Тези правила не претендират за изобретение. Ние се придържаме аксиоматично към тях и мислим, че е редно да бъдат публикувани с цел разбираемост и възможност за разговори и взаимопомощ. При нас те са възникнали в хода на разработка на много програми за счетоводство, складове, досиета, производства, заплати, калкулации и др.
Цели
Основната цел на ИИС е да обясняват нещата като история. Обясненията са насочени към публика, следователно трябва да бъдат ясни и да избягват усложнения. Ние вярваме, че приемливият вид на едно обяснение е:
Величината X беше ...
Тя се промени [като нарастна с] ...
Сега величната X е ....
0. Принципи
Начинът по който програмните системи описват реални обекти е като се придържат към формулата
състояние + събития => ново състояние.
По долу ще споменаваме тази формула като "основната формула" на ИИС.
1. Състояние.
Обектът, който една информационна система описва, се моделира с множество елементи (променливи), наречено "състояние". Състоянието е в тясна връзка със събитията (вж по-долу). Данните за началното състояние са достъпни за потребителска намеса и арбитраж. Следователно това не са обикновени променливи дефинирани вътре в програмата, а данни, записани в обособено място на диска. По долу за удобство ще нареждаме това множество променливи по т.нар. "Вертикална ос".
2. Събития.
Когато някоя променлива от състоянието промени стойността си, това е събитие. Събитието има два основни елемента (идентификатор на променлива и промяна на съдържанието). Най-общият начин да запишем промяната е като запишем старата и новата стойност на променливата. Обаче ако променливите са числа, има по-кратки начини за това, например:
а) Да запишем събитието като числово нарастване "ново минус старо".
б) Да запишем само новата стойност на променливата.
Всички събития се записват в т.нар протокол на събитията (или регистър на събитията). Може да има и такива ИИС, които водят два или повече различни регистъра. По долу за удобство ще нареждаме множеството събития по т.нар. "Хоризонтална ос". Така данните в ИИС се записват в два основни комплекта - данни за състоянието и данни за събитията. Двете оси - хоризонтална и вертикална служат като ориентир в обясненията по-късно. Виж следващата точка "форми".
3. Форми.
Резултатите от работата на ИИС се показват най-удобно с "Форма". Това е таблица с три колони. В първата и последната колона са данните за началното и крайното състояние, а в средната колона са данни за промяната на състоянието. Така определената форма се нарича Обща форма. Ето една примерна. Но когато състоянието е голямо и разнообразно множество, обяснението чрез една форма не винаги е приемливо. В тези случаи се правят и самостоятелни форми за отделни участъци от състоянието (частични форми).
4. Период.
Основната формула на ИИС (виж по-горе) се прилага за краен интервал, наричан "Период". Ние можем да мислим за периода като за временен интервал, между две състояния - начално и крайно. Обаче в състоянието може и да няма променлива за време, при което периодът губи характера си на временен интервал и се превръща в множество събития между началното и крайното състояние. Големината на периода се измерва с броя на събитията в него. Най-често в ИИС има три ясно различими периода:
- Текущ (този с който програмата работи в момента);
- Минал (период, с който сме работили, но е приключен и не допуска промени);
- Бъдещ (период, който физически е настъпил, но програмата само допуска въвеждане на данни в него, без да го обработва).
5. Справки.
Програмите изработват справки. Справките се определят като подробни обяснения за единични елементи или малки порции от състоянието. И справките и формите се подчиняват на основната формула, но се различават по две неща:
- По централната част - събитията. Справките цитират събитията едно по едно, докато формите ги споменават само като сбор.
- По подреждане. Формите, както казахме са таблици с три сборни колони, а справките имат характер на дневник. На първия ред е сведение за началото, после следват цитати на събития, най-отдолу е доклад за състоянието в края.
6. Свързаност.
Формите и справките трябва да имат два вида свързаност
а) Хоризонтална свързаност:
Ако направим две форми или две справки за съседни периоди, то края на първата форма/справка трябва да е равен на началото на втората форма/справка.
б) Вертикална свързаност:
Нека да означим общата форма с О. Нека разделим състоянието на два елемента и да направим за тях частични форми А и Б. Да означин началото, промените и края с 1, 2, 3. Двата края и центъра на формите трябва да спазват равенствата:
7. Сборове.
Сборовете във формите и справките са абстрактни, а не естествени. Дори в случаите, когато те означават пари, или други уж еднородни величини, те нямат пряко тълкуване, освен ако самия модел не го предвижда. Предназначението на сборовете е само за проверка на свързаността съгласно по-горната точка 6.
8. Тъкан.
По смисъла от по-горе, ИИС представлява тъкан с ясно различми хоризонтални нишки - история на отделните елементи от модела и вертикални нишки - състояние на цялата система в даден момент. ИИС е свързана, когато нито една от тези нишки не е "скъсана".