СТАНДАРТИ

РАБОТА С ДОКУМЕНТИ
/издаден 25.10.2005/допълнен 17.11.2005/
Вижте също ИИС

Да приемем, че документът е свидетелство за някакво събитие. Събитието може да се сведе до изречение от типа "Клиентът купи стока". Изречението има три основни елемента - подлог, сказуемо и допълнение. Тъй като сказуемото е действие, а най-често програмите моделират действието, добре ще е да смятаме, че една Информационна Система (ИС) описва един вид действия. Следователно, за да бъде представено изречението, са достатъчни двете други съставки - подлога и допълнението. Тези две съставки най-удобно се записват в "бланка" - малка порция, в която лесно се въвежда "кой" и "какво" е направил. От нея с програма (копче) се произвежда документ.

Принципи
Документите в Икономическите Информационни Системи (ИИС) представялват посредник между хора (потребители) и файлове (данни на диск). Целта на документа е

1. Да представи порция данни във вид удобен за четене от човек - на екран, често и на хартия;
2. Да бъде източник на данни които ще бъдат съхранени в регистър.

Изобщо документите имат сложен строеж. Този текст разглежда документи, които могат да бъдат приведени към порция записи с едни и същи полета, тоест във вид, позволяващ няколко документа да бъдат запазвани в една таблица.
Документът се изработва автоматично по данни записани в малка по обем заявка (виж по-горе "бланка"), но съдържа и доста данни чиито произход е предварително уговорен - това са рядко променящи се данни, или пък са данни доставени от програма, те са свързани с конкретния модел и предназначение на документа.

Процедури за работа
Производството и подръжката на документи става по следната схема:

1. Попълваме бланка за изработване на документ
2. Стартираме програма за изработване на документа
3. Записваме документа в регистър.



Освен записа са допустими и други операции - корекция, изтриване, връщане.
Ако всички действия се развиват на един компютър, може и да няма мрежов пренос.
Но ако има, означеният "Регистър" е сървър, който стопанисва регистрите.
Когато документът бъде записан, сървърът слага авторски белег за собственост на порцията.
Авторът е мрежов идентификатор на клиента (програмния екземпляр). Само автора има право да променя документа. Това правило понася редки изключения при условие, че
1. Пътеката за производство на документа е по-дълга от един цикъл от горния тип.
2. Пътеката за производство е описана в правилник където изрично се указва как се наследява собствеността над данновата порция.

-----------------
*Забележка 17.11.2005
По принцип добавянето на запис би трябвло да е достатъчно като метод. Обаче данъчните закони позволяват издаването на документи (например фактури) да става постфактум, тоест в по-късна дата от действителното събитие. В рамките на това закъснение се записват други събития, което ни принуждава да разрешим вмъкване на по-късно възникналия документ към момента, в който започва неговото действие. Ето защо се налага да дефинираме и "Вмъкване на запис", което е различно от добавяне.
-----------------
*Под думата "събитие" тук разбираме действително събитие, което се освидетелствува с документа, например покупка, продажба, банков превод и др. В стандарта "ИИС" думата "събитие" има друг смисъл.