Ако се опитаме да определим "информация", обикновено не се получава, остава ни само да приемем за нея онова, което интуицията ни подсказва. Един добър опит за определяне на информацията е "Отговор на въпрос". За съжаление това определение е неясно и само показва колко заплетено е понятието. Когато навремето се опитвах да дам такова определение разсъждавах така: Ако приемем, че отговорът на даден въпрос е информация, то определението е зависимо от това какви са въпросите и кой на кого ги задава. Значи рискуваме да обвържем дефиницията с някакво отношение (между хора), което ми се видя неприемливо. Обаче самия процес на съобщаване на информация предполага жив приемник - ако нещо не е известно на никой, то това нещо не представлява информация. Следователно можем да предположим,че информацията изразява отношение между две живи точки в природата. Дотук добре, но някой може да възрази "например законът на Архимед е информация, какви живи точки свързва тя, след като се отнася само до мъртвата природа?" И въобще по подобен начин можем да посочим всички закони на физиката като противовес на допускането, че информацията е връзка между живи обекти - обикновено учебника по физика започва с уговорка "Физиката е наука за мъртвата природа". Ето какво мисля за това: Винаги съм смятал, че знанията за физиката са най-здравото нещо, което хората някога са притежавали. Тези знания са единствените, които позволяват стопроцентово предсказване, макар и в ограничени случаи. Тези знания ни позволяват да отгатнем със сигурност част от това, което се случва например на звездите, или далечни планети, макар, че никога човешки крак там не е стъпвал. Сега ако попитам "Информация ли е Таблицата на Менделеев?", вероятно всеки ще отговори "Да!". В такъв случай моят въпрос е "Къде в природата е записана тази информация?". Ще поясня проблема. Ако съединим два протона, два неутрона и два електрона, те със сигурност ще образуват точно един хелиев атом. Това ще стане тук и там, сега и когато и да било. Значи тези частици "знаят" как да построят въпросния атом. Сега да попитаме "Ако самите частици са мъртви, откъде те вземат данните, с които се строи атома? Дали тези данни присъствуват в самите тях? Или се получават при поискване от околното пространство?" Едно е очевидно. Всяка от тези частици има достъп до законите на физиката и "научава" тези закони моментално, без никакво забележимо време за достъп до данните. Ако обаче приемем, че всяка частица носи "копие" от законите в природата, това би звучало неубедително и с голяма вероятност тези копия щяха да се различават едно от друго, тоест законите в природата нямаше да важат по еднакъв начин за всички частици. Остава втората възможност: Знанията за природата се предоставят от околното пространство при поискване, с нулево време на достъп. Вероятно вече усетихте абсурдната сила на това твърдение... Затова кръстих тази статия "Информационната загадка". Няколко ужасни последици веднага се виждат, ако приемем че пространство във всяка своя точка е източник на информация за цялата вселена. Първо излиза, че вакуума никак не е празен, а е някакъв свръхпроводник на процеси с безкрайна скорост. Второ, излиза, че ако просто "хванем с ръка малко въздух", там можем да открием данни за всичко, което ни интересува. Тук определено нещо не е в ред, нали? Безкрайно бързите процеси са нещо невероятно. За да се случва нещо за нулево време, трябва рамерът на обстановката да е много малък... Ако продължаваме в този дух, можем да стигнем до схващането, че големия взрив никога не се е случвал, а вселената и сега си представлява една единствена точка. Пространството и времето са само в нашето въображение... Понякога по-удобно изглежда да предположим нещо друго - Да се откажем от твърдението, че в природата има нещо мъртво. Веднага някои неща си идват на мястото - информацията, заложена в законите за природата остава връзка между два живи обекта - човек от едната страна и елемент на самата природа от друга. Ще трябва да приемем, че както гена в живата клетка носи информация за цялото тяло, така всяка "мъртва" елементарна частица носи данни за цялата природа. Животът не "възниква" при определена организация на материята, а поначало присъства и се проявява, тоест става видим за нас при някои форми на материята. Достъпът до данните в такъв случай се свежда до нормално запитване от типа "бате, кажи зведите далеч ли са оттук?" а отговорът на подобни въпроси зависи от вселената, която... не е мъртва. Тогава трябва да е нещо живо нали? А може би повече от едно живи неща? Не би изглеждало чудно, ако толкова сложно нещо като природата трябва да бъде асоциирано с повече от един един жив обект. Можем ли да знаем колко началници са отговорни за нас? Грешно ли са мислили езичниците някога?