ли да развием своите региони? С участието на китайци, корейци, даже японци - добре. Ако не съумеем, нашите деца, внуци и правнуци ще плащат за това.
Водещ:
- Има въпрос. САЩ оказват натиск на Руската федерация. Китай също противостои на САШ. А САЩ оказват ли натиск върху Китай?
Пушков:
- САЩ оказва натиск върху Китай.
Водещ:
- Това същото ли е както натиска върху Русия?
Пушков:
- Не. Не е същото. Китай успя да създаде силна система от взаимозависимост със САЩ. Първо, Китай има два трилиона долара в американски ценни книжа. Тоест стойността на американските ценни книжа стратегически зависи от Китай. Представете си, че Китай започне да изхвърля тези книжа, като ги продава на пазара. Цената рязко ще падна, нали? Ще се разруши цялата система на американските задължения. Второ: Гигантски инвестиции в Китай от страна на американския бизнес. Китай съумя да създаде лобизъм в САЩ. Каквото и да бъде предприето срещу Китай, веднага започва подмолна работа - в кулоарите, в конгреса хората биват уговаряни да не го правят. Това са огромни пари. И трето: Взаимната търговия. Тя има обем 650 милиарда долара. Тоест да бъде нарушен такъв договор не всички искат. Така много хора критикуват Тръмп за тези митнически и други мерки - това е удар по американския бизнес. Така, че Китай е успял да създаде взаимозависимост със САЩ. А ние не сме. Това е разликата.


от по-рано:
03.11.18 Tu-142 лети над НАТО-вските кораби
02.11.18 В Идлиб Сирийската войска атакува терористите
01.11.18 Не всички в Америка са против Русия
31.10.18 В Норвегия не всички са за НАТО

начална страница