ОБРАЗИ ОТ ВЕДА СЛОВЕНА
Въведение (Р.Ж.) 01.08.2020 :
Самият текст на книгата Веда Словена аз не смея да публикувам. Виждал съм първата му редакция от 1874 г,
тя е доста близка до втората, която ползвам- достъпна към този момент. Първата вече е присвоена от търгуващи лица.
Втората (1881) е от същия автор и се намира свободно в интернет. Следващи издания вече рискуват да са били подправени.
Иван Гологанов е писал доста повече от публикуваните във Веда Словена текстове, но за съжаление повечето от тях са
изчезнали с времето.
Текстът на Веда Словена е предмет на спорове от лица, по мое мнение обвързани с държавната
политика (неявно и с християнската църква). В късните години обвиненята срещу Иван Гологанов- съставителя на Веда Словена
вече нямат такова влияние върху общественото мнение; между впрочем те се основават само на голи предположения.
Аторът обаче изрично е писал, че държи на точното предаване на думите, които той сам е чул.
Впечатляващо е, че доста пъти в тези песни се говори за книги, което никак не се свързва с неграмотното население от
ранното средновековие и древността. Друга особеност е разнообразието на божества и митични хора, географски разпръснати по три
континента. Но като се имат предвид сведенията на други историци, населението по нашите земи е имало основание за
подобна свързаност с други култури.
Основен източник на религиозни образи остава древна Индия (и може би древна Персия). За справка тук има линк към един преведен
сборник от древноиндийски митове - скорошна публикация от 2020 г., за първи път на български език.
1. Кой е Има цар (и какви са летящите крави)?
Този цар се споменава често в песните на Веда Словена.
Лесно се разбира, че той съвпада с Яма от древна Индия.
В древноиндисйките митове - Яма, син на Вивасват;
Буквалният превод на Яма е "близнак". В древноиндийския мит се раждат Яма и Ями - брат и сестра.
Но Яма е божество (бог на смъртта), а Цар Има е представен като човешки цар. Това противореие ли е?
Отговорът е Не. В индийската митология Яма и сестра му са родени като първите хора, тоест смъртни.
Пак оттам става ясно, че Яма е първия умрял. След смъртта му боговете го приобщават и го правят
бог на подземното царство.
В иранските писания същият е под името Йима, син на Вивахвант.
В индо-иранските писания това е един от първите смъртни - "Стопанин на двуноги и четириноги".
В иранския паметник "Джамшид" е записан като "Има-цар".
В ирано-персийския текст "БундаХишна" близнаците са Йима и Йимак.
В иранските предания Йима е преди Заратустра; това не е чудно, след като знаем, че разделянето
на ирано-арийската култура е около ведийския период.
Според песента (Личен ден - Власин ден), Власа бога го учи как да отглежда крави. Ето откъс:
Има царе ф' наше града
Ф' наше града , ф' наше селу,
Седналъ си у стара кмета,
На кмета си дума говори:
Варай, варай стара кмета,(5)
Вутре си е личенъ-дeнь
Личенъ-денъ Власинъ-денъ.
Власа ма Бога училъ,
Училъ ма Бога на небе,
Да си паса волове-те, (10)
Волове-те и крави-те,
Какъ си паса сиву стаду;
Училъ ма йоще научилъ,
Да си ора съ волове-те,
Я крави-те да си цирамъ, (15)
Утъ крави-те пресну млеку;
Власа ми Бога ирдамжие,
Та ми са Кушере припълнила—
Та самъ давалъ и продавалъ
Пу земе-та волове-те (20)
Волове-те и крави-те.
(Виж по-долу за "Власа бога" - божество от славянския фолклор.)
Фъркналъ ми има царе
Утъ земе-та на небе-ту,
Та на Бога изметъ чини.
Власа му Бога дума
Дума му и говори: (5)
Царю, царю, има царю,
Слези ми, царю, иди
Иди ми тука долу
Тука долу фафъ бахче-ту,
Де ми са волове-те (10)
Волове-те и крави-те.
Фани ми деветъ крави,
Деветъ крави се на отбуръ,
Докарай ги фафъ сарае,
Та ми курбанъ колешъ, (15)
Днесъ ми е Личенъ-денъ
Личенъ-денъ Власинъ-денъ.
Та та, царю, уче,
Да си градишъ кушере-та;
И ти давамъ триста вола (20)
Триста вола триста крави,
Да ги карашъ на земе-та
На земе-та фъ тое града:
Съ волове-те да ми урешъ,
Я крави-те да си циришъ. (25)
А сега за летящите крави:
Власа му Бога дума
Дума му и говори,
Има царе ни ми знае
Де да иде, що да прави,
Чи ни слевалъ фафъ бахче-ту— (30)
Виделъ си волове-те
Волове-те и крави-те,
Да ги фане ни са фащатъ
Чи си фъркатъ на високу.
Йоти са, царю, чудишъ? (35)
Хаде ми слези фафъ бахче-ту,
Та си фани деветъ крави.
Ой Боже ле, ой Власе!
Йота ми, Боже, думашъ
Да си фана деветъ крави, (40)
Фъркатъ си, Боже, летатъ
На високу ду небе-ту,
И да ида нафиле ми.
Даде му Бога ясна книга
Ясна книга златна китапе— (45)
Та гу учи да си пее,
Учи гу веке научи.
Та си слезе фафъ бахче-ту,
Искара си златна китапа
Та си пее ясна песна, (50)
Умирилъ си волове-те
Волове-те и крави-те,
Ни ми фъркатъ на високу
На високу на далеку;
Та си фаналъ деветъ крави, (55)
Деветъ крави се на отбуръ,
Уткаралъ ги фафъ сарае—
Та ги курбанъ коле
Курбанъ коле на Власа Бога,
Чи му е Личенъ-денъ (60)
Личенъ-денъ Власинъ-денъ.
Следващите стихове остават за мен напълно неразбираеми:
Боже ле Жийне ле,
Рама ти уйна
Пирмена на дрина,
Акрамъ ми нина
Даже автора казва, че тези думи нямат превод. И по-нататък има две-три места от текста, които авторът предава на сляпо,
без сам да разбира тяхното значение.
Каква е тази "ясна книга"?
От горното някой може да помисли, че е някакво ръководство по животновъдство.
Но който малко потърси в мрежата, ще разбере, че думата "ясна" е наименование на първата част от
известния исторически текст-паметник Авеста.
2. Власа Бога
Това божество се споменава в горните стихове. По всичко личи, че е славянаско божество, идентично с
Велес. Божеството на име "Велес" е покровител на
диви и домашни животни, не случайно именно Власа Бога учи царя от по-горе как се отглеждат крави.
Велес се изобразява на трон в гората, обграден от мечка и бик.
3. Жива Юда
Този образ също (така изглежда) има славянски произход. Това е женски символ на живота и плодородието,
празнува се през пролетта, а във Веда Словена се явява много пъти.
Когато завършават "мръсните" дни след коледните празници, Сива Бога остава на небето, а Жива Юда - в гората.
Авторът казва:
"ЖиваЮда: била предстателка на животе и на пло-довете; безъ нехину-ту предстателству не билу возможну да са даватъ
утъ Бога берекете-ту на земе-та."
Ето цитат, как ЖиваЮда се явява защитник на хората от гнева на Шива (Сива Бога):
Сива Бога ни са люти,
Вутре му Личенъ-день
Личенъ-день Сурвакъ-день. (15)
Сива Бога на небе-ту,
ЖиваЮда фафъ гора-та,
Та саЮда пременила,
Пременила наредила,
Йоще ми са шедба шета (20)
Пу земе-та пу поле-ту,
Фъ градове-те, фафъ села-та.
4. Сива Бога (Шива)
Божество от древноиндийския пантеон с много висок ранг - класическата небесна триада от древна Индия е
Брахма - Вишну - Шива. Но археолозите твърдят, че от тези трите, Шива е най-старото божество,
още от преди ведическия период.
Култа към Шива има вселенски характер - още от най-древни сведения. До наши дни храмовете на Шива изобилстват
в индийските градове и селища, а и извън тях. Шива е патрон на отшелниците- брахмани в класическа Индия;
Шива като божество се асоциира със създаването на йога.
Цитат от ТЕ - митология
Той изпраща болести на хора и животни, но също така е велик ценител и е милостив към тези,
които молят за пощада. Затова в последствие са го нарекли Шива, което значи Милостивия.
...
Рудра се появил от челото на Брахма, подобно на пламък на гнева и в него се въплатили
най- разрушителните сили и най-страшните заплашителни сили на боговете.
Тоест във ведийската традиция Шива е божество създадено за разрушение.
Понякога то слиза на земята, за да сее нещастия (виж по-долу стиховете).
Но "разрушението" идващо от Шива-учителя има смисъл по-скоро на разрушаване на илюзията за света, която нашия
ум създава чрез сетивата.
съгласно коментара на автора:
Сива: билъ Богъ на наши-те дедовци, за кога-то веру-вали че билъ Богъ на нова година, и тога му колели курбане за да
хми дава здраве и секакво добро, а некогашъ са налютевалъ,итога била Црна година, и му колели курбане за да не хми
праща зло.
Успоредно със Шива върви неговата съпруга Дурга, във Веда Словена понякога е наричана Дурга Юда, а друг път
Дорга Юда. (По-долу има още за нея)
Песен:
Сива са доста налютилъ,
Какъ си слезалъ фафъ гора-та,
Да е слезалъ на поле-ту,
Земе си запустилъ. 30
Видела гу ДоргаЮда
ДоргаЮда самувила,
Та му са мольба моли
Та му дума и говори:
«Боже ле Сива ле, 35
Доста са си налютилъ,
Доста са ся разедилъ,
Хаде ми на поле ни слевай,
На поле. Боже, и фафъ града,
Чи си сичку запустевашъ! 40
Още в древна индия Дурга, съпругата на Шива е назована с много имена - Ума, Амалика, Парвати, Кали ...
Във Веда Словена едно от тези имена е назовано като отделно божество - Парва Юда (от индийската Парвати).
В индийската митология подобно раздвояване на божества заради имената им е типично.
Според авторска забележка Парва Юда е вестител на празници.
Ето Цитат, свързан със сурвакарите:
Излела ми ПарваЮда 20
ПарваЮда самувила.
Излела ми утъ пещере,
Та са рукна и подрукна,
Царю ле млада везирю,
Що ми, царю, стоишъ 25
Що ми стоишъ и ми чекашъ
Та ми курбанъ ни колешъ
Ду три пуйки поцарнели?
Па да идешъ фафъ сарае
Да си срукашъ малки деца 30
Малки деца, малки моми,
Да ги пратишъ низъ града гулема
Да са шетатъ утъ каща на каща,
Да са шетатъ да суруватъ,
Да суруватъ и да пеетъ, 35
...
В действителност, още в древна Индия, мита за Кали и Парвати е съставен образ от две женски божества, различни по
характер, но съединени в едно. По подобен начин във Веда Словена виждаме различни наименования за това божество,
изглеждащи като различни божества.
Едното е Парвати (това е съпругата на Шива, дъщеря на Химават- красива милосърдна), другото е Кали, още наричана
Злата майка (в индуизма Великата Майка) - жестока и войнствена; за това божество се предполага, че от древността е прихванато в индуизма от друидски племена от
по-стар произход.
Във Веда Словена, Злата майка е представена в благородна светлина, като родилка и покровител (Великата Майка, както в индийския култ),
обаче в древна Индия виждаме нейните други черти:
-Кали е войнствена, защото само тя е успявала да спаси боговете в битки с нечестните асури.
-Кали е и жестока, защото е безпощадна в боя, а в култа към Кали се запазват до средновековието човешки жертоприношения.
Смята се, че не е случайно съвпадението по име с Калиюга (ерата на злото).
5. Витна юнак - Гологанов нарича на друго място Витна бога като бог на жетвата. (За мен неясен образ).
6. Сама Бога - неясен образ, може да се отнесе за Шива, но не разбрах добре текста.
7. Църна Бога - Аналогично на Дурга, (Шива) е изобразен като църна Бога, отделно божество,
което според автора "пращалъ секакво зло на человеци-те" и е синоним на
"Сура Ламица - Ламия с девет глави и упашки".
8. Свети Гюрги и змея- изглежда прихваната от мита за свети Георги.
Намерих твърдения, че в Осетия култа към този светия също е примесен с езически вярвания.
Християнска Грузия смята свети Георги за свой покровител. Обаче се намира и предшестващо
наименование на областта: Гурджистан или Гурджия - от персийски произход.
Диалога между юнака и змея е интересен. Змията твърди, че е ходила само
в онези домове, които преди това не са били посетени от Жива Юда, или не са й оказали почит.
Цитат:
Люта змие вели ютговори:
Флела самъ фъ силна града, 300
Дека е фодила ЖиваЮда,
Пърснала е жарна вода,
Ни самъ фодила, ниту фоде,
Лу си фоде утъ къща на къща
ДекаЮда ни фодила, 305
Дека дарба е са ни дарили,
На глава-та хи китка ни турили.
Свети Гюрги ни е слуше,
Лу искара тешка бездугана
Ду три глави хи посица, 310
9. Байна цар
Този цар се споменава доста пъти във Веда Словена, в един и същ контекст-
той извежда народа от плодородната им родина и ги води в друга, далечна земя, не толкова добра.
Веднъж той е наречен Байна, друг път като Бана.
Аналогично име е записано в историята на Етиопия, Байна-Лехкем, или Бейна - Лехкем, това е цар-основател
на Соломоновата династия. Според историците е син на цар Соломон и царица Шеба (Савската царица), 10 век пр.н.е.
По-късно става известен като Менелик.
Като се вземе предвид контекста на споменаването му във Веда Словена, такова съвпадение
не е случайно.
Цитат:
Богъ да бие Байна царе
Закаралъ ги утъ край земе 30
Та ги каралъ презъ поле-ту
Презъ поле-ту, презъ море-ту,
Каралъ ги сега малу
Сега малу три години,
Дукаралъ ги на Белъ Дунавъ. 35
Я си тие доста плакали
Доста плакали и викали,
Чи си земе уставили
Плодувита уровита,
Та ги дукаралъ на пуста земе 40
На пуста земе запустена,
А защо търсим Етиопия?
- защото прелетните лястовици са забелязани именно там. Според предните стихове
цитат:
Я знаешъ ли малку дете
Малку дете и юначе,
Я знаешъ ли 'ли ни знаешъ
У де иде лестувица 10
Лестувица пеперица?
Летувала на край земе
На край земе на поле-ту,
Де си сланце грее,
Де си сланце ни захожда, 15
Се си грее налютену
Налютену разсардену—
Та си уратъ малки моми
Малки моми и девойки,
Двашь ми са на поле шетатъ, 20
Двашь ми на година сеетъ,
Та ми жнеетъ бела пшеница,
Та ми бератъ белу грозде.
Крайна земе доста фална
Доста фална плодувита 25
По-нататък лястовицата се явява нещо като
пощенски посредник между хората тук и тяхната далечна родина.
Същата лястовица е свързана и с обичая за мартениците.
Според стиховете, тя казва:
Я ви си мольба моле,
Да пишете бела книга
Бела книга царну писму, 160
Да е пратите пу земе-та:
Кой си има малки деца,
Да увиетъ белу сукну
Белу сукну и царвену,
Да му варзатъ на рока-та 165
На рока-та на деснива-та,
10. Игна Бога
Съвпада с Агни (древноиндисйки бог на огъня)
Същото божество се именува другаде Игне, Йогница, Йогне.
11. Кали
В текста е Кали, Баваница.
Според Гологанов Кали е вестител на лятото, а Баваница означава, че движи [или преминава бавно през] времето.
Звучи като фантастично определение, обаче ако мислим за Кали както за древноиндийската съпруга на Шива,
подобно твърдение е вече е логично (Кали в древна, също и в съвременна Индия е вселенски образ, Великата
майка, в този текст- Злата майка).
Във Веда Словена присъствa с доста имена
Кали - 1:1 (вестител на лятото)
Парва Юда (от Парвати)
Първа Юда (от Парва) (вестител на празници)
Дурга - 1:1
Дорга - от Дурга
12. Друида - женско божество с неясен (вероятно европейски) произход, според Гологанов горска лечителка.
13. Дъжна бога и Небна Юда - за мен тези остават с неясен произход.
(освен,че Гологанов нарича Дъжна бога бог на дъжда, небна юда - познаваща звездите на небето.)
14. Бавана
В момента това е Местност в района на Делхи. Дали съвпадението е случайно, остава неизвестно.
Обаче Иван Гологанов е казвал, че нито споменаваното "църно море", нито "бел дунав" отговарят
на сегашните. Той твърди, че тези наименования са пренесени тук от далечно място.
Там (на край света) е имало друго "църно море" и друг "бел дунав".
15. Сада крале
също неясен образ, но в дрена Индия има такъв цар , макар да не успях да го проуча подробно.
16. Хина цар
Неясен образ свързан с морските дела.
Според Гологанов е цар от Крайната земя, който ходил по море и научил човеците да правят кораби
от яко "финисево" дърво.
17. Вишну
Древноиндийско божество от висок ранг.
Определено в древноиндийската традиция Вишну има навика да се ражда на земята като човек (аватар)
Не съм съсем уверен в смисъла на стиховете, но темата е сравнително разбираема- ясно е, че слиза на земята като човек
ето цитат:
Бива ли, Вишну, ни бива, 95
Да си слезе на земе,
Да си седна фафъ гора,
Фафъ гора пудъ дъру.
Я да слезе Злата Майка,
Да ма роди малку дете, 100
Малку дете, млада Бога,
Да си раста, да порасна.
Да са пу земе шетамъ,
....
Злата си Майка слезе. 120
Жива хиЮда чеше подаде,
Пие ми майка вода,
Та си та, Боже, зачева.
Сега та, Боже, родила,
Родила та малку дете 125
Малку дете млада Бога;
Расналъ си, Боже, порасналъ.
Хаде сега на земе,
На земе на поле;
Хаде сега фафъ града, 130
Фафъ града на Дунавъ,
Да ми учишъ арни,
Арни още афици,
....
Млада ти Дефа книга подаде,
Та си фъркна на небе.
Ти са си, Боже, шеталъ 140
Пу земе, пу поле,
Пу поле, фафъ града,
Ясна ти книга на ръка,
Та си училъ арни,
Арни, Боже, афици, 145
Та хми си думалъ говорилъ:
....
Вишну са осенъ уярилъ 150
Да си земе затруне!
На ръка му златенъ каменъ,
Златенъ каменъ, златна грома;
Хаде веке каменъ да фърли
Да си земе потруне; 155
Според древноиндийския мит Кришна- като аватар на Вишну, се появява на бял свят със своите атрибути:
още при раждането той носи в ръце книга, а на гърдите му виси скъпоценен камък.
(такова е видението на родителите, след минути той вече е обикновено дете).
18. Орпю
Съвпада с Орфей от древна Елада.
Тука си, Орпю, афъ гора, 100
На Бога изметъ чинишъ
Малу млогу три години;
Леташъ ми, Орпю, на висе,
На висе на небе,
Та ми седишъ още малу, 105
Йоще малу три месеце.
Бога та дарба дарува,
Дарба ти златна свирка;
Та си таЮда учи,
Да си ми, Орпю, свиришъ, 110
Да си ми, Орпю, пеешъ,
Детъ ми юнакъ ни свирилъ,
Детъ ми юнакъ ни пеелъ.
Чудна е свирка нишенлие;